Анна Тод
След (1)

Пролог

Колежът винаги е бил едно от най-важните неща в живота на човека. Хората в наши дни първо искат да знаят какво си завършил, а чак след това може и да попитат за името ти. Сякаш колежът определя какъв човек си, колко струваш и какво ще бъде бъдещето ти.

Бях много малка, когато започнаха да ме учат, да ме подготвят, буквално да ме тренират за бъдещето. Това се беше превърнало в нещо като мания, на границата на лудостта, обсебеност, жизнена потребност, която изискваше нечовешки подготовки. Всеки изпит по всеки предмет, всяко домашно, всеки проект се въртеше около единствената цел — да вляза в колеж. И то не в какъв да е колеж, а в Централен колеж „Вашингтон“ — същия, който майка ми така и не успяла да завърши.

Нямах никаква представа, че колежът не се свежда само до академични часове и учене. Нямах никаква представа, че изборът на задължителни предмети през първия семестър след няколко месеца вече щеше да ми се струва просто като една рутина.

По онова време бях наивна. И в много отношения все още съм такава. Но как можех да предположа какво ме чака?

Запознанството със съквартирантката ми, както и с компанията, с която движеше, беше супер странно. Бяха толкова различни от младите хора, които познавах. Бях възмутена и смутена не само от външния им вид, но и от пълното им безразличие към това, което се случва в колежа. Шокираше ме фактът, че рядко се явяваха на лекции.

И… се потопих в тяхната лудост…

И тогава той се примъкна и загнезди в живота и в сърцето ми.

Още при първата ни среща Хардин преобърна живота ми. Нито един курс, нито една лекция в гимназията биха могли да ме подготвят за това, което реално се случи в колежанския ми живот. Филмите, които гледах като тийнейджърка, бързо се превърнаха в моя реалност.

Дали бих променила нещо, дали бих постъпила по различен начин, ако знаех какво ме чака? Не съм сигурна. Иска ми се да отговоря на този въпрос, но истината е, че не мога. Понякога съм толкова изгубена и заслепена от спомена за хубавите страстни моменти и тогава виждам само него. Ето защо преценката ми не е реална.

Но после се сещам за болката, която ми причини, онова парещо ужилване от загубата на… себе си; за хаоса, насред който се оказах, когато целият ми свят се разпадаше, и отговорът не е така ясен, както би бил преди време.

Сигурна съм само в едно: животът ми никога няма да бъде същият, както и сърцето ми.

Не и след като Хардин нахлу в тях с взлом.