Реймънд Фийст
Застрашена корона (24)

Антракт
Пробуждания

Томас се сепна и се надигна.

В ранните утринни часове усети как нещо раздра тъканта на света по начин, който не бе познавал, откакто за първи път облече белозлатната броня на Драконовия властелин. Жена му също се беше събудила и го гледаше с широко отворени очи.

— Любими? — промълви тя. — Какво има?

В първия миг той нямаше думи, но най-сетне каза:

— Пъг… изчезнал е.

Тя сложи ръка на рамото му.

— Изчезнал?

— Винаги сме имали връзка, а сега тя е прекъсната. — Поседя неподвижно няколко мига и след това промълви: — Има и още нещо.

И стана.

— Какво? — попита тя, гледаше мощния му гръб, очертан на смътната лунна светлина, струяща през прозореца на покоите им. Той отиваше при раклата, в която пазеше бронята си. — Томас?

Той отвори раклата и се взря в наследството си на Ашен-Шугар, валхеру, чиито спомени споделяше.

— Усещам нещо.

— Какво? — попита тя отново.

Той погледна бронята си, после погледна жена си и каза:

— Има друг.

 

 

Дракен-Корин дремеше на абаносовия си трон, изцеден от последните капки сила на смъртното си тяло. Размърда се и видя, че всичко е върнато, както бе заповядал. Всяка педя в залата бе прочистена от верните му хора-тигри и факлите бяха запалени. Надигна се и мигновено тези, които бяха в залата, паднаха ничком на пода и в пълно покорство опряха челата си в камъка.

— Гладен съм! — изрева той. — Донесете ми храна. Трябва да събера силата си. — Кривна глава, сякаш се вслушваше. — Има друг.

 

 

Тандареи можеше да усети изместването в енергийното поле на планетата. Току-що се беше случило нещо огромно. Каквото и да беше, трябваше да е катастрофално, за да се усети от такова разстояние.

А след това небесата се раздраха.

Взривът го събори. Огромен стълб рубинена светлина изригна през покрива на порталното здание и върху него се изля вълна от зной. И да имаше някой в зданието по време на взрива, със сигурност бе загинал мигновено.

Той се изправи и се олюля. Жителите на Е’бар бягаха от домовете си, излизаха навън и зяпаха чудовищната светлина. Егун дотича и попита:

— Какво стана?

— Взрив от порталното здание.

— Предтечи — прошепна капитанът. — Търсех ви. Лорд-регентът беше вътре.

— Вече не — каза Тандареи. — Намери, когото можеш от Съвета и ги помоли да се съберат. Въпроси ще се задават, а нямаме отговори. Намери галасмантите и ги накарай да надникнат в порталната зала, ако могат да го направят безопасно, защото трябва да разберем какво става.

— Какво мислиш, че е?

— Боя се, че е маяк — каза Майсторът на знанието.

— Маяк? — Капитанът помълча, след което попита: — За какво?

— За каквото са всички маяци, Егун. Да насочи някого насам.

— Кого?

— Точно това се боя да разбера.

* * *

В дивата пустош на Западен Кеш има огромно езеро, Драконовото гнездо. Дом на мирен народ от исаланско потекло — рибари, земеделци и ловци, — районът е останал непроменен от столетия. Кръг от планини, Стражовете, огражда това езеро и само една река лъкатуши на север към морето. Напролет, когато ледът и снеговете по върховете се топят, реката приижда и земеделците се радват, че земята покрай бреговете й се подновява.

Планините, недостъпността на езерото и липсата на богатства са оставили този район пренебрегнат от завоеватели, преселници, бандити и разбойници. Може би е единственият толкова мирен район в целия свят на Мидкемия.

Един земеделец, Ли Шун, бута малката си количка, пълна с картофи, по пътя призори, за да закара добива си на пазара. Зимните картофи са в оскъдица тази година и той очаква добра печалба.

И тогава идва звукът.

Той спира. Обръща гръб на количката си и тръгва по пътя. И с всяка крачка тялото му се преобразява.

Високо над езерото, в една ливада, пълна с овце, двама братя, Тай и Мак, седят край огъня и гледат стадото си. Кучето им изпъва уши и се вслушва. След това двамата братя стават и пускат криваците си на земята. Оставят зад себе си скимтящото куче и тръгват, а телата им започват да се преобразяват с всяка крачка. Фигурите им се разливат и добиват много по-големи очертания.

В едно гнездо над ливадата драконката матриарх лежи сгушена около купчина яйца. Според естеството на расата й ще бди над тях, докато се излюпят. Гладна е, защото не е яла от месец, но се е натъпкала с достатъчно храна, за да издържи още месец, докато трите яйца се размърдат, и тогава ще тръгне на лов за рожбите си.

И тогава чува звука. Надига се и разперва криле, отмята глава и влива гласа си в този звук, усилва го и го повтаря.

Из целия свят дракони изоставят илюзията за човешки облик: ловци в планините захвърлят лъковете си, рибар в морето оставя малката си лодка да потъне, понеже става твърде огромен, за да може да го издържи. Пазач на керван напуска лагера посред нощ и тръгва в тъмното — спътниците му никога вече няма да го видят.

Из целия свят дракони подхващат звука и го повтарят, влагат силата си в него.

Времето е дошло.

Това е песента, която не е била чувана и от най-стария дракон на света, но те инстинктивно я знаят.

В мрака на Западен Новиндус огромен черен дракон се понася нагоре в звездната нощ, мощният плясък на крилете му пращи като гръм, докато той кръжи и се извисява, и търси зов, толкова древен, че няма нужда от думи, за да го познае.

В обедното слънце на Риланон, на най-високите южни върхове на този остров, огромен бял дракон извиква с такова могъщо чувство, че няма име за него. А след това изригва нагоре в небето, внушителен бял облак на синия фон за случайно погледналия нагоре ловец.

Из целия свят зовът се повтаря и дракони, скрити сред хората, му отвръщат, и след минути той е отекнал и повторен. От далечни планини и дълбоки пещери, от закътани брегове и самотни долини се надигат дракони.

 

 

В една необятна пещера под изоставен град най-великият дракон от всички надига глава и се вслушва. Около нея чакат фигури в халати, защото това е времето на свързването, пресечната точка на всички неща, и сега идва денят на несигурност.

Тя бавно навежда увенчаната си с драгоценни камъни глава и затваря очи, а спътниците й се обръщат да погледнат дремещия вече Оракул на Аал, защото тя е стигнала до края на бъдещето. Точно тогава самото време ще се преобрази и дори най-могъщият пророк в историята на вселената не може да провиди какво ще донесе утрешният ден.