Реймънд Фийст
Застрашена корона (7)

5.
Беглец

Три загърнати в наметала фигури бързаха по тъмната уличка.

За четвърти път от три месеца Хал и Тай ги местеха от една явка на лейди Франсиезка Сорбоз на друга. Двамата младежи вече бяха навикнали просто да награбят оскъдните си вещи и да последват дошлия за тях, без да задават въпроси.

Този път като че ли беше по-спешно, по-нужно беше да се движат бързо и незабелязано. Хал не беше сигурен защо му изглежда така, но през месеците, откакто се криеше с Тай, беше започнал все повече да разчита на уменията си на ловец, пригодени към градска среда. Уличките и улиците бяха ни повече, ни по-малко опасни от пътеки на дивеч из горите, а вместо със зъби и нокти хищниците на Ролдем разполагаха с коварство и оръжия.

Беше рано сутринта, може би час преди разсъмване, тъй че тримата промъкващи се мъже със сигурност пораждаха подозрения предвид това, че комендантският час, наложен на населението преди седмици, се прилагаше строго от обикалящите полицейски отряди, назначени от лорд Уортингтън.

Почти никаква вест не бяха получили от благодетелката си: лейди Франсиезка ги бе навестила само веднъж през последните три седмици и не беше обелила нито дума. Нещо ставаше и тя смяташе, че е най-добре да го затаи от двамата младежи, но и Хал, и Тай виждаха ясно, че е дълбоко разтревожена.

Оттогава бяха принудени да търпят изолация. За отрасналия на границата Хал, свикнал да се скита, когато и където му хрумне, това беше по-голямо мъчение, отколкото бе понасял през целия си живот. Бореше се с него с усърдно четене на всичко, което можеше да намери — дамата имаше богати библиотеки във всичките си къщи, — и с енергични упражнения: бе открил, че те не само му помагат да поддържа теглото си в норма, но и намаляват тревогата му и му помагат да спи. Също така прекарваше часове в упражнения по фехтовка с Тай.

Тай беше най-надареният фехтовач, срещу когото Хал се беше изправял. Но през часовете упражнения Хал бе започнал да разпознава в него шаблони и слабости и по някое време бе започнал да нанася „тушета“. Едва ли някога щеше да стане равен на Тай, но най-вероятно нямаше и да се изправи някога срещу фехтовач по-добър от самия него.

Водачът им вдигна ръка и те спряха, присвиха се в дълбоката сянка на сградите и зачакаха утринната светлина да огрее града. Както в повечето пристанища, имаше утринна мъгла, която скоро щеше да се разнесе, но засега им вършеше работа с това, че ги скриваше.

След малко тръгнаха пак по тясна улица с високи здания, които я превръщаха в тъмен каньон, стигнаха забързани до някаква врата и се шмугнаха вътре. Чакаха ги двама въоръжени мъже и щом тримата отметнаха качулките на наметалата си, единият каза:

— А, вие сте. Насам.

Тръгнаха след новия си водач по къс коридор до задното стълбище на къщата — слугинския проход — и се качиха. На третия етаж влязоха в малка стая.

И водачът, и двамата въоръжени мъже бяха непознати. Хал и Тай знаеха само, че работят за лейди Франсиезка Сорбоз. И тримата изглеждаха опасни. Дори нищо друго да не ги беше убедило, че дамата е важна за короната на Ролдем, безкрайно многото способни мъже, стичащи се на призива й, го потвърждаваше.

Единият от двамата, които ги бяха посрещнали, висок и мускулест, облечен с риза с къси ръкави и торбести панталони на моряк, каза:

— Оброк, господа. Лейди Франсиезка държи да се закълнете, че това, което ще видите, остава с вас и че каквото и да се случи в бъдеще, ще пазите мълчание. Съгласни ли сте?

Хал и Тай се спогледаха и след миг и двамата казаха:

— Съгласни.

Придружителят им бутна вратата към господарските покои и двамата млади мъже видяха изящно обзаведена дневна, в която седяха три жени.

