Анна Тод
След (78)

Глава седемдесет и седем

Не съм ядосана, бясна съм, че си тръгна така. И що за отношение. С какво съм го предизвикала?

Все пак се опитвам да забравя и разресвам мокрите краища на косата си. След това обличам светлорозовото бельо, една тениска и преглеждам нещата си за утре. Уви, единственото, за което съм в състояние да мисля, е къде е отишъл. Знам, че ставам прекалено прилепчива и че полудявам, знам и че мисълта за Моли се превръща в някаква болна обсебеност. И сега единственото, което се питам, е дали е с нея.

Точно обмислям дали да му се обадя, когато Стеф ми пуска съобщение, че няма да се прибира тази вечер. Не знам защо не се премести при Тристан и Нейт. И без това спи там по пет дни в седмицата. А Тристан я обожава. И вероятно й е разказал за работата си. И не й лае насреща без причина. Никога не би го направил.

— Стеф е късметлийка — казвам на глас, грабвам дистанционното и започвам да прехвърлям каналите, без дори да се заглеждам. Спирам на някакво повторение на стара серия на Приятели, която съм гледала най-малко сто пъти. Не си спомням последния път, когато лежах в леглото и гледах телевизия, но е хубаво поне за малко да се разсея от мисълта за поредната безсмислена кавга с Хардин.

След няколко епизода различни сериали започва да ми се доспива. С умората гневът ми почти изчезва и му пускам съобщение за лека нощ, на което той не отговаря. Заспивам.

— Мамка му!

Будя се от шумно топуркане и удар. Скачам в леглото и включвам лампата. Хардин се препъва и се опитва да върви тихо в тъмната допреди секунда стая.

— Какво правиш? — питам. Той вдига поглед към мен. Очите му са червени, бляскави като стъкло. Пиян е.

Жестоко.

— Дойдох да те видя — казва и пада на стола.

— Защо? — Искам да е при мен, но не пиян, не и в два сутринта.

— Защото ми липсваше.

— Защо си тръгна тогава?

— Защото ме издразни.

Това заболя.

— Добре, аз си лягам да спя. Пиян си, очевидно ще ме обиждаш и ще се държиш гадно.

— Не съм гаден, Теса. И не съм пиян… Е, добре, пиян съм. И какво от това?

— Не ми пука, че си пиян, просто е средата на учебната седмица, утре е работен ден за мен и искам да се наспя.

Бих останала цяла нощ с него, без да спя, ако бях сигурна, че няма да ме обижда през цялото време.

— Средата на учебната седмица — имитира ме! — Как е възможно да си толкова праволинейна? — И се смее, сякаш е казал най-забавното нещо на света.

— Най-добре е да си тръгваш — казвам и си лягам с лице към стената. Не харесвам този Хардин. Искам си сладкия… с леко горчив привкус Хардин. Не искам този пиян идиот.

— Бебо, не ми се сърди — казва, но не му обръщам внимание. — Наистина ли искаш да си ида? Знаеш ли какво е, когато спя без теб? — сега гласът му е толкова тих, почти като шепот.

Сърцето ми се свива от болка. Знам какво става, когато спи сам, но не е честно да го използва срещу мен, да ме манипулира така, особено когато е решил да ме тормози.

— Добре. Можеш да останеш, но искам да спя.

— Защо? Не искаш ли да си говорим?

— Пиян си и се държиш гадно. — Най-накрая се обръщам към него.

— Не се държа гадно — изражението му е неутрално. — Казах само, че ме издразни.

— Не е ли гадно да кажеш на някого такова нещо. Особено след като единствената ми вина е, че те попитах за работата ти.

— О, боже, не пак с това! Хайде, Теса, просто спри. Не искам да говоря за това точно сега — фъфли и заваля думите.

— Защо си пил тази вечер? — Нямам нищо против. Нека да се напива, колкото си иска, не съм му майка, но знам, че когато се напива, винаги има сериозна причина. Той не пие, за да му е хубаво, а за да му мине.

Хардин извръща поглед и гледа към вратата, сякаш търси бърз изход.

— Аз… не знам… Просто ми се прииска да пийна едно… Добре, де, няколко… Може ли да не ми се сърдиш повече? Обичам те — казва и ме поглежда в очите.

