Анна Тод
След (95)

Глава деветдесет и четири

— Къде е Ландън? — питам Хардин, след като заемаме местата си.

— Не знам — казва и отхапва от кроасана си.

— Нали каза, че ме е търсил?

— Да, търсеше те, но не знам къде е сега.

— Хардин, не бива да говориш с пълна уста — чувам гласа на баба му зад нас.

Той си поема дълбоко дъх и чак тогава се обръща към нея.

— Извинявам се — промърморва едва чуто.

— Исках да те видя, преди да си тръгна. Кой знае кога пак ще те видя. Може ли един танц? Ще се жертваш ли? — пита толкова мило, че чак да ти се разтопи сърцето, но той клати глава. — Защо не? — настоява тя с усмивка.

Сега осъзнавам, че това, което забелязах на лицето му, когато одеве видя баба си, не е било само шок. Усещам напрежение между тях и не мога да си обясня на какво се дължи.

— Точно отивах да взема едно питие за Теса — лъже Хардин и на секундата изчезва от масата.

Баба му се усмихва сконфузено.

— Няма оправия с това момче, нали?

Не знам какво да кажа. Първият ми инстинкт е да го защитя, но не съм сигурна дали не се шегува. И тогава се обръща и съвсем изневиделица пита:

— Пие ли още?

— Моля? Н… не — заеквам. Въпросът й ме заварва напълно неподготвена. — Е, от време на време… много рядко си позволява да пийне — казвам, докато го гледам как се връща към нас с две чаши с розова течност. Подава ми едната, усмихвам се и я доближавам до устните си. Мирише на нещо сладко, но когато отпивам, мехурчетата започват да се пукат върху езика ми и да гъделичкат носа ми. Има божествен вкус.

— Шампанско — казва, очевидно се досеща, че досега не съм пила такова нещо, и съм му искрено благодарна за информацията.

— Теса! — почти изпищява от щастие Карен и се нахвърля да ме прегърне. Сменила е тоалета си и сега е в бяла рокля, прилепнала по тялото, дълга до коляното. Не мога да кажа, че изглежда по-малко зашеметяваща. — Толкова се радвам, че дойдохте. И двамата. Как мина? — пита. Карен е единствената жена на света, която би попитала как е минала собствената й сватба.

— Беше прекрасно. И много красиво — усмихвам се.

Хардин слага ръка на гърба ми и аз се облягам на него. Усещам колко неловко се чувства в присъствието на баба си, на Карен, а на всичкото отгоре сега забелязвам и баща му, който идва точно към нас.

— Благодаря, че дойде — казва Кен на Хардин и му подава ръка за поздрав.

Хардин се здрависва доста бързо. Забелязвам, че Кен вдига ръка да го прегърне, но ръката му спира някъде по средата. Предполагам, че е заради изражението на Хардин. Все пак Кен е щастлив.

— Теса, изглеждаш толкова красива. Забавлявате ли се? — пита нетърпеливо.

Не мога да не се чувствам неловко. Това, което вече знам за Кен, ме кара да го гледам с други очи, независимо че се е случило преди толкова години.

— Да, добре сте украсили — отвръща Хардин. Усещам колко отчаяно се опитва да се държи прилично, да каже някоя хубава дума. Слагам ръка на гърба му и правя малки кръгчета по сакото му, за да го успокоя.

Бабата на Хардин се покашля и поглежда баща му.

— Не знаех, че си говорите.

Кен се почесва по врата. Ето откъде Хардин има този навик.

— Да. Нека говорим за това някой друг път, майко — казва Кен и тя се съгласява.

Отпивам още една глътка и се опитвам да не мисля за това, че пия алкохол в присъствието на възрастни хора. И пред ректора на колежа ми.

Край нас минава сервитьор с черна жилетка и бяла риза. Носи табла с шампанско. Кен грабва една и цялото ми тяло се сковава от ужас, но, за мое облекчение, подава напитката на Карен. Щастлива съм, че не пие.

— Искаш ли още едно? — пита ме Хардин и аз инстинктивно поглеждам към Карен за разрешение.

— Не се притеснявай, сватба е — казва тя и аз се усмихвам.

— Да, искам.

Хардин отива да ми вземе напитка, а ние говорим за сватбата и за цветята. Хардин се връща само с една чаша. Карен го поглежда тревожно.

— Не ти ли харесва шампанското?

— Напротив, хубаво е, но вече изпих едно, а после ще карам.

