Анна Тод
След (34)

Глава тридесет и три

Горещите му очи не се откъсват от моите, докато вървя към леглото. Слагам коляно на матрака. В същото време той се изтегля назад и нагоре, обляга се на рамката и ми подава ръка да се кача. Слагам малката си длан в неговата и той веднага ме придърпва върху себе си. Коленете ми са встрани от тялото му. Правили сме това и преди, в колата, но тогава бях по-облечена. Опитвам да се задържа над него, така че да не се докосваме, но Хардин определено има други намерения. Слага ръце на бедрата ми и леко ме дърпа надолу, за да седна върху него.

Тениската се надига и напълно оголва бедрата ми. Добре че си избръснах краката тази сутрин. В мига, в който телата ни се докосват, слабините ми пламват. Имам чувството, че под стомаха ми се е появила някаква спирала, която се усуква във всички посоки.

Знам, че това щастие няма да продължи вечно. Чувствам се като Пепеляшка и със свито сърце чакам часовникът да удари дванадесет, слагайки край на божествената ми нощ.

— Така е много по-добре — казва той и ми се усмихва дяволито.

Знам, че е пиян и затова се държи така мило. Е, доколкото изобщо може да бъде мил. Но засега и това е напредък.

Ако това наистина е последният ни път заедно, искам да бъде точно така. Мога да се държа както си искам, да правя каквото си искам, защото на сутринта ще му кажа никога повече да не ме доближава и той ще го изпълни.

Не спирам да си повтарям, че така е най-добре за всички. И знам, че той ще е на същото мнение, когато изтрезнее. В моя защита мога да кажа, че съм също толкова пияна от присъствието му… без да съм изпила бутилка скоч. Не спирам да си повтарям и това.

Хардин не откъсва очи от мен и започвам да се тревожа. Не знам какво да правя. Нямам представа докъде иска да стигне, а и не желая да изглеждам глупаво, като направя първата крачка. Той очевидно забелязва обърканото ми изражение.

— Какво има? — пита и слага длан на бузата ми. Пръстите му са толкова нежни, галят скулите ми. Неволно затварям очи.

— Нищо… Просто не знам какво да правя — признавам и свеждам поглед.

— Прави каквото ти се иска, Тес. Не мисли, не анализирай.

Облягам се леко назад и прокарвам ръка по голите му гърди. Поглеждам да видя дали ми е позволено, той кимва и когато притискам ръце към гърдите му, затваря очи. Пръстите ми галят птиците на гърдите му и се спускат надолу към мъртвото дърво на корема. Мислите ми препускат с бясна скорост. Когато прокарвам пръсти по ребрата му, изражението му е спокойно, но гърдите му се надигат по-бързо и тежко.

Не мога да контролирам движенията си, вече не. Палецът ми се плъзва по ръба на боксерките му. Той отваря очи, сякаш ударен от ток. Хардин смутен?

— Може ли… да… те… докосна? — питам и се надявам да разбере за какво го моля, без да се налага да обяснявам допълнително. Имам чувството, че съм напуснала тялото си, не мога да позная това момиче, което язди някакъв татуиран пънкар и го пита дали може да го докосне… там, долу? Спомням си какво каза Хардин… когато съм с него, съм самата себе си. И може би е прав. Харесва ми това, което правя, и начинът, по който се чувствам. Харесва ми електричеството, което се стрелва във вените ми, когато е такъв.

— Моля те! — казва и кима с глава.

Спускам ръка надолу, върху материята на боксерките му, и бавно достигам до забележителната издутина. Той си поема рязко дъх през зъби, а аз продължавам да го галя през материята на боксерките му. Не знам какво да правя, затова продължавам да го докосвам само с връхчетата на пръстите си. Прекалено ме е срам да го погледна в очите, затова не откъсвам поглед от растящата при допира ми подутина.

— Искаш ли да ти покажа какво да правиш? — пита тихо. Гласът му трепери. Обикновено самодоволното му, нахакано поведение се е трансформирало в нещо, което е пълна мистерия за мен.

Кимам, той хваща ръката ми и така я слага, че да го докосна пак. Разтваря дланта ми и увива пръстите ми около дължината му. Дишането му е накъсано, през зъби. Поглеждам го скришом през миглите си. Той пуска ръката ми и ми позволява да поема целия контрол.

— Мамка му, Тереза, не прави така — изръмжава. Съвсем се обърквам и ръката ми застива, готова съм да го пусна, изплашена, че правя нещо нередно. — Не, не, не това, продължавай да го правиш. Просто не ме гледай така.

— Как?

— С тези невинни очи. Защото искам да правя такива неща с теб, мръсни неща, толкова много искам.

А аз искам да легна по гръб на леглото и да го оставя да прави тези мръсни неща с мен, да прави всичко, което пожелае. Искам да съм негова, да се освободя от това нещо… каквото и да е то… което понякога ме кара да се чувствам така изплашена и несигурна.

