Анна Тод
След (82)

Глава осемдесет и едно

Хардин и Ванс водят дълъг спор кой ще бие на мача днес. Малко след това Хардин си тръгва. Аз се извинявам, че съм си позволила посетител, но Ванс дори не удостоява извинението ми с внимание. Обяснява ми, че Хардин е като част от семейството и че е винаги добре дошъл. Докато говори, аз си представям как с Хардин правим секс на бюрото, поради което се налага Ванс да ми повтори три пъти информацията за дните и начините на изплащане на заплатите, след което бавно слизам на земята.

След като оставам сама, се залавям да чета книгата и когато вдигам поглед към часовника, вече е малко след пет. Останала съм цял час повече и Хардин ми е звънял, но не съм чула телефона. Стигам до колата и му се обаждам, но не ми отговаря. Трафикът по пътищата е умерен.

Отварям вратата на стаята си. Стеф си е у дома, което истински ме изненадва. Почти бях забравила, че живее тук. Седи на леглото си и е тъжна.

— Отдавна не сме се виждали — шегувам се, пускам чантата и събувам обувките.

— Да… — казва, смъркайки.

— Добре ли си? Какво се е случило? — сядам на леглото до нея.

— Мисля, че с Тристан скъсахме — проплаква тя. Странно е да видиш Стеф да плаче. Тя е винаги толкова силна, весела, сладка.

— Защо? Какво значи „мисля, че скъсахме“? — питам и слагам ръка на гърба й да я успокоя.

— Ами, скарахме се и аз му казах, че късам с него, но наистина не го мисля и не искам да е така. Не знам защо го направих. Сигурно защото бях ядосана, че седи с нея, и нали знаеш каква е…

— Коя? — питам, но вече се досещам за отговора.

— Моли. Трябваше да видиш как флиртува с него и как го слуша с отворена уста.

— Но тя ти е приятелка! Нали знае, че сте заедно?

— Не я интересуват такива неща. Би направила всичко, за да привлече вниманието на мъжете.

Докато я гледам как плаче, презрението ми към това момиче нараства с огромни темпове. Избърсвам очите на Стеф и казвам:

— Тристан никога не би се подлъгал по нея. Виждала съм как те гледа. Той наистина те обича. Мисля, че трябва да му се обадиш и да поговориш с него.

— А ако е с нея?

— Не е — уверявам я. Наистина не мога да си представя Тристан да тръгне с тая змия… с розова коса.

— Откъде знаеш? Понякога си мислиш, че познаваш хората, но всъщност не ги познаваш — казва и поглежда в очите ми.

— Здрасти… — чувам гласа на Хардин зад себе си, който нахлува в стаята по обичайния начин, но веднага разбира, че се случва нещо лошо.

— Да… се върна по-късно? — пита притеснено. Хардин не е човек, който знае как да успокои плачещо момиче. Дори да му е приятелка.

— Не, ще отида да потърся Тристан и ще се опитам да се извиня — въздъхва тя. После ме прегръща. Преди да излезе от стаята, с Хардин си разменят странни погледи.

После той се обръща към мен и ме целува.

— Гладна ли си?

— Да, всъщност.

Може би трябва да поуча малко, но мисля, че съм все още доста напред с материала. Наистина нямам представа как и кога Хардин намира време да работи и да учи.

— Мислех си, като хапнем… ако може да се обадиш на Карен или на Ландън и да попиташ какво… да облека… знаеш… за сватбата.

Когато споменава името на Ландън, сърцето ми се свива. Не съм му се обаждала от няколко дни и ми липсва. Искам да му разкажа за стажа, а може би да му кажа и за Хардин, но за последното все още не съм решила. Все пак ужасно ми се иска да поговоря с него.

— Да, ще се обадя на Ландън. Толкова се вълнувам за сватбата — казвам и тогава осъзнавам, че самата аз нямам какво да облека.

— Да, аз също. Направо не знам възможно ли е подобно щастие — вмята саркастично и върти очи. Смея се.

— Радвам се, че ще дойдеш. Това означава толкова много за Карен и за баща ти.

Той клати глава, но не мога да не призная, че през последните седмици направи няколко огромни крачки напред.

— Да, да… да отиваме да ядем — казва и грабва сакото ми от стола.

— Нека се преоблека първо, за бога!

Докато се събличам, усещам погледа му върху тялото си. Бързо обувам джинсите си, слагам суитшърт с емблемата на колежа и съм готова.

— Прелестна млада бизнесдама през деня и сладка колежанка вечерта — казва весело и стомахът ми се свива от удоволствие да чуя тези мили думи. Надигам се на пръсти и го целувам по бузата.

Решаваме да ядем в мола, за да можем да пазаруваме след това.

Докато се храним, се обаждам на Ландън и го питам какво да изберем за Хардин за сватбата. Той казва, че ще пита майка си и ще ми се обади след малко.

— Може първо да потърсим нещо за теб — предлага.

