Анна Тод
След (38)

Глава тридесет и седем

Хардин е един гнусен, противен човек. Ето защо не си е направил труда да се помръдне от стаята ми. Седи на леглото ми. Представям си как издърпвам лампата от контакта и го замервам в главата. Но не, нямам сили да се карам повече.

— Няма да се извиня — казва той, когато минавам край него и сядам на леглото на Стеф.

Няма да си седна на леглото, докато и той е там.

— Знам — казвам и лягам.

Няма да му позволя да ме примами да вляза в поредната словесна битка. Сега вече знам какъв е, познавам го много добре. Е, до тази сутрин може би не го познавах чак толкова добре. Или може би не го познавам изобщо. Снощи си мислех, че е просто едно ядосано момче, чийто баща го е изоставил, а Хардин се е уловил за тази болка и я е използвал, за да държи хората далеч от себе си. Но сега видях, че е един отвратителен, изпълнен с омраза човек. В него няма нищо добро. В онези мигове, когато смятах, че в него има нещо мило, е било само защото ме е подмамил да мисля така, нарочно ме е заблуждавал.

— Трябваше да знае — казва Хардин.

Захапвам устната си, за да не се разплача. Не казвам нищо, когато става и се приближава към мен.

— Върви си, Хардин — изричам, но когато вдигам поглед, той е над мен. А когато сяда на леглото до мен, аз скачам на крака.

— Трябваше да знае — повтаря и в мен се надига пак онзи безумен гняв. Знам, че точно това иска да постигне.

— Защо, Хардин, защо трябваше да знае? За да го нараня? И това е нещо хубаво и добро, така ли? На теб изобщо не ти пука дали знае, или не, какво общо има с теб? Можеше да си гледаш твоите неща днес и да не се появяваш тук, за да му казваш. Нямаше право да ни причиниш това! — Усещам как сълзите напират и вече не мога да ги спра.

— Ако бях на негово място, щях да искам да знам истината. — Гласът му е студен, безкомпромисен.

— Ти не си Ноа. И никога няма да бъдеш. Бях глупава, повярвах, че можеш да бъдеш… дори някакво негово бледо подобие. И откога те е грижа кое е правилно и кое не е?

— Да не си посмяла да ме сравняваш с него! — казва рязко. Как мразя, когато избира да отговори само на един от въпросите, които му се задават, този, на който му изнася, разбира се! Става и се приближава към мен, но аз веднага се местя в другия край на леглото.

— Няма база за сравнение, не го ли разбра вече? Ти си жесток, отвратителен задник, който не се интересува от нищо и никой, само от себе си. А той… той ме обича. Той иска да ми прости за всички грешки, които направих. — Гледам го в очите. — Ужасните ми грешки.

Хардин прави крачка назад, сякаш съм го ударила.

— Да ти прости?

— Да, ще ми прости. Знам, че ще ми прости. Защото ме обича. Така че жалкият ти план да ни разделиш и да седнеш с пуканките да гледаш, да се смееш и забавляваш, няма да проработи. Сега се махай от стаята ми.

— Това не беше… аз… — започва, но го срязвам. Достатъчно време загубих с него.

— Махай се. Знам, че вероятно вече планираш следващия си ход срещу мен, но знаеш ли какво, Хардин? Няма да ти се получи повече. Сега се махай от стаята ми.

Изненадана съм от грубия си език и ми става наистина неприятно, че казвам тези неща на Хардин.

— Не правя нищо подобно, Тес. Мислех си, че… след снощи… помислих си, че ти и аз…

Изглежда така, сякаш е забравил думите, сякаш не може да намери гласа си. А една част от мен, една огромна част умира от желание да узнае какво иска да ми каже, но нали точно така се заплетох в мрежата му! Използва любопитството ми срещу мен самата. Сякаш си играем игрички. Избърсвам с гняв очите си. Добре че вчера не сложих грим.

— Нали не вярваш сериозно, че ще се хвана на това, че всъщност изпитваш нещо към мен?

Трябва да спра и той трябва да си тръгне, преди ноктите му да се забият по-дълбоко в душата ми.

— Разбира се, че изпитвам, Теса. Караш ме да се чувствам толкова…

— Не, не искам да те слушам, Хардин. Знам, че лъжеш. Сигурно по някакъв перверзен начин се възбуждаш от лъжите си. Да ме накараш да повярвам, че изпитваш нещо към мен, както аз изпитвам към теб, и после да ми теглиш една. Знам вече как процедираш и няма да се хвана.

