Реймънд Фийст
Застрашена корона (20)

18.
Загадки

Джим извика:

— Земя!

Бяха го назначили за наблюдател през деня и случайно се беше оказал на такелажа на предната мачта, когато първото петно на хоризонта показа, че крайната цел е пред очите им. Със силния вятър и тази скорост щяха да са в Ролдем до три часа.

Беше се мъчил трескаво да събере колкото може повече информация преди пътуването на краля до Ролдем, за да се срещне с императора на Кеш. Тази среща беше безпрецедентна и предвид скорошните събития Джим не се съмняваше, че в решението е замесена магия. Никой монарх на Кеш никога не бе напускал Дълбините Оверн, още по-малко да премине границите, за да посети чужд владетел. От кешийска гледна точка, всички те бяха социално по-низши.

От друга страна, Сезиоти беше необикновен император според стандартите на кешийската Истинска кръв, тъй като бе по-скоро учен, отколкото ловец. Ловът бе в основата на културата на Истинската кръв, чак от зората на времето, когато по брега на Дълбините на Оверн бяха странствали ловци на лъвове и крокодили, а в умовете им не бе съществувала дори мечта за империя.

Дори Джим доскоро да не беше убеден в прилагането на магия за унищожаването на различните разузнавателни служби, за покваряването на благородници и тласкането им към измяна и изобщо за пълното съсипване на живота му, това беше окончателно доказателство. Защото дори императорът да беше недокоснат от магия, неговите съветници и мнозина в Галерията на лордовете и майсторите трябваше да са били повлияни, за да се случи тази огромна промяна във външната политика на Кеш.

Беше се постарал да изпрати съобщение на Пъг, макар че само боговете знаеха колко време щеше да отнеме това при сегашната липса на магически транспорт.

Когато дойде вестта, че кралят е приел принцесата на Ролдем, Джим започна да използва контактите си в двореца, за да събере колкото може повече сведения. Размислил бе дали да се върне в ролята си на лорд Джеймисън, но реши да не го прави. Оздравяването на дядо му показваше, че какъвто и план да има сър Уилям Алкорн за отхвърлянето на влиянието на херцога, той е обвързан с мирните преговори в Ролдем.

Ан се беше оказала безценна в доставянето на информация от двореца. Принцеса Стефани беше добре, в компанията на двама младежи, за които Джим знаеше, че ще умрат, за да я защитят. Крал Грегъри бе дал на Стефани статут на своя гостенка въпреки странните обстоятелства около пристигането й и с ловко подслушване Ан бе успяла да сглоби повечето неща, случили се в Ролдем и принудили принцесата да избяга.

Ето защо Джим реши, че след като не може открито да отпътува като част от свитата на краля, ще пътува на същия кораб като обикновен моряк. Единственият му проблем беше, че кралят и гостите му пътуваха на кралския флагмански кораб и беше почти невъзможно да мине за един от екипажа. За малко да го заловят на два пъти, веднъж, когато се промъкна в двореца и отново, когато напусна, но когато най-сетне се върна на кейовете, разполагаше с много убедителна заповед за прехвърляне от адмирал, чийто подпис беше фалшифицирал поне десет пъти.

И тъй, „моряк Тъкфорд Джоунс“ се бе явил на борда на „Кралски галант“ часове преди той да отплава. Джим знаеше достатъчно за задълженията на редовите моряци и за военния протокол, тъй че успя да се вмести що-годе прилично.

Ловко беше избягвал възможностите да бъде разпознат от Хал или Тай и само след няколко часа щеше да възстанови позицията си като глава на разузнавателния апарат на Островите.

А това означаваше да намери лейди Франсиезка Сорбоз. Усети, че изпитва изненадващо нетърпение да я намери, и бе принуден да си признае, че може би е влюбен за първи път в живота си. Струваше му се иронично това, че тя бе може би единствената жена, с която беше спал, но не можеше да я има, ако пожелаеше. Винаги се беше удивлявал какво им е на жените, че го намират за толкова привлекателен. Колкото повече се държеше като копеле, толкова повече го желаеха. Франсиезка беше изключението: тя по свой начин беше също толкова „копеле“ като него. Може би точно това го привличаше: тя бе единствената жена, която истински можеше да го разбере такъв, какъвто беше. Нещо повече, по някакъв странен начин той бе завладян от идеята, че най-страстната му любовница е също така жена, която сигурно може да го убие с голи ръце, ако се наложи. Поклати тъжно глава и прецени, че животът му наистина е много странен.

Спусна се на палубата. Целенасоченото движение винаги му спестяваше възможността някой от помощник-капитаните да му възложи нежелана задача. Като за прост моряк, Джим не беше нито симулант, нито доброволец. Изкарваше вахтата си кротко, вещо и без оплаквания. Винаги се държеше дружелюбно с другите от екипажа на вахта, но не си създаваше нито близки приятели, нито люти врагове. Стараеше се усърдно да е колкото се може по-невзрачен и обикновено успяваше.

Тръгна към люка за долната палуба и след това към каютите на екипажа. Нямаше много лични вещи, тъй че бързо си събра багажа. Малка торба, която можеше да метне на рамо — единственото важно нещо в нея бяха късите ботуши, които можеше да нахлузи, щом стигнеше до брега. Превъплъщението му в моряк бе съвършено във всички подробности, освен една: не беше живял достатъчно дълго без ботуши, за да му излязат тежките мазоли на ходилата, с което вървенето бос по каменна настилка щеше да е по-поносимо.

Трябваше да намери Франсиезка. Имаше добра идея къде да търси, но това не гарантираше, че ще я намери. Но пък, за разлика от Островите, имаше няколко очи и уши в Ролдем. Все пак да стои и да не прави нищо не беше най-добрият избор, тъй че започна да крои план.

Щом чу стъпки отгоре, се отдръпна от хамака си, увери се, че торбата с багажа му е стегната, и се запъти към въженото отделение на бака. Вслуша се, щом двама моряци слязоха долу и направиха същото като него — събраха багажа си в очакване бързо да слязат от кораба.

