Кристина Дод
Такава, каквато си (23)

Глава 22

Зак се отдалечи от участъка с бясна скорост, оставяйки парчета гума по половината улица, но единственото, за което съжаляваше бе, че Бакстър не се намира пред колата. С удоволствие щеше да го прегази, да даде на заден ход и да паркира върху мръсника.

Щом влезе в участъка и видя как Бакстър разговаря с Хоуп, прегърнал я през раменете, държейки се така, сякаш са стари приятели, Зак беше обзет от черна ярост, дълбока и убийствена. При тази мисъл той се вкопчи в облечения с кожен калъф волан с такава сила, че пръстите му се отпечатаха върху него.

Хоуп го беше предала.

За миг пусна волана и стисна главата си с ръце.

Не, нещата бяха още по-зле. Тя беше като всички останали. Още от самото начало бе наясно с истинската му самоличност и беше направила заслужаващо Оскар представление, за да спечели него и богатството му. Самата тя го беше казала. Точно когато се беше надявал, че тя ще отрече всичко, Хоуп беше казала, че от самото начало му се е присмивала. Заради това, че е искал истински приятели и истинска любов. Беше се осмелила дори да намекне, че той е виновен, че не може да намери любовта.

Намекнала? По дяволите, беше му го казала в очите.

Зак спря пред една къща със свистене на гумите. Домът на леля Сесили. Остави колата в зоната, забранена за паркиране, изтича нагоре по стълбището и натисна звънеца; след това зарита вратата, докато Свен не я отвори с ръмжене, което прозвуча точно като скандинавска ругатня.

— Къде е леля Сесили? — попита троснато Зак.

Обикновено спокойният и мълчалив мъж го изгледа от главата до петите и като че ли си помисли нещо не особено ласкателно за Зак. Пристъпвайки напред със свити юмруци, Зак се надяваше, че Свен ще посегне да го отблъсне, защото скандинавецът, с изпъкналите си мускули и физически умения, щеше да е достоен опонент.

А Зак, който не се беше бил от онзи бойскаутски лагер в Монтана, наистина изпитваше нужда да смачка някого от бой. Нагло подхилкващият се Бакстър се беше отървал на косъм. Само присъствието на стотина полицаи го беше възпряло.

Но както всичко останало в този скапан ден, и Свен прояви неотзивчивост. Той отстъпи назад и посочи библиотеката, след което тръгна по петите му.

Страхливец. Дявол да го вземе. Зак не се страхуваше да се бие. Как се осмеляваше Хоуп да го нарече страхливец?

Парите ви защитават онова недоразвито нещо, което наричате сърце.

Очевидно парите му не го бяха защитили достатъчно, защото с отминаването на първоначалния шок, сърцето го заболя. Разбито сърце. Каква глупава фраза. Силната болка не идваше от разбитото му сърце, а от гнева му.

Зак влетя в библиотеката и обяви:

— Хоуп е измамница, сега е в затвора и знаеш ли какво каза?

Към него се обърнаха не една, а три глави.

Той стрелна Свен с убийствен поглед.

Скандинавецът леко се усмихна и се поклони.

Ако в главата му беше останала и капчица здрав разум, Зак щеше да се обърне и веднага да си тръгне. Но вече беше твърде късно за отстъпление. С далеч не любезен глас той рече:

— О. Здравей, татко. Здравей, майко. Радвам се да ви видя, както винаги.

— Хубаво е да се види, че парите, които пръснахме, за да те научим на обноски, се отплащат добре. — Баща му остави чашата си с чай в чинийката. Той беше на осемдесет и една години, слаб и висок, с тънка като пергамент кожа на старец, но с острия ум и език на двайсетгодишен мъж. Той беше управлявал успешно Гивънс Ентърпрайсис в продължение на четирийсет години и Зак знаеше много добре, че не трябва да му се опъва. Баща му щеше да му вземе главата.

За разлика от него майка му бе дребничка, пухкава и сладка. Ненавършила още шейсет, тя бе отгледана като бъдеща съпруга на богаташ и бе изпълнила с достойнство ролята си. Сега потупа нежно ръката на баща му.

— Скъпи, знаеш, че обикновено Закарая е учтив. Може би трябва да го попитаме както го е раздразнило толкова.