— И аз не знам какво да облека — казвам и се смея.

— Е, ти поне имаш предимството, че изглеждаш красива, независимо в какво си облечена.

— Това не е вярно. Знаеш ли как изглеждаш ти? Сякаш с вида си казваш: „Изобщо не ми пука как изглеждам и наистина не знам защо изглеждам като бог“.

Той се усмихва доволно и се обляга на стола си.

— Нали? И аз така си мислех.

Въртя очи и се каня да му отговоря, когато телефонът звъни. Ландън е.

— Здрасти. Майка ми каза, че ще е добре, ако си купиш нещо в бяло. Знам, че е малко необичайно, но така ми каза. И ако можеш да накараш Хардин да обуе някакъв панталон и да сложи риза с вратовръзка… Честно казано, не мисля, че имат големи очаквания от него — смее се.

— Добре, ще опитам да го накарам да сложи вратовръзка.

Хардин се мръщи.

— Късмет с начинанието. Как върви стажът?

— Добре, всъщност страхотно. Като сбъдната мечта е. Още не ми се вярва. Имам си собствен офис! Как е в колежа? Липсват ми часовете по литература.

Лицето на Хардин буквално потъмнява. Проследявам погледа му и виждам Зед, Логан и едно момче, което не мисля, че съм срещала досега. Идват към нас. Зед ми се усмихва приятелски и помахва с ръка. Хардин ме поглежда лошо и става.

— Връщам се веднага — казва и тръгва към тях. Продължавам разговора си с Ландън, без да откъсвам очи от Хардин. Наистина не знам какво да правя.

— Да, не е същото без теб, но съм наистина щастлив за теб и за тази възможност. Поне Хардин не идва, когато те няма, и не се налага да го търпя.

— Как така не е идвал? Е, за днес знам, но вчера дойде, нали?

— Не, помислих, че е решил да те закара и да те изчака, понеже очевидно не иска да стои на повече от десет метра от теб — казва закачливо и сърцето ми веднага се пълни с нежност, въпреки тревогата ми, че Хардин изпуска толкова часове.

Поглеждам към него. Макар че е с гръб към мен, усещам, че цялото му тяло е сковано, виждам напрежението в раменете му, в мускулите на целия гръб. Момчето, което не познавам, се усмихва мазно, а Зед клати глава. Логан очевидно не се интересува от разговора и оглежда група момичета, които току-що влизат в заведението и минават край тях. Хардин прави крачка напред към момчето с мазната усмивка. Не мога да разбера дали се шегуват, или… Какво става?

— Ландън, трябва да затварям, ще ти се обадя по-късно.

Затварям, оставям таблите на масата и отивам при тях. Не знам защо точно сега се тревожа, че някой може да ни прибере храната.

— Здрасти, Теса. Как си? — пита Зед и ме прегръща. Изчервявам се и от неудобство го прегръщам и аз. Знам, че сега е най-разумно да не поглеждам към Хардин. Косата на Зед е изправена нагоре с гел и изглежда много секси. Облечен е в черно. Черното му кожено яке има кръпки отпред и на гърба.

— Хардин, няма ли да ме представиш? — пита непознатият. От усмивката му ме побиват тръпки. Усещам, че не е добър човек.

— Да — Хардин размахва ръка между нас и казва: — Това е Теса. Теса, това е Джейс.

Това е Теса? Не съм ли приятелката му Теса? Имам чувството, че някой току-що ме ритна в стомаха. Опитвам се да прикрия унижението си и се усмихвам.

— И ти ли си в нашия колеж? — питам. Гласът ми е доста спокоен, като се има предвид вътрешното ми състояние.

— Не, за нищо на света, няма начин да ме вкарат там. Не уважавам тези институции, но ако всички момичета са красиви като теб, с най-голямо удоволствие бих преразгледал становището си.

Как може да е толкова нахален! Не казвам нищо, защото очаквам Хардин да се намеси, но той не го прави. О, да, забравих, аз съм просто Теса. Позната, състудентка? Защо да ме защитава? И защо не си останах на масата?

— Тази вечер ще ходим на доковете. Трябва да дойдете — казва Зед.

— Не можем. Може би следващия път — отвръща Хардин. За миг се замислям дали да не го прекъсна, но съм прекалено ядосана, за да говоря.

— Защо не? — пита Джейс.

— Тя е на работа утре. Аз може да мина по-късно. Сам — уточнява Хардин.

— Лошо — усмихва ми се Джейс. Пясъчнорусата му коса пада над очите му и той разтърсва глава да я махне.

Хардин стиска зъби и го поглежда. Мисля, че нещо ми убягва в цялата тая работа. И кой е тоя Джейс?

— Да, ще те пребия после — казва Хардин и аз тръгвам.

Чувам ботушите на Хардин зад гърба си, но не спирам. Не ме вика, просто върви зад мен, защото не иска приятелите му да разберат нещо, нали? Забързвам крачка и се мушкам в „Мейсис“ с надежда да ме изгуби от поглед. Няма шанс. Той ме хваща за лакътя и ме обръща към себе си.

