Реймънд Фийст
Кралство под обсада (26)

23.
Пристигане

Конят залитна.

Мартин едва не падна от седлото. Беше задрямал.

— Почти стигнахме — каза Бетани. От другата й страна яздеше Брендан.

Мартин ги погледна гузно и каза:

— Задрямал съм.

— Не си спал от цяла седмица, Мартин — отвърна Бетани. — Нищо чудно, че заспиваш в седлото.

Слизаха от планините към Илит. Вече бяха подминали един външен пост с младоци от местното опълчение, които едва можеха да държат пиките, камо ли да ги използват ефикасно. Когато се опитаха да ги спрат, Мартин беше отвърнал само, че са „военният сбор от Крудий“, и ги бяха подминали без спиране — стражите не изглеждаха склонни да ги разпитват повече.

Докато яздеха бавно покрай набързо стъкмените барикади — две дълги редици преобърнати фургони, покрити с чували с пясък и бали сено, покрити с насмолени платнища — Мартин едва потисна трепета си. Планът беше елементарен: две линии покрай пътя, които оформяха S така, че ездач можеше да прекара коня си ходом, но препускащ в галоп конник нямаше да може да го преведе. Някой кандидат военен гений сред тази тълпа бе решил да не прегражда целия път, за да не би да се наложи някой да премине. Здрава логика, докато човек не съобразеше, че кешийците щяха просто да се струпат и да започнат да стрелят с лъковете си, докато защитниците не побягнат, и след това кротко да преминат в бавен тръс.

Трите дни след събирането с Брендан и хората му бяха тежки. Двамата братя скърбяха за загубата на баща си и бяха обзети от страх за съдбата на майка си. Молеха се жените да са стигнали до Елвандар и да са под закрилата на кралицата на елфите и лорд Томас.

Стигнаха височините над града и видяха каква е ситуацията. Нямаше почти никакви кралски кораби, освен няколко крайбрежни, няколко рибарски лодки и малки салове, всички струпани до кейовете или закотвени наблизо. На юг на хоризонта се виждаха няколко платна, но Мартин не знаеше дали са кораби на Кралството, на Кеш или квегански.

Северната порта бе затворена. Един от стражите горе извика:

— Кои сте вие?

— Мартин от Крудий — викна в отговор Мартин. — С военния сбор на Крудий. Отворете портата!

Крилата се разтвориха и Мартин даде знак на колоната си да продължи. Щом подмина портата, се обърна към най-близкия пазач, момче на не повече от дванайсет, и попита:

— Къде е старшият офицер?

— На портата ли? Няма такъв, сър.

— На града тогава?

— О, това ще да е капитанът. Горе, в къщата на кмета, пие чай, освен ако не е в замъка на барона, ей там, горе на хълма. — Посочи някъде на северозапад. След това се огледа и сниши глас. — Почти сигурно е, че е при кмета, сър. Кметът има хубава дъщеря.

Мартин имаше чувството, че е попаднал в лош сън.

— Просто ми кажи как да стигна дотам.

Момчето му обясни и Мартин попита:

— Как се казва капитанът?

— Болтън, сър.

— Упъти хората ми към конюшните. И се погрижете и за конете, и за тях.

— Сър? — Момчето го изгледа объркано.

— Казах, че искам да се погрижите за хората ми и за конете. Много ли е трудно за разбиране?

— Не, искам да кажа, не е трудно, сър, но просто…

— Какво?

— Ами, не знам кой трябва да се погрижи за такова нещо, сър, за конете и хората, сър.

Мартин беше готов да избухне. Брендан се намеси:

— Къде е интендантът?

— Няма такъв, сър — отвърна момчето. — Искам да кажа, има, но не е тук.

— Къде е?

— Замина, сър, с херцога.

— Херцогът на Ябон?

— Да, сър. Той, баронът на Илит, баронът на Зюн, граф Ламът и цялата армия на Ябон. Всички заминаха.

— Накъде?

— Към Крондор, сър. Всички заминаха да се срещнат с принца в Крондор.