Лейди Франсиезка стана и махна с ръка на Хал и Тай да влязат. Те се поколебаха за миг, защото втората жена в стаята — всъщност още момиче — беше самата принцеса Стефани, дъщерята на краля. Третата бе непозната и за двамата, но беше също толкова изумителна красавица като другите две.

— Ваше височество, лорд Харолд от Крудий и Тайрън Хокинс.

Стефани се усмихна и двамата младежи усетиха как стомасите им се стегнаха, тъй като за първи път ги представяха на кралската фамилия след дуела им в Двора на майсторите — Тай беше спечелил шампионата, след като Хал бе принуден да се оттегли заради разтягане на мускул по време на финалната схватка.

Принцесата беше в пътно облекло: тъмносиня рокля с прав корсаж и три четвърти ръкав, с пешове до средата на бедрото и гамаши в същия цвят. Ботушите й бяха прости и удобни, подходящи за преходи по пресечен терен или дълго ходене. Не носеше никакви накити, а косата й бе събрана отзад и вдигната на кок.

— Това е лейди Габриела, приятелка на принцесата.

Двамата млади мъже се поклониха на принцесата и кимнаха с уважение на лейди Габриела. Бяха зърнали Габриела на галапразненството, но сега и двамата се зачудиха как са могли да не й обърнат внимание. Беше висока близо шест стъпки и също като принцесата бе облечена в пътно облекло: плътни панталони и туника, високи ботуши и пелерина с качулка.

Тай погледна приятеля си и едва се сдържа да не се ухили. Франсиезка явно забеляза задкулисната им игра, но предпочете да я пренебрегне.

— Имаме проблем — каза тя направо.

— Как можем да помогнем? — попита Хал.

— Можете ли да карате лодка?

И двамата кимнаха, а Хал каза:

— Отрасъл съм в крайбрежен град. Греба от дете.

— И аз — намеси се Тай.

— Добре — каза Франсиезка. — Нямаме много време, тъй че слушайте внимателно. Докато вие двамата се справяхте чудесно с криенето, в двореца, както и в града, са се разиграли събития, останали невидими за населението. Накратко, в момента е в ход държавен преврат.

Двамата младежи се стъписаха. Накрая Хал каза:

— А кралят?

Отвърна му Стефани:

— Татко и майка са в безопасност, засега. — Явно бе под напрежение, но все пак бе успяла да остане удивително спокойна пред опасността, застрашила обичните й родители. — Лорд Джон Уортингтън не би навредил на никого от двамата, стига да ги убеди да одобрят брака ми със сина му. Стане ли това, ще може да направи каквото му трябва, за да стане синът му крал.

— Но братята ви… — почна Тай.

— В безопасност са. Пак засега — каза Франсиезка. — Никой от тях не е там, където Уортингтън предполага, че са. Засега лорд Уортингтън се примирява с мисълта, че държи тримата принцове изолирани.

Двамата младежи се спогледаха мълчаливо, и двамата осъзнали, че ще е безполезно да я питат къде са.

Франсиезка продължи:

— Налага се да се заемем с проблемите веднага. — Погледна Хал. — Кеш има агенти, които те търсят. Изглежда, съм успяла да притъпя търсенето им, но има и друг играч, когото не познавам, и това ме безпокои. Агентите му са двойно по-опасни, защото някои от тях преди бяха мои.

Хал и Тай замълчаха, но израженията им издаваха изненада.

— Сигурна съм, че вече сте добили някакъв усет за ролята ми в делата на Ролдем.

— Допусках, че ролята ви е важна — отвърна Хал, — но не бях мислил за шпиони.

Тай добави с известно огорчение:

— Аз предположих, но отхвърлих идеята. Мислех, че може да сте… хм, приятелка на един от принцовете.

Стефани се засмя.

— Братята ми? Те са мили, но никой от тях не е на нивото на нашата мила домакиня. — Тонът й издаваше смесица от възхищение и немалко недоверие. Ако Франсиезка беше главният шпионин на Ролдем, това недоверие със сигурност беше напълно основателно.

— След като в играта са бивши мои агенти, самоличността ми вече не е въпрос на държавна тайна. Щом това свърши и ако всички ние оцелеем, няма да съм от голяма полза за Короната в сегашната си роля.

