Анна Тод
След (33)

Глава тридесет и две

Очите ми бавно се адаптират към мрака в стаята. Единствената светлина идва от лунния сърп, който наднича през прозореца.

— Хардин? — прошепвам.

Чувам как се препъва в нещо, псува. Опитвам се да сдържа смеха си.

— Тук съм — казва и включва лампата на бюрото. Оглеждам се. Стаята е голяма и ми напомня на хотелска. До едната стена има има огромно легло с балдахин, тъмна завивка и над двадесет декоративни възглавнички. Бюрото също е с ненормални размери — от черешово дърво и с дърворезба, доколкото разбирам, а компютърът на бюрото има по-голям екран от телевизора в общежитието ми. Има огромен, объл, издаден навън прозорец, пред който виждам вградена пейка, а върху останалите прозорци са спуснати тъмносини пердета, за да не пропускат лунната светлина.

— Това е… моята стая — казва Хардин и потърква врата си. Изглежда леко смутен.

— Имаш стая тук? — питам.

Да, разбира се, че има! Нали това е къщата на баща му, очевидно и Ландън живее тук. Ландън спомена, че Хардин никога не идва при баща си и може би затова тази стая изглежда като музей. Стерилна и недокосната, без облик и идентичност.

— Да, но… всъщност не съм спал тук… преди… тази вечер — казва, сяда на скрина пред леглото и започва да развързва обувките си. Измъква чорапите и ги пъха в тях. Сърцето ми се пълни с топлина, като си помисля, че участвам в нещо, което Хардин ще направи за пръв път в живота си.

— О? Защо? — питам. Искам максимално да се възползвам от пиянското му откровение.

— Защото не искам. Мразя това място — отговаря тихо, разкопчава черните си панталони и ги събува.

— Какво правиш?

— Събличам се — казва, сякаш съм сляпа.

— Искам да кажа… защо?

Макар че изгарям от желание да усетя ръцете му върху кожата си, от друга страна се надявам да не си помисли, че ще правим секс.

— Е, нямам намерение да спя по джинси и обувки — казва и се усмихва. Заравя пръсти в косата си и изправя кичурите си право нагоре. Всичко, което прави, ме побърква.

— О!

После издърпва тениската си нагоре и вече не мога да отвърна поглед. Татуираният му корем е просто перфектен. Хвърля тениската към мен, но аз не я хващам. Пада на пода. Поглеждам го въпросително и той обяснява с усмивка:

— Можеш да спиш с това. Предполагам, няма да искаш да спиш само по бельо. Но ако решиш да не я ползваш, разбира се, че нямам нищо против — намига ми и аз се смея.

И защо се смея? Не, не мога да спя с тениската му, ще се чувствам прекалено гола.

— Мога да спя и така — казвам.

Той ме оглежда. Досега не е направил нито един груб коментар относно дългата ми пола и широката ми бяла блуза и се надявам изобщо да не започва.

— Добре. Както искаш. Щом държиш да ти е неудобно.

После тръгва към леглото само по боксерки и започва да мята възглавничките по пода.

Приближавам се и отварям раклата. Да, празна е. Точно както предполагах.

— О, не ги хвърляй на пода, мисля, че мястото им е тук — казвам, а той се смее и пуска още една на пода. Въздъхвам, събирам всички възглавнички и ги набутвам в раклата. Той пак се смее, дърпа горната завивка и се хвърля в леглото. После слага ръце под тила си, кръстосва крака и ми се усмихва. Думите, татуирани върху ребрата му, са разпънати заради обтегнатите му нагоре ръце. Тялото му е… съвършено.

— Нали нямаш нищо против да спиш в едно легло с мен? — пита, а аз въртя очи. Всъщност нямах никакво намерение да спя в едно легло с него. Знам, че е грешно, че е лошо и неморално, но искам да спя в едно легло с него, искам повече от всичко на света, повече отколкото самата аз предполагах.

— Не, леглото е достатъчно голямо за двама ни — казвам с усмивка. Не знам дали защото ми се усмихва, или защото е само по боксерки, но съм в много по-добро настроение отпреди.

— Ето, това е тази Теса, която обичам — заявява весело и сърцето ми подскача при тези думи. Знам, че не ме обича и че никога не би го казал в този смисъл, но прозвуча толкова хубаво от устата му.

Качвам се на леглото и се свивам в единия ъгъл, възможно по-далеч от него. Още малко и ще падна. Чувам как се смее и се обръщам към него.

— Кое му е смешното?

— Нищо — лъже веднага и захапва устната си, за да не се разсмее. Харесвам този закачлив Хардин. И настроението му е толкова заразно.

— Кажи ми! — цупя се и издувам напред долната си устна. Погледът му заковава моя, езикът му обхожда долната му устна, секунда преди да я засмуче между зъбите си.

