Реймънд Фийст
Застрашена корона (16)

14.
Бягство

Тай вдигна ръка.

Другите мигновено се смълчаха. Той махна на Габриела да слязат с принцесата в падината под пътя и да се скрият, посочи на Хал назад и след това вдигна ръка към ухото си и отново посочи назад.

Хал кривна глава, вслуша се и ги чу: далечни стъпки, които бавно се приближаваха към тях. Даде знак на Тай да заемат позиции от двете страни на пътя.

Вече два дни вървяха в планинските подножия, общо взето на северозапад, после на запад, почти успоредно на Кралския път, с надеждата да стигнат до пътя за град Ран. Ядяха само плодове — нямаха нищо друго. Можеше да са млади и здрави, но гладът ежедневно изсмукваше силата им и Хал и Тай знаеха, че с времето ще им е все по-трудно да се бият. Време беше да спрат и да дадат отпор.

Хал отново махна и Тай кимна в отговор, разбрал, че Хал иска преследвачите им да ги подминат, преди да нападнат. Двамата младежи фехтовачи се присвиха зад храстите.

Скоро звукът от стъпки се усили и се появиха четирима мъже с униформи. Не беше нужно Хал да поглежда ботушите им, за да разбере, че са предрешени войници — след като бяха най-опърпаната и размъкната сган, която бе виждал. Най-вероятно бяха пирати с откраднати униформи и изглеждаха кисели и ядосани. Това, че продължаваха да вървят по дирите на бегълците, означаваше, че са схванали урока с убитите на Кралския път. Чу, че говорят на някакъв чужд език, и предположи, че са кересийци.

Не бяха особено тихи, но се движеха предпазливо, а мъжът най-отпред, изглежда, притежаваше известни следотърсачески умения, понеже посочи отпечатъците в пръстта, направени преди малко от Хал и другите. Коленичи за миг, постави ръката си във вдлъбнатината от нечие стъпало и натисна с пръсти. Вдигна ги, потърка ги с палец и Хал разбра какво точно прави.

Водачът каза нещо, извади меча си и посочи по дирята към храстите, където лежаха прикрити двете дами. Хал изчака, докато го подмине и последният, след което скочи към него отзад и го посече, а Тай го изпревари, за да се справи с третия.

Вторият мъж се обърна, за да пресрещне Хал, но в този миг следотърсачът извика с цяло гърло:

— Тука са!

И изведнъж се вцепени и се свлече, а зад него се показа лейди Габриела с окървавен нож в ръка.

Двамата най-добри фехтовачи на Двора на майсторите довършиха набързо останалите пирати, но далечни викове им подсказаха, че белята е станала. Тай бързо се огледа, за да определи откъде идват виковете.

— Над нас са!

И заслиза по склона толкова бързо, колкото позволяваха дърветата и храстите, уверен, че другите ще да го последват, без да задават въпроси. Щом стигнаха до някаква полянка, спря, за да потърси следващата пътека, и каза:

— Под тях сме. Ако бяхме малко по-бързи, може би… — Погледна назад. — Трябва да побързаме към Главния кралски път и да се надяваме да ги изпреварим до Ран.

— Колко още път има? — попита задъхано Габриела. Личеше, че пита заради Стефани, а не за себе си.

— Ако съм прав — три, може би четири мили.

— Изобщо няма да ги изпреварим — отрони уморено принцесата. — Оставете ме. Идете да намерите помощ и се върнете за мен.

— Не! — извикаха Хал и Тай почти едновременно.

Хал я прихвана през кръста, надигна я и тръгна надолу.

— Не! — викна след тях Тай.

Хал го погледна през рамо и Тай му посочи друга пътека.

— Натам.

Хал пое отново напред, а Габриела и Тай го последваха. Разбраха се без думи. Хал щеше да продължи напред със Стефани каквото и да се случеше, а Тай и лейди Габриела щяха да се обърнат и да задържат преследвачите колкото може по-дълго, ако ги догонеха.

— Това е невъзможно! — каза след малко ядосаната Стефани. Издърпа се от Хал и извика: — Мога да тичам!

И затича препъвайки се надолу.

— Недей! — викна след нея Тай, но беше много късно.

Още четири залитащи стъпки и тя се препъна и падна, извика от болка и се затъркаля надолу.

— О, богове!

Хал скочи след нея, изгубил самообладание, а Тай и Габриела го последваха.

