Анна Тод
След (79)

Глава седемдесет и осем

Виждала съм презервативи само в часовете по сексуално обучение и тогава ми се стори ужасно срамно. Но в момента искам да го изскубна от ръката на Хардин и да му го сложа възможно най-бързо. Добре че не може да чуе мислите ми, макар че думите му са далеч по-мръсни дори от най-неприличните ми мисли.

— Дали… — гласът му е като шепот.

— Ако ме попиташ още веднъж дали съм сигурна, ще те убия.

Той се усмихва, после започва да се смее с глас и развява презерватива между пръстите си.

— Не, само исках да попитам дали желаеш да ми помогнеш с това, или аз да го направя?

Захапвам устна.

— О… искам… но трябва да ми покажеш как — казвам и сега разбирам, че в часовете по сексуално образование не те подготвят за такива ситуации, а не искам да объркам всичко с непохватността си.

— Добре — казва и сяда на леглото с кръстосани крака. Навежда се към мен и целува челото ми. После разкъсва пакета, аз подавам длан, но той се смее, клати глава и казва:

— Нека този път да ти покажа.

Хваща ръката ми и вплетените ни ръце плъзгат презерватива по твърдата му кожа, която бързо започва да се издува под допира ми. Презервативът е хлъзгав.

— Така стига додолу — казва. Бузите му са червени. Присвива очи и усещам как пенисът му продължава да расте.

— Не беше много зле като за девственица и пиян мъж — шегувам се.

Той повдига вежда и се усмихва. Радвам се, че няма напрежение, а е някак леко и дори весело, което ми помага да не се притеснявам толкова много от това, което ще се случи.

— Не съм пиян, бебо. Изпих няколко, но спорът с теб ми подейства изтрезняващо. Както винаги.

Усмивката му е ослепителна, двете му трапчинки греят за мен. Палецът му минава по устната ми. Отговорът му като че свали още от напрежението ми. Не искам да заспи или да започне да повръща отгоре ми. Смея се на собствените си мисли и го поглеждам. Очите му са ясни, а преди час бяха мътни.

— Сега какво следва — питам и веднага съжалявам за думите си.

Той се смее, хваща ръката ми и я увива около пениса си.

— Нямаш търпение? — пита закачливо. Истината е, че съм на предела на търпението. — И аз нямам търпение — признава, а аз с почуда гледам как твърдата му плът пулсира под пръстите ми. И после ме навежда назад и с едното коляно широко разтваря краката ми. Пръстите му ме галят между бедрата.

Питам се дали ще бъде внимателен… надявам се да е нежен.

— Много си мокра и ще е по-лесно — казва и си поема дълбоко дъх. Устните му се залепват за моите и ме целува нежно, бавно, сякаш се топи в устата ми, сякаш устата му е създадена да целува само мен, само моите устни. После се отдръпва леко, целува крайчетата на устата ми, носа, после пак устните ми. Ръцете ми се стрелват към гърба му, отчаяно искам да го притисна до себе си, в себе си.

— Бавно, бебчо, трябва да бъдем много бавни — прошепва в ухото ми. — В началото ще те боли, така че ако искаш да спра, трябва да ми кажеш. И не се шегувам. Разбра ли ме? — казва нежно и ме гледа в очите.

— Добре.

Чувала съм, че когато губиш девствеността си, боли, но не може да боли чак толкова. Надявам се да не боли.

Хардин ме целува отново и усещам как презервативът минава като четка между краката ми. Потръпвам. И секунда след това се притиска в мен. Такова… странно, ново, чуждо усещане. Затварям очи и чувам собственото си възклицание.

— Добре ли си?

Кимам и той продължава да притиска в мен. Лицето ми се сгърчва от лекото опъване и парене. Боли. Много боли. Много повече, отколкото очаквах.

— Мамка му! — простенва Хардин. Тялото му е застинало, не мърда и все пак боли.

— Може ли да мърдам? — Гласът му е толкова напрегнат, пресипнал, възбуден.

— Да — казвам. Болката не си отива, но той ме целува по устните, по носа, по бузите, по шията, изпива сълзите в крайчетата на очите ми. Опитвам да се концентрирам върху топлия му език, който танцува по шията ми, стискам ръцете му.

— О, господи! — стене и измята глава назад. — Обичам те, Тес, толкова много те обичам! — Усещам горещия му дъх върху бузата си. Гласът му успокоява болката, но тазът му бавно се притиска по-навътре в мен.

Искам да му кажа колко много го обичам, но се страхувам, че ако проговоря, ще се разплача.

— Искаш ли… О, господи… мамка му… искаш ли да спра?

Усещам насладата и тревогата в гласа му и всяка от тези две емоции се бори за надмощие.