— Тези дезертирали агенти за лорд Уортингтън ли работят? — попита Тай.

— Почти със сигурност. Аз съм единствената, която знае къде се крие принцесата. Иначе лорд Джон вече щеше да е пратил войници, за да си я върне. В момента принцовете са под охраната на мъже, които са ми безрезервно верни, но пък са малко на брой. Останалите от армията и флота получават заповедите си от Короната, което в момента означава, че ги получават от лорд Джон Уортингтън. Но ако той се опита да върне принцовете в двореца със сила, това би могло да предизвика гражданска война, която не е сигурен, че ще спечели.

— Тя си пое дъх и скръсти ръце. Десният й показалец потупа небрежно по лявата й ръка, докато обмисляше. — Не, имаме си работа с шепа от предишните ми хора, които ме познават достатъчно добре, за да изберат подходящия момент, след като открият къде точно съм скрила нейно височество. Нямат достатъчно мечове, за да го направят по другия начин, а дори и да успеят да надвият верните ми хора, биха се издали като предатели.

— Какво трябва да направим? — попита Тай.

— За около два часа — нищо. Но след това трябва да се задвижим, и то много бързо. Флотилията на Кеш е хвърлила котва на по-малко от половин миля извън залива. Пропускат корабите, тръгнали за империята, без да им създават неприятности. Позицията им, изглежда, е предназначена да бъде клин между двете кралства и да пречи на бойния флот на Ролдем да излезе навън. Успяхме да изкараме няколко малки кораба — преустроени така, че да приличат на търговски — извън залива и на юг, все едно че пътуват за Пойнтърс Хед. Всеки кораб, отплавал към Източните кралства, се спира при проливите Илтрос, качват се на борда му и го претърсват, и ако не намерят контрабанда, го пускат да мине. — Тя замълча, за да види дали двамата младежи следят думите й. — Разбирате ли какво трябва да направите?

Хал кимна.

— Не съм много наясно с подробностите, което със сигурност вече сте предвидили, но трябва да изведем принцесата и приятелката й от този остров и да ги закараме някъде, където да са недостижими за Уортингтън.

— В Риланон — каза Тай.

Франсиезка се усмихна.

— Умен си.

— В Риланон ли? — каза Хал. — Мислех, че ще е някъде на изток, например в Оласко.

Тай поклати глава.

— Уортингтън би могъл да я измъкне от любезната закрила на херцога на Оласко, ако той е в неведение за ставащото тук. Но ако нейно височество гостува на двора на крал Грегъри, с Кралството и кешийските флоти между Уортингтън и принцесата… — Усмихна се и погледна принцесата. — Стори ми се донякъде очевидно.

Хал се намръщи.

— Добре, но как точно ще преплаваме дотам? Това е почти през цялото Кралско море.

— Ще ви скрием в кораб, пътуващ за Стражеви нос в Мискалон, и в подходящия момент ще бъдете прехвърлени на специално оборудвана лодка и с милостта на боговете ще слезете в Ран. — Франсиезка взе от масата свитък пергаменти. — С тези документи ще имате гарантирано безопасно преминаване, ако се натъкнете на ролдемски кораби.

Хал огледа документите, след което ги подаде на Тай.

— Кралят съгласен ли е?

— Кралят предпочита да не знае подробностите. Фалшифицирала съм подписа му достатъчно пъти, тъй че никой не може да забележи разликата, дори и самият той.

— Печатите изглеждат съвършено — каза Тай, след като огледа документите.

— Би трябвало — отвърна лейди Франсиезка. — Скрила съм кралските печати на безопасно място.

Тай се ухили, а Хал зяпна.

Лейди Франсиезка се усмихна.

— Кралят може да бъде убеден от Уортингтън да подпише декрети въпреки собствената си преценка, но без печатите… — Сви рамене, после подаде на Тай пълна с монети кесия. — С това би трябвало да можете да уредите бърз кораб на Кралството оттам до Риланон. Ще бъдете отвъд кешийската блокада. Ако това не се окаже безопасен избор, наемете карета до Батира.

