Анна Тод
След (42)

Глава четиридесет и едно

Вадя записките и учебниците и залягам да уча. Работя по задачите си за следващите дни. Искам да съм поне седмица напред с материала. Ето защо никога не изоставам. Ала мислите ми постоянно се връщат към Хардин и честите промени в настроенията му. Почти не мисля за есето, което трябва да пиша. Минали са само два часа, откакто говорих с Ноа, а ми се струва, че са минали поне четири.

Решавам да потърся филм, да легна и да гледам, докато заспя. Накрая избирам „Сватбен обет“, независимо че съм го гледала много пъти. Не са минали и десет минути от началото на филма, когато чувам някой да псува в коридора. Увеличавам звука на лаптопа и решавам да не обръщам никакво внимание. Петък е. Цяла нощ из общежитието ще ходят пияни хора. След няколко минути чувам, че навън пак се псува. Мъж и жена спорят пред вратата ми. Мъжът започва да вика.

Хардин!

Скачам от леглото, отварям вратата и го виждам — седи на пода, облегнал гръб на стената до вратата ми. Едно русо момиче стои пред него с ръце на кръста и го гледа гневно.

— Хардин? — извиквам и той поглежда към мен. На лицето му грейва усмивка.

— Тереза… — казва и се опитва да стане.

— Кажи на приятеля си да не се обляга на вратата ми. Разлял е водка по целия под — крещи момичето.

— Той не ми е… — започвам да се обяснявам, но Хардин ме хваща за ръката и ме повежда към стаята ми.

— Жалко за водката — казва, а блондинката сумти и затръшва вратата на стаята си.

— Какво правиш тук, Хардин?

Той се опитва да мине покрай мен, но аз блокирам пътя му и заставам пред вратата.

— Защо не ме пускаш да вляза, Теса? Ще бъда много мил с дядо ти — смее се.

Дядо ми? Това трябва да е подигравка по адрес на Ноа.

— Не е тук.

— Защо? Добре, пусни ме да вляза тогава — заваля и фъфли.

— Не, пиян ли си? — Червените му очи обхождат лицето ми, а усмивката му е… пияна. Той засмуква устна между зъбите си и пъха ръце в джобовете на джинсите си.

— Мислех, че не пиеш, но напоследък не си се спрял — добавям.

— Само два пъти, спокойно — казва, минава покрай мен и се цопва на леглото ми. — Защо Ноа не е тук?

— Не знам — лъжа.

Той кима сериозно и изглежда много загрижен, учуден дори.

— О, сетих се. Сигурно в „Гап“ има разпродажба на жилетки и е решил да остане, че да не я изтърве — казва и избухва в смях. Въздухът в стаята се пълни с такова електричество, че не мога да не се засмея с него.

— А къде е Моли — питам. На разпродажба в „Облечи се като парцал“?

Хардин спира да се смее за секунда, замисля се и после пак избухва в смях.

— Тереза, това беше ужасен опит да отвърнеш на сарказма със сарказъм — шегува се, а аз го ритам по глезена, за да го накарам да стане от леглото.

— Както и да е, не можеш да останеш тук. С Ноа сме отново заедно и този път не се шегувам.

Усмивката му повяхва. Потърква длани в коленете си.

— Хубава пижама — отбелязва и аз поглеждам надолу. Бях забравила, че съм по дебелото долнище.

Защо се държи така кавалерски? Не сме разрешили нито един от проблемите си и когато го видях за последно, двамата постигнахме съгласие да стоим настрани един от друг.

— Хардин, трябва да си тръгваш.

— Нека се опитам да позная: едно от условията на Ноа да се съберете пак е да не се виждаш с мен — казва със съвсем сериозен тон. — Прав съм, нали?

— Да, а и доколкото знам, от известно време ти и аз не си говорим, не сме приятели. Защо спря да идваш на литература и защо удари Ландън?

— Защо задаваш толкова много въпроси? Не искам да говоря за тези неща. Искам примерно да знам какво правихте ти и твоята секси пижама, преди да дойда. И защо си загасила осветлението в стаята си?

Хардин е толкова по-забавен, когато пие, но започвам да се питам защо е взел да пие, след като не е докосвал алкохол от толкова много време.

— Гледам филм — отвръщам и ми минава през ума, че ако съм мила с него, ще отговори на някои от въпросите ми.

— Кой филм?

— Сватбен обет. — Поглеждам го и очаквам да ми се смее. И след няколко секунди това се случва.

— Този лигав филм наистина би ти харесал. Просто защото е толкова нереален.

— Но е по истински случай — поправям го.

— И въпреки това е тъп.

— Гледал ли си го изобщо?

— Не е нужно да го гледам, за да знам, че е тъп. Мога веднага да ти кажа как свършва: тя възвръща паметта си и три дена яли, пили и се веселили — говори с драматичен глас.

— Не, не свършва така — смея се. През по-голямата част от времето Хардин ме побърква, но понякога, всъщност много рядко, наистина ме кара да забравя колко ужасен може да бъде. Забравям, че трябва да го мразя, и го замервам с една от възглавниците на Стеф. Той ми позволява да го ударя, макар че лесно можеше да блокира удара, а после стене, сякаш наистина го е заболяло. И двамата се смеем.

— Позволи ми да остана да гледам филма с теб. — Думите му звучат като въпрос, който не търпи друг отговор освен „да“.

