Анна Тод
След (8)

Глава седем

Хардин изчезва някъде из къщата, което е наистина страхотно. Може би няма да го видя до края на вечерта, като се има предвид, че мястото е буквално претъпкано.

Вървя след Стеф и Нейт, влизаме в пренаселения хол и някой ми подава червена чашка. Обръщам се да откажа любезно с: „Не, благодаря“, но зад мен няма никой, така че нямам никаква идея кой ми я даде. Оставям чашата и вървя след тях. Обикаляме из къщата и спираме чак когато стигаме до един диван, на който са насядали младежи, облечени като Стеф. Предполагам са техни приятели, защото всички са татуирани.

За нещастие, Хардин е сред тях, седи на дясната облегалка на дивана. Отбягвам всякакъв контакт с него.

Стеф ме представя на групата:

— Това е съквартирантката ми Теса. Тук е от вчера и реших да я поканя, за да се позабавлява — обяснява тя.

Всички ми се усмихват и кимат с глава. Всички освен Хардин, разбира се. Едно много привлекателно момче с по-тъмна кожа ми се усмихва и ми подава ръка. Пръстите му са студени от напитката, която държи, но усмивката му е топла. Светлината пада върху устните му и се отразява в нещо метално. Мисля, че е парче метал на езика, но не съм сигурна. Всичко стана много бързо.

— Аз съм Зед. Каква е специалността ти? — пита и забелязвам как погледът му се плъзга по роклята ми, усмихва се, но не казва нищо.

— Английска литература — казвам гордо и с усмивка. Хардин се изсмива подигравателно, но не му обръщам внимание.

— Страхотно — казва Зед. — Аз съм по цветята. — Усмихва се и аз отвръщам на усмивката му.

По цветята? Какво означава това?

— Искаш ли да пиеш нещо? — пита, преди да отворя уста, за да получа разяснение относно въпросните цветя.

— О, не, не пия — отказвам категорично и той отново се опитва да прикрие усмивката си.

— Само Стеф може да доведе на парти някоя глупава и натруфена глезла — казва под носа си дребно момиче с розова коса.

Преструвам се, че не съм я чула, за да избегна конфронтацията. Натруфена кукла? Не, не съм такава. Учила съм и съм се трудила толкова здраво, за да дойда тук. А откакто баща ми ни напусна, майка ми е работила толкова много, цял живот не е имала почивен ден, за да ми осигури по-добро бъдеще.

— Ще изляза да взема малко въздух — казвам и се обръщам. Не искам никакви драми, особено по партита. Ще ги избегна каквото и да ми коства. Не е нужно да си създавам врагове, и то при положение че все още нямам приятели.

— Искаш ли да дойда с теб? — вика Стеф след мен.

Поклащам глава и тръгвам към вратата.

Не трябваше да идвам. Знаех си. Трябваше да съм по пижама, свита в леглото и с книжка в ръка. Трябваше да говоря с Ноа по скайп. Толкова ми липсва! Каквото и да бях решила да правя, сънят дори би бил по-приятен избор от този, който нямам сега — да стоя на двора, на някакво ужасно парти и с всичките тези непознати, пияни хора.

Решавам да пусна съобщение на Ноа. Тръгвам към отдалечения край на ливадата, където няма много хора.

Липсваш ми. Колежът не е това, което очаквах. Никак не е забавно.

Изпращам съобщението, сядам на каменната ограда и чакам да ми отговори. Няколко пияни момичета минават покрай мен, препъват се и се кискат. Ноа отговаря почти веднага.

Защо? Какво се е случило? И ти ми липсваш, Тереза. Иска ми се да съм с теб сега.

Усмихвам се на милите му думи.

— Мамка му! Извинявам се.

Чувам мъжки глас и секунда след това някаква студена напитка попива в деликатната материя на роклята ми. Момчето се препъва и се изправя. Опитва се да се облегне на ниската ограда.

— Съжалявам — промърморва и сяда на оградата.

Това парти не може да стане по-зле, честно! Първо онова момиче, което ме нарече лигла, а сега цялата ми рокля е изцапана с някакъв, бог знае какъв, алкохол. И как вони само!

Въздъхвам, вземам телефона в ръка и си проправям път през тълпата, за да потърся баня. Налага се да отварям врата след врата, но всички са заключени. Наистина се опитвам да не си представям какво правят хората по стаите.

Успявам да се кача на горния етаж и продължавам да търся банята. Най-сетне попадам на незаключена врата. За нещастие, това не е банята.

И за още по-голямо мое нещастие, на леглото виждам Хардин. Момичето с розовата коса е седнало с разтворени крака в скута му. Устата й покрива неговата.