Тези няколко думи разтопяват гнева ми и искам да усетя ръцете му около себе си?

— Не ти се сърдя, просто не искам да правим крачки назад във връзката ни. Не ми харесва, когато ме нападаш, а после си тръгваш без причина. Ако си ядосан за нещо или има проблем, искам да говорим за това, да говориш с мен.

— Ти просто искаш да имаш контрол над всичко — казва и се поклаща на стола.

— Моля?

— Ти искаш да контролираш всичко и всички — свива рамене, сякаш това е световноизвестен факт.

— Не, изобщо не е така. Просто обичам нещата да стават по определен начин.

— Да, именно. По твоя начин.

— Е, значи не сме приключили с караниците? Нещо друго да искаш да ми хвърлиш в лицето, докато си на тая вълна? — казвам злобно.

— Не, само това, че си маниак на тема да контролираш всичко, и че искам да живееш с мен.

Какво? Настроенията му наистина ще ме влудят.

— Трябва да се преместиш да живееш с мен. Намерих апартамент днес. Не съм подписал договора за наем, но е хубаво, наистина.

— Кога? — трудно е да изброя колко души живеят у Хардин Скот. Петима?

— След като си тръгнах оттук.

— Преди да се напиеш?

Светлината от лампата се отразява в пиърсинга на веждата му. Иска ми се да забравя колко е красив.

— Да, преди да се напия. Е, какво ще кажеш? Ще дойдеш ли да живееш при мен?

— Знам, че си новак в изграждането на връзки, но искам да ти кажа, че хората обикновено не обиждат приятелките си в същото изречение, в което им предлагат да живеят заедно — казвам и захапвам долната си устна, за да прикрия усмивката си.

— Е, понякога приятелката трябва да започне да загрява за какво става дума — усмихва се и той. Дори пиян, този мъж е дяволски красив.

— И това е моментът, в който приятелят трябва да спре да се държи като задник.

Той се смее и се премества на ръба на леглото.

— Не искам да съм такъв. Наистина. Но понякога се случва против волята ми. И мисля, че да се държа като задник, е едно от нещата, в които съм дяволски добър.

— Знам.

Независимо от случката тази вечер, знам, че наистина се опитва да се държи добре. Не искам да го оправдавам, но, честно казано, се справя доста по-добре, отколкото очаквах.

— Е, ще се преместиш ли при мен? — пита и се усмихва с надежда.

— Господи, не може ли да караме едно по едно. Засега ще спра да ти се сърдя — казвам и сядам. — Сега ела си легни с мен — инструктирам. Той повдига вежда, сякаш да ми каже: „Виждаш ли защо ти казвам, че искаш да контролираш всичко“, но става без възражения и събува джинсите си. После сваля тениската си и ми я подава. Става ми толкова хубаво, че обича да спя с неговата тениска.

Свалям моята тениска и той ме хваща за ръцете.

— Мамка му! — Поглеждам го. — Какво си облякла? — Очите му са потъмнели, диви.

— Аз… аз… купих си ново бельо днес — изчервявам се и поглеждам встрани.

— Виждам… Мамка му!

— Вече го каза — смея се. Очите му греят. За мен. Кожата ми пламва.

— Изглеждаш… невероятно. Винаги изглеждаш така, но това е… просто е…

Устните ми пресъхват. Поглеждам надолу към боксерките му и забелязвам ерекцията му. Енергията между нас се променя за пети път тази вечер.

— Щях да ти кажа още като дойде, но ти беше прекалено зает да се държиш идиотски.

— Аха — промърморва и очевидно изобщо не слуша какво му говоря. Той слага коляно на леглото, очите му препускат по цялото ми тяло и после ляга върху мен.

Устните му ухаят на уиски и мента. Комбинацията е божествена. Целувките ни са нежни, дразнят, разпалват. Езикът му се усуква около моя. Ръката му се увива около косата ми, усещам как ерекцията му се притиска в корема ми. После пуска косата ми, обляга се на един лакът, за да може да ме докосва с другата си ръка. Дългите му пръсти се плъзгат по дантелата на сутиена ми и ту се мушкат под него, ту минават по повърхността на дантелата. Облизва устните си, обхваща гърдите ми в големите си длани и трие тялото си в моето.