Джим беше замислил да се окаже един от моряците, които щяха да пратят да отнесат багажа до двореца на краля на Ролдем. Това се промени, когато подслуша как вторият помощник-капитан каза на товарния началник, че багажът за двореца ще се повери на гарнизонни войници и че корабният екипаж ще смъкне само търговския товар.

Джим бързо се качи на палубата. Както бе очаквал, никой не беше забелязал слизането му, тъй че той забърза към въжената стълба и отново се покатери на мачтата. Щеше да се задържи тук, укрепвайки несъществуваща пукнатина с въжена стяга, докато не дойдеше време да се свиват платната.

Времето течеше и Джим обикаляше по такелажа, без да обръща внимание на разните заповеди, и успяваше да се скрие зад платната от погледите отдолу, когато се наложеше. Единствената му цел беше да избегне наряда с товара, защото това щеше да трае часове и да му попречи да стигне бързо до двореца.

Най-сетне корабът влезе в пристанището. Откакто бяха вдигнали кралския флаг с набързо стъкменото знаме в чест на принцесата на Кралския дом на Ролдем, корабите в залива застиваха на място, за да осигурят бързото преминаване на височайшите гости.

Джим спря за миг и зяпна удивен имперския дромон от Кеш, който бяха избрали императорските агенти. Тъй като досега нито един император не беше напускал Кеш, не им се беше налагало да строят имперски транспортен кораб. Веднага разпозна в него флагманския съд на империята, собственост на адмирал от Истинската кръв. Истинската кръв от Дълбините Оверн бяха само сладководни моряци и макар Оверн да беше достатъчно голям басейн, за да са проблем бурите и вълните, дори и при най-лошо време не беше нищо в сравнение с непредсказуемостта на дълбоките океани на Мидкемия. Трите луни гарантираха, че само ветеран капитан може да преведе кораба си през некартирани води.

Поради това Кеш беше държава с преимуществено крайбрежен флот — задоволяваха се да патрулират плитчините на отечеството си и разчитаха главно на чуждестранни търговски флоти, като корабите на Кралството и Ролдем превозваха товара между двете държави. Няколко смели и находчиви кешийски търговци бяха, разбира се, овладели вълните на Кралското море и бяха натрупали добра печалба от търговия между Кеш и Ролдем, или пряко с Риланон, но бяха малко и рядкост.

Този кораб беше преустроен набързо, но въпреки това резултатът бе удивителен. Всяка украса по него бе от злато или слонова кост, блеснали на слънцето. Канатите на кърмовата кула като че ли бяха направени от абанос, невероятно плътно дърво, което никога не се използваше на кораби, защото имаше свойството да потъва. Нищо на този кораб не беше скромно или невзрачно. А палубите май бяха облицовани с тиково дърво. Джим се засмя. Доколкото познаваше кешийците, това щеше да е единственият случай, в който императорът на Кеш щеше да предприеме океанско пътуване, а корабът нямаше никога повече да се използва — едва ли императорът щеше да реши да излезе на риболов някой ден. Всички височайши особи бяха склонни към лукс и разхищения, знаеше Джим, но никой не го правеше в такива грандиозни мащаби като кешийците. Дори знамето с царствените ястреби на Кеш като че ли беше ушито с нишка от чисто злато.

Докато Джим прибираше платната, кралският кораб пристана на кея. Той се спотаи до мачтата и загледа как височайшата свита слиза по задното мостче. Мостчето беше направено красиво — покрита с платно платформа със стъпала и перила, стигащи долу до кея. Джим внимателно мина по реята, спусна едно въже и се метна долу на кея, докато всички на палубите бяха твърде залисани със слизащата кралска свита. Нямаше да липсва на никого и никой нямаше да го потърси да му плати заплатата.

Щом тръгна по кея, видя група благородници, които чакаха да поздравят крал Грегъри и антуража му. Задържа се, защото му се стори, че сър Уилям Алкорн чака да посрещне краля, но след по-внимателен оглед реши, че е друг човек. Прическата беше ролдемска, раздвоена в средата и оставена да пада от двете страни точно под ушите, докато косата на сър Уилям падаше до раменете. Но приликата беше необичайна.

— Ей, ти! — извика някой и Джим видя, че един ролдемски благородник сочи към него. — Ела тук и занеси това в двореца!

Джим беше достатъчно благоразумен да не побегне, тъй че се приближи. Видя торби, поставени зад ограден с въжета район, и за миг се учуди защо го карат да носи багаж, след като има предостатъчно слуги. Погледна благородника, който го бе извикал, и видя, че е лорд Серван, племенник на краля.

— Милорд? — каза Джим равнодушно. Знаеше, че този човек е най-високопоставеният агент на Франсиезка в двореца, а не беше сигурен дали тя знае, че го знае. Затова реши да играе ролята на прост моряк, докато не разбере какво става.

— Отнеси тези неща веднага до покоите на кралицата. — Серван смъкна ръкавиците си и извади пергамент и дъска за писане. — Наведи се.

Джим се обърна и се наведе, за да може Серван да сложи дъската на гърба му. Чу как благородникът плю в засъхналото мастило, после усети, че драска нещо. Докато пишеше, Серван каза тихо:

— Милейди ми нареди да ви намеря веднага щом корабът пристане, лорд Джим. Предупреждава ви да сте предпазлив на влизане в двореца. Хората на лорд Джон Уортингтън са навсякъде.

— Онзи с тъмносиньото палто лорд Джон ли е?

— Да — каза Серван и удари печата на пергамента. — Това нарежда да доставите тези две торби на майордома на кралицата лично. Заповядано му е да ви заведе при милейди.

— Чии са тези торби?

— Нямам представа — каза с усмивка Серван. — В двореца непрекъснато се губи багаж. Рано или късно ще разбера кой е собственикът.

