Анна Тод
След (80)

Глава седемдесет и девет

Час по-късно Хардин пита:

— Готова ли си да ставаш?

— Знам, че трябва, но така не ми се иска — казвам и потърквам буза в гърдите му.

— Не искам да те карам да бързаш, но наистина трябва да стана да пикая. — Аз се смея и се надигам от леглото. Болката при сядането се изплъзва между устните ми като болезнен стон.

— Добре ли си? — пита за милионен път и протяга ръка да ми помогне.

— Да, само леко понаболява — казвам и когато поглеждам чаршафите, ми става лошо. Той проследява погледа ми.

— Ще ги хвърля — казва и ги издърпва от леглото.

— Не тук. Стеф ще ги види.

— Добре, къде да ги хвърля? — пита и пристъпва нервно от крак на крак. Кой знае откога му се ходи до тоалетна.

— Не знам… може ли да ги хвърлиш в някой контейнер, когато тръгнеш?

— Кой е казал, че ще тръгвам? Какво сега — спиш с мен и после ме изхвърляш? — Гледа ме весело, очите му танцуват. Навежда се, грабва джинсите и боксерките си от пода и се облича. Подавам му тениската и го пляскам по дупето.

— Заминавай да пикаеш и изнеси чаршафите за всеки случай! — Не знам защо искам да се отърва от тези чаршафи, но наистина последното нещо, което ми трябва сега, е Стеф да ме разпитва и да човърка за информация как съм загубила девствеността си.

— Разбира се. Ще изглежда съвсем нормално да се разхождам до колата посред нощ с окървавени чаршафи.

Поглеждам го сърдито, той бързо ги смотава на топка и тръгва, но преди да излезе, се обръща и казва:

— Обичам те.

Когато оставам сама, най-сетне имам време да се съвзема. Питам се дали изглеждам така добре, както се чувствам — странно спокойна, загрята от вътрешна топлина. Спомням си как Хардин влизаше в мен и стомахът ми се свива от желание. Сега вече знам защо сексът е толкова важно нещо и защо хората постоянно говорят за него. Пропуснала съм толкова много време да му се наслаждавам, но знам, че ако първият ми път не беше с Хардин, нямаше да е толкова удивително, толкова красиво.

А когато поглеждам в огледалото, устата ми бавно се отваря — толкова съм шокирана. Очите ми греят, устните ми са по-плътни и дори подпухнали. Слагам ръце на бузите си и движа ръце по лицето си. Изглеждам толкова различна. Не, не мога да разбера защо и как така изведнъж съм се променила. Харесвам се такава. Харесват ми малките червени петънца по гърдите ми. Дори не помня кога ги е направил. Съзнанието ми пак ме връща назад, припомням си всеки миг, докато правехме любов, докато той правеше любов с мен, когато влажните му устни пареха по кожата ми. И… вратата се отваря.

— Наслаждаваш се на вида си ли? — смее се Хардин и затваря вратата.

— Не… аз… аз… — не знам какво да кажа, защото стоя пред огледалото напълно гола и си мечтая за устните му върху кожата си. Мога ли да му обясня това?

— Няма от какво да се срамуваш, бебо. Ако имах твоето тяло, бих се гледал по цял ден — казва и веднага се изчервявам.

— Мисля, че е време да взема един душ — изричам и се опитвам да се прикрия с ръце.

Не искам да измивам аромата на Хардин от тялото си, но трябва да измия всичко останало.

— И аз ще се изкъпя — заявява Хардин, но когато вижда заканително повдигнатата ми вежда, невинно вдига ръце и казва: — Знам, знам, не заедно. Все пак, ако живеехме заедно, бихме могли да се къпем заедно.

Нещо в него също се е променило. Виждам, усещам го. Усмивката му е някак по-… дълбока, очите му са по-блестящи. Не мисля, че някой друг би забелязал, но аз го познавам по-добре от всеки друг, въпреки всички негови тайни, които, разбира се, планирам да разкрия.

— Какво? — пита и наклонява глава настрани.

— Нищо, просто… обичам те — казвам и устните му се обтягат в широка усмивка, а бузите му порозовяват. Знам, че изражението ми е огледално отражение на неговото. И двамата сме в закачливо настроение, опиянени и замаяни един от друг. Няма нужда да казвам колко много ми харесва това.

Тръгвам да взема халата си, но той застава пред мен.

— Помисли ли си? Искаш ли да живееш с мен?

— Та ти ме попита едва вчера. Не мога да вземам повече от едно жизненоважно решение на ден — смея се.

Той започва да разтрива слепоочията си.

— Иска ми се да подпиша договора за наем тези дни. Да се махна от онази проклета къща.

— Можеш да го вземеш за себе си — предлагам пак.

— Но аз искам да е наше.

— Защо?

— Защото искам да прекарвам колкото е възможно повече време с теб. Защо се колебаеш толкова много? Заради парите ли? Аз ще платя, няма две мнения по въпроса.

— Не, не бива така. Ако се съглася на такова нещо, искам да давам своя принос. Не искам някой да ме издържа.

Не мога да повярвам, че изобщо дискутираме тази тема.