— Кога тръгваме? — попита Хал.

— След два часа. Ще ви качим скришом на кораба малко преди да вдигне котва. Единствената ми грижа е преминаването ви през блокадната линия на кешийците, но мисля, че всичко ще е наред.

Хал и Тай се спогледаха мълчаливо с надеждата всичко наистина да е наред.

 

 

На „Дамата на Меклин“ беше тясно: една малка каюта за четиримата. Хал и Тай се опитваха да не си обръщат внимание, когато спяха един до друг на пода, но напразно, тъй като при всяка вълна се търкаляха и се бутаха един в друг. Двете млади жени обаче, изглежда, успяваха да се справят с тесния нар, направен за един човек, въпреки ръста на лейди Габриела.

Бяха се качили на борда преди две утрини, час преди разсъмване, докато повечето от екипажа още спяха. Само капитанът, първият помощник и още неколцина знаеха за пътниците. Останалите ги държаха в неведение, а по предварителен замисъл кабината за втория помощник бе останала празна за това пътуване. Направена за един човек, и то едва колкото да го побере, тя се оказа много тясна за четирима. Едно легло срещу напречната преграда, един голям прозорец и ракла под масичка с умивалник — едва им оставаше място да се движат. Завеска срещу леглото скриваше малка врата, зад която бе тъй нареченият „капитански нужник“.

Трябваше им доста самообладание, за да издържат в тази теснотия, но пък откриха, че с разказването на весели истории времето минава по-леко. Тъй като беше рядкост някой обикновен моряк да дойде на кърмата, не се бояха, че може да ги подслушат, но все пак се стараеха да говорят тихо. Храната им бе осигурена под формата на голям чувал, пълен със сушени плодове, пастърма и хляб, и два големи меха вода. Затворът им беше само за два дни и две нощи, но не можеха да напуснат каютата, освен за да прескочат набързо до капитанския нужник, който се оказа само една седалка с дупка, висяща над откритата вода. Тай се зачуди как ли го използват офицерите при бурно време.

През тези два дни младежите откриха, че двете млади жени са чудесна компания. Принцесата беше добре образована, което трябваше да се очаква, но също така беше млада дама с твърди убеждения — съвсем не толкова очаквано. Вместо да се държи като някое гледано в саксия и пазено като зеницата на окото скъпоценно цвете, тя като че ли имаше своя гледна точка по всеки въпрос, един от немаловажните от които беше издигането и амбицията на сър Джон Уортингтън. Не можа да се сдържи да не се ухили, когато описа как иска да се разправят с него, щом баща й си върне властта над държавата. Да нарече човек някой от образите ужасни щеше да е омаловажаване. Хал осъзна, че по свой начин дворцовата политика е като война и една принцеса на Ролдем трябва да е своего рода воин. Първоначалното му увлечение много скоро бе заменено от силно привличане, съчетано с новооткрито уважение. Който и да се оженеше за принцесата, щеше да е късметлия. Нямаше да му е лесно, но щеше да е късметлия все пак.

Лейди Габриела не беше толкова приказлива като принцесата, но беше приятна. Хал забеляза, че Тай изглежда завладян от нея, което не беше трудно да се разбере — тя беше очарователна, стига човек да приемеше, че не е от обичайните изтънчени дворцови дами. По външността й Хал прецени, че е добре обучен боец и че ролята й е нещо повече от тази на обикновена спътничка на принцесата. Франсиезка почти със сигурност лично я беше избрала да действа като лична телохранителка на Стефани. Не беше словоохотлива, оставяше тримата да си бърборят, колкото искат, и явно се чувстваше удобно в мълчанието си. Хал виждаше колко пестеливи са движенията й и как непрекъснато се озърта дори в толкова тясната каюта, да не би внезапно отнякъде да се появи заплаха.

В момента изчакваха. До час трябваше да стигнат кешийските стражеви кораби, блокадата срещу всеки кораб, поел за Кралството или пристанищата на Островите. Капитанът преднамерено се бавеше, за да стигнат до мястото за оглед след мръкване. Искаше товарът му да бъде огледан от отегчени и уморени кешийски моряци.