Стефани продължи да се търкаля неудържимо надолу. Викаше, докато се удряше в камъни и клони, които деряха дрехи и плът. Най-сетне се удари силно в една скална издатина в долния край на малка поляна. Хал се озова при нея след миг, коленичи до нея и каза:

— Не мърдай.

Тя го погледна и отрони едва-едва:

— Каква съм глупачка.

Хал опипа набързо, където можеше, за да види дали има нещо счупено, и намери впечатляваща колекция от ожулвания, синини, отоци и драскотини, но накрая каза:

— Не мисля, че имаш счупени кости.

— Чувствам се замаяна — отрони тя.

— Сигурно си е чукнала главата — каза Тай.

— Можем ли да я местим? — попита Габриела.

— Да — отвърна Хал. Вдигна принцесата и я метна на рамо като чувал зърно, без да обръща внимание на стоновете й. Закрачи надолу по пътеката и чу гласовете на преследвачите им отзад.

— Настигнаха ни! — извика Тай.

Хал се обърна, смъкна принцесата на земята колкото може по-леко, извади меча си и каза:

— Пътят е точно под нас, но по-добре да ги срещнем тук.

Тай вече беше измъкнал меча си, а лейди Габриела — дългия си нож. Първите двама пирати ги връхлетяха. Единият едва не се наниза на меча на Тай, но се отдръпна навреме. Другият скочи към Хал и бе промушен в корема от меча на Хал, а Габриела му преряза гърлото.

Първият пират се спъна в един камък и падна по гръб. Точно тогава се приближиха още трима, вече по-предпазливо. Разпръснаха се, а единият рече:

— Дайте ни момичето и можете да си ходите.

— Намерихте приятелите си, а? — попита ухилено Тай.

— Четирима на трима — каза Хал. — Няма да ни притеснят много.

Още шестима мъже се показаха зад първите пирати.

— Е, десет на трима — каза Тай. — Това може да се окаже проблем.

— Последният ви шанс — каза водачът на пиратите. — Продължете надолу и ще живеете. До два часа ще сте в Ран. Останете ли още минута, ще умрете, а момичето така или иначе ще вземем.

— Ха, че кое му е забавното, ако си идем? — изсмя се Тай.

— Ти поеми петимата от твоята страна — извика Хал. — Ти си шампионът на майсторите в края на краищата.

— Е, ти за малко не ме надви — отвърна Тай.

Няколко от пиратите се засмяха, но водачът изгледа Хал и попита:

— Да не си момчето на херцог Хенри?

— Имам тази чест.

— Доста откуп. — Мъжът махна на хората си. — Хванете го жив и него. Убийте другите двама. Ако високата е жива, оправете я както искате, но първият, който докосне принцесата, умира от моята ръка, разбрано?

И изведнъж посегна към гърлото си и очите му се облещиха и започнаха да угасват. Метателният нож на Габриела се беше забил здраво в гърлото му и той се опита да го изтръгне с отслабналите си пръсти.

— Е, кой иска да е първият, който ще се опита да ме оправи? — изсъска тя, стиснала кървавата кама и друг нож, който бе извадила от ботуша си.

Пиратите се поколебаха. Хал, Габриела и Тай оформиха полукръг между Стефани и нападателите. Те запристъпваха предпазливо към тях и Хал каза:

— Ако дамата не изкорми твърде много от тях, сигурно ще можем да решим веднъж завинаги кой е по-добрият с меча.

— Губещият плаща вечерята, като стигнем в Ран.

Пиратите завикаха и нападнаха. Хал едва не беше съборен от як мъж, който получи гадно посичане в ръката. Кръвта му оплиска Хал и лежащата зад него Стефани, а мъжът изрева от болка.

Тай остави първия от дясната му страна да изпъне ръката си с меча и така да наруши равновесието си, после го сграбчи в ключ през врата, посече дясната му ръка и го извъртя така, че задникът му да се озове пред другите четирима точно когато единият замахна… и удари приятеля си отзад. Мъжът зави от болка. Тай го пусна, после заби левия си лакът във врата му и го зашемети.

Замаяният мъж послужи като мигновена преграда и Тай се пресегна и отсече дясната ръка на друг от останалите трима. Мъжът изрева и падна.

Подготовката на Хал и Тай в ръкопашен бой надвишаваше многократно тази на повечето младежи. Нещо повече, те не бяха просто фехтовачи състезатели, а синове на бащи, които разбираха еднакво добре и от войнишки умения, и от уличен бой.

