Анна Тод
След (49)

Глава четиридесет и осем

Предлагам на Карен да й помогна с разтребването на масата и тя ми се усмихва с благодарност. Дори е леко изненадана. Подреждам чиниите в съдомиялната, а тя измива на ръка по-едрото. Сега забелязвам, че съдовете са съвсем нови, и си спомням какви поразии направи Хардин преди седмица. Понякога може да бъде толкова жесток!

— Дали е удобно да попитам от колко време сте заедно с Хардин? — Карен се изчервява от интимния въпрос, но аз й се усмихвам топло. Решавам да не се впускам в подробности кой как разбира думата „заедно“, и опростявам нещата:

— Познаваме се само от месец. Съквартирантката ми Стеф му е приятелка.

— Виждали сме много малко от приятелите на Хардин. Ти си… ти си различна от тези, които познавам.

— Да, различни сме.

Светкавица осветява вечерното небе и дъждът започва да се излива и да бие по прозорците.

— О, заваля доста силно — казва Карен, затваря малкия прозорец над мивката и добавя: — Хардин не е толкова лош, колкото изглежда — сякаш го казва повече да убеди себе си. — Просто е наранен. Много искам да вярвам, че невинаги ще е така. Трябва да призная, че наистина бях изненадана, че дойде тази вечер. Твърдо вярвам, че това е заради твоето влияние над него.

И тогава вече истински ме изненадва — обвива ме с ръце и ме стиска в прегръдката си. Не знам какво да кажа, затова я прегръщам и аз. После се отдръпва, но ръката й (с перфектен маникюр) остава на рамото ми.

— Благодаря ти от сърце — казва пак и попива леко влагата под очите си със салфетка, която вади от джоба на престилката си. После пак се захваща със съдовете.

Прекалено е мила с мен, за да я нараня — не мога да й кажа, че нямам никакво влияние върху него. Хардин дойде само защото искаше да ме дразни.

Затварям съдомиялната и се заглеждам в стичащите се по прозореца капки. Неразбираемо е как Хардин, който мрази абсолютно всички на този свят, вероятно дори собствената си майка, е заобиколен от толкова мили хора, които искат да му помогнат, които ги е грижа и държат на него, а той просто не им позволява да го доближат. Не си позволява да ги обича, да ги допусне. Такъв късмет има, че са… сме край него. Защото аз съм един от тези хора. Бих направила всичко за него, убедена съм, макар че ако някой ме попита, бих отричала до последно. Нямам си никого освен Ноа и майка ми, а дори на тях не им пука за мен така, както тази жена се тревожи за Хардин.

— Ще отида да видя как е Кен. Чувствай се като у дома си — казва, а аз решавам да потърся Хардин. Или Ландън. Който се появи пръв.

Ландън не се вижда наоколо. Тръгвам към стаята на Хардин. Ако не е там, ще сляза и ще седя сама в хола. Опитвам се да отворя, но вратата е заключена.

— Хардин? — говоря тихо, за да не ме чуят, и потропвам с пръсти по вратата. Точно решавам да се откажа, когато вратата се отключва и той ми отваря.

— Мога ли да вляза? — питам. Той кима веднъж и открехва само колкото да се шмугна. Усещам лекия бриз в стаята и хладния аромат на дъжд от големия прозорец.

Той тръгва към него, сяда на вградената пейка и свива колене. Заглежда се през прозореца, но не казва нищо. Не ми говори. Сядам срещу него и чакам. Дъждът топурка. Равен, успокоителен ритъм.

— Какво се случи? — питам най-накрая. Хардин ме поглежда с недоумение. Обяснявам: — Искам да кажа… долу. Държеше ръката ми и после… защо се отдръпна.

Притеснявам се от отчаянието в гласа си, но думите вече са казани и не мога да ги върна.

— Заради стажа ли е? Искаш да не започвам… може би има причина да не желаеш да се хващам там? Но нали и ти ми предложи преди?

— Точно това е, Теса — казва и пак се заглежда през прозореца. — Искам аз да ти помагам, а не той.

— Защо? Това не е състезание, а и ти ми предложи пръв, за което благодаря.