— Никога не съм обичал чакането — призна Хал с нервна усмивка.

Стефани се засмя:

— На мен пък никога не ми се е налагало да чакам за каквото и да било.

Тай също се засмя.

— Малката дъщеричка с трима по-големи братя? И принцеса на това отгоре? Разбира се, че не ти се е налагало!

Всички очи се извърнаха към Габриела, която сви рамене, сякаш чакането не беше никакъв проблем за нея.

— Ще отнеме същото време, както и да се чувстваме. Може би е по-добре да отдъхнем, докато можем. — Надигна се и надникна навън към гаснещата светлина през задния прозорец на каютата. — Подозирам, че нещата скоро ще станат достатъчно възбуждащи.

На вратата се почука и капитанът я отвори внимателно — последния път я беше блъснал в тила на Хал.

— Време е — рече той. Отиде до раклата под малката масичка и сложи вътре една торбичка. Ако не намерят нищо, което да конфискуват, стават подозрителни. Нещо леко незаконно, например торбичка сън… — Усмихна се и затвори раклата.

Тай се ухили.

— Незаконен опиат в Ролдем…

— И в Кралството — добави Хал.

— Но не и в Кеш — довърши капитанът. Леко халюцигенният опиат се правеше от маслото на растение, обичайно за двете кралства.

— А следващият кораб може да се облагодетелства от не толкова бдителния екипаж — подхвърли капитанът. След това добави сериозно: — Елате с мен.

Те взеха чувала с храна и меховете и го последваха.

Очакваха да ги заведе дълбоко долу в трюма, но вместо това направиха само няколко крачки до капитанската каюта. Тя беше три пъти по-голяма от тази на втория помощник-капитан и Хал изпита малко завист.

— Помогнете ми — каза капитанът и посочи на двамата млади мъже да надигнат другия край на голямото легло, наместено плътно до напречната стена откъм десния борд. Беше стандартно на вид корабно легло, шест стъпки дълго и поставено над два реда двойни чекмеджета за личните вещи на капитана. Тримата вдигнаха лесно дюшека и дъската и ги сложиха на пода. — Сега по-сложната част — рече капитанът. — Чекмеджетата трябва да излязат в определен ред. Онова първо. — Той посочи горното ляво.

Когато Хал го издърпа, се чу леко изщракване.

— Сега онова — каза капитанът и посочи долното дясно. Тай го дръпна и се чу второ изщракване. Последва горното дясно и долното ляво и след като и четирите чекмеджета бяха извадени, капитанът бръкна в празното вече пространство, където бе лежало леглото му, и вдигна добре прикрита подвижна част от пода, закачена на панти. — Малко ще е тясно, но все ще се сместите. Внимавайте обаче да не избиете опорите за чекмеджетата — трябва да ги върнем на място. — Огледа се и добави: — Мисля вие, момчета, да сте от двете страни, в случай че се полюшкаме малко — по-леко ще е за дамите. — Махна на принцесата и лейди Габриела. — Вие първи, дами.

Двете млади жени прекрачиха една след друга предницата на извадените чекмеджета и се напъхаха в празното скривалище на контрабандиста.

— Сега вие, момчета — каза капитанът.

Хал и Тай прекрачиха ниската преграда и се наместиха между момичетата и стените. Хал се притесни, щом откри, че няма място да помръдне и че е плътно притиснат до принцесата. Промърмори за извинение, щом капитанът смъкна дъската над главите им, но в отговор само един тънък пръст се притисна до устните му.

— Нямам нищо против всъщност — прошепна му тя. Чекмеджетата се върнаха на местата си и четиримата потънаха в пълен мрак.

Изтекоха няколко мига, през които Хал усещаше болезнено близостта между тях. Принцесата беше не само най-красивата млада жена, която бе срещал, но също тъй и чудесна компания. Беше стигнал до момента, в който трябваше да си напомня поне веднъж на час, че е недостижима за него и че единственото разумно поведение е да бъде кавалер и неин приятел. Но сега, с уханието на косата й в ноздрите му, което някак притъпяваше ужасната миризма на морската вода под тях, се оказваше, че е много трудно.