Необучени да се бият в строй мъже често се оказваха пречка един за друг, така че Тай и Хал инстинктивно се разделиха, а Габриела остана пред Стефани, готова да я защити с ножовете си.

Хал се сниши и посече в бедрото пристъпващия към него мъж. Фино наточеното острие се вряза през дебелия кожен ботуш и мъжът рухна. Вече оставаха шестима.

Осъзнали почти едновременно, че най-големият риск за тях е, ако останалите ги притиснат, Тай и Хал започнаха да секат свирепо и пиратите отстъпиха.

Един се препъна и Тай го прониза в слабините.

Вече бяха петима.

Останалите пирати се отдръпнаха и се заспоглеждаха. Израженията им издаваха, че всеки очаква някой друг да поведе.

— Ако се върнем без нея, тежко ни — измърмори един.

— А ако решим да я вземем, май умираме — отвърна друг.

Това, което пиратите виждаха пред себе си, бяха Хал и Тай, прикрили умората си, и висока млада жена, стиснала две оръжия, които вече бе показала, че знае как да използва. Дори Стефани се беше надигнала с кама в ръката, решена да накара всеки, който се опита да я докосне, да плати тежка цена. Пиратите явно се колебаеха.

Последва миг мълчание, след което един поведе атаката, последван веднага от други трима, докато четвъртият скочи към момичетата. Тай парира мъжа отляво, но получи гадно посичане в ребрата от този отдясно, преди да забие десния си лакът в лицето му. Ударът го улучи под брадичката и го зашемети. Тай се завъртя в пълен кръг, посече другия в тила и мъжът се свлече като парцалена кукла.

Хал се обърна рязко наляво и се озова зад двамата пирати, скочили срещу него, при което мъжът, който допреди миг се канеше да му налети отляво, го намери далече от дясната си страна. Когато понечи да се обърне, се откри и издъхна от дълбокото забиване в десния му хълбок. Тай бързо довършваше другите двама, след като те се оказаха удобно един срещу друг, откриха се на младия фехтовач и той с остри забивания прониза и двамата.

— Габриела, пази принцесата! — извика Хал и веднага осъзна, че предупреждението му е ненужно: тя бързо се справи с пирата, избрал я глупаво като лесна жертва. Беше й налетял с мисълта, че по-дългият обхват на меча му му дава предимство, но бе направил грешката да посече, вместо да направи убийственото забиване. Габриела се наведе под сечащото острие, влезе в обхвата му и го прониза с двата си ножа.

После клекна и съвсем равнодушно заби единия в гърлото му.

Двама ранени мъже стенеха на земята, а трети лежеше в безсъзнание и плувнал в кръв. Хал кимна мрачно на Тай и скоро и тримата бяха мъртви.

Хал се обърна към пребледнялата Стефани.

— Ранена ли си?

— Трябваше ли да ги убиете всички? — попита тя тихо.

Хал се взря в очите й и отвърна равнодушно:

— Да. Ако дойдат още. Тези няма да могат да им кажат накъде сме побягнали.

Тя кимна, а той попита отново:

— Ранена ли си?

— Не. Само глезенът ме боли.

— Добре.

Хал прибра меча си, сграбчи я за лявата ръка и я метна отново на рамо.

Щом излязоха на пътя, видяха отделение конници с извадени мечове и двама стрелци, изпънали лъковете си.

— Спрете, в името на краля! — извика командващият сержант.

Хал пусна Стефани на земята и извади меча си.

— Ботушите — каза Тай.

Чак сега Хал видя, че тези войници са с изрядни униформи, и въздъхна облекчено. Сержантът посочи нагоре по склона и нареди на двама от войниците си да идат да видят какво е станало там. После попита:

— Кои сте вие и какво правите на Кралския път?

Тай погледна Хал, сякаш го питаше безмълвно колко от истината да кажат.

— С цялото ми уважение, сержант, но наистина трябва да говоря с някой с по-висок ранг в града — каза Хал.

Сержантът, чието лице приличаше на торба от изгоряла на слънце кожа, с големи торбички под очите от много пиене и много малко сън през годините, се потърка по брадичката с ръката в тежката ръкавица.

— По-висок ранг, а?

Двамата ездачи се върнаха.

— Много трупове, сержант. С кралския табард.

Войниците посегнаха към мечовете си, но Хал ги спря:

— Пирати с кралския табард. Накарайте хората си да се върнат и да огледат по-внимателно. Ще видите дрехи, оръжия…

— Ботуши — намеси се Тай.

