Анна Тод
След (86)

Глава осемдесет и пет

Хардин отчаяно се опитва да ме привлече максимално близо до себе си, притиска врата ми към лицето си. Усещам как гневът и яростта му много бързо се обръщат в страст и желание. Устните му са гладни, целувките му поглъщат устата ми. Тегли ме назад, вървим слепешката, защото не можем да откъснем устни. Препъвам се в краката му точно когато глезените му опират в крака на леглото. Двамата политаме и падаме в леглото. Минава ми през ума, че този път искам аз да дирижирам играта, и в опита си да поема контрола от неговите ръце го обкрачвам и в същото време събличам блузата си. Оставам по дантеления сутиен. Очите му се разширяват и веднага се опитва да ме придърпа надолу, за да ме целуне.

Но аз имам други планове.

Пресягам се зад гърба си, разкопчавам сутиена, свалям бързо презрамките и го мятам на леглото зад мен. Топлите му ръце обхващат гърдите ми. Размачква ги нежно. Улавям го за китките и махам ръцете му от тялото си. Клатя глава с неодобрение, той ме гледа крайно изненадан, но аз вече се спускам надолу, за да разкопчая джинсите му. Той ми помага да ги сваля до коленете. С тях събувам и боксерките.

Пръстите ми веднага обгръщат пениса му. Той простенва и затваря очи. Правя няколко движения по дължината му, после смело навеждам глава и го поемам между устните си. Опитвам се да си спомня инструкциите му и повтарям всички неща, които знам, че харесва.

— Мамка му… Теса… — Ръцете му се заравят в косата ми.

Сега осъзнавам колко е мълчалив. Досега трябваше да е изговорил хиляди мръснишки и окуражителни неща, думи, които с учудване установявам, че колкото и да са смущаващи, сега ми липсват. Без да спирам с движенията на устата си, се настанявам между коленете му. Той сяда и ме гледа.

— Толкова си секси с тая твоя всезнаеща уста около пениса ми — казва и дърпа по-здраво косата ми.

Усещам топлината между краката си. Набира скорост. Движа устата си по-бързо. Толкова отчаяно искам да го чуя как простенва името ми. Езикът ми се върти около връхчето и той леко повдига таза си към мен. Опира в гърлото ми и очите ми се насълзяват, едва дишам, но когато чувам как името ми се изтръгва от гърдите му, после пак, и пак, и пак, ми става много по-добре. След няколко секунди той вади пръстите си от косата ми и обгръща лицето ми. Спира ме. Мирисът на желязо от кръвта по кокалчетата му поразява ноздрите ми и първият ми инстинкт е да се отдръпна, но не го правя.

— Ще свърша… И ако искаш… да правим нещо друго преди това, трябва да спреш веднага.

Не искам да говоря, защото не мога да си позволя да разбере по гласа ми колко отчаяно копнея да ме люби като преди. Така че ставам, събувам джинсите си, прекрачвам ги и посягам към бикините. Той протяга ръка да ме спре.

— Не ги събувай… засега — казва нежно. Кимам и усещам как очакването за това, което ще се случи, ме поглъща. — Ела тук — вика ме и съблича тениската си. После се изтегля към горния край на леглото и ме издърпва върху себе си.

Трескавите, хаотични движения, с които започнахме, са вече по-кротки. Гневното напрежение между нас също намалява. Лицето му е пламнало, очите му са подивели. Усещането да лежа върху него, когато е съвсем гол, а аз съм само по бикини, е изумително приятно. Той притиска длани към кръста ми, а ръцете му не ми позволяват да мръдна. Устните му докосват моите.

— Обичам те — прошепва в устата ми, а пръстите му отместват бикините ми настрани.

Едва си поемам дъх.

— Обичам те…

Удоволствието от допира му ме поваля. Хардин плъзга пръстите си бавно, много бавно, прекалено бавно, аз инстинктивно движа тялото си по тях, за да го накарам да забърза.

— Точно така, бебо… О, мамка му… Винаги си толкова… готова за мен — простенва, а аз продължавам да се притискам към пръстите му. Дишам накъсано, учестено и за кой ли път се изненадвам колко бързо тялото ми реагира на неговото. Той просто знае какво да направи с мен и какво да каже, за да ме побърка.

— От сега нататък ще слушаш какво ти казвам, нали? — прошепва във врата ми и леко захапва кожата ми.

