Анна Тод
След (89)

Глава осемдесет и осем

— Жалко, че не успяхме да стигнем до обличането на роклята — прошепва в ухото ми и ме притиска по-силно към матрака на леглото. В мига, в който събличам тениската му, той вече е извадил презерватива и го слага с невиждана скорост. Миг след това се плъзга в мен.

За първи път не изпитвам болка. Само удоволствие.

— Господи… толкова е хубаво… толкова е хубаво в теб — стене и тласка таза си в мен.

Невъзможно е да се опише с думи. Стройното му тяло пасва като по мярка между краката ми. Допирът на горещата му кожа е най-божественото усещане на света. За миг ми се иска да отговоря на мръсните му думи, да го насърча, така както ме насърчава той, но съм толкова изгубена в него и в течащото по вените ми удоволствие, че се отнасям. Дланите ми се притискат в гърба му, ноктите му се впиват леко в кожата ми и се спускат надолу като гребло. Очите му бавно се затварят, вероятно също е изгубен в насладата. Обичам да го виждам такъв, загубил контрол, първичен, чувствен. Той вдига бедрото ми и го увива около кръста си. Телата ни са едно в друго. Удоволствието да го гледам, съчетано с това да го чувствам, ме изстрелва нагоре, пръстите на краката ми се огъват навътре, мускулите ми се стягат около кръста му, цялата се впивам в него и стена името му много, много пъти.

— Точно така, бебо… искам да свършиш… за мен… Покажи ми колко… хубаво… мамка му… те карам да се ч-чувстваш… — говори накъсано, несвързано и след секунди усещам, че свършва. И макар че оргазмът му предшества с няколко секунди моя, той продължава да се движи в мен с такава настоятелност, превръщайки ме в парче мокра глина. Напълно изтощена и задоволена съм. След това се отпуска върху мен.

Лежим, не говорим, само се наслаждаваме на прекрасното чувство да сме така близо един до друг. След няколко секунди чувам леко похъркване.

 

 

Дните тук минават неусетно. Така става, когато за първи път в живота си се наслаждаваш на свободата си. Все още ми е малко странно, че имам свое собствено местенце, своя собствена баня, че сутрин си правя кафе у дома и си го пия на масичката. И да споделям всичко това с Хардин! Неговото присъствие прави всичко толкова по-хубаво.

Решавам да облека синята си рокля с деколте, оформено като око, и да обуя бели обувки с токчета. Ходенето на токове става все по-лесно, но за всеки случай мокасините са винаги в чантата ми. Косата ми е навита на едри къдрици и е захваната на тила. Сложила съм си и малко очна линия. Да, това ново място определено ми се отразява добре.

Не мога да събудя Хардин. Едва се надига да ме целуне за довиждане. Питам се как успява да работи, да учи, а най-странното е, че никога не съм го виждала да прави нито едното, нито другото.

Смело грабвам ключовете от колата му и тръгвам с нея към „Ванс“. Ако не ходи на лекции, колата няма да му трябва, нали?

Бях забравила колко близо живеем до „Ванс“. Напомням си да му благодаря за далновидността, макар че сега се налага да пътува по-дълго до колежа. Фактът, че не трябва да карам четиридесет минути, прави деня ми още по-ведър.

Когато се качвам на последния етаж, Кимбърли е в залата за конференции и подрежда неща за похапване.

— Теса! Колко си хубава! — подсвирква закачливо. Изчервявам се, а това я кара да се засмее. — Това морскосиньо определено е твоят цвят.

Тя пак ме оглежда от главата до петите. Става ми леко неудобно, но усмивката й ме успокоява. Напоследък се чувствам много по-уверена и привлекателна, дори секси. Благодарение на Хардин.

— Благодаря ти, Кимбърли — усмихвам й се и си взимам един от донатите, които прилежно е подредила в редички. Взимам си и кафе, а когато телефонът на бюрото й звъни и тя се втурва да отговори, тръгвам към офиса си.

Имам имейл от господин Ванс. Благодари ми за чудесната работа и за бележките, които съм направила към текста. Казва, че най-вероятно няма да го публикуват, но с нетърпение очаква оценката ми за следващия. Не губя време и се залавям за работа.

 

 

— Става ли? — Гласът на Хардин ме кара да подскоча на стола, което му се струва много забавно. — Да, вероятно е хубава книга, за да не ме забележиш.

Изглежда страхотно. Косата му е прибрана назад. Облякъл е обикновена бяла тениска с остро деколте. По-тясна е от другите му тениски и татуировките му съвсем прозират. Толкова е съблазнителен и… целият е мой.

— Е, как пътува днес? — пита с усмивка.

— О, много приятно. — Знам, че ми намеква за колата и не мога да не се засмея.

— Значи взимаш колата ми, без дори да ме попиташ? — Гласът му е тих и плътен и не мога да разбера дали все още се шегува.

— Аз… аз… ами…

Той не казва нищо. Минава зад бюрото и издърпва стола ми назад. Погледът му се катери от обувките до очите ми. Изправя ме на крака.

— Днес си особено секси — казва с устни, допрени в шията ми, и нежно я целува. Потръпвам.

— Защо… защо си тук?

— Не се радваш да ме видиш? — пита с усмивка и ме слага да седна на бюрото.

О!

— Разбира се… радвам се.

Винаги съм щастлива да го видя.

— Възможно е да обмисля поканата да се върна тук. Тогава ще мога да правя това всеки ден — казва и слага ръце върху бедрата ми.

— Някой може да влезе — опитвам се да звуча строго, но гласът ми трепери.

— Не. Ванс има среща и няма да се връща до края на деня, а Кимбърли се съгласи да се обади, ако някой има нужда от теб.