Карен го поглежда с милите си, изпълнени с обич кафяви очи. После се обръща към мен.

— Имаш ли време да наминеш другата седмица? Поръчах някои семена за парника.

— Разбира се. Цялата седмица съм свободна след четири — казвам с готовност.

Гами гледа доволно ту мен, ту Карен и не може да се начуди.

— Откога сте заедно? — обръща се накрая към мен и Хардин.

— Няколко месеца — отговаря тихо Хардин.

Понякога забравям, че никой освен нашите приятели… всъщност неговите приятели… не знае, че допреди два месеца се мразехме.

— О, значи няма да имам правнуци скоро? — смее се тя, а Хардин се изчервява.

— Не, не. Ние едва преди няколко дни се преместихме да живеем заедно — казва Хардин, а Карен и аз, шокирани, едновременно изплюваме шампанското в чашите си, за да не се задавим.

— Живеете заедно? — пита Кен.

Не очаквах да им каже днес. По дяволите, та аз почти бях сигурна, че никога няма да им каже, като се има предвид натрупаният ми опит с Хардин във връзка с това, че трудно споделя истината с хората. Толкова съм изненадана и в същото време се чувствам неловко заради реакцията си. Но преобладава чувството на радост, че най-сетне го признава пред семейството си. И не се срамува от това.

— Да, преместихме се в „Артизан“ преди няколко дни — обяснява.

— О, това е разкошно място, а и е близо до работата на Теса — отбелязва Кен.

— Да — бавно отговаря Хардин. Мисля, че се опитва да прецени как реагират останалите на новината, която той метна като бомба.

— Много се радвам за теб, синко! — Баща му слага ръка на рамото на Хардин, а аз гледам с неутрално изражение. — Никога не съм си представял, че ще те видя толкова щастлив и… спокоен.

— Благодаря — казва Хардин и… се усмихва. С истинска усмивка.

— Може да наминем някой ден да ви видим — казва Кен, а Карен веднага свежда поглед.

— Кен… — в гласа й има закана. Напомня ми за онзи случай, когато Кен притисна Хардин прекалено силно. Очевидно и тя не е забравила.

— Ами… да, предполагам… става — казва Хардин и отново изненадва всички ни.

— Наистина ли? О, само ни кажете кога ще ви е удобно! — Очите на Кен са навлажнени.

Музиката започва и Карен грабва ръката на мъжа си.

— Сега е наш ред. Благодаря и на двама ви, че сте тук — казва и ме целува по бузата. — Нямаш представа какво направи за това семейство — прошепва в ухото ми, а когато се отдръпва от мен, виждам сълзите в очите й.

— Време е за първия танц на младоженеца и булката — обявява тържествен глас по микрофона. Баба му тръгва с останалите, за да гледа.

— Ти направи тази сватба най-щастливия ден в живота им — казвам и го целувам по бузата.

— Хайде да се качим горе.

— Моля? — Главата ми е леко замаяна от двете чаши шампанско.

— Горе — повтаря настоятелно и електричеството между нас пламва, влива се във вените ми.

— Сега ли? — смея се.

— Сега.

— Но тук има много хора…

Той не отговаря. Директно ме хваща за ръката и ме помъква през тълпата извън шатрата.

Когато влизаме в къщата, ми взема още една чаша шампанско и аз се опитвам да не я разлея, докато той почти бяга нагоре по стълбите, без да пуска ръката ми.

— Проблем ли има? — питам, когато затваря и заключва вратата на стаята си.

— Имам нужда от теб — казва мрачно и сваля сакото си.

— Но си добре, нали? — Сърцето ми ще изскочи от гърдите.

— Да. Просто искам да забравя. — Прави крачка към мен, грабва чашата и я оставя на тоалетката. Прави още една крачка, увива длани около китките ми и вдига ръцете ми над главата.

Искам да му помогна да забрави срещата с баба си, която не е виждал от години, да забрави, че баща му се жени за друга жена, че се съгласи да ни дойдат на гости в нашия апартамент. Това е прекалено много за него. И то само в рамките на няколко часа.

Вместо да задавам въпроси и да го притискам още повече, аз го хващам за яката на ризата и го притискам към себе си. Тазът му се впива в моя. Вече е възбуден. Пуска ръцете ми и ми позволява да ги заровя в косата му. От гърдите му се отронва стон, а след него и още един. Езикът му е горещ и сладък. Усещам лек дъх на шампанско. Не са минали и няколко секунди, когато бърка в джоба си и вади презерватив.