Зачуди се колко от това се дължи на обстоятелството, че са затворени натясно и че не иска да се поддаде на чувството за уязвимост. Проклятие, помисли си той, Мартин беше този, който си падаше по самонаблюденията и позволяваше такива неща да го затормозят. С това мислите му се зареяха към баща му и брат му, към майка му, към лейди Бетани и всички останали у дома. Зачуди се как ли са те и се помоли наум дано да са в безопасност и добре.

Всички лежаха смълчани и се вслушваха за звуци отгоре. Най-сетне се чуха смътни гласове; думите бяха неразбираеми. В тъмното Хал можеше само да усети лейди Габриела и Тай, макар да знаеше, че са само на ръка разстояние. Единствената причина положението да не стане смущаващо бе усещането за риск и опасност. Онази част от ума му, която не усещаше силно притиснатото до него тяло на принцесата, се опитваше да си представи какво става горе, разговора между капитана и кешийците, пратени на борда, за да огледат кораба. Щеше ли да е бърз, повърхностен оглед, или щяха да излазят целия кораб от мачтите до трюма и накрая да издърпат чекмеджетата над тях?

И колко дълго щеше да продължи това? Вече усещаше, че се схваща от неудобната поза, а и ставаше все по-задушно. Знаеше, че ако ги открият, няма да може да скочи и да защити принцесата. И при това му беше абсолютно все едно. Времето беше станало безсмислено и той имаше чувството, че е лежал неподвижно часове, а не минути.

Внезапният звук на отварящи се чекмеджета прекъсна мислите му. После подът се вдигна нагоре и за секунда светлината бе ослепителна.

— Хайде излизайте — каза капитанът и Хал се пресегна и хвана подадената му ръка. Едва не простена от схванатото в раменете, гърба и краката и беше благодарен за помощта. Издърпа навън и Тай, а след това двамата помогнаха на принцесата и лейди Габриела да излязат от тясното скривалище.

— Никакви неприятности значи? — попита Хал.

— Никакви — отвърна капитанът. — Този се пазари малко по-дълго от обичайното за цената на „глобата“ за торбата сън, а аз не исках да събуждам подозренията му, като се съглася много бързо за „таксата“ за безопасно преминаване. Парите, с които го подкупвам, може да са на лейди Франсиезка, но трябваше да се държа все едно са мои.

— Подкупихте го?

— Никой кораб, напускащ Ролдем, не минава кешийския пост без голям подкуп, сър. — Капитанът се ухили. — Затова смятам, че кралството печели войната по море. По-малко продажност, разбирате ли, почти толкова тесногръди са, колкото ролдемския флот. Идва от това, че сме островни кралства, предполагам. Ако се бях опитал да подкупя капитан на кралски пост, щяха да ми щракнат железата, а корабът ми щеше веднага да бъде конфискуван. — Погледна дамите, които приглаждаха омачканите си дрехи, и рече: — Бих изчакал малко, но скоро ще можете да се качите на палубата за малко чист въздух.

— Ще ни трябва — отвърна Тай.

— Малко тесничко беше вътре — каза принцесата и погледна Хал с лека усмивка.

Лейди Габриела изгледа Тай одобрително.

— Вие май нямахте нищо против.

Тай намери благоприличие да се изчерви.

— Лейди, уверявам ви…

— Нищо обидно, сър — каза тя с леко насмешлив тон. — Бяхте толкова кавалер, колкото позволяваха обстоятелствата. — След това добави тихичко: — Което не беше много.

Хал се засмя.

— Надигра те, Тай.

Тай поклати глава.

— Явно. Някой да е жаден, освен мен?

Тримата потвърдиха и Тай каза:

— Ще ида да потърся нещо за пиене, вино може би, ако имат?

— На този кораб? — каза Хал. — Спирт най-вероятно, или ейл, но аз бих се спрял на прясна вода. — И посочи почти празните мехове.

— И аз също — каза Стефани.

Тай излезе от каютата и се върна след няколко мига.

— Морякът каза, че ще ни донесе нещо.