— Да изпитвам същото, което изпитваш ти към мен? Казваш ми, че… имаш чувства към мен? — очите му грейват с… надежда? Да, оказва се доста добър актьор. По-добър отколкото си мислех. Много добре знае, че имам чувства към него. Трябва да знае. Какъв друг мотив мога да имам, за да поддържам тази болна… връзка? Осъзнавам, че едва признала чувствата си към Хардин пред самата себе си, вече съм ги проснала пред него, за да може да ги смаже, да ги стъпче. И това е страшно. Никога през живота си не съм изпитвала такъв страх.

Всъщност… той вече ги прегази, нали?

Погледът му постепенно събаря стените, с които съм се оградила, а не мога да позволя това да се случи, няма да остана незащитена пред него.

— Тръгни си, Хардин. Няма да те моля повече. Ако не си тръгнеш веднага, ще извикам охраната.

— Тес, моля те, отговори ми — буквално умолява.

— Не ме наричай Тес. Това име е възприето само в семейството ми и от приятели, които наистина ме обичат и им пука за мен. А сега тръгвай — крещя. Искам да се махне от мен, да не е край мен. Мразя, когато ме нарича Тереза, но още повече мразя, когато ме нарича Тес.

Нещо в начина, по който го произнася, в начина, по който се движат устните му… толкова е интимно, толкова е хубаво.

По дяволите, Теса! Просто престани!

— Моля те, трябва да знам дали…

— Какъв дълъг уикенд, момичета и момчета! Изцедена съм — казва Стеф, която току-що е нахлула в стаята. По вида й личи, че трябва да е било приятно изтощение. Но когато вижда насълзените ми очи и мокрите ми бузи, обръща гневен поглед към Хардин:

— Какво става тук? Какво си й направил? Къде е Ноа? — пита и ме поглежда.

— Тръгна си. И точно това ще направи и Хардин.

— Теса… — Хардин не се отказва.

— Стеф, моля те, накарай го да си тръгне — умолявам я и тя кимва. Хардин не може да повярва, че в яда си използвам Стеф срещу него. Сигурно вече е бил решил, че пак ме е вкарал в капана.

— Хайде, Момчето Чудо да си ходи — казва Стеф, хваща го за ръка и го влачи към вратата.

Гледам в стената и чакам вратата да се затвори зад тях, но веднага чувам гласовете им в коридора.

— Какво правиш, Хардин, по дяволите? Казах ти да стоиш далеч от нея, защото ми е съквартирантка и не е като момичетата, с които си играеш. Тя е добра и мила. Прекалено добра за теб, честно.

Радвам се, че Стеф ме защитава така ожесточено, но и доста се учудвам. Това обаче не облекчава болката в гърдите ми. Сърцето буквално ме боли. Когато се скарахме с Хардин предишния път, си мислех, че знам какво е да ти разбият сърцето. Нищо не съм знаела! Болката тогава беше нищожна в сравнение с това, което изпитвам в момента.

Не искам да го признавам, но след нощта с Хардин чувствата ми към него са много по-силни. Особено като се има предвид, че и преди това не бяха никак за пренебрегване. Да го чуя как се смее, докато ме гъделичка, да усетя онази нежна целувка върху устните си, силните му мастилени ръце около тялото си, голата му кожа под пръстите си… това само ме потапя още по-дълбоко в чувството. Тези прекрасни интимни моменти ме накараха да мисля за него почти постоянно, но болката сега е много по-силна.

И за капак, нараних Ноа толкова жестоко, че мога само да се моля някога да ми прости.

— Не е така, не е това — акцентът му е по-плътен, думите са по-резки.

— Глупости, Хардин, познавам те. Намери си някоя друга. Има толкова много момичета. Тя не е от тези, с които можеш да постъпваш така. Има си приятел и не може да се справи с такива лайняни ситуации.

Не ми харесва да говори така за мен, сякаш съм прекалено чувствителна и слаба. Но може би е права. Откакто го видях, не правя нищо с живота си, само плача. А сега той се опита да съсипе и връзката ми с Ноа. Няма да се навия на такова приятелство с бонуси, независимо как ме кара да се чувствам. Имам достатъчно уважение към себе си, а и съм прекалено емоционална.

— Добре, няма да я доближавам, но те предупреждавам — не искам да я водиш на нито едно от партитата в моята къща — извиква накрая и чувам как стъпките му гневно кънтят по пода, докато се отдалечава. След малко долавям гласа му от дъното на коридора. — Пак те предупреждавам и не се шегувам. Не искам да я виждам никога през живота си. И ако случайно я видя, ще я унищожа.