Клатя глава и гледам с удивление как очите му тежко се затварят. Челюстта му е здраво стисната, напълно е концентриран. Мускулите са изопнати под гладката кожа. Движат се и се отпускат, но напрежението му е нечовешко. Гледам как се разпада пред очите ми и болката почти изчезва. После бавно прокарва пръсти — като връхчето на четка — по бузите ми, целува ме и заравя глава в шията ми. Дъхът му е забързан, горещ като на подивяло животно. Вдига глава и ме поглежда в очите. Бих поела болката и пак, и пак, бих я изживявала стотици пъти, ако всеки път ще ме гледа така, ако всеки път ще усещам тази дълбока връзка с Хардин, това сензационно чувство, че тръгваме заедно на пътешествие към място, което не съм предполагала, че съществува.

Когато прелестните му очи поглеждат моите, усещам как зрението ми се премрежва от сълзи. За секунда излизам от забравата и веднага след това душата ми пак се потапя в нея. Обичам го и съм повече от сигурна, че и той ме обича. Дори и да не останем заедно завинаги, дори и някой ден да спрем да се виждаме и да си говорим, винаги ще знам, че в този миг той е бил всичко за мен.

Знам колко големи усилия полага да се сдържи. Знам, че тези усилия го убиват. Знам, че прави всичко възможно да бъде бавен, да поддържа това убийствено за него бавно темпо. Заради мен. И го обичам още повече. Защото го прави за мен.

Времето се забавя, спира и пак забързва. И той бавно влиза и излиза от мен.

Соленият вкус на потта по устните му не ме отблъсква. Напротив, искам да не спира да ме целува. Целувам онова местенце под ухото му. Знам, че това винаги го побърква.

Той трепери и нашепва името ми.

— Справяш се страхотно, бебо. Обичам те. Толкова много те обичам…

Вече не боли много, но все още изпитвам парене и леко подръпване, всеки път когато влезе в мен. Устните ми се придвижват към шията му, ръцете ми скубят косата му.

— Обичам те, Хардин — успявам да кажа.

Той простенва и опира устни до моите.

— О… не мога повече, бебо… ще свърша… Може ли? — пита през стиснати зъби.

Кимам и леко засмуквам кожата под ухото му. През цялото време, докато изживява оргазма си, очите му не се откъсват от моите. Обещава ми любов завинаги, истинска, безусловна любов, после нежно пада върху гърдите ми.

Целувам мократа му коса. Дишането му бавно се успокоява. После бавно се надига и съвсем внимателно излиза от мен. Изведнъж усещам странна празнота… без него. Той маха презерватива, връзва го и го слага върху скъсаната опаковка.

— Добре ли си? Как беше? Как се чувстваш?

Очите му са заковани в моите и търсят отговора. Изглежда така уязвим, раним. Никога не съм предполагала, че някога ще го видя такъв.

— Добре съм — уверявам го. Притискам бедра, за да притъпя болката. Виждам кръвта по чаршафа, но не искам да мърдам. Той отмята мократа коса от челото си.

— Беше ли… това… което очакваше?

— Дори по-хубаво — казвам и не го лъжа. Въпреки болката това беше най-красивото изживяване в живота ми. И вече си мисля и копнея за следващия път.

— Наистина ли? — пита с леко недоверие, но се усмихва и веднага притиска чело в моето.

— А за теб как беше? Може би ще стане по-добре, когато имам повече… опит? — опитвам се да го уверя. Усмивката му повяхва и той слага пръсти под брадичката ми, за да повдигне главата ми нагоре. Гледа ме в очите.

— Не говори така, бебо. Беше страхотно. Беше повече от страхотно. Беше най-хубавото изживяване в живота ми — казва, а аз въртя очи. Знам, че е бил с момичета с много повече опит от мен, момичета, които наистина знаят какво правят. Но Хардин веднага се досеща какво си мисля.

— Не, не ги обичам, не съм обичал нито една от тях. Когато обичаш човека, с когото правиш секс, изживяването е напълно различно. Честно, Теса, и дума не може да става за сравнение. Моля те, не изпитвай съмнения в себе си, не се подценявай и не подценявай това, което направихме.

Гласът му е толкова мек. Сърцето ми се раздува от обич. Целувам носа му. Той се усмихва и увива ръка около кръста ми. После ме придърпва към гърдите си. Мирише толкова хубаво! Ароматът на Хардин. Дори и потен, това е най-замайващият аромат на света.

— Боли ли? — Увива един от кичурите ми около пръста си и си играе с него.

— Малко — смея се. — Страхувам се да стана.

Той ме притиска по-силно и целува рамото ми.

— Никога не съм бил с девствено момиче — казва тихо.

Поглеждам го. Очите му са меки, не ми се смее, не виждам подигравка. Ни най-малко.

Толкова много искам да го питам за първия му път. Кога, с кого, как… Но веднага избутвам въпросите от главата си. Не, той не е обичал първото си момиче… което и да е то. Никога не е обичал друга освен мен. Не ме интересуват жените от миналото му. Те са точно това: минало.

Интересува ме само този красив и недотам съвършен мъж, с когото правих любов за пръв път в живота си.