— Разбирам, че е раздразнен. Изглежда така, сякаш е прекарал косата си през преса за изцеждане на пране. — Леля Сесили го огледа с критично око. — И говори несвързано.

Зак се обърна ядосано към нея.

— Не говоря несвързано. Хоуп през цялото време е знаела кой съм.

Свен пристъпи напред, за да защити леля Сесили.

Тя му махна с ръка да се върне на мястото си до вратата.

— Коя е Хоуп? — попита баща му.

— Младата дама, за която ни разказа Сесили — отвърна майка му.

— Ако е знаела през цялото време кой си, тогава ще кажа, че си си го заслужил. — Леля Сесили не прояви и капчица съчувствие към ядосания си племенник. — Така и не разбрах защо веднага не й призна кой си.

— Защото тя каза, че не харесва богаташи, а аз бях толкова увлечен, че не исках да я подплаша. — Доскоро това му се беше струвало като много добра причина. Сега, под критичното око на родителите си, думите му прозвучаха глупаво. Той отиде с маршова стъпка до шкафа с алкохол и си наля уиски, чисто. — А тя не спря да говори грубости за мен. — Това му се стори още по-глупаво.

— Аз непрекъснато говоря грубости за теб — отвърна спокойно леля Сесили. — Повечето от които са напълно оправдани.

Зак погълна остатъка от уискито на една глътка.

— Синко, синко, покажи малко уважение! — Баща му звучеше ужасено. — Това уиски е на сто години!

Зак избърса насълзените си очи.

— Тя е знаела кой съм и се е преструвала през цялото време, за да влезе под кожата ми.

Семейството му се спогледа многозначително.

— И с каква цел? — попита баща му.

— За да се оженя за нея. — Хоуп никога не беше споменавала брак преди онова избухване в участъка, но тя беше казала, че това е част от плана й. А той се беше развивал успешно. Точно това го тормозеше. Не разбитото сърце, а осъзнаването, че в най-потайните кътчета на съзнанието си той си беше мислил за брак. Беше твърдо решил да я притежава по всеки възможен начин.

— Момичето от телефонната служба? — Баща му се намръщи и буйните му вежди подскочиха изненадано нагоре. — За нея говорим, нали?

— Да, скъпи — отвърна майка му.

Баща му сплете пръсти върху плоския си корем.

— Леля ти ни разказа за това как си я лъгал, че си иконом, поради причини, които не мога съвсем да разбера. Момичето ти е повярвало, донесло ти е пилешка супа. Ти си я ухажвал. Успешно, предполагам — обикновено е така. Сега твърдиш, че тя през цялото време е знаела кой си, но не ти е казала, за да ти влезе под кожата, и е била арестувана за нещо…

— За присвояване. — Пред очите му изникна бледото лице на Хоуп. Още преди да го види, че стои пред нея, тя бе изглеждала така, сякаш е получила шамар.

Естествено. Била е арестувана и на път да бъде хвърлена в затвора. И… Зак едва успя да произнесе думите:

— Бакстър беше с нея. Бакстър й е съучастник.

Вместо да реагира със съответния ужас и възмущение, леля Сесили каза:

— Зак, никога не съм те виждала да говориш, без първо да помислиш. Този път не си го направил, нали? Не си я обвинил, че те е предала, само заради подобни неубедителни улики?

Зак започна да се разколебава. Може би стогодишното уиски си отмъщаваше. Той се наведе към подноса, взе три мънички сандвича и лапна единия.

През цялото време леля Сесили го гледаше обвинително.

Той установи, че дъвче съсредоточено.

— Синко, на мен това ми звучи като пълна глупост. Бих казал, че са те прецакали, да, но не е била тази Хоуп. А най-вероятно приятелят ти Бакстър. Никога не съм харесвал това момче. — Баща му се намръщи над чашата си с чай, след което махна с ръка на Зак. — Донеси ми едно уиски.

Майка му плесна с ръце в безплодно възмущение.

— Хайде, скъпи, нали знаеш какво каза лекарят.

— Да, каза ми, че ако не пия, не пуша и не се храня добре, ще живея вечно. На мен и без това ми се струва цяла вечност. — После кимна решително и каза: — Синко, налей ми малко скоч.

Зак сипа в една чаша и я подаде на баща си. След това сипа и на себе си.