Изведнъж умората на Мартин се изпари.

— Как се казваш?

— Томи, сър.

— Вече си ефрейтор Томи.

Момчето примига от изненада.

— По пътя насам не идва враг, поне за следващите два-три дни. Искам да свалиш тези момчета от стената и да помогнат на хората ми да намерят подслон за конете ни. Ако в градчето няма гарнизонна конюшня, намери каквото можеш и след това отведи останалите в замъка на барона. Кажи на който е там горе да се погрижи за хората ми. Ако баронът е заминал на юг, казармите са празни. Искам хората ми да се нахранят и ако в този град е останал лечител, прати го при тях.

Новоизлюпеният ефрейтор се поколеба, а след това изтича до стената и извика на другите да слязат.

Колоната от Крудий продължи да навлиза през портата. Ясно беше, че скоро ще се струпат в двора и ще настане бъркотия, ако някой не ги упъти накъде да тръгнат.

Ефрейтор Томи притича към първите слезли по стълбите момчета, завика им и засочи и те поведоха първото отделение конници.

Двамата сержанти застанаха от двете страни на влизащата колона и редът скоро беше възстановен.

Мартин поклати глава. Как щеше да защити това? Погледна Брендан и Бетани и каза:

— Дайте да намерим този капитан.

Обърна коня си, без да гледа дали тръгват след него, и го пришпори към описаната от момчето сграда.

Спря пред затворена врата в средата на ниска стена, отвъд която се виждаше изящна постройка, явно домът на кмета. Потропа по вратата с дръжката на меча си и когато тя се отвори, се провря покрай стъписания вратар, който отскочи настрани. Брендан и Бетани го последваха. Мартин хвърли юздите на коня си на един слуга и нареди:

— Заведи го да го напоиш, но да не пие много и не бързо. Ако имаш зърно, после му дай, но само шепа, не повече. — Мина през малкия двор и изкачи на бегом широкото стълбище.

Както беше очаквал, нямаше никаква охрана. Мартин бутна вратата и влезе. Като го видя в напрашеното от пътя военно облекло, някакъв слуга изпищя:

— Кешийци!

И побягна.

Това имаше желания ефект — привлече вниманието на всички в къщата.

От една врата в дъното на коридора се появиха двама мъже, единият в изящни дрехи, а другият — в униформата на Зюн, с вълчата глава на синия табард. Щом се приближиха, мъжът с униформата понечи да извади меча си, но преди да го е измъкнал, Мартин пристъпи, сграбчи го за китката и го принуди да го натика обратно.

— Недей! — сряза го Мартин.

Брендан и Бетани се озоваха до него.

— Кои сте вие, сър? — попита мъжът, който можеше да е само кметът на града.

— Командвам военния сбор от Крудий.

— Е, крайно време беше да дойдете… — заговори капитанът, русоляв младеж с изпито лице, някъде на годините на Мартин.

— Недей! — повтори Мартин и го изгледа убийствено.

Вече пребледнелият капитан пребледня още повече.

Брендан пристъпи към тях и рече:

— Бяхме забавени от кешийска войска.

— Ке… кешийци? — запелтечи кметът. — Толкова далече на север?

Беше дебел мъж, склонен да се облича в ризи от брокат дори посред бял ден, и с тежко, бродирано вълнено палто дори в толкова горещ ден. Сивата му коса окапваше, тъй че я носеше дълга на тила.

— Имате ли карта? — попита Мартин. — На този район?

— В замъка на барона — каза капитанът.

— Аз имам една в кабинета — отвърна кметът.

— Донесете я — заповяда Мартин. — И храна и вино за лейди Бетани.

Щом чу благородната титла, кметът се обърна и извика:

— Лили!

От вратата на стаята, от която бяха излезли двамата мъже, се появи стройно русокосо момиче и каза:

— Да, татко?

— Погрижи се за тази млада дама. Пътувала е от доста далече.

— От Карс — каза Брендан. — Тя е дъщерята на графа.

— О! — Кметът изведнъж стана много почтителен. — Моля ви, заповядайте в кабинета ми. Ще поръчам храна и вино.

