Анна Тод
След (84)

Глава осемдесет и три

Хардин също го забелязва, поглежда ме, после пак обръща поглед към Джейс. Напрегнат е. Знам, че първата му реакция е да се обърнем и да ме поведе надолу, но Джейс ни вижда. Наясно съм, че Хардин няма да иска да го предизвиква, като побегне по стълбите.

Партито край нас е в разгара си, но не мога да откъсна очи от мазната му усмивка, от която ме побиват тръпки.

Изкачвам последните стъпала. Джейс ни се усмихва с престорена изненада.

— Не очаквах да ви видя тук. След като не успяхте да дойдете на доковете.

— Да… точно пристигаме… — казва Хардин.

— О, сега разбирам защо идвате тук — отбелязва Джейс и потупва Хардин по гърба. Тялото ми се свива от погнуса, когато кафявите му очи се плъзват към мен. — За мен е огромно удоволствие да те видя отново, Теса — казва хладно.

Поглеждам към Хардин, но той е прекалено фокусиран върху лицето на Джейс, за да забележи.

— За мен също — успявам да кажа.

— Добре че не дойдохте на доковете. Ченгетата пристигнаха и ни разтуриха партито. Затова се преместихме тук.

Което означава, че всички онези хора, които Хардин не харесва и за които ме предупреди, са тук? Ще ми се да си бяхме останали в общежитието и по погледа на Хардин разбирам, че и той мисли същото.

— Кофти — отвръща Хардин и се опитва да мине покрай него към коридора.

Джейс го хваща за ръката и казва:

— Трябва да слезете и да пийнете с нас.

— Тя не пие — отговаря Хардин и гласът му буквално кънти от раздразнение. За нещастие, това допълнително амбицира Джейс.

— Е, поне можете да слезете и да се позабавлявате. Настоявам — казва той.

Хардин ме поглежда и очите му се разширяват, когато се опитвам да му кажа само с устни Не! Но после кима и се съгласява. Какво, за бога!

— Ще сляза след малко. Нека да я настаня — промърморва Хардин и ме дърпа за ръката към стаята си. Отключва вратата, мушка ме бързо и заключва.

— Не искам да слизам долу — заявявам.

— Няма да слизаш никъде — казва и оставя чантата ми на леглото.

— Но ти ще слезеш, така ли? — питам.

— Да, за една минута. Няма да се бавя — потърква врата си.

— Защо просто не му каза, че няма да слезем? — недоумявам. Та нали Хардин каза, че не го е страх от него! Защо се съгласява? Очевидно не е точно така, както се опитва да ми представи нещата. Джейс със сигурност го притеснява.

— Вече ти казах, че не може да му се откаже.

— Защо? Има с какво да те заплаши ли, или какво?

— Моля? — лицето му почервенява. — Не… просто е гадно лайно. И не искам проблеми. Особено когато си тук — казва и прави крачка към мен. — Няма да се бавя, но повярвай ми, познавам го. Ако не сляза, ще се върне, а не го искам край теб — обяснява и ме целува по бузата.

— Добре — въздъхвам.

— Не искам да мърдаш оттук. Знам, че не е идеално и че музиката е ужасно силна, но не искам да рискуваш да слизаш долу, за да не се налага да се бавим там.

— Добре — казвам пак. Така или иначе, нямам никакви намерения да слизам. Мразя партита и определено не искам да попадам на Моли, ако е там.

— Сериозно ти говоря, не искам да слизаш. Нали? — настоява меко, но доста категорично.

— Вече казах, че няма. Само не ме оставяй сама прекалено дълго — моля го.

— Няма. Утре, след като свършиш работа, трябва да отидем да подпишем договора за апартамента. Не искам да се притеснявам повече заради такива просташки изпълнения.

Не желая да се занимавам повече с някакви партита, да се свивам в малка стая с миниатюрно легло. Искам да се храня на кухненска маса, а не в столова, искам да бъда самостоятелен, независим човек. Времето, прекарано в общежитието, ми напомня колко млади сме всъщност.

— Добре. Пак ти казвам, няма да се бавя. Заключи вратата след мен и не я отключвай повече. Имам ключ — целува ме бързо по устните и тръгва към вратата.

— Господи, държиш се, сякаш някой ще дойде да ме убие! — шегувам се, но той дори не се усмихва. Излиза, без да каже нищо повече.

Заключвам вратата, защото не искам някакви пияници да отварят и да надничат, да търсят стая да се чукат, или пък тоалетната.