Последва неловко мълчание. Двамата младежи бяха имали различни познанства с млади жени, но никой от тях не бе изпадал в такава принудителна близост с дами от висок ранг. Сега, след като непосредствената опасност вече бе зад гърба им, Хал осъзна дълбоко точно колко близо се бе озовал до принцесата. Изруга се наум. Трябваше ли кожата й да е чак толкова мека? Вдиша дълбоко с усилие и изгледа обекта на чувствата си. Тя като че ли бе потънала в собствените си мисли. Или навярно избягваше погледа му.

Нещо подобно като че ли ставаше и с лейди Габриела и Тай, макар че според Хал тя изглеждаше по-скоро развеселена от неудобството на Тай, отколкото смутена.

Трудно беше да се прецени. Макар и след цялото това време заедно, Хал не знаеше почти нищо за нея. Беше едра, но без никаква пълнота или мекота в нея. Лицето й беше класически красиво с кафявите й очи и правия деликатен нос, устните й понякога издаваха изумителна усмивка. С коженото си пътно облекло изглеждаше съвсем на място за Крудий и Хал можеше да си я представи как язди до Бетани на лов.

При мисълта за Бетани осъзна, че почти не се беше сещал за нея, или най-малкото не повече, отколкото за братята и родителите си, откакто бе дошъл на изток. Липсваше му Крудий и се тревожеше как ли я карат близките му сега, през войната, но не изпитваше към Бетани нещо повече, отколкото преди да напусне Запада. Тя нямаше нищо общо с принцесата, която бе всичко, каквото можеше да се очаква от дворцова дама. Нещо повече — поне за него беше съвършената принцеса.

За Хал най-забележителното у Стефани беше нейната твърдост. Не външно изявена сила като у Бетани или Габриела, не — тя притежаваше вътрешна твърдост, устойчивост, способност да се изправи срещу заплахата кротко и с достойнство, вместо да рухне пред онова, което със сигурност беше най-ужасното преживяване в живота й. Най-желаната за брак дама в Островното кралство, най-търсената и мечтана годеница в новата история, тя беше прокудена от дома си посред нощ, далече от семейството си за първи път в живота си, скрита от хора, решени да я похитят и да я използват за своите политически цели, изложена на рискове и опасности, несънувани през живота й, а ето, че седеше тук и разговаряше кротко, сдържана и показваща изблици на хумор, спокойна.

Хал осъзна, че отчаяно се влюбва в нея.

Зарови тези чувства дълбоко в себе си. Баща му винаги бе очаквал от него да се ожени за Бетани, но често бе говорил за политически бракове за Мартин и Брендан. Толкова поне Хал знаеше: съпругата му, ако не беше Бетани, щеше да е жена, която да спечели политическа изгода за Крудий, и бракът щеше да донесе облаги на кралството като цяло, или поне на Западното владение. А в това време на война кой знае какво можеше да означава това? Но ако беше Бетани, поне щеше да е жена, която той вече обичаше, макар и повече като сестра, жена, която щеше да се окаже достойна за цялата преданост, която можеше да й предложи. Затвори за миг очи и се помъчи да отклони мисълта си от истинските си чувства.

След малко вратата на каютата се отвори и капитанът надникна вътре и рече:

— Време е.

Станаха и го последваха към главната палуба.

 

 

Заминаването стана бързо и тихо. Малката лодка, оборудвана с платно, вече ги чакаше. Хвърлиха въжена стълба и Тай и Хал слязоха първи, последвани от принцесата и лейди Габриела. Капитанът им бе посочил курса. Хал и Тай определиха местоположението си по утринните звезди и се изтласкаха.

Платното беше малко проблематично и отнасяше лодката леко наляво, но за прехода, който трябваше да направят покрай крайбрежието, едно леко отклонение от курса им не би трябвало да е проблем. И двете страни на кралския град Ран щяха да са приемливи, а ако успееха да зърнат и залива, толкова по-добре.

Жените се свиха под голямото наметало, предложено им от капитана против нощния мраз. Младежите бяха решени да поддържат курса, докато слънцето се вдигаше, и когато то изгря, им се стори, че виждат сушата.

