Анна Тод
След (35)

Тридесет и четири

Хардин отива до гардероба си и изважда чифт боксерки на синьо-бели райета. Вдига ги и ги оглежда с отвращение.

— Какво? — питам и се подпирам на лакът, за да видя защо се възмущава.

— Тези са просто ужасни — казва.

Смея се, но от друга страна се радвам, че сега вече знам отговора на въпроса дали в тези шкафове има дрехи. Майката на Ландън и бащата на Хардин са му купили дрехи и са обзавели стаята му. И е наистина тъжно, че са направили всичко това и че го чакат някога да се върне у дома.

— Не са чак толкова зле — казвам, а той ги оглежда недоволно. Знам, че Хардин изглежда перфектно в обикновените си черни боксерки, но пък не мога и да си представя, че би изглеждал зле, каквото и да облече.

— Е, просяците нямат право на претенции. Връщам се след секунда. — Излиза от стаята само по боксерките с петното.

Господи! Ако Ландън го види! Ще е голям срам и унижение!

Първата ми работа сутринта е да обясня на Ландън как са се развили нещата. Но какво мога да му кажа реално? Не е така, както си мислиш? Не е така, както изглежда? Ние само си говорехме и после се съгласих да остана да спя тук. И не знам как се оказах само по бикини и тениска, а после му направих нещо подобно на… ръчна, но иначе не разбирам нищо от тези неща?!

Звучи ужасно, нали?

Отпускам глава на възглавницата и гледам тавана. Дали да не стана да проверя телефона си. Но веднага решавам да не го правя. Последното нещо, което ми трябва сега, е да чета съобщения от Ноа. Предполагам, че вече е откачил от паника, но стига да не казва на майка, изобщо не ме е грижа… чак толкова, колкото би следвало. И ако трябва да съм напълно откровена пред себе си, откакто целунах Хардин за първи път, чувствата ми към Ноа не са съвсем същите.

Знам, обичам Ноа, винаги ще го обичам. Но сега започвам да изпитвам съмнения какво всъщност обичам в него. Дали го обичам като някой, с когото искам да прекарам остатъка от живота си, или го обичам, защото винаги е бил стабилният, разумният човек в живота ми? Винаги е бил до мен, винаги ми е помагал, разбирал ме е и теоретично сме един за друг, но не мога да пренебрегна начина, по който се чувствам с Хардин. Преди да срещна Хардин, никога не бях изпитвала подобни емоции.

Не само когато телата ни са едно до друго. Просто когато ме гледа, стомахът ми се свива от радостно вълнение. И после… как отчаяно искам да го видя дори когато се пръскам от ярост, мразя го дори. И най-важното е, че не мога да пренебрегна факта, че той изцяло е завладял мислите ми дори когато се мъча да се убедя, че го презирам.

Колкото и да се опитвам да отрека, Хардин е влязъл под кожата ми. Вместо в леглото на Ноа, аз съм в леглото на Хардин.

Вратата се отваря. Хардин влиза, обул раираните боксерки. Не мога да не се засмея. Малко са му големи и са доста по-дълги от черните, но въпреки това му стоят много добре.

— Харесват ми — усмихвам се, той ме гледа сърдито, изключва осветлението и пуска телевизора. След това се качва на леглото и ляга до мен.

— Сега да чуя какво имаш да ми казваш. — Надявах се да не повдигне повече темата. — Не се срамувай. Преди пет минути ме накара да свърша в боксерките си — шегува се и ме придърпва към себе си. Заравям глава под възглавницата, а той се смее.

Измъквам глава, Хардин прибира косата ми зад ушите, след което ме целува нежно по устните. За първи път ме целува така нежно, много по-интимно е от всички целувки с език. После отпуска глава на възглавницата и сменя канала. Иска ми се да ме гушка, докато заспя, но имам чувството, че не е от тези мъже, които се гушкат.

Искам да съм добър за теб, Тес, не спирам да си повтарям думите му и да се питам дали наистина го мисли, или е много пиян.

— Все още ли си пиян? — питам и слагам глава върху гърдите му. Тялото му застива, но не ме отблъсква.

— Не. Мисля, че малкият ни двубой по надвикване в двора ми подейства отрезвяващо. — Едната му ръка държи дистанционното, а другата виси странно във въздуха, сякаш не знае какво да прави с нея.

— Е, поне един положителен резултат от двубоя — казвам.

Той ме поглежда:

— Май наистина е така — и най-накрая слага ръка върху гърба ми. Прегръдката му е едно от най-удивителните изживявания в живота ми. Каквото и да ми каже утре, колкото гадно и обидно да е, няма да може да ми отнеме този миг. Моето ново любимо място е тук — на гърдите му. И с ръката му на гърба ми.

— Мисля, че пияният Хардин ми харесва повече — прозявам се.

— Сериозно? — поглежда ме с недоверие.

— Може би — отговарям закачливо и затварям очи.

— Никак не те бива да замазваш положението и да се опитваш да отвлечеш вниманието ми, за да забравя какво ми обеща. Сега ми кажи.

Всъщност, защо да не му кажа. Така или иначе няма да спре да пита.

— Ами… мислех си за всичките онези момичета, с които… знаеш… си правил разни неща — опитвам се да скрия лицето си в гърдите му, но той пуска дистанционното, вдига брадичката ми нагоре и ме принуждава да го погледна в очите.

— Защо мислиш за тях?

— Не знам… защото аз нямам никакъв опит, а твоят опит е огромен. В това число и със Стеф — отговарям. Представям си ги заедно и ми се гади.