— Тогава какво има?

— Не знам… не се познаваме от много време. Винаги съм си мислила, че ще заживея с някого чак след като се омъжа…

Но това не е единствената причина. Майка ми е огромен фактор за решението ми, както и страхът от това да разчитам на друг човек. Дори този човек да е Хардин. Точно това беше грешката на майка ми. Тя разчиташе на заплатата на баща ми до мига, в който ни напусна и когато вероятността да се върне намаля до нула. Тя така и не спря да се надява, че ще се върне при нас, но това просто не се случи.

— Когато се омъжиш? Това са толкова остарели идеи, Теса — смее се и сяда на стола.

— Че какво му е на брака? Не, не между нас. Питам по принцип.

— Няма нищо лошо. Просто не е нещо, което разбирам. Не е за мен.

Не, този разговор стана прекалено сериозен. Не искам да обсъждам идеята за брак с Хардин, но думите му леко ме притесняват. Защо казва, че бракът не е за него? Всъщност, изобщо не съм се замисляла за брак с него. Прекалено е рано. Трябва да минат години, преди дори да си позволя да се замисля за такава вероятност.

По план трябва да се омъжа до двадесет и петата си годишнина и да имам две деца след това. Цялото ми бъдеще е планирано.

Беше планирано. Беше!, напомня ми подсъзнанието ми. Всичко влизаше в график до мига, в който срещнах Хардин. Сега животът ми постоянно се променя, всичко се върти и преобръща.

— Това те притеснява, нали? — пита той и прекъсва мислите ми.

След тази нощ, нощта, в която правихме любов за първи път, мисля, че между нас се е появила някаква невидима нишка, която свързва телата и мислите ни. Промените в плана ми са за към по-добро, нали?

— Не, не ме притеснява — опитвам се да скрия емоцията в гласа си, но думите излизат някак натежали. — Просто никога не съм чувала някой да заяви ей така, че никога не иска да се ожени. Мислех, че точно това иска всеки един нормален човек. Това е най-важното нещо в живота, нали?

— Не е съвсем така. Мисля, че хората просто искат да бъдат щастливи. Помисли за Катрин. Какво й донася бракът? А на Хийтклиф?

Харесва ми, когато говорим така, когато ми говори с думи, които мога да разбера. Никой никога не е успявал да го направи. Никой освен него.

— Но те се женят за други хора, не се женят един за друг. Точно оттам идва проблемът — засмивам се. Спомням си за времето, когато връзката ми с Хардин приличаше на връзката между Катрин и Хийтклиф.

— Рочестър и Джейн? — пита. Приятно съм изненадана от споменаването на Джейн Еър. Това момче ме изумява.

— Шегуваш се, нали? Той е студен и дръпнат. Освен това й предлага брак, без да й каже, че вече е женен за луда жена, която е затворил на тавана. Не, няма база за сравнение и примерът ти не се зачита.

— Знам. Просто обичам, когато дърдориш за книги и литература. — Той прибира косата си от челото и аз — като някакво обидено дете — му се изплезвам.

— Тоест, като цяло да разбирам, че искаш да се омъжиш за мен? Кълна се, не съм заключил луд женски прилеп на тавана си — казва и прави крачка към мен.

Няма жена, да, но има други неща, които крие от мен, и те определено ме тревожат. Сърцето ми започва да бие като лудо, когато Хардин намалява разстоянието между нас и вече ни делят само сантиметри.

— Моля? Не, не искам нищо такова. Говорех за брака по принцип. Не конкретно за нас.

Стоя в средата на стаята съвсем гола и обсъждам с Хардин темата за брака. По дяволите, какво се случва с живота ми?

— Значи казваш, че не би се омъжила за мен?

— Не, не бих. Е, не знам… И защо изобщо го обсъждаме? — Скривам лице в гърдите му и усещам как се тресе от смях.

— Просто се чудех. Но сега, след като ме удостои със солидния си аргумент, може и да преразгледам отношението си към брака. Може пък да успееш да ме направиш достоен и честен човек.

Последното го казва съвсем сериозно, но няма начин да го мисли наистина, нали? Точно когато отварям уста да го попитам дали има психически отклонения, той се засмива и целува косата ми.

— Може ли да говорим за нещо друго? — Да загубя девствеността си и няколко часа след това да говоря за брак, идва ми малко в повече. И бездруго мозъкът ми е напълно размътен.

— Разбира се, но няма да спра да питам за апартамента. Имаш време да решиш до утре. Няма да чакам безкрайно — казва.

— Колко мило! — въртя очи.

— Знаеш как е. Самият Господин Романтика. — Усмихва се и целува челото ми. — Сега да се къпем. Като те гледам гола, искам да те метна на кревата и да те чукам, докато припадна.

Поклащам глава и се измъквам от прегръдката му. Обличам халата и казвам:

— Идваш ли, или ще продължаваш да ме дразниш? — питам и грабвам чантата с тоалетните си принадлежности.

— О, как ми се иска да те подразня, но на този етап май трябва да се задоволя с душ — намига ми, аз го пляскам по ръката и излизаме в коридора.