Хал посочи едно кафяво петно на северозапад и каза:

— Натам!

Тай кимна. Ако Хал беше прав, петното щеше да е от пушеците на някое от крайбрежно селище или дори пристанището на Ран. Вятърът се надигна с утринното слънце, силен бриз, но от северозапад, и ги принуди да направят няколко много дълги галса. Хал седеше на руля, а Тай бе при носа, и се оправяше с платното. Всеки път, щом променяха курса, Хал трябваше да наведе глава под широкия люшкащ се гик, а момичетата се снишаваха и чакаха, а след това се преместваха от другата страна на лодката.

Брегът ставаше все по-близък с всяко извиване на север, но приближаването беше бавно. Два часа след разсъмване Тай извика:

— Платна ляво на борд!

Рисковано се изправи за миг, после седна отново и рече:

— Не може да е кешийски патрул. Не сме плавали толкова далече.

Заслони лицето си срещу ниското слънце и се загледа. Накрая каза:

— Платната са червени!

— О, проклятие! — изпъшка Хал. — Пирати.

— Това или е кересийски корсарски флот, или съм пълен глупак — каза Тай. — Не можем да им избягаме с лодката, така че трябва да ги заобиколим и да слезем на брега!

Хал завъртя рязко руля, зарязал всякаква мисъл за предпазливо подхождане към брега, и попита:

— Дали ще ни преследват?

— Не знам — отвърна Тай. После посочи. — Виж!

Кафявото петно, което бяха зърнали преди, се открои в димен стълб, вдигащ се от пожари. Явно ставаше въпрос за брегови набег.

— Къде сме? — извика Хал.

— Не знам — отвърна Тай. — Твърде малко е, за да е Ран. Листър може би? Или Майкълсбърг?

Във въздуха вече се долавяше парливата миризма на дим. Очите им се насълзиха от щипането и Габриела закиха.

— Най-близкият кораб обръща към нас! — викна Тай.

И наистина, тримачтовият кораб леко се наклони, докато екипажът нагласяше платната.

— Познах — пак викна Тай — Това е кересийски дромон!

Корабът беше боядисан в черно, с червена ивица покрай перилата, а платната бяха тъмночервени. Много такива кораби бяха стигали на север до бреговете на Източните кралства. Обикновено с екипаж от четирийсет до шейсет души, плюс два реда гребци, те не бяха толкова бързи като корабите на Кралството, но плиткото им газене и триъгълните им платна им позволяваха да плават много по-близо до брега от дълбоководните кралски фрегати. А отблизо, с осигурената от гребците сила, бяха добри за къси преходи със скорост, която можеше да ги доближи до плячката преди кораб само с платна да успее да се измъкне с маневра.

Макар да беше кораб за плитко газене, дромонът все пак не можеше да се доближи до брега толкова, колкото лодката. Ако се врежеше в дъното, на екипажа щеше да му се наложи да копае траншеи в пясъка под корпуса при отлив, да разтовари целия товар и провизии и след това да чака приливът да го вдигне и да се опита да го изтегли на буксир обратно в морето с лодки.

Само ако можеха да го заобиколят… Но пиратите вече спускаха лодки.

— Към брега! — извика Тай.

Хал погледна открития плаж отвъд бялата пяна на вълните. Тай и лейди Габриела вече бяха хванали греблата.

Хал погледна през рамо. Една лодка вече се отделяше от кораба, друга, със спускащ се по въжета екипаж, беше готова да я последва.

— Греби! — викна той.

Тай и Габриела натиснаха здраво греблата и лодката се издигна над една вълна и полетя към брега. Докато сваляше платното, Хал погледна назад към пиратските лодки. Бяха с по шест гребци.

Дори да стигнеха до брега, щяха да се измъкнат на косъм.

Брегът се приближаваше бързо и скоро дъното на лодката заора в пясъка.

— Скачайте! — викна Хал.

Тай награби единия вързоп с провизии, а Хал другия.

Двете пиратски лодки се носеха към тях.

Четиримата младежи прецапаха през водата и затичаха по песъчливия плаж.