Включвам телевизора с надеждата да удавя поне частично шума от долния етаж, но не мога да спра да мисля и да се чудя какво става там. Защо Хардин се страхува от Джейс? И защо Джейс е толкова противен? Дали играят на „Истината или се осмеляваш“? А ако Хардин целуне Моли? А ако тя пак седне в скута му като преди? Ревността ми ще ме побърка. Не се харесвам такава, но не мога да се контролирам. Знам, че Хардин е спал с много момичета, включително със Стеф, но Моли… просто не мога да се отърва от мисълта за нея. Сигурно защото знам, че ме мрази и се опитва да ми набута в очите това, което е имало между нея и Хардин.

И я хвана да се чука с него, с език в гърлото му. Още първия път, когато я видя!, напомня ми съзнанието ми. И е само въпрос на време тези мисли напълно да ме обсебят.

Знам, че не трябва да излизам, но краката ми имат други планове и преди да се осъзная какво правя, вече летя по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж. Да търся Хардин.

Когато стигам на долния етаж, веднага виждам противната й розова коса. Не може да се каже, че е облечена. За мое голямо облекчение, Хардин не е с нея. И не го виждам никъде.

— Я да видим кой е тук — чувам глас зад гърба си. Обръщам се. Джейс е. — Хардин каза, че не се чувстваш добре. Винаги е бил голям лъжец! — усмихва се и вади запалка от джоба си. Прокарва палец по запалката, пали я и я приближава до елечето си от деним, за да изгори едно конче.

Решавам да застана зад лъжата на Хардин.

— Наистина ми беше лошо, но сега се чувствам по-добре.

— Какво бързо възстановяване!? — смее се и очевидно му е забавно да ме гледа как се опитвам да лъжа.

Изведнъж не само стаята, а и цялата къща ми се струва ужасно малка, а тълпата — много по-гъста. Оглеждам се отчаяно и търся Хардин с очи.

— Ела, искам да те запозная с приятелите си — казва Джейс. Тръпки ме побиват от гласа му, както винаги.

— Ами… мисля, че трябва да намеря Х-хардин — заеквам.

— Хайде, стига. Хардин е там с тях, така или иначе — казва и слага ръка през рамото ми.

Правя крачка назад и се преструвам, че не съм забелязала жеста му. Обмислям варианта да се кача горе, за да не разбере Хардин, че изобщо съм се появила тук, но после се сещам, че Джейс вероятно ще тръгне след мен или ще каже на Хардин. Или и двете?

— Добре — предавам се и тръгвам след него през тълпата.

Излизаме навън и поемаме към задния двор. Само няколко лампи светят на отдалечената веранда. Започвам да се тревожа, че е прекалено тъмно и че съм сама с Джейс, но точно тогава погледът ми среща разширените от изненада очи на Хардин. Много скоро изненадата отстъпва пред гнева. Той се надига да стане, но после пак сяда.

— Виж кого си намерих. Скита се съвсем самичка — казва Джейс и ме сочи с ръка.

— Видях вече — отвръща Хардин. Бесен е.

Заставам пред малката групичка от непознати лица, които са насядали край нещо, което прилича на огън — с голяма каменна стена, само дето няма никакъв огън. Има няколко момичета, но повечето са предимно момчета.

— Ела тука — казва Хардин и ми прави място на големия камък, на който е седнал.

Сядам и от погледа му веднага ми става ясно, че ако нямаше толкова хора край нас, щеше да ми се кара, да вика, да ме направи на нищо. Джейс се навежда и казва нещо в ухото на едно момче с разкъсана бяла тениска и черна коса.

— Защо не си в стаята ми? — пита много тихо Хардин, но гласът му е адски напрегнат.

— Аз… не знам… Мислех, че може би Моли… — едва когато го казвам на глас, осъзнавам колко тъпо, колко патетично глупаво звуча.

— Не, това не е истина, не е възможно да ми се случва — изрича изтощено и прокарва пръсти през косата си. Когато момчето с черната коса ми подава бутилка водка, всички се обръщат към нас.

— Тя не пие — заявява Хардин и взима бутилката от ръцете ми.

— По дяволите, Скот, тя може да говори, нали? — казва едно от другите момчета. Има хубава усмивка и не изглежда така страшно като Джейс. Хардин се опитва да се засмее, но смехът му е фалшив.

— Ти си гледай твоята работа, Рони. — Мисля, че тонът му полека омеква.

— Кой е навит да поиграем? — пита Джейс и аз поглеждам към Хардин.

— Не ми казвайте, че и вие играете на „Истината или се осмеляваш“. Честно, какво намирате в тези тъпи игри?