Моля?

— Кажи ми, че ще ме слушаш, или няма да ти позволя да свършиш.

Не го казва сериозно, нали?

— Хардин, моля те…

Опитвам се да се движа по-бързо, но той ме спира.

— Добре… добре… Моля те… — буквално го умолявам.

Той се усмихва и изведнъж ми се иска да го зашлевя заради това, че използва мига, в който съм най-уязвима, използва желанието ми срещу мен самата, но не мога да намеря и грам гняв в сърцето си, още по-малко в тялото си. Усещам кожата му под тънките бикини и не мога да мисля.

— Моля те, Хардин.

— Добро момиче — казва в ухото ми и размърдва таза ми, миг след което пръстите му се плъзгат в мен и започва да тласка. Мисля, че са ми необходими само няколко секунди. Толкова съм близо. Хардин говори мръсотии в ухото ми, казва нечувани неща, възбуждащи неща и ме тласка към ръба по начин, който не може да бъде описан с думи. Държа се за ръцете му, за да не падна от леглото и… усещам първите конвулсии.

— Отвори си очите. Искам да знам, че само аз мога да направя това с теб.

Отварям ги, но е много трудно да ги задържа заковани в неговите, когато оргазмът ме помита.

След това главата ми се отпуска върху гърдите му, ръцете ми се мушкат под гърба му и аз го обгръщам, прегръщам го и се опитвам да възстановя дишането си.

— Не мога да повярвам, че се опита да… — започвам да му се карам, но той веднага ми затваря устата, като прокарва език по долната ми устна. Едва дишам, все още не съм се възстановила от оргазма си. Плъзгам ръка между нас и увивам пръсти около пениса му.

Той рязко засмуква устната ми. Решавам да приложа едно от правилата в „Наръчник по сексуални умения на Хардин Скот“ и стискам по-силно.

— Извини се и ще ти дам това, което искаш — прошепвам сладко в ухото му.

— Моля? — О, не мога да се нагледам на изражението му.

— Чу ме — казвам с неутрален глас, продължавам да движа стабилно ръка по пениса му, пръстите ми се плъзгат по влажните ми бикини, а след това прокарвам връхчето му по влагата си. Той стене и буквално ще се разплаче.

— Извинявай… Само… моля те… позволи ми да те чукам… моля те.

Смея се, но веднага след това забелязвам как се пресяга зад мен, а после с мълниеносна скорост слага един презерватив. Не губи време да ме целува.

— Не знам дали си готова да го направиш така… ти да си отгоре. Ако е прекалено интензивно за теб, ми кажи. Нали, бебо?

И ето го пак сладкия и любвеобилен Хардин.

— Добре.

Той леко ме повдига нагоре, усещам допира на кондома. После ме плъзга по себе си и ме изпълва.

— Майчице! — затварям очи.

— Добре ли е?

— Да, само… по-различно.

Боли. Не колкото първия път, в никакъв случай, но чувството е неприятно и странно. Размърдвам бедрата си, за да се опитам да прогоня болката.

— Различно „добре“ или различно „зле“? — гласът му е напрегнат, виждам пулсиращата вена на челото му.

— Тихо… спри да говориш — казвам и пак се размърдвам. Той простенва и пак ми се извинява, а това ми дава време да свикна с обема в мен. Не знам колко време минава, преди да размърдам отново бедрата си.

Колкото повече се движа, толкова по-бързо болката и неприятното усещане изчезват. След малко няма и следа от тях. Хардин увива ръце около гърба ми, пристиска ме до себе си и надига таза си да посрещне движенията ми. Сега е много по-добре. Едната ми ръка е върху гърдите му, а когато започвам да усещам умора в краката си, се облягам на него. Не обръщам внимание на горящата болка в мускулите на бедрата си и продължавам да го яздя. Очите ми са отворени, гледам го. Една капка пот се търкулва от челото му. Долната му устна е между зъбите му, очите му изгарят лицето ми; кълна се, усещам как кожата ми се подпалва само от този поглед. Едва ли има нещо по-завладяващо, по-поглъщащо от очите на Хардин в този миг.

— Ти си всичко за мен. Не мога да те загубя — казва и устните ми се плъзгат по шията му. Кожата му е солена, мокра и… перфектна. — Близо съм, бебо, много близо… мамка му. Толкова добре се справяш, бебо!

