Към текста

Метаданни

Данни

Серия
След (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
After, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 81гласа)

Информация

Сканиране
Internet
Разпознаване и корекция
jetchkab

Издание:

Автор: Анна Тод

Заглавие: След

Преводач: Гергана Дечева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Уо; „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 29.11.2014

Редактор: Сабина Василева

Коректор: Сабина Василева

ISBN: 978-954-27-1343-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2095

История

  1. —Добавяне

Глава петдесет и три

Пръстите на Хардин се плъзгат нагоре под тениската ми. Дишането ми се учестява. Усмивка пролазва върху красивото му лице.

— Едно докосване, и се задъхваш — прошепва с дрезгав глас. После се навежда и премества краката ми от коленете си, за да може да атакува врата ми. Притиска език върху кожата ми и го плъзва право надолу, сякаш ближе сладолед. Тялото ми потръпва. Пръстите ми се заравят в къдриците му, дърпам косата му. Той засмуква кожата на шията ми и едната му ръка се плъзга между бедрата ми, но аз хващам китката му и го спирам.

— Какво има? — пита.

— Нищо… просто си мислех сега аз да направя нещо за теб?

Поглеждам встрани, за да прикрия смущението си, но той слага два пръста под брадичката ми и обръща лицето ми, за да ме накара да го погледна в очите. Знам, че едва прикрива усмивката си.

— Какво искаш да направиш за мен?

— Мислех… че бих могла… знаеш… нали… както каза тази сутрин…?

Не знам защо съм толкова срамежлива, когато трябва да му кажа нещо такова. А той така свободно говори за всичко, което чувства и мисли, не се срамува от думите. Знам, че думата е „свирка“, но тя не е в моя речник… не и в този смисъл.

— Искаш да засмучеш пениса ми? — пита силно изненадан.

Ужасена съм… и някак възбудена.

— Ами… да… Искам да кажа… ако ти искаш?

Надявам се с времето да мога да се отпусна и да му казвам по-директно нещата, които мисля, да имам повече смелост да наричам нещата с истинските им имена, да мога без срам да му кажа какво искам да направя.

— Разбира се, че искам. От мига, в който те видях, искам тези устни, впити в мен. — Чувствам се странно поласкана от грубите му думи. — Сигурна ли си, че искаш. Някога виждала ли си… пенис?

Убедена съм, че знае отговора на въпроса. Просто иска да ме накара да го изговоря?

— Разбира се, че съм. Не истински. Но съм виждала на снимки и веднъж хванах комшията да гледа неприлични филми — казвам и той едва задушава смеха си. — Спри да ми се смееш, Хардин — предупреждавам го.

— Не ти се смея, бебо. Извинявай. Просто никога не съм виждал човек с толкова малко опит. Но това е много хубаво. Кълна се. Понякога невинността ти ме хвърля в джаза, но като изключим това, страшно възбужда, честно. И аз съм първият, който те е докарал до оргазъм, самата ти дори не си се докосвала.

Този път не се смее и вече се чувствам по-добре.

— Добре… да започваме — подемам решително.

Той се усмихва и прокарва палец по бузата ми.

— Така нетърпелива! А това много ми харесва — казва и става.

— Къде отиваш?

— Никъде, събувам си джинсите.

— Исках аз да го направя — казвам обидено и той веднага ги обува.

— Ти си наред, бебо — приканва ме и слага ръце на таза си.

Усмихвам се, приближавам се и дърпам джинсите му надолу. Дали да не събуя и боксерките? Хардин прави крачка назад, опира пети на ръба на леглото и сяда. Заставам на колене пред него и той си поема дълбоко дъх.

— Ела по-близо, бейби.

Приближавам се на колене и слагам длани върху бедрата му.

— Добре ли си? — пита внимателно и загрижено.

Кимам и той ме изтегля за лактите.

— Нека те целуна — казва и ме издърпва върху себе си.

Трябва да призная, че ми олеква. Не, не съм се отказала, само ми трябва малко време да се отпусна и предполагам, че целувката ще ми помогне. Той ме целува. В началото бавно, но за няколко секунди електричеството между нас става толкова силно, че едва не ме поваля.

Хващам се здраво за ръцете му и започвам да се движа върху него. Усещам ерекцията му и веднага заравям пръсти в косата му. Защо не си облякох пола? Сега можех да я вдигна и да го усещам по-близо до мен. Шокирана съм от собствените си мисли, но веднага след това съм още по-изненадана от смелостта, с която слагам длан върху пениса му, галя го и притискам с ръцете си.

— Мамка му, Теса! Ако продължаваш да правиш така, пак ще свърша в боксерките си — казва и аз веднага се надигам, заставайки на колене.

— Събуй си джинсите — изрича и аз незабавно ги разкопчавам, плъзгам ги по краката си. Изведнъж се чувствам много смела — свалям тениската си и я запращам на пода.

Хардин захапва устната си, а аз се настанявам между краката му. Пръстите ми хващат ластика на боксерките му и започвам да ги свличам надолу. Той надига таза си да ми помогне.

Усещам как очите ми се разширяват и не мога да спра възклицанието си, когато го виждам гол пред мен. Това нещо е много по-голямо, отколкото очаквах. Как, за бога, ще го вкарам в устата си?

Гледам го и не мигам. После протягам пръст и го докосвам. Хардин се смее. То се мърда, но веднага след това пак щръква нагоре.

— Как… какво… да правя? — питам, изумена от размера му. Но няма да се отказвам, искам да го направя.

