Дженифър Браун
Списъкът на омразата (44)

44.

— Знам, че не искаш да ме впечатлиш — каза госпожа Тейт. На бюрото пред нея имаше наполовина изядена поничка. Над нея се виеше излизащата от чашата с кафе пара. В офиса й миришеше хубаво още от сутринта. Миришеше както трябва да мирише, когато човек се събужда — силно, свежо, уютно. — Но аз наистина съм впечатлена. Това е вълнуваща новина.

— Не е новина — наместих се сънливо на стола си пред бюрото й. — Просто казвам, че искам тези каталози. Да ги разгледам по-късно.

Тя закима с ентусиазъм.

— Разбира се. Естествено, че за по-късно. Кой би те обвинил? По-късно е хубава дума. Колко по-късно?

Свих рамене.

— Не знам. Колкото трябва. Трябва ми малко време да обмисля нещата. Но вие сте права. Преди онази случка винаги съм искала да отида в колеж. Не мога просто да обърна гръб на онова, което съм била.

Сега вече знаех коя не съм била и бях твърдо решена да разбера коя съм и каква ще стана. Госпожа Тейт отвори една папка и извади няколко доста дебели брошури.

— Не мога да ти опиша колко се радвам да чуя това. И горда — засия тя. — Ето ти тези като начало. Имаш голям избор. Не се срамувай да ми се обаждаш за всеки възникнал въпрос или ако имаш нужда от помощ за решението си.

Тя ми подаде брошурите и аз се наведох напред да ги взема. Усетих тежестта в дланта си и това ми хареса. Този път бъдещето ми се стори по-тежко от миналото.