— Благодаря — отвърна Мартин.

Кабинетът се оказа голям, с дълга маса и шест стола около нея.

— Градският ни съвет се събира тук — обясни кметът. После донесе картата и я разгъна.

Мартин се обърна към капитана.

— Името ви е Болтън?

— Да. Чичо ми е командирът на гвардията на граф Ламът. Оставиха ме да командвам.

Мартин хвърли поглед към Брендан и той му кимна късо. И двамата решиха, че това паленце не им допада.

— Преди колко време напусна херцогът на Ябон? — попита Мартин.

— Преди четири дни. Пехотата пое в марш на юг ден преди това, а херцогът и другите благородници заминаха с кораб на следващия ден с конницата. Ще спрат при Сарт — по-скоро, ако видят някаква кешийска блокада, — след което ще препуснат за Крондор на помощ на принца.

— Крондор под обсада ли е?

— Все още не — отвърна Болтън. — Но принцът очаква мащабно нападение от Кеш всеки момент.

— Идиот — каза Мартин, а Брендан завъртя очи.

Кметът беше стъписан, а капитан Болтън каза:

— Вижте сега…

— Вие вижте сега, капитане — прекъсна го Мартин с презрение. — Принц Едуард влиза в капана, в който кешийците искат да влезе. Те не нападат Крондор.

— А къде нападат? — попита кметът.

— Тук! — Мартин заби пръст в картата. — Крудий е паднал и до седмица, десет дни най-много, над три хиляди кешийски воини псета и около хиляда конница ще преминат границата на Крудий. И ще са пред градската ви порта след по-малко от месец. — Мартин очерта с пръста си във въздуха. — Ще се изсипят и ще обсадят Илит. Няма значение дали ще го завземат, искат само да е блокиран. Херцогът с почти цялата войска на Илит е в Крондор, а останалото от войската на Крудий все още е в Карс и Тулан. Моите около двеста души и това, с което разполагате тук, е всичко, което имаме.

— Трябва да известим херцога на Ябон! — извика кметът.

— Къде е херцогът на Крудий? — попита капитан Болтън.

— Умря на пътя — отвърна Брендан. — Преди пет дни. Убит от таласъми.

— Е, значи трябва да направим нещо — каза Болтън.

— Ще направите следното — отсече Мартин. — Пращате куриер, най-бързия си конник на най-добрия кон, който имате, и връщате пехотата. Едва ли някой кораб ще може да догони херцога, преди да стигне до Сарт, но ще се опитате. Ако все още са останали контрабандисти в града, намери някой, предложи му колкото трябва злато и да отплава с най-бързия си кораб надолу покрай брега. Пратете съобщения до Зюн, Ламът и Ябон. Всеки мъж, годен да носи оръжие, да грабне каквото може и да тръгне на юг колкото може по-бързо.

— Разумно ли е това? — попита кметът. — Няма ли да е по-добре да евакуираме хората и да отидем на север?

— Не. Ще браним Илит, докато дойде подкрепление. Ако кешийците завземат този град или дори го обкръжат, Ябон и Крудий са изгубени. Кралството никога няма да си върне властта над тях. Ако пехотата успее да стигне при нас навреме и разбием обсадата, ще си върнем Крудий.

— Не мисля, че този план е разумен — каза капитан Болтън.

Мартин най-сетне изтърва нервите си и изръмжа:

— Да съм ви питал какво мислите, капитане?

— Не, имах предвид… — После лицето му се наля с кръв и капитанът каза: — Я чакайте малко. Аз съм оставен да командвам града и херцогството. Кой сте вие, че да идвате тук и да се разпореждате?

Мартин хвърли поглед към Брендан и той му кимна.

— Аз съм Мартин Кондуин, син на покойния херцог Хенри, брат на Хенри, настоящия херцог на Крудий — каза Мартин. — Принц съм от кралската кръв и поемам командването на отбраната на всичко, което е останало от кралската армия западно от Ябон.

Брендан се усмихна на брат си и очите му заблестяха.