— Ще ти покажа. Ето… увий пръсти… като предишния път…

Слагам пръсти около него и ги раздвижвам бавно. Кожата е много по-мека, отколкото очаквах. Знам, че го дърпам и разглеждам, сякаш е лабораторен екземпляр, но за първи път виждам пенис и за мен е наистина като… научна находка.

Стискам го по-здраво и започвам да движа ръка по него.

— Така ли? — питам.

— Сега… сложи устни около него. Не го поемай целия… Но ако можеш целия… Не, колкото можеш… — Диша накъсано, забързано.

Взимам си дъх и се навеждам. Отварям уста и го поемам. Едва успявам да покрия и половината. Той рязко вдишва през зъби и съска. Ръцете му са на раменете ми. Повдигам леко глава и усещам нещо солено. Свършил ли е вече? Не е ли рано? Соленият вкус изчезва и започвам да движа глава нагоре-надолу. Не знаех, че тези неща стават по инстинкт. Езикът ми се движи по дължината му, следвайки ритъма на устните ми.

— Мили боже! Господи! Да… точно така… — Ръцете му се впиват в раменете ми и тазът му се повдига нагоре да посрещне движенията на устните ми. Опитвам се да плъзна уста по-надолу и го поглеждам. Очите му са замъглени, обърнати нагоре. Божествен е! Когато повдига таза си, мускулите на корема му се движат бавно под гладката кожа. Продължавам да смуча и да движа устата си по-бързо.

— Използвай… ръката си… върху… останалото… — говори насечено, задъхано. Веднага увивам ръка около долната част и движа устата си по-бързо. Засмуквам силно.

— Мамка му… мамка му… Господи, Теса… близо съм… — Никога не съм чувала такова напрежение в гласа му. — Ако не го искаш… в… устата си… трябва да… спреш.

Поглеждам нагоре, но не го изпускам от устата си. Харесва ми да наблюдавам как се разпада пред мен. Заради мен.

— Мамка муууу… гледай ме… не спирай да ме гледаш…

Тялото му е ужасно напрегнато. Примигвам няколко пъти с мигли и мисля, че постигам нужния ефект. Хардин не спира да псува, да повтаря името ми и след секунди усещам как устата ми се пълни със солена, топла течност, пръска чак до гърлото ми. Давя се и се изтеглям нагоре. Не беше чак толкова гадно на вкус. Очаквах да е по-зле.

Ръцете му пускат раменете ми и се преместват върху бузите ми. Не може да възстанови дишането си. Гледа ме като замаян.

— Как беше? — питам.

Сядам до него, той ме обгръща с ръце и слага глава на рамото ми.

— Мисля, че беше хубаво, нали? — питам пак.

— Хубаво?

— Да, хубаво беше. Да те видя такъв. Очаквах да има по-гаден вкус — признавам. Би трябвало да се почувствам неудобно да призная, че ми е харесало, но не, не изпитвам неудобство. — А за теб? Как беше? — питам с тревога.

— Бях много приятно изненадан. Най-добрата свирка, която са ми правили.

Думите му ме карат да се изчервявам.

— Да, бе, разбира се, че така ще кажеш — смея се. Оценявам усилията му да ме накара да се чувствам по-добре и да не се притеснявам от липсата си на опит.

— Не, наистина. Толкова си чиста… и това ме побърква. И… мамка му, когато погледна нагоре…

— Добре, добре! — прекъсвам го и махвам с ръка да го спра. Не искам да знам всеки детайл от първия ми път… от първото ми… такова нещо.

Той се смее и нежно ме бута назад, за да легна на матрака.

— Сега нека ти доставя същото удоволствие — изръмжава в ухото ми и захапва кожата на шията ми. Пръстите му се закачват на бикините ми и ги дърпа надолу. — Език или пръст? Кое искаш? — прошепва съблазнително.

— И двете — отвръщам.

— Както кажеш — усмихва се и главата му изчезва между краката ми. Аз скимтя и скубя косата му. Май доста често започнах да го правя, но съм убедена, че му харесва. Гърбът ми се извива нагоре и след няколко минути съм готова. Свършвам в тотална хаотична еуфория и с името му на устните си.

След минути дишането ми се успокоява и сядам. Пръстите ми галят индиговите му гърди. Той ме гледа с внимание, но не ме спира. Лежи до мен тих и мълчалив, оставил ме е да изживея нирвана.

— Никой не ме е докосвал така — казва. Преглъщам всички въпроси, които искам да му задам, не го питам нищо, само му се усмихвам и го целувам леко по бузата. — Остани с мен тази нощ? — пита, но аз клатя глава.

— Не мога, утре е понеделник и имаме часове. — Искам да остана с него, но не и в неделя.

Погледът му е толкова нежен.

— Моля те.

— Нямам какво да облека утре.

— Какво им е на тези дрехи. Моля те, остани при мен. Само една нощ. Обещавам ти, ще стигнеш навреме за лекции.

— Не знам…

— Дори ще бъдеш там петнадесет минути по-рано и ще имаш достатъчно време да си купиш кафе и да се видиш с Ландън — казва и устните ми се разтварят от изненада.

— Откъде знаеш, че правя това?

— Наблюдавам те… искам да кажа… не че те следя през цялото време. Просто те гледам… повече, отколкото подозираш — отвръща и сърцето ми се пълни с топлина.

Влюбвам се в него. Бързо и безвъзвратно.

— Ще остана — казвам след време и веднага вдигам ръка да спра думите му. — Но при едно условие.

— Слушам те.

— Върни се на лекциите по литература.

Той ме поглежда въпросително, но не пита нищо.

— Нямаш грижа.

Усмихвам се на простичкия му отговор и той ме придърпва по-близо до гърдите си.