Искам да го успокоя, макар че не разбирам какво значение има. Той въздъхва дълбоко и пак се заглежда навън. Вятърът се засилва и клати дърветата. Светкавиците са на по-често.

— Искаш ли да си тръгвам? Мога да се обадя на Стеф и да питам дали е удобно Тристан да ме вземе — прошепвам.

Не искам да ходя никъде, но да седя в такова тягостно мълчание с него… ще се побъркам.

— Да си тръгваш? Аз ти казвам, че искам да ти помогна, ти решаваш, че искам да си тръгнеш? Как си правиш такива предположения? Що за асоциации? — повишава глас.

— Аз… аз… аз не… знам. Ти не ми говориш, а навън бурята се усилва — заеквам.

— Просто ме подлудяваш, тотално ме подлудяваш, Тереза.

— Как? — издавам някакъв звук между цвилене и квичене.

— Опитвам се да ти кажа, че искам да ти помогна, държа ръката ти, но не… това не означава нищо за теб… ти продължаваш да не разбираш. — Слага лице в дланите си.

Не, не е възможно да има предвид това, което си мисля! Не е възможно!

— Кое? Какво не разбирам, Хардин?

— Че те желая. Че искам теб. Повече отколкото някога съм искал нещо или някого през целия си живот. — Извръща поглед от мен.

Стомахът ми се обръща. И пак. И пак. Главата ми се върти. Изведнъж енергията между нас вече е съвсем различна. Откритото му признание ме удря, събаря ме, поваля ме. Защото точно това искам. Повече от всичко на света.

— Знам, че ти не… не изпитваш същото към мен, но… — започва, но този път аз го прекъсвам. Развивам ръцете му от коленете му и го придърпвам към себе си. Зелените му несигурни очи се впиват в мен. Закачам с един пръст тениската му под шията и го тегля към себе си. Той обляга коляното си на бедрото ми и пак поглеждам в очите му. Езикът му навлажнява долната му устна и аз се приближавам с два сантиметра. Очаквах да ме целуне. Вече трябваше да ме целува. Какво става?

— Целуни ме — моля го.

Той навежда глава и се притиска в мен, увива ръка около кръста ми, плъзга я по гърба и ме слага на пейката. За втори път днес отварям краката си пред него и той веднага се настанява между тях. Надигам глава да го целуна, не мога да чакам повече. Устните ни се докосват, но той леко отдръпва глава и я заравя в шията ми, целува я нежно и пак се връща на устните ми. Целува ъгълчетата на устата ми, прокарва устни по линията на челюстта ми, после езикът му бавно минава по долната ми устна и чак тогава затваря устни около моите, плъзгайки езика си. Целува ме бавно и нежно увива език около моя. Едната му ръка е на бедрото ми и стиска в юмрук вдигнатата ми нагоре рокля. С другата гали бузата ми. Ръцете ми се увиват около гърба му и го притискат по-плътно до мен. Искам да захапя долната му устна, да съблека тениската му, но нежността на допира му е като че дори по-разпалваща от обичайната припряност и интензивност, с която сме се докосвали преди.

Устните му се сливат с моите, ръцете ми се плъзгат по гърба му, тазът му се впива в моя, усещам как устните му попиват стоновете, които изпуска устата ми.

— Теса, какво правиш с мен… какво е това, което ме караш да чувствам — прошепва в устните ми. Думите му ме разпалват, посягам към ръба на тениската му. Пръстите му се плъзгат от бузата ми надолу по шията, гърдите, стомаха. Кожата ми е настръхнала. Дланта му пътува между телата ни, между краката ми. Дъхът ми спира, когато започва да гали вътрешната част на бедрата ми. Мачка кожата ми. Гърбът ми се извива като арка.

Колкото и да ме разгневява, колкото и да ме разстройва, едно негово докосване — и съм изцяло под контрола му. Но сега контролът започва да му се изплъзва. Опитва се да се държи, но усещам как самообладанието му буквално рухва. Носът му минава леко по бузата ми, аз дърпам тениската му нагоре. Хардин се надига за секунда и ми помага да я измъкнем, мята я на пода и веднага потапя устни в моите. Хващам ръката му и я слагам пак между краката си. Той се засмива тихичко и ме поглежда.

