Анна Тод
След (69)

Глава шестдесет и осем

Когато дългата целувка свършва, аз сядам на ръба на леглото. Хардин идва след мен и се обляга на рамката.

— Добре, сега ми кажи. Със Зед ли се би? — питам, но се страхувам да чуя отговора.

— Не, няколко случайни момчета.

Радвам се, че не се е бил със Зед, и едва сега регистрирам факта, че каза „няколко“.

— Чакай малко. Няколко? Колко?

— Трима… или четирима… Не съм сигурен — казва и се смее.

— Не е смешно. Защо се бихте?

— Не знам… Бях побеснял, че си тръгна със Зед. В началото идеята ми се стори доста добра.

— Е, оказва се, че не е била толкова добра, защото са те потрошили от бой.

Той накланя глава настрани и ме гледа някак загадъчно.

— Какво?

— Нищо… ела тук. — Протяга ръце към мен и аз се качвам на леглото, настанявам се между краката му и се облягам на гърдите му.

— Прости ми за начина, по който се отнасях… отнасям с теб — казва тихо в ухото ми. Тръпки полазват по тялото ми. Може би заради неочакваното му, откровено извинение и от дъха му по кожата ми.

— Добре. Не, не е добре, но ще ти дам един последен шанс.

Надявам се да не ме накара да съжалявам за решението си. Не мисля, че мога до безкрайност да се мятам от горещо към леденостудено.

— Благодаря ти. Знам, че не го заслужавам, но съм егоист, затова ще се възползвам от шанса.

Устните му се движат в косата ми. Ръцете му обвиват тялото ми. Да седим така един в друг, ми се струва нещо съвсем непознато и странно. Защо изпитвам такава носталгия. По какво?

Когато не казвам нищо, той докосва рамото ми и ме кара да го погледна.

— Какво има? — пита.

— Нищо. Просто се страхувам, че ще промениш решението си. Отново.

Отчаяно искам да се хвърля с главата надолу, пък да става каквото ще, но в същото време се страхувам, че ще се разбия в дъното.

— Няма. И никога не съм го правил. Просто прекалено дълго се борих с чувствата си към теб. Знам, че не вярваш на думите ми, но искам да заслужа доверието ти. Няма да те нараня никога повече — изрича и опира чело в моето.

— Моля те, не ме наранявай, наистина. — Не ме интересува колко жалка звуча.

— Обичам те, Тереза — казва и сърцето ми буквално изскача от гърдите. Толкова красиво звучи от устата му и знам, че бих направила всичко, за да го чуя и пак, и пак.

— Обичам те, Хардин.

За първи път си казваме тези думи, а аз се боря със страха, че може пак да се отрече от тях, да си ги вземе обратно. Но дори и да го направи, винаги ще пазя спомена за това как хубаво звучат от устните му и как ме карат да се чувствам.

— Кажи го пак — прошепва и ме обръща с лице към него. В очите му виждам нещо крехко, уязвимо, нещо, което допреди минути можех да се закълна, че няма в себе си, че не е способен да изпита.

Заставам на колене и слагам ръце от двете страни на красивото му лице. По изражението му разбирам, че иска да му го кажа пак. И пак. И ще го повтарям, докато накрая повярва, че заслужава да бъде обичан.

— Обичам те — казвам и допирам устни до неговите.

Той издава нежен звук на задоволство и езикът му бавно се плъзга по моя. Всеки път, когато го целувам, е като за първи път — усещането винаги е ново и различно.

Хардин е като наркотик. Ръката му леко притиска кръста ми напред и гърдите ми опират в неговите. Съзнанието ми казва да не бързам, да го целувам нежно и да се наслаждавам на всеки миг спокойно щастие, но тялото ми ме кара да хвана в юмрук тениската му и да я издърпам през главата му. Устните му се плъзгат по лицето, по челюстта и после по врата ми. Изпитвам такава потребност… не мога да се контролирам. Това сме ние: гняв и страст… и сега — любов. Неволен стон се изтръгва от устните ми, той ме грабва за кръста и ме обръща по гръб.

— Липсваше… ми… толкова… много. — Между всяка дума захапва кожата на врата ми.

Не мога да се насиля дори да отворя очи — толкова е хубаво. Сваля ципа на джъмпера ми и ме оглежда с гладни очи. Не иска разрешението ми, направо ме съблича и когато извивам тяло нагоре, за да разкопчае сутиена, чувам как рязко си поема дъх през зъби.

— Липсваше ми… тялото ти… перфектните ти гърди в ръцете ми — казва с дрезгав глас. Дланта му обхваща гърдата ми, притиска таза си към мен. Усещам ерекцията му. Дишаме бързо, насечено. Никога не съм го искала така силно, както сега. Признаването на чувствата не е намалило страстта ни. Напротив. Ръката му се плъзга по голия ми корем и бързо разкопчава джинсите ми. А когато пръстите му се мушкат под бикините ми, казва със сподавен стон:

— Липсваше ми да усетя влагата ти. И как винаги си готова за мен.

Думите му ми действат освобождаващо. Повдигам таза си, сякаш го моля да ме докосне.

— Кажи ми какво искаш, Тереза — диша тежко в сгъвката на шията ми.

