Анна Тод
След (58)

Глава петдесет и седем

На следващата сутрин се събуждам преди Хардин, успявам да го отместя и да се измъкна изпод него, без да го будя. Споменът за всички неща, които ми разказа, и за това как шептеше името ми с облекчение пърха като птиче в гърдите ми. Беше толкова открит, толкова уязвим. Сега го чувствам много по-близък и ме боли за него. Плаша се от силата и дълбочината на чувствата си към Хардин, но все още не съм готова да се изправя лице в лице с тях.

Изваждам машата за коса и малката чантичка с гримовете на Стеф, която взех, разбира се, с нейно разрешение. Тръгвам към банята.

В коридора няма никого. Никой не чука на вратата, докато се приготвям, но когато се връщам към стаята, виждам три момчета, които вървят срещу мен. Единият е Логан.

— Здрасти, Теса! — казва весело той. Наистина има перфектна усмивка.

— Здрасти. Как си? — Става ми неудобно. И тримата ме оглеждат от главата до петите.

— Добре, излизаме. Ще се местиш да живееш при нас ли? — пита и се смее.

— Не, разбира се, че не. Просто… съм… на гости. — Нямам идея какво да кажа. Високият се навежда и прошепва нещо в ухото на Логан. Не мога да разбера какво му говори и извръщам очи.

— Ще се видим после — казвам.

— Да, ще се видим на партито — отвръща Логан и тръгва.

Какво парти? И защо Хардин не ми каза нищо за това парти?

Може би не планира да е тук за партито. Или не иска аз да идвам? Кой прави парти във вторник?

Когато заставам пред вратата на стаята на Хардин и посягам да отворя, той изскача пред мен.

— Къде беше? — пита и отваря колкото да се шмугна вътре.

— Да си правя косата. Не исках да те будя — обяснявам.

— Казах ти да не се разхождаш из коридорите, Теса — скарва ми се веднага.

— Казах ти да не ме командваш, Хардин — отвръщам саркастично и чертите му омекват.

— Туш! — смее се и застава пред мен. Едната му ръка е точно над дупето ми, а другата е под колана на полата, върху корема ми. Пръстите му са мазолести, но се плъзгат нежно по кожата ми. Нагоре.

— Все пак трябва да носиш сутиен, когато се разхождаш из къща, в която живеят само момчета, Тереза. — Устата му се залепва за ухото ми точно в мига, в който ръката му обхваща гръдта ми. Палецът му потърква чувствителното ми зърно, усещам как то се втвърдява под допира му. Поема си рязко дъх през зъби, а аз стоя замръзнала. Единствено сърцето ми блъска като лудо в гърдите ми.

— Никога не знаеш на какъв перверзник ще попаднеш навън — казва нежно в ухото ми.

Сега вече и двата му палеца са върху зърната ми, галят ги, натискат нежно и после леко ме пощипват. Опирам глава върху гърдите му. Не мога да контролирам стоновете си. Пръстите му продължават да атакуват нежно, но уверено.

— Обзалагам се, че мога да те накарам да свършиш, докосвайки само зърната ти — казва и ги притиска по-силно.

Нямах никаква представа, че това е толкова хубаво. Кимам с глава, защото наистина може да ме накара да свърша така, а той се смее тихичко.

— Искаш ли да го направя? Да те накарам да свършиш така? — пита и аз пак кимам.

Защо изобщо ме пита? Тежкото ми дишане и треперещите ми колене ме издават достатъчно.

— Добро момиче. Сега нека те преместим на…

И алармата на мобилния ми звъни.

— Боже! Трябва да тръгнем след десет минути, а ти дори не си облечен. Аз не съм облечена!

Отдръпвам се от него, но той клати глава и ме притиска до себе си. Този път събува панталоните ми заедно с бикините. После се пресяга и изключва алармата.

— Трябват ми само две минути, остават цели осем за обличане.

Вдига ме на ръце и ме занася до леглото. Слага ме да седна на ръба, коленичи пред мен и ме придърпва още по-напред.

— Отвори крачетата, бебо — казва нежно и аз веднага изпълнявам.