— Какво искаш да направя, Теса? — гласът му е дрезгав, пресипнал.

— Всичко — казвам и това е самата истина. Бих направила всичко с него, не ме е грижа за последиците, пред които ще трябва да се изправя утре. Той ми каза, че ме иска. И аз съм негова, нека ме вземе. Негова съм от мига, в който го целунах за първи път.

— Не казвай „всичко“, защото искам да правя с теб толкова много неща. — Гласът му е напрегнат. Палецът му се притиска към материята на бикините ми, а във въображението ми се вихрят безброй идеи за тези „толкова много неща“.

— Ти решаваш — простенвам и той започва да движи палеца си в кръгче.

— Толкова си мокра. За мен. Усещам те през чорапогащника. — Облизва устната си, а аз не мога да кажа нищо, само простенвам. — Да го махнем, искаш ли?

Преди да отговоря, той вече се е отлепил от мен и събува чорапогащника заедно с бикините. Хладният въздух ме удря като ток и аз неволно притискам бедра.

— Мамка му! — възкликва тихо, очите му поглъщат тялото ми и се спират между краката. Знам, че не може да се въздържа повече. Пръстът му се плъзга по най-чувствителната ми точка, после го потапя между устните си и го засмуква. Очите му са натежали, премрежени. Достатъчно ми е само да го гледам, за да пламна. Като факел.

— Спомняш ли си, когато ти казах, че искам да усетя вкуса ти? — пита и аз кимам. Помня много добре. — Искам да усетя вкуса ти. Сега. Може ли?

Чертите му са обтегнати от напрежение и нетърпение. Малко се срамувам, но е толкова хубаво да усещам пръста му там! Искам да го направи. Той облизва устните си и заковава очи в моите. Последния път, когато искаше да го направим, се скарахме, защото беше толкова жесток. Надявам се да не стане пак така.

— Искаш ли да го направя? — пита.

— Моля те, Хардин, не ме карай да го казвам.

Той слага ръка на бедрото ми и започва пак да прави тези малки кръгчета.

— Няма, обещавам.

Успокоявам се, кимам с глава и той въздъхва с облекчение.

— Да се преместим на леглото, там има повече място — предлага той и ме хваща за ръка. Ставам и придърпвам роклята си надолу. Той се смее тихичко. Минаваме покрай прозореца, той развързва връзката, с която пердетата са прибрани настрани, те падат и сега вече в стаята е съвсем тъмно.

— Съблечи я — казва настоятелно.

Роклята ми пада в краката. Оставам само по сутиен. Обикновен, бял и с малка панделка между двете чашки. Очите му полудяват, не откъсва поглед от гърдите ми. Пресяга се и плъзга панделката между дългите си пръсти.

— Сладко — усмихва се, а аз се мръщя. Трябва да си купя ново бельо, ако всеки път ще реагира така на него. Опитвам се да прикрия голото си тяло. С никого не съм се чувствала така удобно, съвсем в кожата си, както с него, но въпреки това се срамувам да стоя пред погледа му само по сутиен. Поглеждам към вратата и той веднага става да провери дали е заключена.

— Смееш ли ми се — казвам с укор.

— Никога! Смея ли? — Клати глава и ме води към леглото. — Седни на ръба и се отпусни назад. Нека краката ти са на пода, за да мога да клекна между тях.

Сядам на леглото и той ме придърпва напред. Краката ми висят надолу, но така и не стигат до пода.

— Едва сега забелязвам колко е високо това легло — казва с усмивка. — По-добре е да се извъртиш нагоре.

Лягам по дължината на леглото. Той се качва при мен, увива ръка около бедрата ми, изправя се на колене пред мен, между краката ми.

Очакването ме побърква. Иска ми се да имах малко повече опит, за да знам поне какво да очаквам. Хардин навежда глава и къдриците му галят бедрата ми.

