Дженифър Браун
Списъкът на омразата (40)

40.

— Мисля, че трябва да го направиш — каза доктор Хелър и изсипа изпитото си наполовина кафе в мивката на малкия кухненски бокс до кабинета си.

Щом напуснах болницата, отидох директно при него. Кабинетът му беше на края на същата улица. Не знаех къде другаде да отида, а имах нужда да поговоря с някого. Хванах го между двама клиенти, но ми даде само няколко минути, докато се подготви за следващия. Последвах го в кухненския бокс, наблюдавах как хвърля в боклука останалите от клиентите кутии от безалкохолно и събира документите от масата.

— Напиши нещо. Не е необходимо да е някаква апология. Просто покажи какво е за теб това училище.

— Нещо като стихотворение ли имаш предвид?

— Стихотворение би било хубаво, но каквото можеш.

Той се върна в кабинета си. Следвах го по петите.

— И да предложа да прочета, каквото там напиша, на церемонията?

— Да.

Той събра с ръка пръснатия по масата чипс и го хвърли в кошчето.

— Аз.

— Да, ти.

— Май забравяш, че аз съм Сестра Смърт, момичето, което мрази всички. И което всички мразят.

Той спря и се облегна с ръце на масата.

— Именно затова трябва да го направиш. Ти не си такава, Вал. И никога не си била. — Той погледна часовника си. — Чакат ме…

— Да, разбира се — казах бързо. — Благодаря за съвета.

— Не е съвет — тръгна с мен към вратата той. — Това е домашна работа.