— Трябва да ти купим противозачатъчни, за да спра да слагам тези неща. Искам да те почувствам истински. — Гласът му е дрезгав, зъбите му се впиват в долната ми устна, смуче я леко и възбуждащо.

Хардин кара тялото ми да пищи от желание. Чувам, че сваля ципа си, и ръцете ми се стрелват да събуят панталона и боксерките. Диша през зъби, въздухът свисти през тях. Ръцете му повдигат роклята ми и пръстите му се залавят за бикините ми. След секунда вече ги плъзва по краката ми. Клатя се непохватно на токчетата си и се измъквам от тях. Той се засмива леко и веднага впива устни във врата ми. Ръцете му стискат бедрата ми и ме повдигат нагоре. Краката ми автоматично обгръщат кръста му.

Повдигам ръце, за да намеря ципа на роклята си и да я махна, но той моли с устни, впити във врата ми:

— Не, не я събличай, моля те. Тази рокля е толкова възбуждаща. Бяла… девствено чиста и… мамка му… толкова секси. Толкова си красива.

Гърбът ми е опрян на вратата и когато влиза в мен, започвам да се плъзгам леко нагоре и надолу по гладкото дърво. Движенията му са трескави, отчаяни. Никога не съм го виждала такъв! Никога. Имам чувството, че аз съм лед, а той е огън. Толкова сме различни и все пак… толкова си приличаме.

— Така… добре… ли… е? — говори накъсано, ръцете му са около гърба ми, за да не губя равновесие.

— Да — простенвам. Усещането да ме има, така опряна на вратата и с крака около кръста му, е толкова интензивно и в същото време — божествено.

— Целуни ме — моли отчаяно. Езикът ми се стрелва към устните му и те веднага се отварят да го поемат. Държа се за косата му и се опитвам да не падна, докато тласка свирепо в мен. Телата ни се движат в бесен ритъм, но целувката ни е някак бавна и чувствена.

— Не мога да ти се наситя, Тес… Мамка му… Обичам те — говори в устата ми, а аз усещам как онази топка се събира и стяга в стомаха ми.

Той сякаш не може да спре стоновете си, а аз не мога да сдържа вика си, когато и двамата се доближаваме до оргазъм.

— Хайде, бебо, направи го — казва и аз, сякаш по инструкция, свършвам на мига. Той повдига бедрата ми нагоре, застива и свършва в презерватива.

После отпуска глава на гърдите ми, диша тежко и продължава да ме държи неподвижна няколко секунди. След това бавно и внимателно ме пуска да стъпя на крака. Облягам глава на вратата и се опитвам да успокоя дишането си, докато той внимателно маха презерватива, слага го в опаковката, пъха го в джоба си и се обува.

— Напомни ми да го изхвърля веднага щом слезем долу — казва и двамата се засмиваме. — Благодаря ти. Не за това, което направихме сега. Благодаря ти за всичко — изрича и ме целува по бузата.

— Няма нужда да ми благодариш, Хардин. Правя за теб това, което и ти правиш за мен. — Поглеждам блестящите му зелени очи. — Дори ти правиш повече за мен.

— Това не е вярно — поклаща глава и ме хваща за ръката. — Да се връщаме, преди някой да дойде да ни търси.

— Как изглеждам? — питам. Прокарвам пръсти през косата си и попивам крайчетата на очите си, в случай че гримът ми се е размазал.

— Току-що изчукана. Красива.

— Ти също.

 

 

Всички в тентата танцуват. Мисля, че никой не е забелязал отсъствието ни. Точно сядаме, когато започва нова песен. Знам тази песен. „Никога не ми позволявай да си отида“ на Florence and the Machine.

— Искаш ли да потанцуваш? — питам, макар че вече знам отговора.

— Не, не танцувам. — После ме поглежда и добавя: — Освен ако ти… искаш да танцуваш?

Толкова съм изненадана и развълнувана от думите му, от това, че иска да танцува с мен, че би се жертвал за мен. Той става и ми подава ръка, но аз вече го дърпам към дансинга, защото се страхувам, че може да се откаже. Заставаме в края, за да не се бутаме из тълпата.

— Нямам идея как се прави това. Какво да правя — смее се той.

— Ще ти покажа — казвам и слагам ръцете му на ханша си. Никога, за нищо не света не бих посмяла дори да си мечтая да видя Хардин на сватбата на баща му. И то да танцува с мен!

— Тая песен е доста откачена за сватба — смее се в ухото ми.