— … от гарнизонни складове в кралството.

Старият сержант се отпусна на седлото. Изражението му издаваше, че не си пада много по усложнения в нещо, което трябваше да е най-обикновен патрул.

— Чухме за такива на изток. — Махна с ръка и двамата пак се качиха нагоре. Само след няколко минути се върнаха и единият докладва:

— Прав е, сержант. Криви саби и неуставни ножове. Един от мъртвите е с кешийски сандали.

— Е, добре — каза сержантът. — Дотук казвате истината. Сега за тази нужда да говорите с някой с по-висок ранг…

Хал смъкна лявата си ръкавица и се приближи от другата страна на коня на сержанта, за да не виждат останалите. Смъкна пръстена си с печата и го подаде на сержанта. Гербът с чайката на Крудий, със знака с трите точки над птицата, означаващ най-големия син, беше ясно издълбан в тънката златна сплав.

— Откъде го взе това? — попита сержантът.

— Даде ми го баща ми — отвърна тихо Хал.

— А той откъде го е взел? — попита сержантът, вече с по-смекчен тон.

— От своя баща, който го е получил от своя, преди да стане херцог на Крудий.

За миг изражението на лицето на стария войник издаде, че истина или лъжа, това е проблем за някой с по-висок ранг. Той се обърна и извика:

— Танер, Уилямс, конете ви!

Двамата мъже слязоха и се приближиха. Сержантът се обърна към Хал.

— За дамите са — да яздят, ако могат. Вие, момци, можете да вървите пеш с момчетата ми. Аз трябва да продължа патрула. — На двамата войници каза: — Заведете ги при капитана.

След това вдигна ръка и даде знак на патрула да продължат.

Хал се обърна към Стефани.

— Мога да яздя — каза тя и той й се усмихна. Тя му върна усмивката, макар и слаба и уморена.

Габриела й помогна да се качи, а след това се метна на седлото на другия кон и поеха на запад.

— Колко път е до Ран? — попита Хал и един от войниците отвърна:

— Пеш ли? Ще стигнем за два-три часа.

Хал и Тай се спогледаха и се усмихнаха примирено.

 

 

Въпреки дните, прекарани в горската пустош, вървенето по пътя се оказа най-дългата част от пътуването. Пътят до Ран водеше надолу от стръмни скали покрай брега, тъй че градът се показа пред очите им на мили разстояние. Тътреха се уморено, а градът като че ли не ставаше по-близо. Все пак най-сетне стигнаха източната порта.

Стражите на портата ги спряха и единият попита:

— Сега пък какво има?

— Водим ги при капитана — каза уморено Уилямс и стражът кимна и им махна да влязат.

Минаха през пълен с народ район, отчасти кервансарай, отчасти — митнически пункт, обкръжен от вдигнати набързо сергии и щандове, където търговци на дребно продаваха разнообразни стоки. Миризмите на храна подсетиха и четиримата пътници колко изтощени са от глад и принцеса Стефани каза:

— О, ще ям тук на седлото, каквото и да е.

— Ще ви нахраним скоро — каза Хал, а стомахът му изръмжа сърдито и му напомни колко време беше минало, откакто за последен път бе хапнал шепа диви плодове.

Стигнаха до службата на градския патрул и Уилямс, който ги въведе, отдаде чест на отегчения на вид млад капитан, седнал зад малко бюро, и каза:

— Сержантът каза, че трябва да говорите с тези хора, сър.

Капитанът му махна да излезе и изгледа четиримата. Като видя младите жени, се пооживи, защото колкото да бяха опърпани и уморени от дългия път, все пак изглеждаха привлекателни. Стана и махна на Хал да донесе още един стол.

— Дами, моля, заповядайте, изглеждате изтощени.

Седна на бюрото и погледна първо Тай, а после Хал.

— Значи според сержанта трябва да говоря с вас. За какво?

— Извинете за въпроса, капитане, преди да ви отговоря — каза Хал. — Кой е командващият на града?

Капитанът го изгледа, сякаш се шегува.

— Херцогът на Ран, разбира се.

— Имам предвид, той в града ли е, или на бойното поле?

— Тук е, в Ран. Войската на Ран беше отзована и в момента слиза от корабите в пристанището. Войната приключи, ако не сте чули.

— Приключи ли? — попита Тай.