Усмихвам му се и продължавам да движа ръката си. Искам да го събуя, но се страхувам, прекалено много се страхувам. От устните му се откъртва стон и аз стискам по-здраво, защото искам отново да чуя този стон. Продължавам да движа бавно и да стискам силно. Явно му харесва. Навеждам се напред и притискам устни към кожата на шията му. Той простенва.

— Мамка му, Тес, толкова е хубаво да усещам ръката ти около мен. — Стискам малко по-силно и той сбърчва лице. — Не толкова силно, бейби — добавя, но в гласа му няма укор, толкова е нежен и внимателен. Сякаш не е онзи човек, който ми се подиграваше, присмиваше и обиждаше.

— Извинявай — казвам и целувам врата му. Езикът ми гали кожата под ухото му и тялото му започва да трепери. Ръцете му се плъзват към гърдите ми и дланите му ги обгръщат като в чашка.

— Може. Ли. Да. Сваля. Сутиена. Ти?

Гласът му е дрезгав, не може да го контролира. Това, което ме учудва най-много, е начинът, по който му действам. Кимам и очите му грейват от вълнение.

Ръцете му треперят, плъзга ги под тениската, по гърба ми и разкопчава сутиена ми с такава бързина и вещина, че веднага се сещам за другите момичета, питайки се колко ли пъти го е правил. Стотици? Моментално избутвам мисълта някъде назад.

Хардин плъзга презрамките по раменете ми. Налага се да го пусна за секунда. После мята сутиена някъде из стаята и ръцете му моментално се връщат на гърдите ми. Пръстите му леко докосват зърната ми, а устните му търсят моите. Скимтя в устата му и пак увивам ръце около ерекцията му.

— О, Теса, ще свърша — казва, а аз усещам влагата между бедрата си, чувствам как попива в бикините ми, макар че Хардин докосва само гърдите ми. Мисля, че ще свърша с него. Достатъчно ми е да слушам стоновете му и да усещам нежния му допир по гърдите и зърната си.

Мускулите на краката му се обтягат, застива, целувката му става по-настоятелна и влажна, ръцете му се отпускат до тялото и усещам как топлата течност попива в боксерките му.

Бавно махам ръката си. За първи път мъж изживява оргазъм с моя помощ. Странна топлина сгрява гърдите ми, защото вече съм почти жена… е… не съвсем, но правя малки, макар и несигурни крачки.

Гледам влажното петно върху боксерките му и наистина ми харесва тази сила и контролът, които мога да упражнявам върху него. Харесва ми, че мога да дам на това тяло удоволствието, което и то дава на мен.

Хардин отпуска глава назад и си поема няколко дълбоки глътки въздух, а аз седя на бедрата му и не знам какво да правя. След малко отваря очи, надига глава и ме поглежда. Ленива усмивка се плъзва по лицето му и той се надига да ме целуне по челото.

— Никога не съм свършвал така — казва и аз пак започвам да се чувствам неловко.

— Толкова ли беше зле? — опитвам се да сляза от краката му, засрамена от изказването му. Но той ме спира.

— Какви ги говориш? Беше невероятно добра! Обикновено ми е нужно много повече от това да ме стискат през боксерките.

Силен пристъп на ревност ме жилва право в гърдите. Не искам да мисля за всички онези момичета, които са го карали да изпитва същото, не искам да се сещам, че е изживявал същото с всяко едно от тях. Той ме наблюдава и сигурно се чуди за какво мисля, защото слага длани около лицето ми и потърква палец в челото ми. Да, трябва да се задоволя с факта, че другите е трябвало да правят много повече от мен, но все пак ми се иска да нямаше други.

И не разбирам защо изобщо трябва да се замислям над тези неща, при положение че отношенията ни са напълно неясни, пълна мъгла и каша. Никога няма да излизам на срещи, никога няма да имаме връзка, никога няма да имаме нещо повече от това, но точно сега искам да живея за мига, да усещам с всяка клетка от тялото си, че сме ние, само аз и Хардин. Мисълта ме кара да се усмихна, защото аз не съм човек, който живее за мига. Никога не съм била. В нито едно отношение.

— За какво си мислиш? — пита, но аз клатя глава. Не искам да споделя за чувството си на ревност и за мислите си в тази насока. Не е честно, не е разумно и наистина не желая да водя този разговор.

— Хайде, Теса, кажи ми — подканя ме пак, но аз клатя глава. И тогава Хардин вече не е Хардин, защото човекът, който хваща бедрата ми, събаря ме на леглото и започва да ме гъделичка, не… е Хардин, нали? Или? И аз пищя, смея се и падам на леглото. И така, докато вече не мога да си поема дъх от смях. А неговият смях кънти и се блъска в стените на стаята. Това е най-прекрасният звук, който някога съм чувала. Никога не го бях чувала да се смее така. Не знам защо, но имам подозрението, че никой друг не познава този смях. Независимо от недостатъците му… които са безкрайно много, мисля, че имам късмет, и съм наистина щастлива да го виждам такъв, да съм с него в този миг.

— Добре, добре, ще ти кажа — пищя и той спира.

— Правилен избор — казва. — Задръж си мисълта за малко, трябва да се преобуя.

Изчервявам се.