— Какво има? — раздразнението извира от цялото му тяло.

— О? Какво има? Какво има ли, Хардин? Не знам какво има — крещя. Една възрастна жена минава край нас и ме изглежда с недоволство. Усмихвам се извинително.

— И аз не знам. Ти се прегръщаш със Зед — изревава той. Хората ни гледат, но не мога да ги мисля сега. Треперя от бяс.

— Срамуваш ли се от мен? Разбирам, че не съм от печените момичета, с които са те виждали досега, но мислех…

— Какво? Не! Разбира се, че не ме е срам! Луда ли си? — Наистина в момента съм май полудяла.

— Защо, когато ме представи, не ме представи като приятелката ми Теса? Непрестанно говориш, че искаш да живеем заедно, а после ме представяш като някое момиче, което току-що си срещнал? Какво мислиш да правиш после? Да ме криеш? Не искам никой да ме третира като… тайна. И ако не съм достатъчно добра, че да ме представяш като „приятелката ми Теса“, не искам да бъда част от тази връзка.

Обръщам се на пети и тръгвам. Забивам токовете така бясно, сякаш да акцентирам върху всяка току-що казана дума.

— Теса! По дяволите! — вика и върви след мен из магазина.

Поглеждам към съблекалните и обмислям дали да не се скрия там.

— Ще вляза след теб — казва, очевидно разбрал намеренията ми. И знам, че ще го направи. Обръщам глава към изхода.

— Закарай ме у дома. Веднага!

Не казвам нищо повече. Вървя десет метра пред Хардин и когато стигаме до колата, той се пресяга да ми отвори вратата, но веднага отскача назад, вероятно усетил заканата в очите ми. На негово място бих стояла настрани.

Гледам през прозореца и си мисля за всички ужасни неща, които искам да му кажа, но мълча. Най-голямото ми притеснение е, че не иска да каже на хората, че сме заедно. Сигурна съм в това.

Знам, че не съм като тях и вероятно ме мислят за задръстена и че не ставам за нищо, но това не би трябвало да има значение за него. Не знам защо започвам да се питам дали Зед би крил връзката ни (ако имахме такава) от приятелите си. Не, не мога да си представя, че Зед би направил такова нещо. Сега като се замислям, Хардин никога не им е казвал, че сме заедно. Вероятно трябваше да чакам да преспим, за да признае поне пред себе си, че имаме връзка.

— Свърши ли с нервните кризи? — пита, когато излизаме на магистралата.

— Криза? Не говориш сериозно, нали? — гласът ми изведнъж изпълва малката му кола.

— Не знам защо правиш такъв огромен проблем, че не съм те представил като мое гадже. Просто бях малко изненадан. — Лъже. Винаги познавам, когато лъже, защото отвръща поглед и отбягва да срещне очите ми.

— Ако се срамуваш от мен, не искам да те виждам повече — казвам и забивам нокти в левия си крак, за да не се разплача.

— Не ми казвай такива неща, Теса! — Прокарва ръка през косата си и поема дълбоко дъх. — Защо изобщо мислиш, че се срамувам от теб? Това е просто смешно — крещи.

— Приятно изкарване на партито тая вечер.

— Няма да ходя. Казах, че ще ида само за да разкарам Джейс.

А това, което аз казвам после, е може би най-ужасната идея, но искам да му докажа, че съм права.

— Ако не се срамуваш от мен, тогава ме заведи на партито.

— Категорично не. За нищо на света — казва през зъби.

— Именно, виждаш ли за какво става дума — излайвам.

— Няма да те заведа, защото първо, Джейс е лайно. И второ, това място не е за теб.

— Защо не? Аз мога да се държа на ниво?

— Джейс и приятелите му са далеч под нивото ти, Теса. Мамка му, та те са дори под моето ниво. Наркомани и боклуци.

— Защо тогава са ти приятели? — въртя очи.

— Има голяма разлика между това да бъдеш дружелюбен и да си нечий приятел.

— Защо тогава Зед е с тях?

— Не знам. Просто Джейс не е от хората, на които можеш да откажеш, Теса.

— И ти се страхуваш от него? И затова не каза нищо, когато ми се пусна? — напомням.

Джейс трябва наистина да е лош човек, щом дори Хардин се страхува от него. Но Хардин ме изненадва със смеха си.

— Не се страхувам от него, просто не искам да го провокирам. Той обича да си играе с хората и ако го провокирам с теб, ти ще се превърнеш в играчката, която ще иска — стиска волана и кокалчетата му побеляват.

— Е, в такъв случай, слава богу, че сме само познати — казвам и се заглеждам през прозореца.

Градът изглежда красив. Не съм перфектна, знам. И знам, че се държа като дете, но не мога по друг начин. Да, видях какво представлява този Джейс и сега разбирам защо не ме представи, както исках да го направи. Но това не намалява болката в гърдите ми.