Анна Тод
След (72)

Глава седемдесет и едно

Дланите му се спускат надолу, хваща края на тениската си и я издърпва през главата си. После се пресяга зад мен да пусне душа.

— Не можем да се къпем заедно тук! Та ние сме в къщата на баща ти, Дакота и Ландън може да се върнат всеки миг — казвам. Мисълта да видя Хардин напълно гол ме кара вътрешно да пищя от удоволствие, но… не, това е прекалено много.

— Е, тогава аз ще си взема един хубав, топъл душ, докато ти стоиш там и анализираш нещата — казва и панталоните му падат на пода. Боксерките също. Минава покрай мен и влиза под душа. Кожата на гърба му е гладка, изопната само от мускулите. Обръща се и оглежда покритото ми тяло, така както аз гледам неговото — гладно. С тази разлика, че той е напълно гол. Водата се стича по него, татуировките му блестят. После дърпа завесата на душа и скрива красивата гледка от очите ми. — Не е ли прекрасно да си вземеш горещ душ след дълъг, уморителен ден? — падащата вода заглушава думите му, но въпреки това улавям закачката и съблазнителната нотка в гласа му.

— Не знам, наистина. И не мога да знам, защото един нахален гол мъж ме изпревари в банята — казвам сърдито и го чувам как се смее.

— Един секси нахален гол мъж — поправя ме той. — Ела, преди водата да изстине.

— Аз…

Искам да отида при него, но да се къпеш с някого, е нещо толкова интимно. Прекалено лично.

— Хайде, отпусни се — казва и дърпа завесата. — Моля те. — Подава ръка да ме вкара под душа. Очите ми минават по стройното му татуирано тяло, блещукащо от стичащите се капки вода.

— Добре — прошепвам и започвам да се събличам, а той не откъсва очи от мен.

— Престани да ме зяпаш така — скарвам му се, а той се преструва, че е наскърбен и ранен в сърцето. За повече драматичен ефект дори слага ръка върху сърцето си.

— Поставяш под въпрос честта ми? И благородните ми намерения? Обиден съм. Наскърбен.

После пак ми подава ръка и този път я поемам. Не мога да повярвам, че наистина го правя. Да се къпя с някой друг? Опитвам се да покрия тялото си с ръце и чакам да ме пусне да вляза под душа.

— Странно е колко ми харесва, когато си такава свенлива. Все още се срамуваш, когато си с мен — казва и развива ръцете ми от тялото. Маха и последния ми щит. Мълча, а той нежно хваща ръцете ми и ме придърпва под душа. Навежда глава и водата от косата му потича по раменете ми.

— Мисля, че си толкова съблазнителна, защото си така невинна и срамежлива, но ми позволяваш да правя мръсни неща с теб. — Дъхът върху ухото ми е по-горещ и от водата. Дланите му се плъзгат по ръцете ми. — И със сигурност знам, че обичаш, когато ти говоря мръснишки. — Едва преглъщам, а той се усмихва в шията ми. — Виждаш ли как тупка сърцето ти. Мога да усетя пулса ти по деликатната ти кожа — казва и почуква с пръст по пулсиращата точка на шията ми. Нямам никаква представа как все още се държа права, защото краката ми са се превърнали в картофено пюре. Мозъкът ми също.

Пръстите му забързано се опитват да докоснат всяка точка от тялото ми и аз веднага забравям, че из другите стаи има хора. Тези пръсти ме карат да бъда безразсъдна и да оставя Хардин да прави с мен каквото иска. Когато големите му ръце се впиват леко в ханша ми, неволно се облягам на него.

— Обичам те, Тереза. Вярваш ми, нали?

Защо все ме пита това и защо точно сега, и то след като сме си го казали толкова много пъти през последните двадесет и четири часа?

— Да, вярвам ти — гласът ми е пресипнал.

— Добре. Никога досега не съм обичал никого. — Толкова бързо се сменят нюансите на настроенията му: от закачлив стана съблазнителен, а сега пък е сериозен. Не мога да следя бързината, с която се променя.

— Никога? — Мисля, че вече го подозирах, но сега когато го признава пред мен, звучи толкова различно, особено под душа в банята. Мислех, че досега ще е заврял глава между краката ми, и изобщо не очаквах такива признания.

— Не, никога. Дори не съм бил на светлинни години от такива чувства — казва открито.

Чудя се дали някога е имал приятелка. Не, не искам да знам. И да е имал, не искам да чувам. Каза ми, че не поддържа връзки, така че предпочитам да вярвам в това.

— О! — това е всичко, което мога да кажа.

— Обичаш ли ме така, както обичаше Ноа? — пита.

