Дженифър Браун
Списъкът на омразата (46)

Благодарности

На първо място искам да поднеса дълбоката си благодарност към Кори Диос за дадения ми шанс, за това, че беше мой наставник и приятелка, че ми даваше кураж да продължа работата си и за това, че е моят най-възторжен читател.

Едно голямо благодаря и на Т. С. Фергюсън, който повярва в моята история и ме научи как да я разкажа, отговаряйки търпеливо на безумните въпроси, с които го засипвах, и окуражавайки ме да задълбая по-дълбоко, отколкото съм предполагала, че мога. Благодаря и на всички от „Литъл Браун“, които ми помогнаха да оформя книгата такава, каквато е, особено на Дженифър Хънт, Алвина Линг и Мелани Сандърс. Специални благодарности и на Дейв Каплан за невероятната обложка.

Благодаря на моите приятели по перо Черил О’Донован, Лори Фабрицио, Нанси Писторио и момичетата от кафене „Скрайб“ — Дани, Джуди, Серена и Сузи — че ми удряха по едно рамо, когато започнех да мрънкам „Не мога“ и „Не става“.

Благодаря на моята майка — Бони Макмилън. Тя не само ми повтаряше всеки ден, но и ми показваше на практика, че в живота всичко е възможно. Благодарности и на баща ми, Томас Горман, който не спираше да говори на всички, че романът, над който работя, е най-хубавият на света. Благодаря и на мащехата ми Шери Горман, и на пастрока ми — Бил Макмилън, както и на другите ми „родители“ — Денис и Глория Хей, и на „сестра ми“ — Соня Джаксън, която ми повтаря години наред, че този ден ще дойде.

Нямам достатъчно думи да изразя благодарността си към моя съпруг Скот за търпението, любовта и подкрепата. И на моите деца Пейдж, Уестън и Ранд — благодаря ви, вие бяхте моето вдъхновение. Изпълнена съм с надежда за бъдещето, щом то включва вас тримата.

И накрая благодарности и много любов на онзи, който пръв дръпна струната. Джак, дължа ти една голяма целувка!