Джим вдигна торбите и каза:

— Можеш да подхвърлиш на херцог Хал, че съм в двореца. Ще съм ти благодарен.

— Херцог Хал? Баща му е умрял, така ли?

— За съжаление. И крал Грегъри го нарече „възлюбен братовчед“. Публично, два пъти.

Серван трепна.

— Ще му съобщя. Вие ще се свържете ли с него?

— Да. Ще се свържа.

Джим вдигна торбите и забърза след първата карета, затъркаляла се от пристанището към града. Каретата караше бавно заради тълпите, трупащи се да поздравят чуждестранния крал и свитата му. В сцената имаше някакво празнично усещане, което не се връзваше с това, което ставаше в действителност. Според опасенията на Джим се подготвяше коварно убийство и измяна.

Никой не обърна внимание на невзрачния моряк, който вървеше малко зад каретата.

 

 

Джим едва беше пуснал торбите на пода, когато някаква припряна слугиня му кресна да я последва. Той се подчини и тя го преведе покрай кралските покои до стаите на лейди Франсиезка Сорбоз.

Франсиезка махна на слугинята да ги остави и го огледа от глава до пети.

— Мисля, че съм те виждала и по-мръсен, но не мога да си спомня кога.

Лицето й беше намръщено, но в очите й блестеше усмивка.

Джим понечи да заговори, но изведнъж се оказа без думи. Направи две крачки през стаята и я взе в прегръдката си. След дълбока и дълга целувка прошепна:

— Мислех, че може никога повече да не те видя.

— И аз теб — прошепна тя в отговор. — И освен това вониш. Трябва да се изкъпеш.

— Да, трябва да се изкъпя, да се избръсна и да се преоблека.

— Ваната е готова в другата стая.

— Идваш ли с мен?

Тя се измъкна от ръцете му.

— Колкото и да ми се иска, Джим, нямаме време, ако ще издебваш и говориш с всички тези хора, които трябва издебнеш и с които да говориш.

Джим се намръщи и отново насочи мисълта си към текущата работа.

— Дрехи?

— Пълен комплект.

— Наистина?

— Помислих, че може да ти потрябва дворцово облекло. И освен това — добави тя с усмивка — знам размера ти интимно.

В съседната стая наистина го чакаше вана с топла вода. Джим бързо смъкна дрехите си и влезе в нея. След малко Франсиезка дойде с чашка за бръснене, четка и бръснач. Той насапуниса косата си с шампоан с деликатен аромат, който тя пазеше само за себе си. Уханието му напомни колко жадуваше да я докосне отново.

Тя изля ведро топла вода на главата му и каза:

— Легни на гръб, аз ще те обръсна.

Докато го бръснеше, продължи:

— След като замина, открих нещо много обезпокоително.

— Само едно ли? — подхвърли той.

— Никога не ме разсмивай и не ме ядосвай, когато държа бръснач до гърлото ти.

— Правилно. Извинявай.

— След като ти замина, се оттеглих във вилата си и помогнах на принцесата да избяга.

Джим се засмя и рече:

— Тя се върна, тъй че се чудя каква полза имаше от всичко това. — Усети внезапен натиск на бръснача на гърлото си и изпъшка: — Извинявай де. — И отново замълча.

— Беше далеч от лорд Джон, което беше важното. — Ловко остърга бузата му. — До мен стигна вестта, че става нещо странно и че на слугите им било забранено да стъпват в покоите на лорд Джон.

— Тъй че ти се промъкна и… Оу!

Беше го порязала по шията.

— Спри да ме прекъсваш! Тъй че се промъкнах отново в двореца и наблюдавах през един прозорец. Видях най-проклетата среща, която можеш да си представиш. Лорд Джон беше поканил други двама мъже: сър Уилям Алкорн и един кешийски принц…

Той я сграбчи за китката, за да не може да го пореже пак.

— Харфум?

— Да. Как разбра?

— Просто се сетих. Какво научи?

Тя продължи да го бръсне.

— Първо, и тримата бяха еднакви, все едно някоя майка някъде е имала тризнаци, родени в три различни държави в три различни благородни фамилии по едно и също време. — Приключи и му подаде кърпа.

Джим поседя дълго неподвижен, стъписан от новината.

— Еднакви… — Остави мисълта недовършена. — Третият играч.

— Който е зад войната между Островите и Кеш, определено — добави тя. — Знаем, че войната беше безсмислена, особено предвид края й, а как това облагодетелства третия играч… — Още една мисъл остана недовършена.

Той избърса останалия сапун от лицето си.

— Колко време ми остава, докато се вмъкна във височайшата суматоха?

— Всички благородници си отдъхват, докато разопаковат багажа им. Предполагам, че ще искаш да подушиш малко наоколо и да поговориш с някои хора.

— Хал вече е херцог на Крудий. Баща му загина преди обсадата на Илит. Искам да говоря с него и с Тай Хокинс.

— Имаш малко време. Защо?

Той я сграбчи и я дръпна във ваната. Тя изпищя, но после виковете й преминаха в смях.

— Твърде дълго мислех за тази среща, Франсиезка, и твърде дълго мислех какво да кажа. Другите срещи ще ги оставя за по-късно.

Тя го целуна.

— Млъкни или пак ще взема бръснача.

Джим отвърна на целувката и заразвързва мокри връзки.

 

 

Миранда погледна матрицата, бодна с пръст и бързо го дръпна.

— Там има демонски елемент. Едва доловим. Затова сте го пропуснали. Но все пак го има.

Пъг и Магнус помълчаха за миг, а после Пъг рече:

— Капан ли е?

— Трудно е да се прецени. Сигурна съм, че и двамата сте разбрали, че това е сложна енергийна мрежа. — Миранда сплете изпънатите си пръсти все едно оформя решетка. — Преплетени заклинания и още нещо, други енергийни състояния. — Затвори очи за миг, след което изведнъж се ококори. — Трябва ни Накор.

И изчезна. Докато тримата бяха оглеждали матрицата, Накор бе отишъл в друга част на сградата, за да проучи с един водач пантатийските архиви.

