Андрю Фукуда
Капанът (36)

36

В продължение на няколко секунди само го наблюдаваме. После аз скачам към него и го вдигам. Пронизва с импулси пръстите ми, костите ми, цялото ми тяло. Но на екрана има само неразбираеми знаци.

QIIo — i-ftV

— Епап ли е? — пита Сиси и се втурва към мен.

— Не знам. — Разтърсвам ТекстТранса, като че това би помогнало. — Екранът е повреден.

— Опитай се да напишеш нещо в отговор — предлага Сиси.

Изписвам „Епап“ с треперещи пръсти, но се получава:

QIIo — i-ftV

Няма какво да сторя с обърканите букви. Натискам бутона за изпращане. И в мига щом го правя, ТекстТрансът умира в ръцете ми. Спира да вибрира. Екранът угасва.

— Не! — извиква Сиси. — Какво направи?

— Нищо! Натиснах „Изпрати“.

— Какво стана?

Блъскам гърба на ТекстТранса.

— Вероятно беше само бъг. Кръговете вътре съхнат заради слънцето и показва фалшиво съобщение.

— Или може да е от Епап.

Преди да успея да отговоря, ТекстТрансът в ръката ми отново се съживява и започва да вибрира ожесточено. Едва не го изпускам.

— Джийн!

— Знам, знам. — С долепени лица четем намиращото се на екрана. И още веднъж едва не изпускам ТекстТранса.

Приятели? Това вие ли сте? Сиси? Джийн?

Със Сиси се споглеждаме. Написвам отговора с палци, които изведнъж ми се струват твърде дебели, тромави и бавни.

Кой е там?

Чакаме цяла вечност. После:

QIIo — i-ftV

Със Сиси се поглеждаме с очи, преливащи от надежда. Натискам „Препрати“.

ТекстТрансът бръмчи и този път, щом прочитаме написаното на екрана, Сиси надава вик.

Епап.

Натискам яростно бутоните.

Къде си?

Не съм сигур&на. В сгра$а.

Добре ли си?

Не. Счупе% крак.

В Конгресния център ли си?

Не. Висока сграда. Най-високата наVло.

С голям атриум вътре?

Да. Много стъкло. И слънце.

Добре. Идваме.

Бързайте.

— В сградата „Домейн“ е — обяснявам на Сиси. — Има логика. Вътре прониква много слънце. Добро място да се укриеш.

Сиси почуква по устата си с подгънат пръст, а челото й е набраздено. Втренчила се е в ТекстТранса.

— Как можем да сме сигурни, че е Епап? — пита. — Ами ако е някой, който се прави на него?

Отправям продължителен поглед към ТекстТранса, а по тялото ми полазват тръпки въпреки силното слънце. Тя е права. На другия край може да се намира някой, току-що приключил да поглъща Епап и сега се надява да извади късмет да примами още двама нищо неподозиращи хепъри.

— В сградата „Домейн“ прониква много слънце — казвам й. — Никой здрачник не би се крил там, за да ни примами. Не и през деня. Трябва да е Епап.

Но това не стига на Сиси.

— Денят ще прерасне в нощ само след няколко часа. — Потърква задната част на шията си. — Ако ще се връщаме към метрополиса толкова близо до залеза, по-добре да сме убедени, че е Епап. — Тя измъква ТекстТранса от ръцете ми.

Идваме, Епап. При това точно на рождения ти ден.

Стои втренчена в екрана.

— Рожденият му ден е след осем месеца.

ТекстТрансът забръмчава. Поглеждаме към изписаното, преди да угасне окончателно. Това ще е последното съобщение, появявало се някога на екрана му, тъй като ТекстТрансът вече е напълно неизползваем.