— Теб — изричам, преди съзнанието ми да обработи собствените ми думи, но знам, че това е самата истина. Искам Хардин. По най-първичния възможен начин.

Пръстът му се плъзва в мен и главата ми се отпуска на възглавницата, а той започва да го движи вътре.

— Обичам да те гледам, да виждам колко хубаво те карам да се чувстваш — казва, а дланите ми се свиват в юмруци и стискат на топка тениската на гърба му. Прекалено много дрехи, но не мога да заформя нито едно свързано изречение, за да го накарам да ги махне. Как се стигна от „мразя те“ до „обичам те“ и от там до… това? Не, не ме интересува отговорът, важно е само едно: начинът, по който ме кара да се чувствам, начинът, по който винаги ме е карал да се чувствам.

Тялото му се плъзга по моето, изважда ръката си. Ръмжа недоволно и той се усмихва. Докато събува джинсите и бикините ми, аз махам с ръка и се опитвам да му кажа да се съблече, но излиза само едно: „Събличай се“. Той се смее с глас.

— Слушам и изпълнявам.

Усмивката не слиза от устните му докато измъква тениската си през главата и остава по… татуировки. Искам да прокарам език по всяка линия на всяка татуировка. Харесва ми знакът за безкрайност и колко се откроява, сякаш стои не на мястото си сред татуираните пламъци около него.

— Защо си си татуирал това? — питам и прокарвам пръст по знака.

— Кое? — пита разсеяно, защото ръцете и очите му са изцяло фокусирани върху гърдите ми.

— Тази. Толкова е различна от останалите. Толкова нежна… и някак… женствена.

Пръстите му обхождат гърдите ми, притиска се към мен, усещам пениса му.

— Женствена, а? — усмихва се и прокарва устни по моите. И вече забравих какво го питах за татуировката и защо ми беше интересно да узная причината да си я направи.

Искам само да го докосвам и да усещам устата му върху моята.

Преди да развалим мига с повече разговори, аз плъзгам ръце в косата му и силно дърпам главата му, за да приближа лицето му към моето. Целувам го по устата и плъзгам устни по врата му. От моя кратък и доста ограничен опит в това да му доставям удоволствие, знам, че това местенце на шията му, точно над ключицата, е много чувствително. Когато го целувам там, просто полудява. Целувам го с влажни, горещи устни, тялото му моментално се изопва от удоволствие. Повдигам таза си към него. Усещането от допира на голото му тяло върху кожата ми е изумително. Телата ни блестят от нежни капки пот. Всяко едно движение ни води към различно ниво, към нещо, за което никога не съм била готова. Досега.

Движението на мускулите му, триенето на тялото му в моето… е прекалено много. Не мога да издържа.

— Хардин… — простенвам и той пак плъзга тяло по мен.

— Да, бебо? — спира да се движи и аз веднага вдигам пети към бедрата му, подканвайки го да не спира. Очите му бавно се затварят.

— Мамка му!

— Искам да…

— Искаш да какво? — дъхът му е горещ и тежък върху влажната ми кожа.

— Искам да… знаеш… — започвам, но изведнъж ме е срам да кажа, въпреки позата, в която сме в момента.

— О! — спира да се движи и ме поглежда в очите. И сякаш води някаква жестока битка със себе си. — Аз… аз не знам… дали идеята е добра…

Какво? Но защо?

— Защо? — избутвам го от мен. Ето, пак се почва.

— Не, не… Говоря само за тази вечер. — Обвива ме с ръце и ме слага да легна до него.

Не мога да го погледна. Прекалено съм унизена.

— Слушай, погледни ме — казва и вдига брадичката ми. Искам да те чукам. Господи, колко искам да те чукам. Искам го от мига, в който те видях. Но след всичко, което се случи днес… искам да си готова. Искам да кажа… не само тялото ти да е готово. Защото когато го направим, после не можем да поправим случилото се. И няма връщане назад.

Унижението полека си отива и го поглеждам. Знам, че е прав, знам, че трябва да помисля повече за това и да взема трезво решение, но ми е много трудно да повярвам, че утре ще мисля по различен начин. Може би трябва да реша, когато не съм под влиянието на голото му тяло. Този мъж ми действа по-зле и от алкохол.

— Не ми се сърди, моля те, просто помисли малко. И ако си сигурна, че го искаш, ще те чукам и няма да има по-щастлив човек от мен. И пак, и пак… и където искаш. Искам да…

— Добре, добре! — слагам ръка на устата му, преди да каже всички онези неща. Той се смее в дланта ми. Когато махам ръка от устата му, той нежно захапва пръстите ми и ме притиска към себе си. — Може би е редно да облека нещо, за да не се изкушаваш — шегува се, а аз се изчервявам.

Не мога да реша кое ме изненадва повече: това, че му предложих да правим секс, или това, че той може би наистина ме уважава толкова много, та да ми откаже.

— Но преди това искам да те накарам да се почувстваш хубаво — казва тихо и с едно рязко движение ме обръща по гръб.

Устните му са вече между краката ми, бедрата ми треперят, а аз трябва да запуша устата си с ръка, за да не ме чуе целият свят как пищя името му.