— Не бих казала. Мисля, че е идеалната песен за сватба — отвръщам и облягам глава на гърдите му.

Всъщност не танцуваме, просто се полюшваме леко напред-назад, но и така е много хубаво. Оставаме на дансинга и за следващите две песни. И двете са ми любими. Когато „Ти ме намери“ на „Фрей“ започва, Хардин се засмива и ме притиска по-силно.

Следващата песен е на известна момчешка група. Аз се усмихвам, а той върти недоволно очи. Докато танцуваме, Хардин ми разказва за баба си. Все още живеела в Англия, но не я е виждал и не е говорил с нея, откакто му се обадила на дванадесетия му рожден ден. По време на развода застанала на страната на баща му и обвинила за всичко майката на Хардин, което било напълно достатъчно за него никога да не й проговори или потърси. Не се притеснява да споделя тези неща с мен. Напротив, чувства се удобно, спокоен е. Ето защо не се обаждам, не питам, не коментирам. После сменя темата и започва да се шегува с всяка от песните, които пускат. Аз не се съгласявам и дори се смея на лошия му вкус.

— Искаш ли пак да те кача горе? — Слага ръка почти на дупето ми.

— Може би.

— Трябва да ти давам шампанско по-често — казва, а аз махам ръката му от кръста си. Хардин се цупи, а аз не мога да спра да се смея.

— Всъщност… наистина е… забавно — признава накрая.

— И аз мисля така. Благодаря, че дойде с мен.

— Не искам да съм на никое друго място на света. Само с теб, където и да си.

Мисълта, че това може и да е истина, ме грее с приятен пламък.

— Може ли да отнема дамата? — пита Кен точно когато започва следващата песен.

Хардин се мръщи и ме поглежда, после се обръща към баща си и казва недоволно.

— Да, но само за една песен.

Кен се смее и повтаря думите на сина си: „Само за една песен“. После ръцете му обгръщат гърба ми. Не мога да се отърва от неприятното чувство към този човек, което се е промъкнало у мен. Разговорът е лек, приятен дори, смеем се на една пияна двойка, която само се клати до нас.

— Моля те, погледни! — казва Кен с изумление. Обръщам се в посоката, където гледат ококорените му очи. Тих вик на изненада излиза между устните ми, когато виждам как Хардин непохватно се клатушка, танцувайки с Карен. Когато я настъпва, без да иска, по белите обувки, тя се смее, а горкият Хардин се чувства толкова неловко. Тази вечер е много по-красива и от най-красивите ми мечти.

Танцът свършва и Хардин бързо се връща при мен. Карен върви след него. Казваме им, че ще си тръгваме, и се прегръщаме за довиждане. Усещам, че Хардин не е така скован като в началото. Някой вика Кен, той кима с глава, повтарят ни отново колко са щастливи, че сме уважили сватбата им, и изчезват в тълпата.

— Господи, колко ме болят краката — казвам. Никога не съм ходила толкова дълго на високи обувки. Ще ми е нужна поне седмица, за да се възстановя.

— Искаш ли да те нося? — пита шеговито.

— Не — смея се.

Когато излизаме от тентата, Тревър, Ванс и Кимбърли минават край нас. Тя оглежда Хардин от главата до петите и ми се усмихва широко. После му мята още едно око и ми намига. Опитвам се да задуша напушилия ме смях, но уви, започвам да се давя и да кашлям.

— Хардин, запази ли един танц и за мен? — пита Ванс.

— Не, няма начин — смее се Хардин.

— Тръгваш си толкова рано? — пита ме Тревър.

— Дори се задържахме повече от необходимото — отговаря вместо мен Хардин и ме дърпа настрани от тях. — Радвам се, че си поговорихме, Ванс — вика през рамо и излизаме от шатрата.

— Това беше грубо — скарвам му се, когато стигаме до колата му.

— Оня флиртуваше с теб. Мога да бъда груб, колкото си поискам.

— Тревър не е флиртувал. Просто се държеше възпитано.

— Не бъди наивна. Иска да те чука. Сигурен съм.

— Моля те, само се дръж мило с него. Работим заедно и не искам да имам проблеми — казвам съвсем спокойно. Тази вечер беше приказна. Не искам да я разваляме. Особено с необоснована ревност.

Хардин се усмихва злостно.

— Всъщност си права. Винаги мога да накарам Ванс да го уволни.

Не мога да не се засмея.

— Ти си напълно луд.

— Луд съм. Само когато става дума за теб — казва и излизаме от паркинга.