— А Ролдем? — намеси се Стефани.

— Нямаме новини от Ролдем, лейди, тъй че предполагам, че всичко там е наред.

— Трябва да говоря с херцога — заяви Хал.

— Първо ще говорите с мен — отсече капитанът, явно ядосан от тона му.

— Съжалявам, но трябва да говоря с херцога.

— И кой си ти, че да ми казваш, че трябва да говориш с херцога?

Хал смъкна отново ръкавицата си и показа пръстена си.

— Аз съм Хенри, син на Хенри, херцог на Крудий, и имате честта да разговаряте с нейно кралско височество принцеса Стефани от Ролдем.

Стефани се усмихна уморено.

За миг младият капитан се слиса, а след това отново погледна пръстена на Хал. Ако беше фалшификат или някаква измама, по-добре беше капитанът на личната гвардия на херцога да се оправя с това. Той самият беше само обикновен гарнизонен капитан, назначен да патрулира по Кралския път и да залавя контрабандисти. Взе решение и извика:

— Уилямс!

Войникът надникна през вратата.

— Да, капитане?

— Вземи карета и закарай тези хора в двореца.

— Че къде да намеря карета по това време? — попита Уилямс с пълно пренебрежение към формалностите на ранга.

— Не ми пука. Ако щеш, открадни! Но намери карета веднага!

Войникът изчезна, стреснат от тона на капитана.

— Аз съм капитан Грейсън — представи се младият офицер на четиримата. — Ще обичате ли нещо, докато чакате?

— Вода — каза Габриела.

— И нещо за ядене — добави Стефани.

А Хал и Тай се спогледаха и казаха едновременно:

— Ейл!

 

 

Все още уморени, но вече сити, Тай и Хал застанаха пред херцог Чадуик Ран. Строг на вид мъж към края на петдесетте, той все още приличаше на кръчмарски побойник. Беше с яки рамене и със загоряло лице от многото години войнишка служба, но рижата му някога коса вече бе побеляла и си беше пуснал тънък мустак и къса заострена брада. За младите жени се беше погрижила херцогинята със слугините си и сега те се радваха на новото си облекло след горещата баня. Херцогът бе усетил, че разказът на двамата младежи е достатъчно важен, и бе настоял да ги изслуша веднага, тъй че сега бяха тук, все още мръсни от пътя.

Тай и Хал бяха донякъде предпазливи в назоваването на определени играчи в политическата игра в Ролдем, но накрая херцогът каза:

— Странно, че кралят и кралицата е трябвало да сметнат за нужно да изведат тайно дъщеря си от Ролдем, вместо просто да поискат обяснение от онзи тип, Уортингтън. — Помълча малко, след което попита: — Преврат ли?

— В известен смисъл така подозирам, ваша светлост — отвърна Тай. — Преобладаващият слух в столицата е, че лорд Джон е амбициран да ожени сина си за принцесата.

— Че кой няма да е? — отвърна със смях херцогът. — Ако имах момче на подходящата възраст, щях да го пратя в Ролдем. Но всичките ми синове от първата ми жена са пораснали, а от втората все още са малки. — Лицето му стана умислено. — Все пак, като кралски канцлер, лорд Джон има повече власт от всеки извън кралската фамилия в Ролдем, тъй че какво ще се спечели от принуждаването на момичето към брак, желан единствено от него?

— Тя е четвъртата поред от претендентите за короната — отвърна Хал.

— Точно пък Ролдем. — Херцогът поклати глава. — Просто не мога да го разбера. Тук, на Островите? И тук е голяма неразбория. Вие, млади Хал, сте благородник от кралска фамилия, макар и по-дребен, тъй че има хора, които биха искали изобщо да не се бяхте родил. Ако кралят не се оправи скоро и не създаде друг син, след няколко години може да имаме сериозни неприятности.

— Няколко години ли? — попита Хал.

— Ами, Грегъри не е в цветущо здраве, според всички сведения. О — добави той бързо и вдигна ръка, — не че е на прага на смъртта или нещо такова, просто не е здрав и има пристъпи на треска през последните няколко зими. Разбира се, има жреци и лекари, които бдят над него, щом се поболее. Ако почине скоро, ще е защото Лимс-Крагма го иска веднага! — Изсмя се грубо, за да покаже, че не гледа много сериозно на проблема. — Имате поне дузина братовчеди, които с радост биха танцували над трупа ви, вместо да ви видят застанал пред Събранието на лордовете като претендент за короната, млади Хенри. И така ще остане, докато кралят не назове наследника си.