— Не знам какво ме изнервя повече — каза Магнус. — Това, че е точно като майка, или колко лесно забравям, че не е майка.

— Аз също трябва да насилвам ума си за това…

Изведнъж тя се върна с Накор. Дребосъкът се ухили и викна:

— Пъг! Магнус! Чудесни томове и ръкописи има тук. Много история… — Спря, щом видя енергийното поле зад тримата си приятели, и се провря между тях. Огледа големия овал от светлина. — Това ли е матрицата? — Наведе се, докато носът му не се озова само на два пръста от нея. — Това е чудесно. — Седна и вдигна длани към повърхността, но без да я докосва. — Демон, да. Но и още нещо, нещо… — Едва не подскочи. — Познавам го!

— Какво е то? — попита Пъг, докато се мъчеше да се справи с това, че вижда мъртвия си приятел, както и мъртвата си жена.

— Усетих това в ямата на Омадрабар. Тук има малко от Ужаса. — Накор се обърна към Магнус.

— Мислим, че може да са валхеру.

Накор кимна.

— Да, усещам го. Елф, валхеру може да съм пропуснал, Ужаса, демон… Но нищо човешко. Това е сътворено много отдавна, от същества, които не са били хора. И нито намек за джудже или таласъм при това! Това е отпреди Войните на хаоса!

— Томас каза, че свен-га’ри във Върховете на Куор са били там още преди хората да дойдат на Мидкемия.

Ухилен, Накор потърка ръце.

— Това е ключалка според мен и отключването й ще отнеме малко време. — Затвори очи, затананика някаква мелодия и рече: — Аха! Дракон! Има и драконова същност там. — Засмя се. — Всички древни раси! Доста интересна ключалка! — Погледна ги. — Не бъдете толкова боязливи. Хайде, да видим какво има вътре!

Затвори очи, унесен сякаш в медитация, а другите трима насядаха около него и се включиха в проучването на матрицата с всички магически дарби, които имаха.

 

 

Джим и Франсиезка лежаха в леглото, сплетени в прегръдка, главата й бе на гърдите му.

— Ти си много лош човек, Джим Джеймисън — промълви тя тихо.

— Моля те, кажи ми, че имам няколко добри качества, които харесваш.

— Точно това имам предвид. — Тя се надигна на лакът. — Твърде много те харесвам. Глупак, два пъти се опитах да те убия.

Той се ухили.

— Обичам да си мисля, че беше, защото не ме познаваше добре тогава.

— Може би беше, защото трябваше да те опозная по-добре?

Той я целуна.

— Сериозно, какво ще правим?

Тя отпусна глава на рамото му.

— С нас или с всичко останало?

— Боя се, че „нас“ зависи от всичко останало.

Тя въздъхна.

— Е, добре. Тогава, по работата. Имам няколко агенти в двореца, на които мога да разчитам. По-малко в града. Нито един отвъд бреговете ни.

— Аз съм в подобно положение — призна той.

— Тогава да сравним какво знаем.

Прекараха половин час в размяна на сведения и накрая Джим заяви:

— Мисля, че инстинктите ни послужиха добре! Във всичко това има непознат играч и вярвам, че Кеш е също толкова жертва на този играч, колкото Островите.

— Да обясниш това на вашия крал, докато размишлява над загубите, които понесохте в Запада, може да се окаже трудно.

— Грегъри не е войнствен човек. Ще оцени мира при разумни условия.

— Какво са „разумни“ условия? — попита тя.

— Хайде да се тревожим за това, след като успеем да убедим някого в имперския двор, че Кеш трябва да прояви разум, а не да се опитва да диктува от позицията на победител. Примирието е нестабилно според мен.

— Всичко това е безсмислено — отбеляза Франсиезка.

— Смислено е, ако причината зад него не е това, което би си помислила.

— Какво имаш предвид?

— Двамата с теб имаме достатъчно опит с отвличането и знаем цената му. Ами ако тази война е просто едно отвличане?

Очите й се разшириха.

— В такъв случай е грандиозно отвличане. Какво би могъл да спечели някой от хвърлянето на три държави в смут?

— Това е въпросът, нали? Смятам, че има само трима души, които биха могли да отговорят.

— Лорд Джон Уортингтън, сър Уилям Алкорн и принц Харфум — каза Франсиезка.

Той я плесна закачливо по гърба и рече:

— Време е да се обличаме. Едва ли има по-любопитен от мен да разбере какво предстои. И ми трябва малко време да поговоря с най-новия ни херцог, да разбера какво е научил от принцесата, която му възложи да пази, а след това да се вмъкна в компанията на краля на Островите все едно съм бил там през цялото време.

Тя го бутна по гърдите и го принуди да легне отново.

— Имаме още малко време и проклета да съм, ако те пусна оттук да те убият, преди да съм се разправила с теб както аз си знам.

Джим се засмя и извика:

— Милост!

— Никога! — Дланта й се плъзна по гърдите и корема му. — А някъде из всичко това остава една тема, към която трябва да се върнем.

Очите му се разшириха за миг и той сякаш остана без дъх.

— И тя е…

— Темата, която двамата с теб избягваме повече от три години, Джим. Ние.

— Заклевам се в живота си, Франи, ако преживеем това, някак, въпреки волята на крале и богове, ще има „ние“.

— Само това исках да чуя — каза тя и отметна завивките настрани.

 

 

Една от завесите в стаята се раздвижи и Хал се сепна и посегна за меча си.

— Ако тук не си в безопасност, Хал, не си в безопасност никъде на този свят — каза познат глас.

Лорд Джим Джеймисън излезе иззад завесата и се поклони.

— Милорд. — После пристъпи и прегърна Хал. — Толкова съжалявам за баща ти.

— Не знаех, че си го познавал, Джим.