— Ще те отведа в рая — казва с устни, впити в корема ми. Чувам пулса си в ушите. Забравям, че в къщата има и други хора. — Разтвори краката си за мен, бебо — прошепва и аз веднага изпълнявам. Усмивката му е замаяна, гледа ме като в транс. Навежда глава и целува кожата ми точно под пъпа. Езикът му се плъзва надолу. Затварям очи. Той впива пръсти в таза ми и леко ме пощипва, същевременно засмуквайки кожата на корема ми. Ощипването ми причинява леко парене като от ужилване, но е толкова еротично, че нямам нищо против болката.

— Хардин, моля те — почти вия. Искам някакво облекчение от това бавно изтезание, на което ме подлага.

И тогава, без никакво предупреждение, без да очаквам и най-малко, притиска език между краката ми върху чувствителната кожа. Между устните ми се изплъзва вик на удоволствие. Езикът му започва бавно да се движи, а аз неволно забивам нокти в завивката на леглото. Тялото ми неконтролируемо трепери под езика му, а той увива ръце по-силно около краката ми и ме държи на място. Усещам как пръстът му се присъединява към езика му и разтърква нежно между устните ми. Под стомаха ми се образува огромна пареща топка от напрежение. Усещам пиърсинга на устната му. Контрастът между пламъка, горящ в мен, и студения метал ме подлудява.

Без да ме пита, без да иска разрешение, Хардин бавно плъзга един пръст в мен и леко започва да пробива навътре. Стискам очи и чакам неприятното парене да премине.

— Добре ли си? — пита и вдига леко глава. Сочните му устни са влажни и блестят от соковете ми. Успявам да кимна с глава, защото не намирам думи из съзнанието си. Веднага след това измъква пръста си и пак го плъзга. Усещането, в комбинация с движенията на езика му, е невероятно. Простенвам, заравям ръце в меката му коса и дърпам нежно. Пръстът му продължава да се движи в мен. В къщата е толкова шумно, музиката бумти и ехото се блъска между стените, но съм прекалено концентрирана върху движенията му, за да обърна каквото и да е внимание, а и честно казано, не ме интересува какво става навън.

Езикът му намира онази чувствителна точка и я засмуква нежно. Простенвам името му. Никога не съм предполагала, че такова удоволствие е възможно. Тялото ми изпитва сензационна наслада. Надигам глава и го поглеждам. Изглежда толкова възбуждащо между краката ми. Силните му мускули се движат така съблазнително, докато пръстът му влиза и излиза от мен.

— Да те накарам ли да свършиш така? — пита и аз трескаво кимам с глава. В мига, в който езикът му се откъсва от възбудената точка, скимтя от недоволство, искам да ми го върне, да не го отделя от там. Той се усмихва и продължава да движи езика си. Обичам тази точка, обичам езика му.

— О, Хардин! — стена, а от гърдите му се откъртва силен звук на наслада. Вибрациите от тези звуци отекват по цялата ми кожа и най-вече върху онова местенце. Краката ми се вдървяват и трескаво повтарям името му. Зрението ми се замъглява, очите ми сами се затварят. Хардин ме държи на едно място, за да не мърдам. Движи езика си по-бързо. Слагам ръка на устата си, за да задуша вика си. След секунди главата ми се забива във възглавницата, гръдният ми кош се повдига бързо, опитвам се да си поема въздух. Цялото ми тяло трепери от оргазма.

Почти забравям за Хардин, който лежи до мен. После се обляга на лакът и гали бузата ми с палец. Дава ми време да се върна на земята, в реалността. Чак тогава проговаря:

— Как беше? — пита колебливо. Обръщам глава към него и го поглеждам. Кимам и издавам звук на истинско задоволство, защото все още не мога да говоря. Той се смее. Беше невероятно. Не, много повече от невероятно. Сега вече разбирам защо хората правят тези неща.

— Като упойка при зъболекаря, а? Не можеш да говориш? — подкача ме той. Палецът му минава като четка по долната ми устна. Опитвам се да навлажня устната си и езикът ми докосва пръста му.