— Ако помните, лорд Чадуик, моят предтеча Мартин, братът на крал Луам, е отказал претенциите за трона от страна на нашата родословна линия.

Херцогът махна небрежно с ръка.

— Западняшката чест. Много е странна и очарователна. — Наведе се напред. — Просто бъдете готов. Ако нещо сполети краля, дузина ножове ще потърсят гърлото на баща ви при първия шанс, а вие ще сте следващият. Други братя?

— Двама.

— Е, те ще са в списъка след вас. — Чадуик изправи рамене. — Ти си Кондуин, момче. Откакто сме напуснали онзи проклет остров, за да завладеем половината Северна Триагия, на трона в Риланон е седял Кондуин. Някои — по-добри от други, вярно, но винаги тази кръвна линия. Някои биха искали това да свърши с Грегъри.

— Това е измяна — каза Тай.

— Не и ако кралят не обяви наследник. Тогава зависи от Събранието на лордовете, а това означава, че короната отива при лицето, предложило най-високата цена. Ба! — Отхвърли темата като безсмислена. — Това са Островите. Винаги търсим начин да спечелим предимство над съседите си. Моята фамилия е била скарана с Родез от над две столетия и жив да не съм, ако мога да ви кажа защо. — Усмихна се широко. — Въпреки това се тормозим взаимно, когато можем. Но Ролдем… — Мъжът поклати глава. — Според древната история Островите и Ролдем някога са били един народ. Небесата знаят, че езиците ни са толкова сходни, че е съвсем лесно човек да научи другия език. А благородните ни фамилии са се женили помежду си толкова често, че можем просто да се наречем братовчеди. Но ние сме трудните братовчеди, а те са изтънчените. Ние градим армии. Те строят университети. — Посочи гърба си. — Пердашили са ме няколко пъти с пръчката като студент там. А теб, Хал?

Хал кимна. Херцогът погледна Тай и той поклати глава.

— Много си пропуснал тогава, момче. Човек не оценява ученето, докато не мине време. Онова училище е чудесно място. Двете ми по-големи момчета отидоха там, и малките ми ще идат, когато пораснат достатъчно. — Отпусна се, потърка отново брадичката си и отрони: — Ролдем.

— Какво да правим, ваша светлост? — попита Хал. — Кралят и кралицата пратиха дъщеря си на безопасно място. Трябва да я отведем до Риланон.

— Значи ще я отведете. — Херцогът вдигна звънче от масата и звънна с него. След като не се отзова никой, звънна отново. След малко изрева: — Мейкпийс!

Появи се стар слуга и попита:

— Ваша светлост?

— Прати човек до пристанището. Корабът ми да е готов да отплава със сутрешния отлив за Риланон. И кажи на жена ми да престане да се суети с онези момичета. — Погледна двамата млади мъже и се усмихна широко. — Имахме само синове, тъй че копнее за дъщеря, която да облича в изящни дрехи и с всичката онази боя, която носят жените. — Обърна се отново към стария слуга и добави: — И я помоли да се погрижи за вечерята. Тази нощ сме домакини на кралски особи!

Стана и двамата младежи го последваха.

— Не ви завиждам, и на двамата — каза тихо херцогът, след като слугата излезе. — Съдбата ви е отредила път, по който според мен ще има много капани и опасности. Аз бездруго бях повикан в столицата, тъй че просто ще тръгна няколко дни по-рано. Събранието се свиква, защото има много неща за обсъждане. Кеш иска мир и трябва да разберем каква беше тази глупост. — Помисли малко и добави: — Да, нека кралят реши какво да се прави с хубавата принцеса, а после вие двамата можете да се върнете към онова, което сте правили, преди да започне това бедствие.

Хал и Тай се спогледаха.

— Хайде! — викна херцогът. — Да идем на любимата ми тераса, където можем да погледаме залеза и да пийнем бренди, а вие можете да ми разкажете за Двора на майсторите.

Двамата млади мъже бяха изтощени, но знаеха, че сигурно ще мине доста време преди да могат да отдъхнат. Херцогът ги поведе, а Тай прошепна на Хал:

— Може би когато припаднем на масата и се наложи да ни изнесат, ще можем да си починем малко.

— Стига да е с пълен стомах, ще спя и мръсен.

— Чух ви — каза херцогът. — Първо баня, после бренди!