Нещо средно между кашлица и вик на изненада се откъртва от гърлото ми и веднага поглеждам встрани. Грабвам шампоана от рафта. Не съм започнала да се мия, а сме под душа от няколко минути.

— Е? — подканва ме.

Не знам как да му отговоря. Всичко с Хардин е толкова различно от това, което имахме с Ноа. Знам, че обичах Ноа, но не така. Любовта ми към Ноа ми даваше чувство на сигурност, винаги ми беше толкова спокойно. А да обичаш Хардин, това е сурово, първично чувство и е толкова вълнуващо. Всеки мой нерв е като подпален, не мога да му се наситя. Никога не искам да се разделям, да се отдалечавам дори от него. Дори когато ме побъркваше, пак ми липсваше и трябваше да водя битки със себе си, за да стоя настрани от него.

— Ще го приема за „не“ — казва и ми обръща гръб, за да вляза под душа. Чувствам се като притисната в ъгъла, въздухът е прекалено малко, не ми стига. Парата ме задушава.

— Не е същото. — Как да му обясня, без да звуча като луда? Раменете му се отпускат пораженчески и знам, че ако мога да видя лицето му, ще бъде мрачно. Ръцете ми обвиват кръста му, притискам тяло към гърба му. Устните ми галят мократа му кожа. — Не е същото, но не по начина, по който си мислиш. С Ноа се чувствах удобно, той беше като част от семейството ми, като роднина. Знаех, че от мен се очаква да го обичам, но не го обичах, не по начина, по който обичам теб. Едва когато разбрах, че те обичам, осъзнах колко различна всъщност е любовта от представата ми за нея. Не знам дали ме разбираш и дали не звуча като луда.

Остра болка пронизва тялото ми, когато се чувам да казвам, че не съм обичала Ноа, но аз самата го разбрах в мига, в който целунах Хардин за първи път.

— Разбрах — казва и се обръща към мен. Очите му са меки. Страстта и страхът са изчезнали. И на тяхно място виждам… любов? Или облекчение? Не мога да разбера. Той навежда глава и целува челото ми. — Просто искам да съм единственият, когото обичаш… винаги. И да знам, че си моя.

Как така преди се държеше по толкова арогантен начин, а сега казва тези неща? Въпреки чувството за притежание, което не мога да не доловя, че изпитва, думите му са нежни и удивително скромни за егото му.

— Но ти си този човек — уверявам го. Усмивката огрява лицето му и знам, че е доволен от отговора ми. — Сега може ли да се изкъпем, преди водата да е станала студена? — питам и се опитвам нежно да го избутам назад.

— Аз ще те изкъпя. — И без да чака одобрението ми, хваща гъбата, слага шампоан за тяло на нея, а аз дишам на пресекулки през цялото време, докато бавно и нежно разтрива всеки сантиметър от тялото ми, но най-вече когато прокарва гъбата по най-чувствителните ми точки, където се застоява малко повече.

— Бих те помолил да ме изкъпеш, но няма да мога да спра това, което ще искам да направя после — намига, а аз се изчервявам. Искам да разбера какво ще се случи после, искам да докосна всеки сантиметър от тялото му, но Карен вероятно вече е приготвила вечерята и може да дойде да ни повика съвсем скоро. Знам, че е най-разумно да изляза изпод душа, но е толкова трудно да се концентрирам върху разумните доводи, когато Хардин стои гол пред мен. Протягам ръка и обгръщам дължината на пениса му. Той прави крачка назад, обляга се на плочките на стената и ме гледа, докато бавно движа ръка. От гърдите му се откъртва стон. Не спирам да движа ръка, за да мога да продължа да чувам тези звуци. Обожавам ги, защото знам, че аз му причинявам това. Поглеждам надолу и се наслаждавам на гледката. Ръката ми се движи леко, хлъзга се благодарение на падащата между нас вода. Той слага ръка върху моята и ми помага.

— Мамка му, колко е хубаво!

Не откъсва очи от мен и леко се смущавам. Зъбите му са стиснати и диша през тях, очите му са полузатворени. Опитва да ги държи отворени, но губи битката, защото удоволствието сякаш насила ги затваря. Това исках да видя, затова не спирам. Искам да му доставя удоволствие. Палецът ми минава по връхчето на пениса му, чувам как псува тихо и несвързано.

— Сега… вече… толкова бързо… свършвам… Мамка му… — Затваря очи и усещам как топлата течност се излива по ръката ми, а аз не мога да откъсна поглед, докато водата не я отмива напълно.

Хардин се навежда към мен, целува устните ми и прошепва задъхано:

— Изумително.

И ме целува отново.