— Работата ми е да познавам всички важни благородници. Като млад се осмелих да посетя Далечния бряг и се запознах с баща ти и майка ти, още когато ти беше бебе. Срещал съм се с херцога няколко пъти, когато той гостуваше в Крондор. Беше… старомоден в добрия смисъл. Стабилен, благонадежден, без намек за лукавство. Истински Кондуин, от апогея на рода.

— Толкова ли много сме се провалили, че се изразяваш така? — попита Хал.

Джим се усмихна.

— Не ти, нито братята ти, ако ранните донесения за действията на Мартин срещу кешийците са точни. Той и Брендан направиха името ви да звучи гордо.

— Той загуби Крудий.

— И Делонг Велики щеше да загуби Крудий с това, с което разполагаше брат ти и срещу което се беше изправил — отвърна Джим. — Той спаси живота на много хора и е задържал Илит засега. Кралството ще преговаря от по-силни позиции заради действията му.

— Ще преговаря — повтори Хал.

— Да оставим това на краля и министрите му. Дойдох да поговоря с теб, преди да са започнали празненствата тази вечер. — Седна на леглото на Хал.

— Какво искаш да научиш? — попита Хал.

— Точно сега емисари от Островите и Кеш вероятно спорят кой монарх да влезе първи и кой на кого да се поклони първи. Крал Карол има предимство: това е неговият остров, тъй че той трябва да седи на трона си. Предположението ми е, че император Сезиоти и крал Грегъри ще влязат едновременно, покланят се на крал Карол, който им отвръща с поклон, а после двамата ще се поклонят един на друг едновременно. Значи, това сигурно ще отнеме час-два, докато го решат, тъй че имаме време да си побъбрим, защото след това ще поспорят кой сяда от дясната страна на Карол и кой — от лявата. Тъй че защо просто не почнеш да ми разказваш какво се случи през малката ви авантюра и не пропускай нищо, дори да смяташ, че е маловажно. Една привидно незначителна подробност би могла да предложи някаква информация, полезна за нашия крал.

— Ти не си просто някой дребен благородник, който случайно е внук на херцога на Риланон — каза Хал. — Нали?

— Да кажем, че от време на време върша малко по-специална работа за дядо ми и това е една от тях.

Хал се усмихна.

— Ясно.

И заразказва историята си.

След около час Джим беше чул цялата история. Поседя мълчаливо, докато я осмисли, след което каза:

— Не искам да чувстваш, че времето, прекарано с принцесата, е било ненужен риск или напразна загуба. Знам, че си изтърпял няколко неприятни дни там по брега, а убиването на хора, дори пирати, никога не е лесно, макар и да са го заслужили. Но мисля, че ако Стефани беше останала в Ролдем, нещата днес може би щяха да са различни.

— Какво имаш предвид? — попита Хал.

Джим отклони въпроса.

— В момента мога само да предполагам, но слуховете за сина на лорд Джон и принцесата бяха внезапни и настойчиви. Забелязвам, че макар принцесата да се е върнала за това празненство на мира, организирано от лорд Джон, тримата й братя все още липсват.

Хал го изгледа с присвити очи.

— Работа на лейди Франсиезка, несъмнено.

Джим се засмя.

— Не си такъв недодялан селяк, какъвто изглеждаш, а, Хал?

— Имах удоволствието да бъда в компанията на дамата няколко пъти, докато се криехме. Много е находчива и винаги е на стъпка пред лорд Джон. Което ме кара да вярвам, че заема същата роля тук в Ролдем, каквато и ти в Риланон. Само че върши „малко по-специална работа“ за краля на Ролдем.

Джим само разпери ръце и не отвърна нищо.

Хал за миг се замисли колко дълбоки бяха станали чувствата му към Стефани и отрони:

— Нищо свързано с безопасността на принцесата не е загуба на време за мен, Джим.

Джим изгледа мълчаливо младия благородник и смени темата.

— Какво мислиш за нашия приятел Тайрън?

Хал се засмя.

— Чудесен тип. Щастлив съм, че мога да го нарека приятел.

— Добре — каза Джим. — Просто последния път, когато ви видях двамата, се перчехте като пуяци пред Стефани и исках да се уверя, че няма някакво съперничество. Може да ти потрябват приятели и да не намериш много наоколо.

— Мисля, че той насочи вниманието си повече към лейди Габриела.

— Ха! — Джим се засмя. — Това би могло да се окаже… неловко.

— Защо? Сгодена е за друг ли?

Джим се изкиска.

— Да кажем само, че интересите й са в друга посока.

— О? — Хал се ококори. — О! — Не можа да сдържи смеха си. — Горкият Тай.

— Предвид репутацията на приятеля ти в Оласко, както и тук в Ролдем, изобщо не е за съжаляване, стане ли дума за дами. Макар че може да се поизложи покрай Габриела, ако мисли, че тя просто се прави на трудна за спечелване. Знаеш какви стават някои мъже, когато искат нещо, което не могат да имат.

— Твърде добре — отвърна Хал посърнало.

Джим стана.

— Ако някой попита, бил съм с тебе и Тай на идване от Риланон, но съм се борил с треска през повечето пътуване и съм останал в каютата си. Разбрано?

— Да, Джим — отвърна младият херцог. — Сега какво?

— Забавляваме се на празненствата и гледаме колко кръвопролитие можем да избегнем, ядем храната на краля, пием виното му, може би задиряме една-две слугини, кой знае? Но над всичко друго, слушаме и наблюдаваме. Тук има мъже и жени, които искат само да хвърлят този свят в хаос.

— Но защо? — попита Хал.

— Ако знаех това, може би щях да имам някаква представа кои са — отвърна Джим.

 

 

Джим стоеше от дясната страна на Хал, като задържа Тай между себе си и сър Уилям Алкорн. Дори двамата близначни благородници лорд Джон и сър Уилям да имаха проблем с това, че някои щяха да забележат приликата им, го прикриваха добре. Благодарение на различните стилове в облекло и прическа се различаваха много повече, отколкото ако бяха облечени еднакво, а принц Харфум беше толкова навътре в свитата на императора, че с това и с кешийската му дворцова премяна — ленен килт, сандали и много златни накити — никой не забелязваше приликата му с другите двама.