Леля му Сесили произнесе с отмерен тон:

— Бакстър е лъжец, измамник, крадец и ти има зъб, Зак. Не си ли помисли, че е отишъл в участъка, за да ти създаде проблеми?

— Да, помислих си го! Но как, по дяволите, е научил за Хоуп? Как изобщо е разбрал, че тя е там? — Зак впери поглед в проблясващата течност.

Баща му почука по масата с кокалчетата на пръстите си.

— Това е проблем, който трябва да проучиш. Правиш си погрешни изводи, Закарая. Мислех, че съм те научил по-добре.

— Да. Щом това момиче е важно за теб, предполагам, че си бил саботиран от Колин Бакстър — додаде тихо майка му. — Да не споменавам за подозренията ти, че всеки на този свят иска да те измами.

Зак се задави с една хапка и се закашля. Собствената му майка току-що беше обявила, че той се страхува. Какво ставаше тук, по дяволите?

По знак на леля Сесили Стан се приближи и го тупна по гърба — силно.

Баща му се обърна към майка му.

— Как сме могли да отгледаме толкова недоверчиво момче?

— Скъпи, ти винаги си му казвал, че хората от семейство Гивънс трябва внимателно да подбират приятелите си и да не се доверяват на никого. Какво си мислеше, че ще се случи? — Майка му се намръщи.

— Той не ме слуша за нищо друго. Откъде да знам, че ме е послушал точно за това? — отвърна нетърпеливо баща му. — Зак, част от това да си успешен бизнесмен е да балансираш между личния си живот и работата, а теб не те бива в това. Изобщо.

— На тази възраст, Едуард, и теб не те биваше. — Леля Сесили привика с жест Свен и зашепна в ухото му.

Той кимна и излезе от стаята.

— Благодаря ти, лельо Сесили — каза Зак.

Баща му не остана доволен от намесата на леля му.

— На теб ти е лесно да го кажеш, Сесили, но на неговата възраст вече бях надянал хомота и имах две деца.

— Надянал… хомота?! — Бузите на майка му пламнаха.

— Нямах предвид, че правенето на деца е неприятно, исках да кажа… — баща му погледна възмутената си съпруга, — че още нямам внуци…

Майка му скръсти ръце на гърдите си.

С помирителна усмивка баща му й предложи чашата си:

— Уиски?

Леля Сесили взе вездесъщата гумена топка и я стисна в юмрука си.

— Някога замислял ли си се върху това, Зак? Аз се срещнах с Хоуп Прескът и мога да се закълна, че тя е почтена, мила и животът се е отнесъл много зле с нея. Проучвал ли си я?

Зак се замисли за Гризуолд, който пътуваше към Тексас.

— В момента това правя. — Изобщо не му беше минало през ума да отзовава иконома си.

— Останах с впечатлението, че е имала интересна история, а подобни истории оставят улики по пътя си. — Леля Сесили изглеждаше разочарована и Зак се изпълни със смущаващото усещане, че точно той я е разочаровал. — Ще оставиш ли Хоуп в затвора?

Зак изгледа родителите си и леля си. Подозираше защо бяха обсъждали Хоуп и ясно забеляза интереса на лицата им. Те искаха от него да спаси малката уличница.

— Пфу! — Баща му отпи от уискито си. — И тази не обича.

— Разбира се, че не я обичам — отвърна Зак. — Адът ще изстине, преди да падна в капана на любовта.

Леля Сесили не му обърна никакво внимание.

— Аз мисля, че той е влюбен в нея.

— Влюбен. — Зак се изсмя цинично. — Когато адът замръзне.

— С нея се държи съвсем различно. — Леля Сесили говореше така, сякаш Зак не беше при тях. — Кога за последен път сте го виждали да постъпва по толкова неподходящ начин?

— Права си. — Майка му се облегна назад с въздишка на задоволство. — Адът направо се е вледенил.

— Майко, не съм влюбен. Това е едно объркано, болезнено, изтощително състояние, изпълнено с болка и мъка… — Той млъкна, като ударен от гръм; по същия начин се беше почувствал като малък, когато беше пъхнал една медна монета в електрическия щепсел. Шокът го накара да се обърне към прозореца. Той се вгледа незрящо в замръзналите клони на дърветата отвън.

Изводите, които си беше направил, не бяха логически, а той винаги мислеше логично. Яростта, която го беше обзела, когато видя Хоуп с Бакстър… също не беше логична. Болката, която бе изпитал в гърдите… наистина бе от сърцето му. Нямаше друго обяснение. Той беше влюбен в Хоуп.