Измита, чиста, спокойна, но в същото време и доста напрегната от допира на Хардин, подсушавам се много бързо и слагам клина си за йога и някаква тениска. Попивам набързо косата си и я прибирам на кокче. Хардин увива кърпа около таза си, застава зад мен и ме гледа в огледалото. Изглежда божествен… съвършен и… мой.

— Тези панталони ще ме разсейват — казва.

— Винаги ли си бил такъв перверзник? — питам и той кима.

 

 

Едва когато слизаме долу, осъзнавам как изглеждаме. И двамата с мокри коси! Ще си помислят, че сме се къпали заедно. На Хардин не му пука, но пък да не забравяме, че той няма никакви обноски.

— Направих сандвичи, на барплота са — казва весело Карен.

Кен е седнал до чинията със сандвичи и е наредил няколко папки пред себе си. Карен никак не е изненадана от вида ни и очевидно няма нищо против. На нейно място майка ми би откачила. Би си изгубила ума само ако знаеше какво съм правила досега. Особено с момче като Хардин.

— Благодаря от сърце — казвам.

— Днес беше прекрасен ден, Теса — отвръща тя и започваме да говорим за парника. С Хардин си вземаме по един сандвич и сядаме. Той се храни, без да каже и дума. Само от време на време ме поглежда.

— Може да свършим още малко работа другата седмица — добавям и веднага се сещам за сватбата. — Исках да кажа след две седмици — и се усмихвам.

— Да, разбира се.

— Мм… има ли нещо като тема за сватбата? — прекъсва ни Хардин.

Кен вдига поглед от папката.

— Не, няма точно тема, но декорът е в черно и бяло — казва Карен притеснено. Знам, че това е първият разговор за сватбата, който провеждат с Хардин, след като Кен му каза по телефона, а после Хардин откачи и изпотроши всичко.

— Какво да облека тогава? — пита спокойно той.

Виждам реакцията на баща му и ми иде да скоча и да целуна Хардин.

— Ще дойдеш ли? — пита Кен, очевидно изненадан, но безкрайно щастлив.

— Да… предполагам — казва безизразно и отхапва от сандвича си.

Карен и Кен се споглеждат и се усмихват един на друг. Кен става и тръгва към Хардин.

— Благодаря ти, сине. Това означава много за мен. — И потупва Хардин по рамото.

Хардин застива, но след малко му се усмихва. Е, усмивката е едва забележима, но все пак…

— Невероятна новина! — пляска Карен с ръце.

— Не е кой знае какво — мърмори Хардин. Сядам до него и слагам ръка върху неговата под масата. Никога не съм предполагала, че е възможно да го убедя да дойде на сватбата, да не говорим изобщо, че този разговор с Кен и Карен надминава и най-смелите ми мечти.

— Обичам те — прошепвам в ухото му, когато Кен и Карен не гледат към нас.

Той се усмихва и стиска ръката ми.

— Обичам те — казва тихичко.

— Хардин, как си с лекциите? — пита Кен.

— Добре.

— Забелязах, че пак си сменил часовете си?

— Да, и?

— Значи основната ти специалност остава „Английска литература“, така ли? — продължава неразумно да го притиска Кен. Хардин започва да се нервира, усещам го.

— Аха.

— Това е страхотно! Помня, когато беше на десет, можеше по цял ден да цитираш любимите си моменти от Великият Гетсби. Още тогава знаех, че литературата е призванието ти — казва баща му.

— Помниш? Помниш ли? — тонът на Хардин е суров. Стискам ръката му, за да се опитам да го успокоя.

— Да, разбира се, че помня — казва спокойно Кен.

Ноздрите на Хардин се разтварят, имам чувството, че ще избълва огън.

— Никак не ми се вярва, защото беше постоянно пиян. И ако си спомням правилно, а повярвай ми, помня всичко, и то много добре, ти разкъса тази книга на парчета, защото, без да искам, бутнах бутилката с уискито ти и то се разля. Затова не се и опитвай да си правиш разходка с мен по алеята на спомените, защото изобщо не знаеш за какво става дума.

Хардин става. Аз и Карен надаваме сподавен вик.

— Хардин! — вика Кен, но той вече е извън стаята.

Скачам и хуквам след него. Чувам как Карен крещи на Кен:

— Не трябваше да си позволяваш такова нещо, защо го притискаш така! Та той току-що се съгласи да дойде на сватбата ти! Мисля, че се разбрахме, Кен! Бавно, с бебешки крачки, внимателно! И после, да кажеш такова нещо! Защо просто не млъкна навреме!

Макар че звучи бясна, гласът й потрепва и знам, че е на ръба да се разплаче.