Анна Тод
След (12)

Глава единадесет

Гледам в тези изумителни зелени очи и се питам защо не съм ги забелязала досега. И тогава се сещам — защото Хардин дори не си бе направил труда да ме погледне в очите. Досега. Красиви, дълбоки, изненадани очи. Той хваща ръката ми и ме дърпа.

— Не ме докосвай! — извиквам и се опитвам да освободя ръката си.

— Плакала ли си? — пита с любопитство. Ако вече не го познавах добре, бих си помислила, че е загрижен за мен.

— Просто ме остави на мира, Хардин!

Той застава пред мен и високото му тяло блокира пътя ми. Не съм в състояние да търпя игричките му повече. Не и тази вечер.

— Хардин, моля те, ако има поне грам човещина в теб, остави ме на мира. Просто си спести за утре сутринта коментара, който предполагам, че ще направиш. Моля те.

Не ми пука колко жалка звуча, не ми пука дали усеща отчаянието и срама в гласа ми. Просто искам да ме остави, да се махне от мен.

За секунда по лицето му преминава сянка на объркване. Гледа ме и не казва нищо. След малко отваря уста и думите излизат с много равен и премерен тон:

— Можеш да спиш в една от стаите тук, на този етаж. Там сложих Стеф.

Чакам да каже още нещо, но той мълчи. Просто ме гледа.

— Добре — казвам тихо и той се отмества да мина.

— Третата врата вляво — дава последни инструкции и се обръща, излиза и се скрива в стаята си.

Какво беше това, по дяволите? Никакъв груб коментар?

Но утре няма да пропусне… ако го видя изобщо. Вероятно има планер за тези неща, за гадните неща, които възнамерява да каже на хората. Така както аз имам планер за часовете и домашните си. Просто съм повече от сигурна, че съм в план-графика му за утре.

Третата стая е малка, много по-тясна от тази на Хардин. Има две еднакви легла. В сравнение с пространството, с което разполага Хардин, изглежда като стая в общежитие. Може пък да е нещо като лидер? Но по-резонното обяснение е, че всички се страхуват от него и че е успял с насилие и грубост да се пребори за най-голямата стая.

Стеф спи на леглото до прозореца. Събувам обувките си и я завивам с одеялото. После заключвам вратата и лягам на другото легло.

Мислите ми са се разпилели по пода, в леглото, навсякъде из стаята, само не и в главата ми. Мрачни рози и гневни зелени очи нахлуват в сънищата ми.