Хал бе разказал на Тай това, което Джим бе обсъдил с него, и младият благородник от Оласко прошепна:

— Можеше и да не забележа, но си прав. Тримата са като братя.

— И точно това ме притеснява — каза Джим.

— Защо? — попита Хал.

— Защото или са невнимателни — в което се съмнявам, — или им е все едно, което означава, че са стигнали до момент, от който смятат, че няма никакъв риск заговорът им да бъде осуетен.

Както беше предсказал Джим, протоколът на събитието се беше оказал тежък и двамата монарси влязоха едновременно. Имперският церемониалмайстор на Кеш, увенчан с традиционната шапка от леопардова кожа, удари по пода с обкован с желязо жезъл със златен ястреб отгоре и зареди напевно хилядата титли, рангове и геройски подвизи, полагащи се на кешийски владетел, съпроводени от непрекъснатия ритъм на барабани и трясък на цимбали, който почти оглуши всички в залата. Джим беше виждал имперската зала в град Кеш и тя бе близо три пъти по-голяма от великата зала на Ролдем. Прошепна на Хал и Тай:

— Кешийците нямат никаква представа за мащаб.

Император Сезиоти, вече към шейсетте, но все още енергичен и жизнен, го изтърпя благоприлично, излъчвайки кротко достойнство в контраст с помпозността на церемонията.

Крал Грегъри понесе всичко това сдържано, но и тримата можеха да видят, че е цяло мъчение за него и жена му, която почти го крепеше, щом закрачиха бавно от входа към трона. На всеки десетина крачки церемониалмайсторът на краля на Островите се чувстваше задължен да кара неговите тромпети да изсвирят бравурно и отривисто в контрапункт на кешийците, така че се получаваше музикален хаос, който сякаш излагаше ролдемския церемониалмайстор на риск да получи удар.

Той поне намери благоразумието да спре всякакъв опит на ролдемските херолди да надуят тромпетите или да заудрят барабаните си. Ако Джим не се притесняваше толкова от това, което можеше да последва, щеше да му е много смешно.

Това, което не беше смешно, бяха многото въоръжени мъже в залата. Традиционната кралска гвардия на Ролдем стоеше в строй от по осем мъже в дълбочина от двете страни на кралския подиум, но на другите двама монарси също бе разрешено да доведат почетната си охрана. Кралят на Островите се придружаваше от шестнайсет души в бяло от Личната кралска гвардия, с червения табард на Островите. Императорът имаше шестнайсет облечени в черно воини в личната си охрана, избрани между най-добрите от Вътрешния легион.

Хал забеляза как Джим хвърля погледи към различните войници и рече:

— Притеснен си.

Не беше въпрос.

— Трябва само някой идиот и тук ще стане голямо кръвопролитие. — Погледна Хал и Тай. — Колко бързо можете да скочите на подиума и да защитите тримата владетели?

Тай повдигна вежда. Можеше да са двамата най-добри фехтовачи в тази зала, но предвид осанката на избраните за почетна охрана — едва ли с много. А и нещо повече, както Джим добре знаеше, една свада тук, при толкова много въоръжени мъже, щеше да е нещо съвсем различно.

Но Хал се отзова почти мигновено, след като погледна горе и видя Стефани, застанала вляво от трона на баща си.

— Само колкото да извадя меча си, Джим.

Джим го потупа по рамото и рече:

— Момче, знам, че си готов да умреш за нея, но ако стане нещо, опитай се да останеш жив колкото може по-дълго. Би било по-щастлив изход. А и няма да си от полза за нея мъртъв.

Тай се усмихна.

— Значи войната е трудна, но мирът е по-опасен?

— Понякога, приятелю. Понякога.

Крал Карол се изправи и слезе по седемте стъпала на подиума, за да посрещне другите двама монарси на пода. Застана между двамата, прегърна ги с една ръка всеки и гръмко заяви:

— Посрещаме с добре дошли нашите братя владетели, с обич и благодарност за това, че се отзоваха.

След това позволи двамата да го целунат по бузите едновременно, без да покаже предпочитание нито към Островите, нито към Кеш.

— Това е добре репетирано — измърмори Джим.

Сякаш бе упражнявано безброй пъти, плещести слуги вдигнаха трона на краля и го отнесоха долу на пода зад него. Още два точно такива трона се появиха от две странични врати на залата и след като ги поставиха зад всеки монарх, Карол заговори високо:

— Никой няма да седи над друг, защото всички сме братя, в обич и съгласие. Търсим само мир и разбирателство, край на враждебността и бъдеще на просперитет за всички държави. — Покани с жест другите двама да седнат и зае трона, поставен зад него.

Театърът беше великолепен. Джим беше един от първите, които започнаха да аплодират, и скоро цялата тронна зала се включи. На Тай и Хал каза:

— Дръжте под око Алкорн, Уортингтън и Харфум.

Направиха го, но тримата влиятелни благородници като че ли бяха доволни от хода на церемонията.

Появиха се слуги с освежителни напитки и започнаха с монарсите, а след това тръгнаха из залата. Всички гвардейци се изтеглиха на позиции достатъчно близо до владетелите си, за да са подръка, ако се наложи.

Щом благородниците от трите държави започнаха да се смесват, Джим каза на Хал и Тай:

— Бъдете нащрек, но ако някой полудее и почне да кълца гостите ни, позабавлявайте се малко. — Помълча. — Боя се, че каквото и да видим тази вечер, забавлението в следващите дни ще е в недостиг.

Хал веднага се огледа да намери Стефани и видя, че тя гледа към него, докато някакъв младеж с бледо лице й говореше.

След миг тя го прекъсна с рязка забележка и тръгна към Хал. Тай се изкиска и рече:

— Мисля, че скоро ще станеш най-мразения млад благородник в три кралства. — После се озърна. — Е, къде е онази висока кокетка? — Зърна Габриела и каза: — А, ето я. Извинете ме, господа.