— Ревнуваш ли, Тес? — гласът му е весел, сякаш наистина му е забавно.

— Не, разбира се, че не — лъжа веднага.

— Е, мога да ти разкажа някои подробности в такъв случай, искаш ли?

— Не! Моля те, недей! — казвам умолително, той се смее и ме притиска леко към себе си.

Не казва нищо повече по въпроса и аз наистина съм крайно благодарна, защото не мога да понеса да слушам подробности относно флиртовете му. Очите ми натежават и се опитвам да се концентрирам върху телевизора. Толкова ми е удобно в ръцете му.

— Нали няма да спиш вече? Рано е — казва, а гласът му достига до мозъка ми като през мъгла.

— Рано? — Имам чувството, че е поне два сутринта. Дойдох някъде около десет.

— Да, рано е, едва полунощ.

— Това не е рано — прозявам се пак.

— За мен е много рано. Освен това искам да ти върна милия жест.

Какво?

О!

Кожата ми вече пари и се разбужда.

— Искаш, нали? — мърка в ухото ми.

Разбира се, че искам. Поглеждам го и се опитвам да скрия нетърпеливата си усмивка, но нищо не му убягва. С едно бързо негово движение се оказвам под него. Опира се на едната ръка, а другата се спуска надолу по тялото ми. Премествам единия си крак встрани и когато свивам коляно, ръката му пълзи бавно от глезена до най-горната част на бедрото ми.

— Толкова си мека — казва и повтаря движението. Стиска леко бедрото ми и цялата настръхвам. После нежно целува коляното ми. Кракът ми трепери, подскача. Той се усмихва и слага ръка под него, сякаш го окачва на кука.

Какво ще прави? Очакването ме побърква.

— Искам да усетя вкуса ти, Тереза. — Очите му се заковават в моите, опитва се да прецени реакцията ми. Устата ми е като след пожар. Защо пита дали може да ме целуне, като знае, че може да го направи винаги когато пожелае? Разтварям устни и чакам.

— Не. Тук, долу — обяснява и слага ръка между краката ми. Липсата ми на опит вероятно го шокира, но поне се старае да скрие усмивката си. Аз смръщвам лице, но пръстът му ме докосва през бикините. Поемам дъх през зъби. Пръстът му нежно се движи между краката ми. Не откъсва очи от моите.

— Готова си, Тереза, готова си за мен. — Гласът му е по-дрезгав от всеки друг път. Горещият му дъх жили ухото ми. Езикът му се плъзва по меката му част. — Говори ми, Тереза. Кажи ми колко силно го желаеш.

Искам да се свия на топка, за да успокоя бясната болка в слабините си, когато пръстът му притиска малко по-силно най-чувствителната ми точка. Не мога да намеря гласа си, изчезнал е. Стопил се е под допира му. След няколко секунди маха пръста си. Скимтя от недоволство.

— Не исках да спираш.

— Не каза нищо — изрича рязко. Вътрешно се свивам на топка. Не, не искам този Хардин. Искам смеещия се, весел и закачлив Хардин.

— Не ми ли личеше? — питам и сядам в леглото.

Той се изтегля назад и сяда на бедрата ми, но веднага мести тежестта върху коленете си. Пръстите му минават като четка по ръба на бикините ми и тялото ми веднага реагира, мърда и се надига, за да се притисне към неговото.

— Кажи го — настоява. Знае, че го искам, но държи да го кажа на глас. Кимам с глава, но той заканително размахва пръст.

— Не, без кимане. Просто ми кажи какво искаш, бейби — настоява и се отдръпва от мен.

Започвам да прехвърлям позитивите и негативите на ситуацията. Дали усещането, с което ще ме дари, си струва унижението да му кажа, че искам да ме целуне там? Ако е нещо, подобно на това, което ме накара да изживея само като ме докосваше с пръсти преди няколко дни, определено си заслужава. Протягам ръка и хващам голото му рамо, за да го спра да не става. Прекалено премислям нещата, знам, но мозъкът ми е като на автомобилно състезание. Премествам се до него.

— Искам да го направиш.

— Искаш да направя кое, Тереза?

Шегува ли се? Много добре осъзнава какво иска от мен и пак настоява да го кажа на глас?

— Знаеш… да ме целунеш — казвам и усмивката му цъфва. Навежда се към мен и ме целува по устните. Гледам го недоволно и той пак целува устните ми.

— Това искаш, нали? — казва, а усмивката не слиза от лицето му. Удрям го по ръката. Иска да ме накара да го моля ли?

— Да ме целунеш… там — казвам, изчервявам се и покривам лице с длани.

Той сваля ръцете ми и ги стиска здраво. И се смее.

— Не искам да те засрамвам, а просто желая да чуя от устата ти какво искаш да направя.

— Няма значение, Хардин — въздъхвам дълбоко. Защото наистина ме е срам или може би хормоните ме правят прекалено чувствителна, но моментът вече е минал, а и егото му ме дразни. Побърква ме постоянното му желание да ме командва и да ме ръчка, да ме подбутва насам-натам. Обръщам се с гръб, лягам в моята половинка и се завивам.

— Хей, съжалявам — казва, но не му обръщам внимание. И ме е яд не само на него, а на мен самата, защото усещам, че когато съм край него, се държа като тийнейджърка с полудели хормони.

— Лека нощ, Хардин — казвам студено и го чувам как въздиша. Изсумтява нещо като „добре тогава“. Насилвам се да затворя очи и се опитвам да мисля за каквото и да е, само да не си представям езика на Хардин. И тогава ръката му се увива около мен.

И заспивам.