— О, това момиче ми харесва. Хубава, умна. Като пожар е — казва Рони.

Смея се.

— Какво лошо има? Някоя и друга игра от време на време няма да навреди — обажда се Джейс, а тялото на Хардин буквално застива до моето.

— Мислехме за стрийп покер — намесва се някой отзад.

— О, няма начин — казвам.

— А на „Засмучи и духай“? — пита Джейс. Свивам се от погнуса и се изчервявам. Не знам каква е играта, но не ми звучи като нещо, което бих играла с тези хора.

— Никога не съм чувала за тази игра, но не, благодаря — казвам и виждам как Хардин леко се подсмихва.

— Играта си е супер забавна. Особено когато си пил едно-две — обажда се друг мъжки глас.

Ще ми се да грабна бутилката от ръката на Хардин и да отпия огромна глътка, но утре съм на работа и не искам да ходя с махмурлук.

— Нямаме достатъчно момичета за „Засмучи и духай“ — отбелязва Рони.

— Мога да доведа няколко — казва Джейс и изчезва към къщата, преди някой да се възпротиви.

— Моля те, качи се горе — казва тихо Хардин в ухото ми, така че никой да не чуе.

— Само ако дойдеш с мен.

— Добре, да вървим.

Но когато ставаме, едно от момчетата се обажда:

— Къде отиваш, Скот?

— Горе.

— Стига! Не сме се виждали от месеци. Остани още малко.

Хардин ме поглежда, а аз свивам рамене.

— Добре, така да е — казва.

Повежда ме обратно към големия камък.

— Веднага се връщам. И този път не мърдай оттук! — говори ми настоятелно, а аз въртя очи, сякаш може да ми се случи нещо, но в същото време си мисля, че е смешно да ме оставя сама с група хора, които според него са много опасни.

— Къде отиваш? — питам, преди да тръгне.

— Да взема нещо за пиене. И на теб ще ти е нужно, повярвай ми — усмихва се и изчезва.

Гледам ту небето, ту огнището без огън само и само да избегна неловките разговори. Не се получава.

— От колко време се познавате с Хардин? — пита Рони и отпива от бутилката.

— Няколко месеца — отговарям вежливо. Нещо в това момче ме успокоява. Не съм на нокти като с Джейс.

— А, значи отскоро — казва той.

— Ами… да, отскоро. А ти откога го познаваш? — питам. Решавам да изкопча малко информация за Хардин. Колкото повече успея да измъкна, толкова по-добре.

— От миналата година.

— Къде се запознахте? — старая се да звуча почти незаинтересована.

— На едно парти. Всъщност на много партита — смее се Рони.

— О, значи си му приятел?

— Ама каква си малка любопитка — обажда се момчето с черната коса.

— Да, такава съм — отговарям и той се смее.

Не са чак толкова лоши момчета, както се опитваше да ме убеди Хардин. И къде е той, по дяволите?

След няколко минути Хардин се появява с Джейс и три момичета. Какво става, по дяволите? Двамата си говорят нещо, Джейс потупва Хардин по гърба и двамата се смеят. Хардин носи по една червена чаша във всяка ръка. Но аз само се радвам, че Моли не е сред момичетата, които вървят след тях. Той сяда на камъка до мен и ме поглежда закачливо. Сега ми се струва по-отпуснат и спокоен.

— Ето — подава ми едната чаша.

Поглеждам чашата и се замислям за секунда. Не, една напитка няма да ми навреди. Моментално разпознавам вкуса: вечерта, когато се целунахме със Зед, пихме същото. Хардин ме гледа как облизвам устните си и обирам вкуса на напитката.

— Сега вече имаме достатъчно момичета — казва Джейс и сочи новопристигналите три.

Оглеждам ги. Почти без облекло, по къси поли, а блузите им са еднакви, само че различни цветове. Опитвам да се преборя с инстинкта си да ги квалифицирам. Момичето с розова блуза ми се усмихва и веднага решавам, че ми е най-симпатично от трите.

— Няма да играеш — казва в ухото ми. Иде ми да му заявя, че ще правя каквото си искам, а не каквото той ми заповяда, но Хардин ме прегръща през кръста. Поглеждам го изненадано, а той само се усмихва.

— Обичам те — прошепва. Устните му са студени. Потръпвам.

— Добре, всички са наясно с правилата — казва високо Джейс. — Трябва да се съберем в кръг. Но нека преди това повдигнем градуса на настроението — смее се и вади нещо от джоба си. После запалва въпросното малко бяло нещо.