Знам, че не бях го планирала за тази сутрин, но може би няма по-добър начин да започнем деня. Поне аз не се сещам за такъв. Дългият му пръст се плъзга нагоре по бедрото ми, а с другата ръка ме държи да не мърдам. Главата му изчезва между краката ми и усещам езика му върху онази точка. О, господи! И засмуква леко. Краката ми треперят, но той ме натиска към леглото да не мърдам и вкарва пръста на другата си ръка в мен. И сега го движи по-бързо от предишния път. И продължава да смуче. Не знам кое ми доставя по-голямо удоволствие — езикът и устните му или пък пръстът, но комбинацията от двете ще ме побърка, напълно ще откача. Само след няколко секунди усещам огнената топка под стомаха си, а той започва да движи пръста си още по-бързо.

— Ще опитам с два, може ли? — пита и се надявам да приеме скимтенето ми за положителен отговор.

Усещането е странно, като онзи път, когато вкара и един пръст, но веднага щом устните му опират върху онази точка, забравям за леката болка. Когато устните му се отделят за миг, почти проплаквам от недоволство.

— Мамка му, колко си тясна, бебо!

Мога да излетя зад ръба само като слушам гласа и думите му.

— Добре ли си? — пита.

Заравям ръце в косата му и притискам лицето му между краката си. Той се смее и устните му се връщат пак там. Простенвам името му, дърпам косата му и изживявам най-силния оргазъм на света… предполагам. Не че съм имала кой знае колко. Но този определено беше най-бързият и най-силният.

Хардин ме целува леко по таза, става и тръгва към гардероба. Аз вдигам глава и се опитвам да си възвърна дишането. Той се връща и ме бърше с тениската си, което вероятно би ме смутило и би ме накарало да се изчервя, ако бях на себе си и осъзнавах какво става.

— Веднага се връщам. Отивам да си измия зъбите — усмихва се и излиза. Ставам, обличам се и поглеждам часовника. Имаме три минути. Хардин се връща, облича се за една минута и тръгваме.

— Знаеш ли как да стигнеш до там? — питам на излизане от паркинга.

— Да, най-добрият приятел на баща ми от университета е Крисчън Ванс. Ходил съм няколко пъти.

— О! — знаех, че Кен има връзки в издателството, но не знаех, че главният изпълнителен директор Ванс е най-добрият му приятел.

— Не се притеснявай, той е добър човек. Малко е консервативен, но иначе е мил. Идеално ще си паснете — казва закачливо. Усмивката му е заразна. — Между другото, изглеждаш много хубава.

— Благодаря. Ти пък изглеждаш в добро настроение — подкачам го аз.

— Да, да започна деня с глава между бедрата ти ми се струва сигурно предзнаменование за прекрасен ден — смее се и ме хваща за ръката.

— Хардин! — казвам с укор, но това го развеселява още повече.

Стигаме доста бързо и някак неусетно. Сградата е на шест етажа, с матирани стъкла и голям знак V над входа.

— Притеснявам се — казвам на Хардин и се поглеждам нервно в огледалото.

— Недей. Всичко ще е наред. Ти си толкова умна. И той няма начин да не го забележи — уверява ме той.

Господи, обичам, когато е такъв!

— Благодаря ти — казвам и го целувам по бузата. Сладка, простичка целувка.

— Ще те чакам в колата — отвръща и ме целува.

Фоайето на сградата е елегантно, както и самата фасада. Когато стигам до рецепцията, ми дават пропуск за деня и ми казват да се кача на шестия етаж. Младият мъж зад рецепцията става да ме посрещне, казвам му името си, той ми се усмихва любезно и ме въвежда в голям кабинет.

— Господин Ванс, Тереза Янг е вече тук.

Господин Ванс е на средна възраст, има светла брада и мустаци, доколкото виждам от коридора. Той ме подканва с ръка да вляза, става да ме посрещне и се здрависваме. Зелените му очи греят весело и успокоително. Предлага ми да седна.

— Радвам се да се запознаем, Тереза. Благодаря, че дойде.

— Теса, казвайте ми Теса. Благодаря за поканата — казвам с усмивка.

— Е, Теса, разбирам, че си първа година в колежа и специалността ти е „Английска литература“?

— Да, господин Ванс.

— Кен Скот ви препоръча доста убедително и ме увери, че ако не Ви взема на стаж при мен, един ден ще съжалявам.

— Кен е много мил човек — отбелязвам, той кима и потърква брадата си с кокалчетата на пръстите си. После ме пита какво съм чела наскоро и кои са любимите ми писатели, кои не харесвам и ме кара да обясня защо. Докато говоря, той кима, гледа ме ту с одобрение, ту с удивление, а когато свършвам, се усмихва широко.