Щом ги остави, Хал попита:

— Не му ли каза?

— Не, някои неща е най-добре да се научат по трудния начин — отвърна Джим. — В твоя случай просто помни, че в момента се определя съдбата на три държави, тъй че не прави нищо глупаво. — Отдръпна се, кимна на принцесата, щом тя се приближи, и ги остави насаме.

Стефани пренебрегна жалкия опит на Хал за поклон и го сграбчи за ръката. Придърпа го към себе си и Хал видя, че други из залата вече ги поглеждат.

— Изглеждаш толкова чаровен в тези дрехи! — каза тя почти без дъх.

На лицето му изби руменина.

— Аз… Благодаря, ваше височество. Вие също… изглеждате хубава.

Потръпна, щом чу думите, излезли от устата му. Тя беше с тъмносиня рокля с перли, пришити в корсажа, и ивица сребърен брокат по полите. Роклята беше без презрамки и Стефани изглеждаше много по-сластна, отколкото в ловното облекло. Хал я зяпна и промълви:

— Извинявай, но изглеждаш повече от „хубава“. Изглеждаш възхитителна.

Косата й бе прибрана на пищни къдрици, с кръгчета, падащи на тила. На главата й имаше тиара от диаманти и перли, инкрустирани в злато, и косата й бе напръскана с някаква пудра, която я правеше почти бяла. Ефектът бе изумителен.

— Благодаря ви, сър — отвърна тя закачливо. След това кимна към залата. — Мислиш ли, че това ще сложи край на войната?

— Можем само да се надяваме. — Той заоглежда залата.

Тя го хвана за брадичката и го принуди да я погледне.

— Тук. Аз съм тук.

Хал усети как бузите му пламнаха.

— Да ме убиеш ли се опитваш?

— Не — отвърна тя със смях и пусна брадичката му. — Но изглеждаш много разсеян.

Той я поведе към страната на залата със строените в редица ролдемски гвардейци.

— Ако баща ти не заповяда да ме обесят, обезглавят, удавят, накълцат или каквото там правите на престъпниците в Ролдем…

— Бесим ги — прекъсна го тя.

— … тогава повечето неженени благородници в тази зала най-вероятно ще ме предизвикат на дуел, няколко женени също, несъмнено.

— Не съм притеснена.

— Защо?

— Защото отстъпваш само на шампиона на Двора на майсторите и никой мъж тук не може да те надвие с меч, освен Тай, а той никога не би те предизвикал. Знае, че ще е прекалено рисковано.

— Благодаря ти за вярата в мен, но това не решава последствията, ако убия десетина благородници. Подозирам, че кралят ми няма никак да е доволен от мен. — Не можа да устои на заразителната й усмивка. — Не ме взимаш на сериозно, нали?

— Взимам те много на сериозно, Хал. Просто не взимай притесненията си толкова на сериозно. Баща ми иска да се срещне с теб веднага щом това събитие свърши.

Лицето му помръкна.

— Той…?

— Иска лично да ти благодари, че спаси живота ми, глупако. — Тя го погледна в очите. — Не се страхуваш да се срещнеш с него, нали?

Хал се зачуди дали изглежда толкова неловко, колкото се чувстваше.

— Стефани, направих каквото ме помолиха и за това нямам нужда от благодарности. За мен беше чест да те защитя. Но Габриела и Тай също имаха дял в защитата ти, знаеш го, нали?

— Споменах това на татко, но най-вече му разказах колко храбър си ти.

— Ето, пак ли се опитваш да направиш така, че да ме убият?

— Не — прошепна тя и леко сбърчи вежди. — Опитвам се да те оженя.

Изведнъж се обърна и тръгна, без да пусне ръката му, и едва не го повлече след себе си. Няколко бъбрещи наоколо благородници забелязаха сцената. Докато Хал успее да направи по-голяма крачка, за да догони Стефани, и се опита да издърпа ръката си от нейната, тя беше стигнала до целта си.

Кралица Гертруде се усмихна на двойката.

— Добре дошли, ваша светлост.

Хал сякаш не можеше да разплете пръстите си от тези на Стефани, освен ако не дръпнеше ръката си в не особено изящен жест, тъй че се постара колкото можеше да застане така, че да не се набива на очи.

Кралицата изглеждаше искрено развеселена.

— Стефани, пусни ръката на горкото момче, преди да е умряло от смущение.

Тя погледна майка си, после него и каза:

— Съжалявам.

Тонът й издаде, че изобщо не съжалява.

— Хайде, бягай и се смеси с хората. Имам да обсъдя някои неща с херцога.

Лицето на Стефани издаде, че решението никак не й допада, но тя се подчини на майка си и се отдалечи. Хал се заозърта, надявайки се на набег на таласъми, внезапен ураган или някое друго бедствие, което да го отърве от изпитателния поглед на кралицата.

— Ваше величество, съжалявам… — почна той, но кралицата вдигна ръка да го прекъсне. Стана и каза:

— Защо не се поразходим малко, ваша светлост?

Той не знаеше какво да отвърне, тъй че предложи ръката си, щом тя слезе от трона. С леко кривване на главата тя даде знак на двама гвардейци да я придружат и поведе Хал по къс коридор до голяма врата, отворена към прекрасна градина.

Слънцето залязваше и вечерният бриз от океана бе освежаващ след душния въздух в тройната зала. Двамата гвардейци застанаха до вратата, а кралица Гертруде отведе Хал до отсрещната страна.

— Сега можем да поговорим насаме.

— Ваше величество — каза Хал с възможно най-уклончивия тон, който можеше да постигне.

— Дъщеря ми не може да спре да ви хвали, лорд Хенри.

Хал не беше много сигурен какво се очаква да отвърне на това.

— Моля ви, ваше величество, казвам се Хал. Баща ми беше лорд Хенри и не съм съвсем свикнал да се обръщат към мен така.