— Не мисля, че идеята е добра.

— Най-лошите идеи понякога се оказват доста добри. Освен това не мисля, че е редно да ми позволяваш да карам до къщи пиян. Нали? — Усмихва се и аз не мога да му устоя, независимо че разбирам кристално ясно колко е важно да отстоявам позицията си.

— Добре, но ще седиш на пода или на леглото на Стеф.

Той негодува, но аз съм безкомпромисна. Един бог знае накъде ще тръгнат нещата, ако седнем заедно на тясното ми легло. Замислям се за възможностите при такъв сценарий и веднага се изчервявам. После безгласно си тегля една кратка реч по морал, защото преди няколко часа обещах на Ноа да стоя далеч от Хардин. Колко е лесно да обещаеш такова нещо. И после винаги намирам пътя към Хардин. По най-мистериозния начин винаги се оказваме заедно. Или пък той намира път към мен, както стана тази вечер.

Хардин се плъзва на пода и не мога да не се насладя на гледката. Колко е секси в бяла тениска! Контрастът между бялата материя и индигото по тялото му е толкова съблазнителен. Харесвам клонките на бръшляна, които се подават над тениската и се усукват около врата му, харесвам как татуировките му прозират под бялата материя.

Пускам филма и той веднага пита:

— Имаш ли пуканки?

— Не, трябваше да си донесеш — отвръщам закачливо и обръщам така екрана, че да вижда по-добре от пода.

— Мога да хапна и нещо друго — казва и аз го удрям по главата.

— Гледай филма и край на приказките, иначе ще те изритам навън.

Хардин се прави, че закопчава устните си с цип и ми подава невидим ключ, който аз изхвърлям зад гърба си, но не мога да не се засмея. Когато Хардин обляга глава на леглото, изведнъж усещам такова спокойствие и утеха. Точно това, което търсих, но не намерих през цялата изминала седмица.

Хардин гледа предимно мен и почти не следи филма, но не ми пука. Забелязвам как се усмихва, когато се смея на някоя смешна реплика, как лицето му посърва, щом се разплаквам на сцената, когато героинята изгубва паметта си, и как въздъхва облекчено с мен, когато двамата са пак заедно в края на филма.

— Какво ще кажеш за филма? — питам и започвам да търся друг филм.

— Голяма тъпотия! — заявява, но се усмихва, а аз изобщо не знам кога ръката му се е заровила в косата ми и я роши.

Веднага сядам и обръщам глава към стената.

Браво, Тереза, и без друго беше конфузно, сега го направи още по-зле!

— Нека аз да избера другия филм — предлага и посяга към лаптопа.

— Кой ти е казал, че можеш да останеш за още един филм?

— Не мога да карам. Все още съм прекалено пиян — казва с дяволита усмивка.

Знам, че лъже. Почти е изтрезнял, но е прав. По-добре да остане. Утре ще се справя с последиците от това, което реши да ми причини, защото… защото искам да е с мен.

Наистина съм жалка. Той самият ми го каза и беше прав, но не ми пука.

Иска ми се да го попитам защо не е останал на партито, а е предпочел да дойде тук, но решавам да изчакам филмът да свърши, защото знам, че ще се вкисели, ако започна да задавам прекалено много въпроси. Хардин избира някакъв Батман, който не съм гледала, и се кълне, че е един от най-добрите филми на всички времена. Всъщност, най-добрият. Смея се на ентусиазма му, а той обяснява какво е станало в предишните два филма на трилогията, но аз нямам никаква идея за какво говори.

С Ноа винаги гледаме филми заедно, но никога не ми е било така забавно, както с Хардин. Ноа гледа в екрана и не обелва дума, а Хардин не спира да приказва, коментира и сътворява един цял паралелен филм, много по-забавен от това, което гледам.

— Задникът ми се скова от тоя твърд под — казва, когато филмът започва.

— Леглото на Стеф е удобно и меко — отбелязвам, но това никак не му харесва.

— Няма да мога да виждам екрана оттам. Хайде, Теса. Ще си вържа ръцете зад гърба.

— Ох, добре! — изсумтявам и му правя място до себе си.

Той се усмихва, ляга до мен по корем, както съм легнала и аз, и изпружва пети нагоре. После обляга глава на ръцете под брадичката си и изведнъж лицето му става толкова спокойно. Красиво.

Филмът се оказва много по-добър от очакваното и вероятно съвсем ме е погълнал, защото когато свършва и поглеждам Хардин, той спи дълбоко.

В съня си изглежда прелестен, кротък, усмирен. Клепачите му леко помръдват, гърдите му се надигат тежко, но спокойно, от устните му се откъртва лека въздишка. Не мога да му се нагледам. Искам да докосна лицето му, но се отказвам. И вместо да го събудя и да му кажа да си ходи, аз го завивам, заключвам вратата и лягам на леглото на Стеф. Поглеждам го. Слабата светлина от екрана леко осветява лицето му. Когато спи, изглежда толкова по-млад и щастлив.

Унасям се и за миг ми минава през ума, че вече прекарвам втора поредна нощ… искам да кажа — цяла нощ с Хардин, а това никога не се е случвало с Ноа.

Подсъзнанието ми услужливо ми припомня, че с Хардин съм правила неща, които никога, абсолютно никога не съм си и помисляла да направя с Ноа.