Анна Тод
След (20)

Глава деветнадесет

Нямам никаква идея какво правя, но не мога да спра. В мига, в който устните ми докосват неговите, усещам как рязко си поема дъх. Имат точно този вкус, който си представях. Когато отваря уста и ме целува, усещам лекия аромат на мента. Искам да кажа… наистина ме целува. Топлият му език се плъзва по моя. Усещам металния пръстен на устната му върху ъгълчето на устата си.

Тялото ми е като подпалено. Никога не съм се чувствала така. Той слага ръце до лицето ми и обгръща с длани почервенелите ми бузи. И веднага след това ръцете му политат надолу към ханша ми.

После се отдръпва леко и ме целува кратко по устните.

— Тес — издишва името ми и веднага след това устните му се залепват за моите. Езикът му се плъзва в устата ми. Съзнанието ми отказва да работи и да контролира движенията ми. Сензационно чувство е завладяло цялото ми тяло. Всеки милиметър от него. Хардин ме придърпва за бедрата и ляга назад на леглото. Не знам какво да правя с ръцете си, но те сами намират гърдите му, а тялото ми само се покатерва върху него. Кожата му е гореща, а дъхът му е насечен и бърз.

Той откъсва устни от моите, а аз не мога да спра лекия стон на недоволство, но секунди след това те вече са на врата ми. Усещам езика му. Диханията ни се сливат. Той хваща главата ми, за да я държи неподвижно, и продължава да целува врата ми. Зъбите му леко захапват кожата ми, а когато я засмуква, усещането се стрелва като ток по цялото ми тяло.

Не знам кое ме замайва повече — алкохолът или Хардин, но при нормални обстоятелства и с друг човек бих изпитала срам и смут. Никога не съм целувала момче по този начин. Никога. Дори и Ноа.

Ноа!

— Хардин… спри — казвам, но не мога да повярвам, че това е моят глас — дрезгав и сух.

Но той не спира.

— Хардин! — казвам отново и сега вече гласът ми е рязък и ясен. Той пуска косата ми.

Поглеждам в очите му. Сега са много тъмни и дълбоки. Устните му са тъмнорозови и подпухнали от целувката.

— Не бива, не можем… — Макар че наистина искам, много искам да не спира.

Нежността в очите му изчезва за секунда, изправя се и аз се катурвам към другия край на леглото.

Какво се случи?

— Съжалявам. Съжалявам — казвам, защото това е единствената дума, за която се сещам.

Имам чувството, че сърцето ми ще гръмне. Ще експлодира всеки миг.

— За какво съжаляваш? — става и тръгва към гардероба си. Вади черна тениска и се облича. Очите ми попадат на значително отеснелите му боксерки. Особено отпред. Изчервявам се и обръщам поглед встрани.

— За това, че те целунах… Не знам защо го направих — казвам, макар че изобщо не съжалявам и не искам да се извинявам.

— Беше само една целувка. Хората се целуват през цялото време — казва Хардин. Не знам защо думите му ме нараняват. Не че ми пука, ако не е изпитал това, което изпитах аз… И какво изпитах аз? Повече от сигурна съм, че не го харесвам. Просто съм пияна, а той е привлекателно момче. Беше дълга нощ и алкохолът ме е накарал да го целуна. Наистина не знам дали го харесвам… в смисъл — дали наистина го харесвам. Опитвам се вътрешно да смажа желанието си да го направим пак.

Не, просто беше мил с мен и затова съм реагирала така — това е всичко. Нали?

— В такъв случай, може ли да не го правим достояние на всички? — питам. Знам, че ще се чувствам ужасно зле, ако каже на някого. Защото аз не съм такава. Не се напивам и не изневерявам на приятеля си по някакви партита.

— Повярвай ми, аз най-малко искам друг да знае. Сега спри да говориш за това — казва ядно.

Ето го и арогантния Хардин.

— Ето, пак се държиш като… както винаги. Доброто старо твое истинско аз?

— Винаги съм бил себе си, никога не съм бил някой друг. И не си мисли, че само защото ме целуна, и то против волята ми, си дължим нещо един на друг или че имаме някаква връзка.

Против волята му? Все още усещам пръстите му в косата си, как ме придърпа върху себе си и как устните му шептяха Тес, преди да ме целуне втория път. Скачам от леглото като ужилена.

— Можеше да ме спреш.

— Едва ли можех да те спра — казва саркастично и пак ми се плаче. Това момче може да ме разревава винаги когато съм край него. Или пък просто ставам много чувствителна в негово присъствие? Прекалено е унизително, прекалено болезнено е да слушам как твърди, че съм го насилила да ме целуне. Заравям лице в дланите си и тръгвам към вратата.

— Можеш да останеш тук тази вечер просто защото не виждам къде ще отидеш — казва тихо, но аз клатя глава. Не искам да оставам край него. Това е част от малката му игра. Предлага ми да остана тук, за да ме заблуди, че е почтен човек, и когато заспя, ще нарисува нещо вулгарно на челото ми.

— Не, благодаря — казвам и излизам. Когато стигам до стълбите, мисля, че чувам как вика името ми, но не спирам.

Хладният вятър навън ми действа ободрително. Гали и охлажда кожата ми. Сядам на познатата каменна стена и включвам телефона си. Почти четири сутринта е. След един час трябваше да се събудя, да си взема ранен душ, преди всички останали да се разщъкат, и да започна да уча. А вместо това какво правя? Седя на олющената каменна ограда. Сама. В мрака. Наоколо се размотават неколцина пияни. Не знам какво да правя и накъде да тръгна.

Намирам в телефона си последните съобщения от Ноа и майка ми. Разбира се, че й е казал! Не че не съм очаквала да постъпи точно така! Но не мога да му се сърдя, защото току-що му изневерих!

Имам ли право да му се сърдя?