Анна Тод
След (29)

Глава двадесет и осем

— Май не е чак толкова лошо момче — проговаря Ноа, когато вратата се затваря.

Смея се нервно.

— Какво? Защо се смееш?

— Просто се учудвам, че ти го казваш — обяснявам и отново слагам глава на гърдите му.

А електричеството, което дойде с Хардин, си отиде с него.

— Не казвам, че искам да се сприятелявам с него или нещо подобно, но ми се струва дружелюбен.

— Хардин е всичко друго, но не и дружелюбен.

Ноа се смее и премята ръка през рамото ми. Ако само знаеше какво е станало между нас! Ако само знаеше как стенех с името му на уста, когато той… За бога, Теса, просто спри! Вдигам глава и целувам Ноа по бузата, а той се усмихва. Искам Ноа да ме накара да почувствам това, което чувствах с Хардин. Сядам и се обръщам с лице към него. Слагам ръце от двете страни на лицето му и притискам устни към неговите. Устата му се отваря и ме целува. Устните му са меки… точно като самата целувка, но не е достатъчно. Имам нужда от огъня, имам нужда от страстта. Обвивам ръце около врата му и се издърпвам, за да седна в скута му.

— Хей, Теса, какво правиш? — пита и се опитва нежно да ме избута.

— Какво? Нищо. Просто исках да… се позабавляваме… предполагам — казвам и свеждам поглед. Обикновено не изпитвам срам от Ноа, но това е една от темите, на които никога не говорим.

— Добре? — казва почти въпросително и пак го целувам. Усещам лека топлина, но няма огън. Започвам да движа бедрата си, надявам се да запаля пожара. Ръцете му се спускат към кръста ми, но само за да ме отблъснат, да ме накарат да спра. Знам, че се разбрахме да чакаме до брака, но само се целуваме, за бога! Хващам ръцете му, дърпам ги встрани и продължавам да се люлея върху него. Колкото и да се опитвам да го целуна по-силно и дълбоко, устата му остава мека и срамежлива. Усещам, че се възбужда, но няма да направи нищо повече.

Наясно съм, че мотивите ми са напълно грешни, но искам да знам, че Ноа може да ме накара да се почувствам така, както се чувствам с Хардин.

Не искам Хардин, а самото усещане… нали?

Спирам да го целувам и сядам до него.

— Това беше хубаво, Теса — усмихва ми се Ноа. И аз му се усмихвам.

Хубаво?

Да, той е толкова тактичен и внимателен. И аз го обичам. Пускам филма и след няколко минути се усещам, че не следя какво става. Заспивам.

— По-добре да си тръгвам — казва Хардин. Зелените му очи ме гледат.

— Къде? — не искам да си ходи.

— Ще отседна в хотел, близо е. Ще дойда сутринта.

Гледам го дълго и постепенно лицето му се превръща в лицето на Ноа. Скачам и търкам очи.

Ноа, бил е Ноа. Нямало е никакъв Хардин.

— Спи ти се, а и не мога да остана тук цяла нощ — казва нежно Ноа и гали бузата ми.

Искам да остане, но сега се страхувам да не кажа нещо в съня си. Така или иначе, вероятно си мисли, че не е прилично да остава в моята стая. Ноа и Хардин са на двата полюса. Във всяко едно отношение.

— Добре, благодаря ти, че дойде — изричам тихо и той ме целува леко по бузата, преди да се измъкне изпод мен.

— Обичам те — казва, аз кимам, заравям глава във възглавницата и потъвам в сънища, които не помня.

 

 

На следващата сутрин ме събужда телефонното обаждане на Ноа. Казва, че идва да ме вземе. Скачам от леглото, бягам за душ и през цялото време се питам какво ще правим. Няма кой знае какво да се прави в околността, но можем да отидем в града. Минава ми през ума да пусна съобщение на Ландън и да го питам къде ходят хората тук освен по партита. Май той е единственият ми приятел, който би ми дал такава информация.

Решавам да облека сивата си плисирана пола и обикновена бяла блуза. Опитвам се да игнорирам гласа на Хардин, който кънти в мозъка ми и ми казва, че е грозна.

Връщам се от банята и виждам, че Ноа вече ме чака в коридора. Косата ми е все още увита в кърпата.

— Красива си — отбелязва Ноа с усмивка, прегръща ме през рамо и отваряме вратата на стаята.

— Искам само да си изсуша косата и да сложа малко грим — казвам и посягам към гримовете на Стеф. Радвам се, че не ги е взела със себе си. Трябва да си купя вече свой собствен грим. Не изглежда никак лошо.

