Анна Тод
След (9)

Глава осем

Момичето се обръща към мен. Опитвам се да направя крачка назад, но краката ми отказват.

— Мога ли да ви помогна — изсъсква тя.

Хардин сяда. Момичето е все още в скута му. Не му е забавно, не му е и неудобно. Вероятно му се случва през цялото време — да го хващат как прави секс в някакви къщи с някакви странни момичета.

— О, не… съжалявам… Търсех банята. Поляха ме с алкохол — обяснявам бързо.

Господи, каква конфузна ситуация! Момичето притиска устни към врата му и аз извръщам поглед. Подхождат си, няма спор. Груби и татуирани.

— Е? Заминавай да си търсиш баня — казва тя с досада.

Кимам и излизам от стаята. Затварям вратата и се облягам на нея. Не, колежът е много, много под очакванията ми. Не мога да проумея как такова парти може да бъде забавно!

Отказвам се от идеята да търся баня, решавам да намеря кухня и да се опитам да почистя роклята си. Не искам да отворя още една врата и да видя пияни студенти с разюздани хормони. Качени един върху друг. Една такава гледка ми стига.

Намирам кухнята много лесно, защото целият поток се изсипва натам. Там са кофите с алкохола и кутиите с пица. Налага се да се пресегна през едно момиче с тъмна коса, което повръща в мивката, за да скъсам малко хартия от кухненското руло и да я намокря. Прокарвам хартията по роклята си. По всичко личи, че е евтино руло, защото върху мокрото петно остават бели парченца. Като люспи. Така изглежда даже по-зле. Побеснявам, ръмжа недоволно и се облягам на плота.

— Забавляваш ли се? — пита Нейт, който е изникнал… и аз не знам откъде. Изпитвам облекчение да видя познато лице. Усмихва ми се сладко и отпива от питието си.

— Не бих казала. Колко дълго продължават тези партита?

— Цяла нощ. И утре до обед.

Ченето ми пада, а той се смее на реакцията ми. Дали Стеф няма да иска да си тръгне по-рано? О, колко се надявам да си тръгнем по-рано.

— Чакай… — започвам да изпадам в паника. — Кой ще ни закара до общежитието? — питам и гледам кървавочервените му очи.

— Не знам. Можеш да караш ти, ако искаш?

— Много мило, но не мога да карам твоята кола. Ако я ударя? Или ако ме спрат с група пияни непълнолетни? Ще си навлека огромни проблеми.

Дори не искам да си представям лицето на майка ми, когато дойде да ми плати гаранцията.

— Не, не, никак не е далеч. Просто вземи колата ми. Не си пила. Ако не, трябва да останеш тук или да се оглеждаш за някой, който си тръгва, и да помолиш да те…

— Не, няма проблем, ще го измисля — успявам да кажа, преди музиката за забумти наново, и то доста по-шумно. Вокалът буквално пищи.

С всяка изминала минута осъзнавам, че решението ми да дойда на това парти, се оказва най-лошото в целия ми живот.