Тя се усмихна топло.

— Добре, Хал. Направили сте изключително впечатление.

— Бяхме заедно в ужасни обстоятелства. Много мъже щяха да направят същото като мен. Тайрън Хокинс и лейди Габриела със сигурност също заслужават благодарност за благополучието на дъщеря ви.

— Може и да е така, но тя говори само за вас. — Очите й се впиха строго в него. — Да не би да сте омагьосали някак дъщеря ми, Хал?

Хал не беше сигурен дали се шегува, или не, тъй че отвърна:

— Ваше величество, уверявам ви, че само се стараех да се грижа за нейно височество. Отношението ми беше почтително и си давах сметка за разликата в ранговете ни.

Кралицата се засмя.

— Вие, мъжете от Островите, сте ужасно тесногръди, а западняците сте най-зле. При вашите обстоятелства половината благородници в Ролдем щяха да са я замъкнали до най-близкия храм за прибързана женитба и да дойдат тук като нашия зет, при свършен факт. Хал, ако кралят или аз мислехме, че е имало и един миг на неблагоприлично поведение, този разговор щяхме да го водим в тъмницата, независимо от ранга ви. — Хвана ръката му и я потупа. — И аз щях да държа нажежените до червено клещи.

Той се усмихна предпазливо и отвърна:

— Благодаря на ваше величество за мъдростта й.

Тя го попита, без да пуска ръката му:

— Хал, влюбен ли си в дъщеря ми?

Напълно объркан, той се поколеба, след което промълви:

— Отчаяно.

— Олеле. — Тя се загледа над града; с падането на нощта палеха фенерите по прозорци и улични стълбове. Най-сетне каза: — Ела. Седни. Това е любимото ми време от деня, макар че рядко мога да му се порадвам. Обикновено съм заета с приготовлението за една или друга държавна дейност. — Усмихна му се. — Хайде да ти разкажа една история.

Помълча, след което заговори:

— Когато бях на възрастта на дъщеря ми, бях Велика херцогиня на Маладон. Брат ми беше Велик херцог и неженен. Запозна се с една богата млада жена от Симрик и с достатъчно добро положение, за да няма повдигания на вежди, след като бе очевидно, че се е оженил за нея, за да подсили оскъдната ни съкровищница. Маладон и Симрик са свързани владения, две херцогства, свързани с брак преди векове след едно сражение.

— Брат ми пожела да ме омъжи по най-изгодния начин и откри, че тогавашният крал на Ролдем търси невяста за най-големи си син — продължи тя. — Вместо да търси съпруга, която да му спечели политическа изгода, да речем принцеса от Островите или Кеш, или високопоставена дъщеря на ролдемски херцог, търсеше момиче със сан, чийто съюз с Ролдем няма да наруши умело балансираните отношения между Ролдем, Островите и Кеш. Тъй че аз бях изборът. Имах сан, не кой знае каква зестра, но съюзът на брат ми с Ролдем нямаше да предизвика конфликт с някой от съседите. Когато се венчахме с Карол, изобщо не го бях виждала до деня на сватбата, знаеше ли това?

— Не, ваше величество — отвърна тихо Хал.

— Той беше свенлив, въпреки че имаше достатъчно дворцов опит, за да го прикрива. — Погледна Хал в очите и каза: — Твърде стара съм за преструвки, млади Хал, тъй че ще кажа само, че първата ни брачна нощ си имаше своите неловки моменти. Това беше преди трийсет и шест години. Не мога да си представя да съм омъжена за друг, но навремето, много отдавна, си мечтаех. За един дързък млад капитан от домашната гвардия на брат ми. Ласкаеше ме и ми обръщаше внимание, пренебрегвайки много по-хубави момичета. Бях наивна тогава и не можех да повярвам, че търси само изгода. Че си въобразява, че ще принудя брат си да ми разреши да се омъжа за него и да бъде повишен в генерал или нещо такова.

Хал се канеше да възрази, но кралицата го прекъсна.

— Спести ми празното си ласкателство, Хал. Знам, че не бях красавица. Съпругът ми ме заобича и аз го заобичах, въпреки доста невзрачния ни вид. Тъй че нека да те попитам: защо обичаш дъщеря ми? Красота, сан? Бъди честен. Ще разбера, ако лъжеш.

Хал премисли думите си.

— Никога не съм срещал жена, освен майка ми, която да е толкова… устойчива, освен може би лейди Бетани от Карс. Сред дивата пустош, с хората, които се опитваха да я пленят, гладна, мокра и измръзнала, Стефани не се оплака. Напротив, стараеше се да повиши духа ни. Да, тя е най-красивата жена, която съм виждал, и знам, че рангът й е много над моя, но съм сигурен в сърцето си, колкото мога да бъда. Смелостта й не отстъпва на ничия друга от всички, които съм познавал, и тя има щедро сърце и хладен ум. Тя е… чудесна.

Очите на кралицата блеснаха.

— О, горкото момче — прошепна тя. — Знаеш какво трябва да направиш, нали?

Хал наведе глава, със свито от болка сърце.

— Знам, че не трябва да удовлетворя капризите й.

По бузата на кралицата потече сълза.

— А от теб щеше да се получи такъв добър съпруг за нея — промълви тя.

— Благодаря ви за преценката. Но знам, че тя трябва да се омъжи така, че да защити най-добре интересите на Ролдем, а аз трябва да се върна в Риланон и да видя какво задължение има кралят за мен. Засега съм един провинциален херцог без херцогство. Освен ако кралят може да договори…

Странен пронизителен звук изпълни въздуха, придружен от усещане, сходно с мига преди падането на мълния. Космите по ръцете на Хал настръхнаха. Последва внезапен писък, мъжки викове и дрънчене на извадени оръжия. Всичко това дойде от коридора, водещ към голямата зала. Хал се обърна към двамата войници и извика:

— Пазете кралицата!

Извади меча си и се втурна по коридора.