Анна Тод
След (16)

Глава петнадесет

Събличам пижамата и слагам едни джинси, които не съм носила досега. Малко по-тесни са от другите ми панталони, но вече всичко е изцапано — отчаяно се нуждая от едно спешно посещение на пералното помещение. Така че нямам избор. Обличам обикновена черна риза с копчета, без ръкави и с дантела на раменете.

— Уау! Този тоалет наистина ми харесва — казва Стеф. Усмихвам се, а тя се опитва да ми набута очната линия.

— Не, този път не — отказвам, защото мигновено си спомням как се размаза предишния път.

И не спирам да си задавам основния въпрос: защо се съгласих да отида пак в онази къща?

— Този път ще ни вземе Моли. Сега ми пусна съобщение, че ще е тук след минутка.

— Мисля, че не ме харесва — казвам и се поглеждам в огледалото да проверя дали всичко е наред. Стеф ме изглежда въпросително:

— Какво? Разбира се, че те харесва. Понякога се държи като кучка и е прекалено откровена. И си мисля, че се притеснява от теб.

— От мен? За бога, защо да се притеснява от мен?

Не мога да не се смея на такъв абсурд. Стеф просто не е разбрала. Тоест, разбрала е точно обратното, защото аз се притеснявам от нея.

— Предполагам, че е, защото си толкова различна от нас — казва Стеф с усмивка. Знам, че съм различна от тях, но за мен те са „различните“. — Но не се притеснявай за нея. Тази вечер вероятно ще е прекалено заета.

— С Хардин? — питам, преди да успея да се спра. Продължавам да гледам в огледалото, но не мога да не забележа въпросителното й изражение и леко повдигнатата вежда.

— Не, не. Със Зед вероятно. Тя сменя гаджетата си всяка седмица.

Грубо е да се говори така за приятел, но тя само се усмихва и оправя роклята си.

— Не излиза ли с Хардин? — питам и се сещам как ги видях на леглото миналата седмица.

— Това никога няма да стане. Хардин не излиза с никоя, няма приятелка. Да, чука каквото му падне, но не се е задържал с никоя повече от няколко часа. Никога.

— О! — това е всичко, което успявам да кажа.

 

 

Партито е като… миналата седмица. Поляната пред къщата, както и самата къща са претъпкани с народ. Пиян народ.

Защо не си останах у дома да гледам в тавана?

Моли изчезва на мига, а аз успявам да седна на дивана и стоя там цял час, преди Хардин да се появи.

— Изглеждаш… различна — казва след кратка пауза. Погледът му шари по тялото ми, а после обратно към лицето. Не казвам нищо, докато очите му не срещат моите. — Тази вечер дрехите ти са точно твоят размер.

Поглеждам го с досада и оправям блузата си. Защо не си облякох нормалните широки дрехи?

— Изненадан съм да те видя тук.

— Повярвай ми, аз съм по-изненадана от теб. Да се окажа тук. Отново! — казвам и тръгвам, но той не ме следва. Незнайно защо ми се иска да беше тръгнал с мен.

След няколко часа Стеф е отново пияна. Както и всички останали.

— Хайде да играем на „Истината или се осмеляваш“ — пелтечи Зед и малката им групичка се събира около дивана. Моли подава бутилка чист алкохол на Нейт и той отпива голяма глътка. Ръката на Хардин е толкова широка, че обхваща цялата червена чаша. Още едно момиче в пънкарски дрехи се присъединява към тях. И така се заформя групата: Тристан, Моли, Стеф, Хардин, Зед, Нейт и новото момиче.

Мисля, че играта на „Истината или се осмеляваш“ няма да завърши добре, понеже хората са толкова пияни. И точно тогава Моли казва със зловеща усмивка:

— Теса, и ти трябва да играеш.

— Не, предпочитам да гледам — изричам и се фокусирам върху едно кафяво петно на пода.

— За да играе на тази игра, трябва да спре да се държи като целомъдрена девица поне за пет минути — казва им Хардин. Всички се смеят. Освен Стеф. Думите му ме вбесяват. Не съм такава. Да, признавам, че в никакъв случай не съм дива като тях, но не съм монахиня. Поглеждам го с гняв и сядам с кръстосани крака между Нейт и новото момиче. Хардин се смее и казва нещо в ухото на Зед.

И играта започва.

Първи беше Зед. Трябваше, без да диша, да изпие на екс цяла кутия бира. Моли трябваше да си покаже голите гърди пред всички. Стеф трябваше да признае, че има пиърсинг на зърната.

— Истината или се осмеляваш, Тереза? — пита Хардин и дъхът ми спира.

— Истината — почти изквичавам.

Той се смее и мърмори:

— Разбира се!

Не му обръщам внимание. Нейт обаче потрива ръце.

— Добре… Девствена ли си? — пита Зед. Започвам да се давя и да кашлям. Никой не намира въпроса за прекалено интимен. Никой освен мен. Усещам топлината по бузите си и виждам подигравката в очите на… всички.

— Е? — подканя ме настоятелно Хардин. Колкото и да ми се иска да хукна и да избягам, в крайна сметка кимам с глава.

— Разбира се, че съм девствена! С Ноа сме стигали само до малко опипване. През дрехите, естествено.

Никой не е изненадан от отговора ми. Само… крайно заинтригувани?

— Значи с Ноа сте гаджета от две години и не сте правили секс? — пита Стеф и аз не знам къде да се скрия. Само клатя глава.

— Ред е на Хардин — казвам бързо с надеждата да откъснат очи от мен.