— Не мога да реша дали… искам това да остане на гърдите ти, или не — казва. Не ми пука какво ще става с проклетия сутиен, защото съм напълно омагьосана от грациозните движения на пръстите му.

— Реших, махам го — казва и го разкопчава. Извивам гърба си нагоре, за да го измъкне, и когато тазът ми се впива в пениса му, той простенва мъчително.

— Какво искаш да направя, Тес? — Гласът му трепери, не може да го контролира.

— Вече ти споменах — казвам, докато пръстите му отместват бикините ми настрани. Би било хубаво да не е пил тази вечер, но това полупияно състояние може би е по-добре за мен, за да не изглеждам толкова неопитна и смешна в очите му.

Когато пръстът му влиза в мен, не мога да сдържа вика си. Едната ми ръка го притиска, а другата търси за какво да се хване, нещо, нещо, каквото и да е, само да не пропадна. Мушкам ръка между нас, слагам дланта си около пениса му и нежно стискам.

— Сигурна ли си? — гласът му трепери и виждам колебанието в зелените му очи.

— Да, сигурна съм, престани да премисляш!

Боже, кога се обърнаха нещата? Откога аз съм тази, която му казва да не премисля?

— Обичам те. Знаеш го, нали?

— Да — притискам устни към неговите. — Обичам те, Хардин — казвам в устните му.

Пръстите му продължават да се плъзгат в мен, устните му са на шията ми. Засмуква кожата ми и после облизва с език засмуканото, сякаш да успокои почервенялата кожа. Прави го и пак, и пак. Тялото ми гори.

— Хардин… аз съм… — опитвам се да кажа нещо, но той бързо се отдръпва от мен, застава на колене, закачва с пръсти бикините и ги плъзга по краката ми. После слага длани на бедрата ми, разтваря ги настрани и подухва леко върху нажежената от желание влажна точка. Тялото ми неволно се извива нагоре и езикът му се плъзга между краката ми, докато ръцете му се увиват около бедрата ми, за да ги държи широко отворени. За секунди краката ми започват да треперят. Стискам с юмрук чаршафа, увивам го, а езикът му не спира.

— Кажи ми колко ти е хубаво — усещам гласа му между бедрата си.

От устните ми излизат нечленоразделни звуци, сякаш някой е стиснал гърлото ми. Хардин ми говори така мръсно и възбуждащо, а езикът му не спира да работи между думите. Цялото ми тяло се тресе, пръстите на краката ми се свиват навътре, сякаш се опитват да се хванат за нещо.

Когато идвам отново в съзнание, той ме целува и усещам странен вкус върху езика му. Опитвам се да възстановя дишането си.

— Сигур… — започва.

— Шшш, тихо… сигурна съм — казвам и го целувам.

Пръстите ми се забиват в гърба му и после смъквам боксерките му под таза. Когато и последната преграда помежду ни пада, а кожата му отново докосва моята, и двамата простенваме.

— Теса… аз…

— Тихо… — казвам пак. Искам го, искам го повече от всичко друго и не е нужно да говори. Не сега.

— Но, Теса… Трябва да ти кажа нещо…

— Спри, Хардин — моля го и го целувам пак. Обвивам пениса му и започвам да движа ръка по дължината му. Очите му се затварят и рязко си поема дъх през зъби. Оставям се изцяло на инстинкта си. Палецът ми минава леко по връхчето му и обира капката влага. Усещам как пулсира в ръката ми.

— Ако го направиш пак, ще свърша — предупреждава ме той и му вярвам, гласът му никога не е звучал така безпомощно, сякаш напълно е загубил контрол. Изведнъж скача от леглото и преди да успея да попитам къде отива, той вади от джоба си малък пакет.

О, това е, ще се случи. Наистина се случва!

Знам, че трябва да се притеснявам, да съм нервна, но единственото, което изпитвам, е любов. Любовта ми към него. И мисълта за това ме удря, поваля ме. Очакването за това, което ще се случи, ме изпълва с детинско чувство на почуда. Времето сякаш спира, докато го чакам да се върне в леглото.

Винаги съм мислила, че първият — и може би последен — мъж в живота ми ще е Ноа. В нощта на сватбата ни.

И все пак… ето ме. В моята малка стая, в едно студентско общежитие, с Хардин. Дори и да можех да върна времето назад, не бих променила нищо.