— Е, Теса, кога можеш да започнеш? Кен каза, че с твоята програма на обучение можеш лесно да нагласиш лекциите си, така че да идваш тук два пъти в седмицата и да ходиш на лекции през останалите три дни — казва и ченето ми пада.

— Наистина ли? — това е всичко, което мога да кажа, защото предложението е толкова хубаво, много над очакванията ми. Бях решила, че ако получа работата, ще се налага да взема вечерни часове и да идвам тук през деня.

— Да. И още нещо. Към дипломата си ще получиш допълнителни кредит точки за стажа си тук.

— Благодаря Ви от сърце. Това е наистина голяма възможност за мен. Благодаря, благодаря.

Не мога да повярвам на късмета си.

— Ще обсъдим заплащането Ви в понеделник, когато започнете при нас.

— Заплащане? — бях решила, че ще е неплатен стаж.

— Да, разбира се, ще Ви се заплаща за времето тук — усмихва се той.

Продължавам да кимам, защото съм сигурна, че ако си отворя устата, ще му благодаря за милионен път.

 

 

Бягам към колата. Хардин излиза.

— Е? — пита и аз пищя:

— Получих стажа. Платен е. Ще идвам два дни в седмицата и три дена ще ходя на лекции. И ще ми дадат допълнителен кредит за стажа. И той беше толкова мил. И баща ти е прекрасен човек, защото направи това за мен. И ти също. Толкова съм развълнувана… и аз… и… май е това.

Смея се, а той увива ръце около кръста ми, стиска ме здраво и ме вдига във въздуха.

— Радвам се за теб, наистина — казва и аз заравям пръсти в косата му.

— Благодаря ти — отвръщам, докато ме пуска на земята. — Наистина, благодаря, че ме докара и ме изчака.

Той ме уверява, че не е никакъв проблем, и се качваме в колата.

— Какво искаш да правим сега? — пита.

— Да се върнем в училище, разбира се. Все още можем да стигнем за лекцията по литература.

— Сериозно ли? Обзалагам се, че можем да правим нещо много по-забавно от това.

— Не, вече пропуснах достатъчно лекции днес. Не искам да изпускам повече. Отивам на литература, а и ти трябва да направиш същото — усмихвам се.

Той върти очи, но кима и потегляме.

Стигаме точно навреме за часа и Ландън вече е седнал. Разказвам му за стажа. Той ме поздравява и ме прегръща. Хардин се прави, че ще повърне зад гърба ми, и аз го сритвам с крак.

След часа Хардин излиза с нас. С Ландън обсъждаме подробностите за петък вечер. Съгласявам се да се видим в къщата на майка му в пет часа за вечеря и да отидем на Лагерния огън в седем. По време на целия разговор Хардин не казва нищо и се питам дали ще дойде с мен. Преди спомена, че ще идва, но това беше само за да направи напук на Зед. С Ландън си казваме довиждане и той тръгва, подсвирквайки си с уста.

— Скот! — вика някой. Обръщаме се и виждаме Нейт и Моли. Идват към нас.

Страхотно! Моли! Облякла е червена кожена пола и потник с размера на сутиен. Едва вторник е, а вече започва да изчерпва квотата за курвенски дрехи за седмицата, или какво? Не трябва ли да облича такива дрехи през уикенда?

— Здрасти — казва Хардин и прави крачка встрани от мен.

— Здрасти, Теса — обръща се към мен Моли.

Поздравявам я на свой ред и стоя странно изолирана, докато Нейт и Хардин се поздравяват.

— Готов си, нали? — пита го Нейт и веднага ми става ясно, че Хардин им е казал да го чакат тук. Не знам защо бях останала с впечатлението, че следобеда ще бъдем заедно. Не трябва да прекарваме всеки ден заедно, но все пак можеше да ми каже.

— Да, готов съм — отговаря Хардин, поглежда ме и ми казва безизразно: — Ще се видим, Теса.

И тръгва.

Моли се обръща и ме поглежда с насмешка. Кожата на лицето й почти ще се свлече от тоновете грим. После сяда в колата на седалката, на която бях седяла аз, а Нейт се настанява зад тях.

А аз стоя на тротоара и се чудя какво, за бога, се случи току-що.