Ръцете му се движат по гърба ми, притискат ме. Забързвам темпото. Пръстите му се преплитат в моите. Този жест е толкова интимен, толкова мил. Чувствам се слаба, подвластна и в същото време съм благодарна за куража, който ми дава. Обичам го.

Топката в стомаха ми се стяга. Хардин яростно стиска гърба и врата ми, шепне в ухото ми колко много означавам за него, тялото му се сковава, обтяга се до краен предел. Гледам го, удавена в думите му. Палецът му прави кръгчета около клитора ми и с това идва облекчението ми.

Той буквално пада назад и ме повлича със себе си. Усещам вяло как маха презерватива. Минава време, преди да сляза в реалния свят.

— Радвам се, че тръгна след мен и ме върна — казвам след дълга, но приятна тишина. Главата ми е върху гърдите му. Чувам как забързаният му пулс започва да се успокоява.

— И аз. Нямах никакво намерение да тръгвам след теб, но… трябваше. Съжалявам, че ти казах да си идеш. Понякога съм голям идиот.

Вдигам глава, поглеждам го и питам с усмивка:

— Понякога?

Той вдига едната си ръка от гърба ми и натиска нослето ми.

— Не чух оплаквания преди пет минути — напомня ми.

Облягам се върху влажната му кожа. Пръстите ми обхождат малкото татуирано сърце на рамото му и забелязвам как кожата му настръхва. Питам се защо сърцето е съвсем черно.

— Така е, защото си по-добър в тези неща, отколкото в поддържането на една връзка — казвам шеговито.

— Тук не мога да споря — смее се и прибира косата от лицето ми. Едно от любимите ми неща е, когато гали лицето ми. Пръстите му са груби, но в същото време са като коприна върху кожата ми.

— Какво се е случило между теб и Дан? Преди тази вечер, искам да кажа? — питам. А може би не трябва да питам, може би пак го притискам, но трябва да знам.

— Моля? Кой ти е казал, че между мен и Дан е имало някакъв проблем? — Слага два пръста под брадичката ми и ме кара да го погледна.

— Джейс. Не каза какво е, спомена само, че отдавна ви се е насъбрало. Какво иска да каже с това?

— Една простотия от миналата година. Не е нещо, за което да се притесняваш, наистина — казва и се усмихва, но усмивката не стига до очите му. Може би не бива да питам повече. Освен това съм щастлива, че разрешихме нашия проблем и че сега говорим много повече, че се разбираме по-добре.

— Утре ще се видим, след като свършиш във „Ванс“, нали? Не искам някой да вземе апартамента под носа ни — казва.

— Нямаме никакви мебели — напомням му.

— Обзаведен е, но можем да си купим нещо ново или да подменим, ако не ни харесва.

— Колко е наемът? — питам, но изобщо не искам да чуя отговора. Мога да си представя колко ще е скъпо, ако е обзаведен.

— Не се притеснявай за това. Нали се разбрахме да плащаш кабелната — усмихва се и целува челото ми. — Какво ще кажеш? Уговорката остава, нали?

— Кабелната и храната — казвам, а той се мръщи. — Да, остава.

— Ще кажеш ли на майка си?

— Не знам. Все някога ще се наложи да й кажа, но вече знам какво ще стане. Може би първо ще й дам време да свикне с мисълта, че сме заедно. Толкова сме млади, а вече живеем заедно. Не искам да я приберат в лудницата — смея се, но усещам лека, пареща болка в гърдите.

Ще ми се нещата да бяха по-прости. Но с майка ми никога не са. Иска ми се да е щастлива заради моето щастие, но знам, че и това е невъзможно.

— Съжалявам за това, което се случва между вас. Знам, че вината е изцяло моя, но съм прекалено себичен, за да се отдръпна.

— Не си виновен ти. Тя просто е… такава — казвам и целувам гърдите му.

— Трябва да се опиташ да заспиш, бебо. Утре ставаш рано, а вече минава полунощ.

— Полунощ? Мислех, че е много по-късно — учудвам се и лягам пред него, свита на лъжичка.

— Ако не беше толкова тясна, щеше да продължи много по-дълго — прошепва в ухото ми.

— Лека нощ — казвам, засрамена от думите му.

Той се смее и преди да загаси осветлението, целува врата ми.