— Никога не си спала с мъж в едно легло, нали? — обръща се настрани и се намества по-близо до мен.

— Не — отговарям честно. Усмивката му става още по-широка. Между нас има не повече от метър и преди съзнанието ми да регистрира действията на ръката ми, аз вече посягам да докосна трапчинката му. Очите му се стрелват изненадано към моите. Уплашено дърпам ръката си назад, но той успява да я хване и пак я слага на бузата си, после започва да я движи нагоре-надолу. Много бавно.

— Не разбирам как така никой не те е чукал досега. Предполагам, че е заради планирането. Вероятно помага, когато човек иска да устои на нечий чар — казва, а аз едва преглъщам.

— Никога не се е налагало да устоявам на някого — признавам.

Момчетата в гимназията ме харесваха, знам, сваляха ме, но никой никога не ми предлагаше секс. Всички знаеха, че съм с Ноа. Всички ни харесваха като двойка и всяка година ни избираха в Представителния ученически комитет.

— Това е или лъжа, или си била в училище за слепи. Само устните ти ми докарват забележителна ерекция.

Възкликвам изненадано, а той се смее. Слага дланта ми пред устата си и прокарва влажните си устни по нея. Дъхът му е горещ. Изведнъж оголва зъбите си и леко ги впива в мекото на показалеца ми. Не знам как, но усещането се прехвърли директно под стомаха ми. Слага ръката ми на шията си и я движи леко. Пръстите ми докосват татуирания бръшлян. Той ме наблюдава внимателно, но не ме спира.

— Харесваш, когато ти говоря така, нали? — Очите му са потъмнели и толкова ме възбуждат! Дъхът ми като че спира, а той отново се усмихва. — Виждам порозовелите ти бузи и чувам как дишането ти се променя — казва, а аз се смея тихичко, защото не знам какво друго да направя. Никога няма да призная, че думите му разбъркват слабините ми като с миксер.

После пуска ръката ми, но увива своята около кръста ми и намалява разстоянието между нас. Топло ми е. Много ми е топло. Ако не се охладя, скоро ще започна да се потя.

— Можеш ли да включиш вентилатора? — питам. Знам, че не му е приятно да става, но аз го моля още веднъж настоятелно, той въздъхва и става.

— Ако ти е топло, защо не махнеш тези тежки и неудобни дрехи. Полата ти сигурно боде.

Да, чаках да направи коментар за дрехите ми, но последното изречение ме кара да се засмея, защото виждам истинския му мотив.

— Теса, трябва да се обличаш според… тялото си. Тези дрехи прикриват женствените ти извивки. Ако не те бях видял по сутиен и бикини, никога нямаше да предположа колко си сексапилна. А тази пола стои на тялото ти като чувал за картофи.

Смея се, макар че обижда дрехите ми, но в същото време ми прави мил комплимент.

— Как предлагаш да се обличам? Мрежа на краката и потници над пъпа?

— Не. Може би бих се зарадвал да те видя някога и така, но не. Можеш пак да не показваш тялото си, но обличай дрехи, които са твой размер. Тази риза например крие гърдите ти, а е грехота. Няма защо да се срамуваш с такива цици.

— Спри да използваш тези ужасно грозни думи — скарвам му се, но той се усмихва.

Когато се връща в леглото, свива почти голото си тяло до мен и ми става още по-топло. Последните му думи ми дават кураж и увереност и аз скачам от леглото.

— Къде отиваш? — пита и не успява да скрие паниката в гласа си.

— Да се преоблека — вдигам тениската му от земята. — Сега се обърни и не гледай — добавям с ръце на кръста.

— Не.

— Какво значи това „не“?

Как може да ми отказва!

— Няма да се обърна. Искам да те видя.

— О, добре — казвам с усмивка, клатя глава и изгасвам лампата.

Хардин бурно недоволства, а аз се усмихвам на себе си, докато свалям ципа на полата. Тя пада и образува купчинка в нозете ми и точно тогава Хардин включва друга лампа.

— Хардин! — вдигам полата, но той се е надигнал на лакти и никак не се срамува да оглежда цялото ми тяло от главата до петите. Е, виждал ме е и по-гола, а и няма да ме послуша.

Въздъхвам и издърпвам ризата си през главата. Не, няма да отричам, че тази игра ми харесва, а и дълбоко в себе си искам да ме гледа, искам да ме желае. Сутиенът и бикините ми са най-обикновени. Нищо особено наистина, но изражението му ме кара да се чувствам красива и съблазнителна. Плъзвам тениската му през главата си. Мирише толкова хубаво. На Хардин.

— Ела тук — прошепва. Подсъзнанието ми казва да бягам с все сила, но аз не му обръщам никакво внимание. Тръгвам към леглото.