И я беше прогонил далеч от себе си.

— Какво не е наред? — Гласът на леля Сесили прозвуча развеселено. — Да не би някой да те ухапа?

— Може и така да се каже. — Сърцето му — недоразвитото му сърце — започна да тупти така, сякаш гърдите му бяха малки. Той се обърна с гръб към прозореца. — Трябва да вървя. И то веднага.

— Добра идея. — Леля Сесили го огледа с критичен поглед. — Не ми изглеждаш много добре, а си пил и уиски. Не можеш да шофираш. Накарах Свен да се обади на Колдфел.

— Хапни още малко сандвичи — посъветва го баща му. — Ако наистина си се проявил като такова магаре, още малко време няма да попречи кой знае колко, а и сандвичите са адски малки.

Зак грабна още три със сирене и чушка пимиенто.

— Ако наистина не е знаела кой съм и наистина не е присвоила парите, тогава… тя така или иначе няма да ми проговори повече.

— Пълзи, момче — каза баща му. — Жените обичат да гледат как мъжете пълзят в краката им.

Майка му се обърна към баща му като разгневена гърмяща змия.

— Едуард, ти наистина заслужаваш да пълзиш!

Зак излезе бързо от стаята.

— Но аз пълзях, нали? — попита настоятелно баща му.

— И оттогава непрекъснато се оплакваш.

Леля Сесили последва Зак във фоайето.

— Известно време ще обсъждат тази тема. Баща ти така и не се научи да си затваря устата. Очевидно, съдейки по действията ти от тази сутрин, това е семейна черта. Но само ако си влюбен.

— Каква проклета каша. — Зак навлече палтото си и я целуна по поднесената буза.

— Каша, която сам забърка. — Отпускайки ръка на ръкава му, леля Сесили каза: — Това момиче ми харесва. Върни си я.

— Естествено. Ще си я върна. Искам я. Винаги получавам онова, което искам.

* * *

Колдфел беше докарала лимузината и държеше прозорчето между двете седалки спуснато, поглеждайки в огледалото за обратно виждане, докато Зак говореше по телефона.

На него не му пукаше какво чуваше или какво си мислеше тя. Беше твърде зает да обмисля как да си върне благоволението на единствената жена, която го беше харесала заради самия него — един бог знае защо.

Първо се обади в участъка, за да разбере какво се е случило с Хоуп, и се изненада, когато научи, че вече е била пусната под гаранция. Не знаеше къде живее, затова нареди на Колдфел да го откара при мадам Нейнси. Обади се на личния си адвокат и го натовари със случая на Хоуп, твърдо убеден, че ако някой може да я отърве, то това е Ледения Ричард Робъртс. Зак се опита да се обади на Гризуолд и му остави съобщение. Намирането на роднините на Хоуп се беше превърнало в негов приоритет. Щом трябваше да пълзи — а Зак бе сигурен, че щеше да му се наложи — той знаеше какви дарове да поднесе с унизително смирение.

Сестрите й. Брат й.

Защото сега, когато мъглата на гнева се беше вдигнала от съзнанието му, той си спомняше всяка искрена усмивка на Хоуп, всяка закачлива дума, начина, по който го мъмреше, начина, по който му се беше отдала, безрезервно, с цялото си доверие и цялото си сърце. Беше казала, че го обича, а той не беше отвърнал подобаващо.

Да, трябваше да пълзи.

Зак се обади вкъщи и попита прислужницата, която вдигна телефона, дали някой се е обаждал сутринта да пита за Гризуолд. Когато получи утвърдителен, отговор, той попита кой е звънял — мадам Нейнси и с кого е разговаряла — с Ленърд.

Този път, когато прекъсна разговора, той го направи с нарастваща решителност.

Ленърд. Ленърд го чакаше в коридора предишната вечер, наблюдавайки го как отнася Хоуп нагоре по стълбите. Ленърд беше донесъл подноса в спалнята, докато Зак и Хоуп бяха във ваната. Ленърд беше в състояние да докладва всичко на Бакстър, а и обичаше парите. Да, заслужаваше си да отдели известно време, за да го проучи и да види дали помощник-икономът не е кривнал от пътя.