— Благодаря — усмихвам се срамежливо. Не разбирам защо ме е срам след това, което току-що правихме. Хардин ме видя в такова уязвимо състояние! Дори не подозирах, че човек може да бъде така уязвим. Да не говорим, че никой никога не ме бе виждал такава. Тази мисъл ме ужасява почти толкова, колкото и ме вълнува.

— Трябваше да те предупредя, преди да използвам пръстите си. Опитах се да внимавам и да бъда нежен — казва извинително.

— Няма защо да се извиняваш. Беше много хубаво.

Изчервявам се веднага, а той се усмихва и прибира косата ми зад ушите. Потръпвам леко и той ме поглежда загрижено:

— Студено ли ти е? — И тогава успява да ме изненада за кой ли път, като придърпва завивката и покрива почти голото ми тяло. Събирам смелост, притискам и увивам тялото си около него, слагам глава върху мускулестия му корем. Кожата му е по-студена, отколкото очаквах. Може би е заради хладния вятър, който нахлува и се върти из стаята. Придърпвам чаршафите нагоре, завивам гърдите му и скривам глава под завивката. Той я вдига, за да открие лицето ми, и се смее на малката ни игра на криеница.

Иска ми се просто да си остана тук и да лежим един до друг с часове. Да усещам как сърцето му бие до бузата ми.

— Кога трябва да слизаме долу? — питам.

Той свива рамене с безразличие.

— Може би трябва да слезем, преди да си помислят, че се чукаме или нещо такова.

И двамата се засмиваме, а аз установявам, че започвам да свиквам с мръсните му приказки, но все още леко се шокирам, когато използва тези думи така безцеремонно. А това, което ме шокира най-много, е как кожата ми започва да вибрира, когато го слушам да говори така.

Пъшкам недоволно, ставам от леглото и започвам да събирам дрехите си от пода. Усещам очите му върху тялото си. Мятам му тениската, той я облича и разрошва и без това безобразно рошавата си коса. Слагам бикините си, после започвам да обувам чорапогащника, но залитам и почти падам наред. Той не откъсва очи.

— Престани да ме гледаш, притеснявам се — казвам, а той само се усмихва с големите си сладки трапчинки. После изпълнително пъха ръце в джобовете си и поглежда към тавана. Смея си. След доста време най-сетне успявам да обуя чорапогащника.

— Ще можеш ли да ми закопчееш роклята, като я облека? — питам. Очите му обхождат тялото ми и от три метра виждам как зениците му се разширяват. Поглежда ме и разбирам защо. Гърдите ми почти се изливат от сутиена и съм само по чорапогащник на фигурки. Приличам на едно от онези секси момичета от списанията.

— Д… д… да. Ще… ти помогна.

Не е за вярване. Как е възможно да влияя по такъв начин на такова красиво… сексапилно момче? Знам, че хората ме намират за привлекателна, но по нищо не приличам на момичетата, с които е бил — нямам татуировки, нямам пиърсинг и дрехите ми са консервативни.

Обличам роклята, обръщам се с гръб към него, вдигам косата си нагоре, за да не му пречи, и чакам да я закопчае. Пръстът му бавно минава по гръбнака ми, прескача сутиена и пак се спуска надолу, едва след което закопчава роклята. Потръпвам и нарочно се притискам назад към тялото му. Той си поема рязко дъх, през зъби. Ръцете му се плъзват към ханша ми и леко стискат кожата ми. Усещам ерекцията му. По вените ми… за стотен път днес потича електричество.

— Хардин? — от коридора ни сепва гласът на Карен. Следва деликатно почукване на вратата. Слава богу, че и двамата сме облечени. Хардин поглежда с досада към вратата и слага устни до ухото ми.

— После — обещава и тръгва към вратата. Включва осветлението и отваря.

— Много съжалявам, че нахлувам така, но направих десерт и реших, че може да искате да си хапнете — казва Карен с усмивка. Той не й отговаря, но се обръща към мен и чака аз да реша.

— Благодаря, много мило — отвръщам с усмивка.

— Супер! Ще се видим долу — възкликва и тръгва обратно по коридора.

— Аз вече си изядох десерта — казва закачливо Хардин, а аз го пляскам по ръката.