Анна Тод
След (5)

Глава четири

— Мм… къде е Стеф? — Опитвам се да звуча авторитетно, но гласът ми наподобява повече цвилене. Ръцете ми стискат с все сила меката хавлиена кърпа. Поглеждам надолу, за да се уверя, че наистина съм добре покрита.

Момчето ме оглежда, ъгълчетата на устата му се повдигат леко, но не казва нищо.

— Чу ли какво те попитах? Къде е Стеф? — Мъча се да звуча малко по-любезно.

От изражението на лицето му разбирам, че ме е чул. След дълга пауза казва:

— Не знам. — И включва телевизора.

Какво прави тук? Няма ли си стая?

Налага се да прехапя език, за да запазя грубия коментар за себе си.

— Добре, ще може ли… да си тръгнеш, ако е възможно, за да се облека?

Не е ли забелязал, че съм по кърпа? Или не му прави никакво впечатление?

— Не се ласкай. Нямам никакво намерение да те гледам — казва с присмех, обръща се на другата страна и покрива лице с ръце. Има силно изразен британски акцент, който забелязвам едва сега, защото беше прекалено груб, за да говори с мен първия път.

Не знам как да отговоря на тази наглост и тръгвам към дрешника. Може би не е бил съвсем откровен, като каза, че няма никакво намерение да ме гледа. Или просто ме намира непривлекателна?

С мълниеносна скорост слагам сутиен и бикини, бяла тениска и къси гащи в цвят каки.

— Готова ли си? — пита и с това цялото ми останало търпение се изчерпва.

— Що за липса на учтивост? Не съм ти направила нищо! Какъв ти е проблемът? — крещя много по-силно, отколкото самата аз очаквах, но от изненадата в очите му разбирам, че думите ми са постигнали нужния ефект.

Нахалник!

Той ме гледа мълчаливо и докато аз чакам да ми се извини… той избухва в смях. Има дълбок, гърлен смях, който би бил приятен за слушане, ако не звучеше толкова обидно. На лицето му се появяват две трапчинки. Не спира да се смее, а аз се чувствам като пълен идиот.

Обикновено съм против всякакъв вид конфликти, а това момче е последният човек, с когото искам да започвам скандал точно сега.

Вратата се отваря и Стеф влиза с гръм и трясък.

— Извинявай, че закъснях. Имам ужасен махмурлук — казва драматично и гледа ту него, ту мен. — Извинявай, Тес, забравих да ти кажа, че Хардин ще идва често насам. — Свива рамене извинително.

Искаше ми се да мисля, че със Стеф можем да направим това съжителство поносимо, че можем дори да станем нещо като приятелки, но предвид избора й на приятели и това излизане по нощите вече не съм сигурна.

— Приятелят ти е много груб. — Думите излизат, преди да мога да ги спра.

Стеф го поглежда. И тогава и двамата избухват в смях.

Какво им става на тези хора? Защо ми се смеят? Вече започвам да се дразня.

— Хардин Скот не ми е гадже! — казва и почти се дави от смях. След малко се поуспокоява и го поглежда с укор. — Какво си й казал? — После пак поглежда към мен. — Хардин има уникален подход. С всички е такъв.

Супер! Значи това момиче ми казва, че Хардин е просто един груб човек.

Английското момче свива рамене и сменя програмата с дистанционното.

— Тази вечер има парти. Трябва да дойдеш с нас, Теса — казва Стеф.

Сега вече е мой ред да се посмея.

— Не си падам по партита. Освен това трябва да купя някои неща за бюрото и стените.

Поглеждам към Хардин, който се държи, сякаш нито аз, нито Стеф сме в стаята.

— Хайде де… това е само парти! Сега си в колеж! Нищо няма да ти стане от едно парти — моли ме тя. — Чакай, как ще стигнеш до мола? Мислех, че нямаш кола.

— Щях да взема автобуса. И освен това не мога да отида на парти, не познавам никого!

Хардин се изсмива, което показва, че все пак обръща внимание на разговора ни. Дотолкова, доколкото да намери нещо, за което да ми се подиграва, разбира се.

— Мислех да говоря с Ноа по скайпа.

— Не те съветвам да ползваш автобус в съботен ден. Претъпкани са. Хардин може да те закара на път към тях… нали, Хардин? А на партито ще познаваш мен. Просто ела… — казва и притиска длани като за молитва. Познавам я едва от един ден. Как мога да й се доверя. Сещам се за предупрежденията на майка ми. Стеф изглежда сладко момиче, но парти?

— Не знам… и не искам Хардин да ме кара с колата — казвам.

Хардин се претъркулва на леглото й и ме гледа развеселено.

— О, не! Съкрушен съм! А с такова нетърпение очаквах да прекараме малко време заедно — казва сухо. Тонът му е толкова саркастичен, че искам да го замеря с някоя книга по рошавата глава. — Стига, Стеф, знаеш, че това момиче никога няма да отиде на никакво парти — смее се пак. Акцентът му е толкова… гъст.

Любопитството ми е огромно. Знам, че това е една от лошите ми черти. Почти отчаяно искам да го попитам откъде е. Но от друга страна, искам да му запуша устата:

— Всъщност, ще дойда — казвам с най-сладката си усмивка. — Може и да е забавно.

Хардин клати глава и не вярва, а Стеф пищи от щастие и ме прегръща, като не спира да подскача ентусиазирано.

— Хей! Ще си прекараме страхотно!

А аз се моля, искам да кажа, че отправям истинска молитва към бог да се окаже права.