Анна Тод
След (11)

Глава десет

Не мога да спра сълзите. Мразя колежа, а лекциите дори не са започнали.

Защо не ми се падна някое момиче като мен? Сега трябваше вече да съм си легнала, да се подготвям за понеделник. Не ми е мястото на такива събирания, не ставам за партита и със сигурност не ми е мястото сред такива хора.

Наистина харесвам Стеф, но не съм човек, който може да се справи с такива гледки, с подобни сцени, с хора като Хардин. А той… той е пълна загадка. Защо винаги се държи като задник?

Веднага след това се сещам за стената с книгите — защо и как така има всички тези прекрасни книги? Няма начин този непочтен грубиян, този татуиран нещастник да има мозък да оцени красотата на думите в тези прелестни книги. Единственото четиво, с което го виждам, е етикетът на гърба на бутилка бира. Попивам сълзите по бузите си и осъзнавам, че дори нямам идея къде се намирам, къде е къщата, къде са общежитията. Нямам представа как да се прибера. Колкото повече се замислям за решението си да дойда тук тази вечер, толкова повече се вбесявам и стресът бавно започва да ме поваля.

Трябваше да помисля по-внимателно. Ето, това е причината да обмислям всичко, да планирам. За да не се случват такива неща.

Къщата е претъпкана, музиката е прекалено силна. Нейт не се вижда никъде. Не виждам и онова момче — Зед. Може би най-разумно е да намеря някоя стая и да спя на пода? Има поне петнадесет стаи, а може и да извадя късмет и да намеря някоя празна.

Колкото и да се опитвам да прикрия емоциите си, не мога и не искам да сляза и всички да ме видят такава.

Намирам банята, където бяхме със Стеф, сядам на пода и слагам глава на коленете си. Обаждам се на Ноа. Сега вдига на второто позвъняване.

— Тес? Късно е. Добре ли си? — пита със сънлив глас.

— Да. Не. Дойдох на това глупаво парти със съквартирантката ми и сега съм в тази къща, няма как да се прибера и няма къде да спя — хълцам и се давя в сълзи. Знам, че проблемът ми не е на живот и смърт, но съм толкова разочарована от себе си! Да допусна да ми се случи такова нещо! Да попадна в такава ситуация!

— Парти? С червенокосото момиче? — пита крайно изумен.

— Да, със Стеф. Но тя загуби съзнание.

— Защо изобщо си пилееш времето с това момиче? Тя е толкова… тя не е човек, с който ти би прекарала повече от минута — заявява, а презрението в гласа му ме дразни още повече. Исках да ми каже, че всичко ще е наред, да каже нещо окуражително. Не да ме обвинява! И то така грубо.

— Проблемът не е в това, Ноа… — въздъхвам, но тогава някой започва настоятелно да натиска дръжката на вратата на банята. — Секунда! — извиквам на човека, който се опитва да влезе. Попивам очите си с тоалетна хартия, но единственият резултат е, че успявам да размажа очната си линия. Ето точно това е причината никога да не нося грим. — Ще ти се обадя след малко, някой иска да ползва банята — казвам на Ноа и затварям, преди той да започне да протестира.

По вратата вече се блъска. Бягам да отворя и продължавам да бърша очите си.

— Казах, че идв…

И спирам. Две гневни зелени очи се забиват в мен.