— Това е трева — казва тихо Хардин. Така си и помислих, макар че никога досега не бях виждала марихуана. Гледам как Джейс слага джойнта между устните си, вдишва и изпуска гъст дим, преди да го подаде на Хардин, който отказва, но Рони го поема на секундата, дърпа дълбоко и кашля.

— Теса? — подава го към мен.

— Не, благодаря — казвам и се облягам на гърдите на Хардин.

— Да играем — подканва едно от момичетата и вади нещо от чантата си. Всички се събират в кръг на тревата.

— Хайде, Хардин — настоява Джейс.

— Не, човече, не ми се играе — казва Хардин и клати глава.

— Трябва ни още едно момиче. Освен ако не искаш да рискуваш Дан да напъха езика си в гърлото ти — смее се Рони. Очевидно Дан е този с черната коса. Едно доста тихо червенокосо момче дърпа от джойнта и го подава на Джейс. Изпивам последната глътка от питието си и протягам ръка към чашата на Хардин. Той ме поглежда учудено и с неодобрение, но ми позволява да я взема.

— Ще отида да извикам Моли. Със сигурност ще дойде — казва момичето с розовата пола.

Споменаването на името й наистина е в състояние да изтрие всяка разумна мисъл от главата ми и вече се чувам да казвам:

— Аз ще играя.

— Сериозно? — пита Джейс.

— Позволено ли й е? — смее се Дан и поглежда към Хардин.

— Мога да правя каквото си искам, благодаря! — казвам и му се усмихвам с най-невинната си усмивка, но тонът ми е като на злобна кучка.

Знам, че не бива да поглеждам към Хардин. Той ми каза да не играя, но аз никога няма да се науча да си държа голямата уста затворена. Изпивам на една глътка останалото в чашата и се нареждам до момичето с розовата блуза.

— Трябва да седнеш между две момчета — казва тя.

— О, добре — ставам и се оглеждам къде да седна.

— И аз ще играя — казва ядно Хардин и сяда. По инстинкт се настанявам до него, но упорито отбягвам да го погледна в очите. Джейс се намества от другата ми страна.

— Мисля, че Хардин трябва да седне отсреща, за да стане по-интересно — предлага Дан и червенокосият кима в съгласие.

Хардин върти очи, става и се нарежда срещу мен. Не разбирам каква е целта на тази подредба. Какво значение има кой до кого седи? Когато Дан се настанява до мен, вече започвам сериозно да се притеснявам. Определено не ми харесва да седя до него, особено когато от другата ми страна е Джейс.

— Може ли вече да започваме? — негодува момичето в зелено. То е седнало между Хардин и червенокосия. Джейс вади нещо като парче хартия и го слага на устата си.

Какво?

— Готова ли си? — пита.

— Аз… не знам как се играе — отговарям и чувам как едното от момичетата се киска.

— Слагаш устата си на листчето и засмукваш. Следващият долепва устата си и трябва да поеме листчето, без да падне. Ако падне, се целувате — обяснява.

О, не! Поглеждам към Хардин, но очите му са концентрирани върху Джейс.

— Започнете в обратната посока, за да види как става — намесва се момичето, което седи от другата страна на Хардин.

Тази игра изобщо не ми харесва. Надявам се някой да я прекрати, преди да стигне до мен. Или до Хардин. И не са ли малко големи за такива глупави игри? Какво им става на тези момчета, уж са в колежа, а искат да се целуват с всяко познато или непознато момиче!

Наблюдавам как хартията минава от устата на Джейс върху устните на момичето до него, без да падне. Спирам да дишам, когато Хардин поема хартията от момичето, и после бавно издишвам, когато не пада. После Хардин я подава на другото момиче. Ако само посмее да целуне някое от тях…

Хартията пада между момичето с жълта блуза и червенокосия. Устните им се срещат, тя отваря уста и се целуват. С език. Повдига ми се, искам да избягам, но тялото ми е като заковано. Защото аз съм на ред.

О, господи, мой ред е!

Преглъщам тежко, когато Дан се обръща към мен с листчето върху устата си. Все още не знам какво по-точно се очаква да направя, затова затварям очи, приближавам уста от другата страна на листчето и засмуквам. Усещам горещия му дъх и как духа върху листчето, но хартията е твърда и няма начин да не падне. В мига, в който хартията пада на крака му, устните на Дан се приближават към моите. Но в секундата, в която ме докосва, се отдръпва, сякаш се изпарява.

Отварям очи и докато осъзная какво става, Хардин е върху Дан и ръцете му са около врата му.