Идеята, че Хардин е намекнал на Кимбърли какво евентуално може да правим, ме кара да се чувствам неловко и, разбира се, веднага се изчервявам, но хормоните ми побеждават. Поглеждам към вратата.

— Заключена е — осведомява ме самодоволно. Аз веднага го придърпвам, слагам ръка върху пениса му и започвам да го галя през джинсите. Той простенва, разкопчава ги и след секунда вече ги е събул заедно с боксерките.

— Сега ще трябва да е по-бързо от обикновено, бебо. Става ли? — пита и събува бикините ми.

Кимам и едва сдържам нетърпението си. Той се засмива тихичко и ме слага да седна на ръба на бюрото. Устните ми буквално атакуват шията му, чувам как къса опаковката на презерватива.

— Не мога да ти се нагледам. Преди три месеца се изчервяваше само като се спомене думата секс. А сега си готова да ми позволиш да те чукам на бюрото ти — прошепва и влиза рязко в мен. Веднага слага ръка на устата ми и придърпва долната си устна между зъбите. Не мога да повярвам, че наистина му позволявам да прави секс с мен тук, на мястото, където карам стажа си. И Кимбърли е на метри от нас. Но колкото и да не ми се иска да призная, идеята ме побърква. По най-добрия начин.

— Нали… ще… бъдеш… тиха… — казва насечено и се движи още по-бързо. Кимам задъхано, стискам бицепсите му, за да не падна от мощните му тласъци. — Харесва ти така, нали? Бързо и силно. — Думите му едва се процеждат през стиснатите зъби. Захапвам дланта му, за да не извикам.

— Отговори ми или ще спра.

Поглеждам го в очите и кимам, прекалено съм възбудена, за да проговоря.

— Знаех си, че ще ти хареса — казва и ме обръща по корем на бюрото.

О, господи! Той влиза пак в мен и сега се движи по-бавно, увива длан около косата ми и я опъва назад, за да целуне шията ми. Напрежението под стомаха ми расте, движенията му са все по-некоординирани и знам, че и двамата сме към края.

След последния тласък той целува рамото ми и излиза от мен. След това ми помага да се изправя.

— Това беше… — опитвам се да кажа, но той ме целува и не ми позволява да довърша.

— Да… беше — казва и вдига панталоните си. Прокарвам пръсти през косата си, за да я пригладя, а после и под очите, за да се уверя, че гримът ми не се е размазал.

Поглеждам към часовника. Почти три е. И този ден свърши.

— Готова ли си? — пита Хардин.

— Моля? Едва три е. — Соча часовника.

— Крисчън каза, че можеш да си тръгнеш по-рано. Говорих с него преди час.

— Хардин! Не може просто така да го молиш да ме пусне по-рано. Не мога да си тръгна. Този стаж е много важен за мен.

— Спокойно, бебо. Каза, че няма да е тук цял ден, и сам предложи, ако искаш, да си тръгнеш по-рано.

— Не желая хората да останат с впечатлението, че злоупотребявам с тази възможност.

— Никой не си мисли нищо подобно. Работата ти говори за качествата ти.

— Чакай… защо тогава не ми се обади да ми кажеш, за да се прибера направо у дома? — питам подозрително.

— От първия ти работен ден тук мечтая да те надупя на това бюро — поглежда ме самодоволно и взима сакото ми. Искам да му кажа, че е пълна лудост да нахлува тук и да правим секс в офиса ми, на бюрото, но не мога да отрека, че ми хареса.

Поглеждам го. Бялата тениска, татуираните мускули… не, никога няма да мога да му откажа нищо.

Докато вървим към колите, той се замисля и казва:

— Мислех да отидем и да купим… там… каквото ще обличаме на тая тъпа сватба.

— Добра идея. Но ще карам твоята кола до нас, ще оставим моята и после ще излезем.

Скачам в колата му, за да не му дам възможност да протестира. Той клати глава и се усмихва. Оставяме моята кола пред апартамента и отиваме в мола. Хардин мрънка и се оплаква като разглезено дете буквално през цялото време. Налага се да го подкупвам със сексуални обещания, за да го накарам да си избере вратовръзка. Накрая си купува черни официални панталони, черно сако, бяла официална риза и черна вратовръзка. Семпло, но перфектно за него. Отказва да пробва каквото и да е, така че остава да се надявам, че ще му е по мярка. Може би разчита някоя дреха да не му стане и да го използва като оправдание да не дойде, но няма да позволя това да се случи. После тръгваме да търсим тоалет за мен.

— Бялата — казва Хардин и сочи късата бяла рокля в ръката ми. Другият вариант е дълга черна рокля. Карен спомена, че декорът на сватбата е в черно-бяло, затова решавам да се придържам към желанието й. Хардин наистина хареса бялата рокля, така че приемам съвета му.

После предлага да я носи, взима и обувките, които съм избрала, и успява да ги плати, преди да успея да го спра. Адски ме дразни! Когато опитвам да убедя касиерката да не взема парите му, тя свива рамене, сякаш ме пита: „Какво очакваш да направя?“

— Трябва да свърша малко работа тази вечер — казва Хардин на излизане от мола.

— О! Мислех, че работиш от дома.

— Така е, но трябва да ида до библиотеката за малко. Няма да се бавя.

— Тогава аз ще отида да купя нещо за ядене.

— Добре, но внимавай и иди, преди да се стъмни.

После ми прави списък с храните, които харесва, и тръгва веднага щом стигаме до апартамента. Преобличам се в джинси и джъмпер и отивам в местния супермаркет.

По-късно прибирам покупките, сядам да наваксам с домашните, правя си нещо за ядене и му пускам съобщение. Не ми отговаря. Оставям чинията с храната му в микровълновата, за да му я стопля, когато се върне, и лягам на дивана да гледам телевизия.