Ноа седи търпеливо на леглото. Чака ме да си изсуша косата и да навия крайчетата с маша. Преди да си сложа грим, спирам до него и го целувам по бузата.

— Какво ти се прави днес? — питам, свършвам с грима и леко разрошвам косата си.

— Колежът наистина ти се отразява добре, Теса. Никога не си изглеждала по-хубава — казва Ноа. — Не знам, наистина. Да се разходим в парка и после да хапнем?

Поглеждам часовника. Кога е станало един часа? Пускам съобщение на Стеф, че ще съм навън целия ден, а тя ми отговаря, че ще се прибере чак утре. Напоследък през уикенда остава в къщата на Тристан.

Ноа ми отваря вратата на тойотата си. Родителите му купиха възможно най-безопасната кола, най-нов модел.

Колата е безупречно чиста, нито петно. Няма разхвърляни учебници, няма мръсни тениски. Караме и търсим парк. Съвсем скоро намираме малко, тихо местенце. Тревата вече започва да пожълтява. Има и няколко дървета.

Докато паркираме, Ноа пита:

— Кога ще започнеш да си търсиш кола?

— Мислех да започна да търся другата седмица. И ще кандидатствам за работа.

Не му казвам за възможността, за която ми спомена Хардин, а и не знам дали предложението е все още валидно. Също така не знам какво ще кажа на Ноа, ако наистина получа работата.

— Много хубави новини. Ако имаш нужда от помощ, ще ми кажеш, нали?

Обикаляме из парка, после сядаме на една маса за пикник. Ноа говори през цялото време, а аз само кимам с глава. На няколко пъти се хващам, че не го слушам, но той не забелязва. После ставаме да се поразходим още малко и стигаме до едно поточе. Каква ирония! Засмивам се саркастично и Ноа ме изглежда въпросително.

— Искаш ли да поплуваме? — питам. Не знам защо продължавам да се надявам.

— Тук ли? Няма начин — казва и се смее, а аз се свивам. Като пукнат балон. След което мислено си удрям един шамар. Просто трябва да спра да сравнявам Ноа и Хардин.

— Шегувах се — лъжа и го повличам по пътечката. Тръгваме от парка около седем.

Решаваме да отидем да ядем пица, да се върнем в стаята ми и да гледаме филм с Мег Райън и Том Ханкс, които се влюбват чрез едно радиошоу. Много съм гладна и когато донасят пицата, изяждам повече от половината. Извинявам се с това, че не съм яла цял ден.

Някъде около средата на филма телефонът ми звъни и Ноа се пресяга да ми го подаде.

— Кой е Ландън? — пита той. В гласа му няма никакво подозрение, само любопитство.

Никога не е бил ревнив. Не се е налагало.

До неотдавна, напомня ми съвестта ми.

— Приятел от колежа — обяснявам.

Защо Ландън ми се обажда толкова късно? Досега ми се е обаждал само за да сравним записките си. Никога за друго.

— Теса? — Ландън говори много високо.

— Да, наред ли е всичко?

— Ами… всъщност не. Знам, че Ноа е с теб, но… — колебае се.

— Какво има, Ландън? — сърцето ми ще се пръсне. — Добре ли си?

— Да, не става дума за мен. Има проблем с Хардин…

Паниката ме парализира.

— Х… хардин? — заеквам.

— Да, ако ти дам адреса, можеш ли да дойдеш? Моля те.

Чувам как нещо пада и се троши край Ландън. Скачам от леглото и вече пъхам крака в обувките си. Съзнанието ми както винаги изостава от събитията. Ноа също се изправя, сякаш чувства, че е удачно да го направи.

— Ландън, да не би Хардин да се опитва да те нарани? — не проумявам какво друго може да се случва при тях.

— Не, не.

— Прати ми адреса — казвам и в този миг на другия край на линията нещо се сгромолясва.

Обръщам се към Ноа:

— Ноа, имам нужда от колата ти.

Той извръща глава настрани и пита:

— Какво става?

— Не знам. Има проблем с Хардин. Дай ми ключовете си — казвам доста рязко. Той бърка в джоба си и вади ключовете, но после заявява:

— Идвам с теб.

Но аз грабвам ключовете и клатя глава.

— Не, трябва да отида сама.

Думите ми го нараняват. Изглежда обиден. И знам, че е лошо и погрешно да го оставям сам тук.

Но единственото, за което мога да мисля, е как по-бързо да стигна до Хардин.