Анна Тод
След (77)

Глава седемдесет и шест

Качвам се в колата си след първия си работен ден, който се оказва и най-щастливият ден в живота ми, и веднага се обаждам на Хардин, но той не ми вдига. Искам да споделя колко хубаво е минало и да го питам защо не ми е казал, че е работил за Ванс.

Когато се прибирам в колежа, е едва един, защото ме пуснаха по-рано заради някаква важна среща на ръководството, така че имам на разположение цял ден. В крайна сметка, отивам в мола, за да се разходя. След като разглеждам почти всеки магазин, влизам в „Нордстром“. Мисля, че трябва да си купя някой и друг нов тоалет за работа. Споменът за сутринта, за очите на Хардин в огледалото и за увитите му около тялото ми ръце минава като ток през съзнанието ми. Да, може би имам нужда и от ново бельо. Моето е толкова обикновено, а и вече не е никак ново. Хардин не е казал нищо и очевидно няма против, но ми се иска да видя изражението му, когато се съблека по сутиен, който не изглежда избеляло черен или износено бял. Започвам да разглеждам и попадам на няколко подходящи комплекта. Най-много ми харесва един в карамфиловорозово, който е само от дантела. Изчервявам се, изпитвам неудобство само докато измъквам закачалката, но наистина ми харесва.

Продавачката, намазана с няколко десетки пласта червило, се приближава към мен и веднага решава да ми помогне в избора.

— О, да! Този комплект е много хубав. А какво ще кажете за това? — Показва ми нещо като кълбо от каишки с дебелина на конци, усукани около една закачалка. При това, отровнорозови.

— Ами… не е точно моят стил — казвам и забивам поглед в пода.

— Разбирам. Предпочитате цяло бельо? — пита, а аз се чудя защо трябва да обсъждам предпочитанията си точно с нея. Това вече е ужасно унизително. — Може би боксерките ще ви харесат. Секси са, но ненатрапчиво секси — казва и вади друг комплект бикини и сутиен в същото бледорозово като това в ръцете ми, но бикините имат различна кройка. Никога не съм се замисляла толкова над бельото си, защото никой никога не го виждаше. Кой да предположи, че да си купиш гащи, ще бъде толкова унизително.

— Добре — предавам се и тя започва да вади още комплекти: в бяло, в черно и един в червено. Червеното е малко шокиращо, но трябва да призная, че е интересно. Дори тези в черно и бяло изглеждат по-интересни от обикновените ми бикини. Може би заради дантелата.

Усмивката й е като огромна, страшна пещера. По-точно, пропаст.

— Пробвайте ги. Всички са в този стил.

Кимам любезно и ги вземам с надеждата, че ако се отдалеча от нея, няма да ме последва. С облекчение установявам, че няма намерение да ходи след мен. Намирам и няколко рокли, а също и официални, но доста удобни обувки. Когато отивам да платя всичко, се налага да накарам касиерката да ми повтори сумата около пет пъти. Плащам и разбирам — хубавото бельо е много по-скъпо, отколкото очаквах. Дано Хардин да го одобри.

Когато се прибирам в общежитието, Стеф я няма, а и Хардин не се е обаждал, затова решавам да дремна. Новите ми дрехи са грижовно прибрани. Изключвам лампата.

Будя се от звън на телефон, който определено не е моят. Обръщам се и отварям очи. Хардин е седнал на стола и е вирнал крака върху тоалетката на Стеф.

— Поспа ли? — пита с усмивка.

— Да, всъщност, да. Как влезе? — потърквам очи.

— Взех си ключа от Стеф.

— Откога си тук?

— Около тридесет минути. Как мина днес във „Ванс“? Не вярвах да си се прибрала толкова рано, едва шест часът е. Но влизам и те виждам, сладко си спиш, дори пухтиш и предположих, че е бил изморителен ден — смее се.

Облягам се на лакът и го поглеждам:

— Беше страхотно. Имам си собствен офис. Даже са написали името ми на стената до вратата. Не мога да повярвам! Ще ми плащат много повече, отколкото очаквах. И ще ми дават да чета книги. Не е ли жестоко? Само се страхувам, че ще объркам нещо, защото е прекалено хубаво — не спирам да говоря.

— Явно Ванс доста те е харесал — поглежда ме учудено. — Но не се притеснявай, ще се справиш.

— Каза, че си работил там — опипвам леко почвата.

— Разбира се, че ти е казал.

— Защо ти не си ми казал? И защо не ми каза, че имаш друга работа? И кога имаш време да работиш?

— Защо винаги питаш толкова много неща? — Прокарва ръка през косата си. — Но ще ти отговоря. Не ти казах, защото… не знам защо. Всъщност, нямам идея защо. И намирам време да работя, когато не съм с теб.

Сядам с кръстосани под дупето крака и го поглеждам в очите.

— Господин Ванс наистина те харесва. Каза, че иска да се върнеш да работиш за него.

— Сигурен съм. Благодаря, но… Не, благодаря. Изкарвам повече отпреди и имам по-малко работа — хвали се, а аз въртя очи.

— Кажи ми за работата си. Какво правиш?

— Чета книги в проект, редактирам. Същото, което ще правиш ти, само че съм по-обвързан.

— Харесва ли ти?

— Да, Теса. Харесва ми — тонът му е малко груб.

— Това е супер. Искаш ли да работиш за „Портланд Индипендънт“, когато завършиш?

— Не знам какво искам да правя — отговаря с досада.

— Нещо нередно ли казах?

— Не, просто питаш, задаваш въпроси. През цялото време.

— Моля? — Сериозно ли го казва, или просто е саркастичен?

— Не е нужно да знаеш за всеки детайл от живота ми — казва ядно.

— Просто се опитвам да водя нормален разговор за работата ти. Така правят нормалните хора. Извинявай, че се поинтересувах от ежедневието ти.

Той не отговаря. Какъв му е проблемът, по дяволите? Беше такъв прекрасен ден и не искам да го разваляме с кавга. Поглеждам в тавана и не казвам нищо повече. Преброявам деветдесет и пет панела и четиридесет винта.

— Трябва да си взема душ — казвам след една безкрайност.

— Кой те спира?

Грабвам нещата си за баня и казвам:

— Знаеш ли, мислех, че си преминал тази фаза. Да се държиш като задник през цялото време, без да имаш някаква конкретна причина — отбелязвам и излизам от стаята.

Вземам дълъг душ. Бръсна си краката за новата рокля, която ще облека утре за първия си истински работен ден във „Ванс“. Притеснявам се, но вълнението ми надделява. Иска ми се Хардин да не се беше държал толкова грубо. И какво толкова направих? Попитах го за работата, за която не ми беше казал. Защо е невъзможно да говорим за това. Има толкова много неща, които не знам за него, а това определено ме притеснява.

Опитвам се да реша как да му го обясня, но когато се връщам в стаята, Хардин го няма.