Лимузината попадна в едно от обичайните задръствания в Бостън и Колдфел наруши тишината.

— И така. Господин Гивънс. Какво ще направите, ако наистина го е извършила?

— Кое? — Не че не знаеше. Уискито по никакъв начин не беше забавило рефлексите му.

— Ако е присвоила парите. Ако е знаела кой сте. Ако ви е омаяла по всеки възможен начин. Чух достатъчно, за да разбера какво става. — В гласа на Колдфел прозвуча нещо повече от интерес. Тя беше очарована. — Какво ще правите, ако се окаже, че е виновна по всички обвинения?

— Не може да не се обадиш и ти…

Обичаше ли Хоуп? Или не?

Нямаше никакво съмнение. Той я обичаше. Затова искаше да е щастлива. Затова си беше направил неправилни изводи за почтеността й. Тя държеше сърцето му в шепите си и това го плашеше до смърт.

Устните му се изкривиха, щом срещна погледа на Колдфел в огледалото.

— Няма значение дали е виновна. Ако ги е присвоила, ще се погрижа да разполага с достатъчно пари, за да не се наложи никога повече да го прави. Ако е знаела кой съм в действителност, тогава съм заслужил всичко, което реши да ми причини. Ако е другарче на Бакстър, тогава… Не мога да бъда щастлив без нея. Трябва да си я върна.

— Това няма да е трудно. Често съм чувала да казвате, че винаги получавате онова, което искате.

— Но никога не съм предизвиквал така съдбата — и досега никога не е било толкова важно.

Устните на Колдфел потрепнаха, сякаш тя се опитваше да сдържи усмивката си.

— Защо правите всичко това за нея?

Дотук с емоционалната дистанцираност.

— Обичам я.

— Господин Гивънс, добре дошли в човешката раса. — Ухилена до уши, Колдфел рязко даде газ и премина в съседното платно. После отново ускори. — За нула време ще ви откарам при мадам Нейнси.

И го направи. Успя да намери и място за паркиране близо до дома на мадам Нейнси, с което решително потвърди, че шофьорите имат някакъв таен начин за маневриране, който обикновените хора не притежават.

— Чакай тук. — Зак изскочи от колата и се спусна бързо по стълбището, разкъсван между мисълта дали да разкаже всичко на Хоуп, независимо дали тя го иска или не, или просто да я сграбчи в прегръдките си и да я притисне към себе си. Просто да я притисне към себе си.

Отвори вратата, влетя вътре — и се спря.

В дневната седяха или стояха прави около дузина хора.

Никой от тях не беше Хоуп.

Всичките изглеждаха разочаровани, че го виждат. Бог му бе свидетел, че той също бе разочарован да ги види.

Една едра, екстравагантно облечена жена се приближи бързо до него и каза със силен акцент:

— Аз съм мадам Нейнси. Вие кой от абонатите сте?

Мадам Нейнси. Разбира се, че това беше мадам Нейнси. Той си пое дълбоко дъх.

— Аз съм Зак Гивънс.

Една дребничка блондинка се приближи и надникна над рамото на мадам Нейнси.

— А, господин Гивънс. — Мадам Нейнси плесна с ръце и изкуствените й нокти се забиха в дланите му. — Толкова съм благодарна, че сте тук. Всички ние чакаме Хоуп. Нашият чудесен господин Блоджет слезе в центъра и внесе гаранцията. Тя е освободена от затвора.

Блондинката погледна зад Зак, след което вдигна поглед към лицето му.

— Къде е господин Гризуолд?

Зак внимателно освободи ръцете си от хватката на мадам Нейнси.

— Всъщност… Аз съм онзи, когото тя смята за Гризуолд.

Блондинката си пое рязко дъх.

Мадам Нейнси кимна и парфюмът й го връхлетя на вълни.

— Тихо, Сара. Аз подозирах, че точно така стоят нещата.

Сара сложи ръце на хълбоците си.

— И защо я излъгахте така?

— Дълга история. — Която нямаше намерение да споделя с тези хора. Но като че ли никой, освен мадам Нейнси и Сара, не се интересуваше от нея.

Един петдесетгодишен мъж с одежда на свещеник се намръщи и каза:

— Чудя се какво я задържа.

На един стол край масата седеше побеляла дама с ходилката на леля Сесили.

— Да, горкото момиче имаше ужасен ден и ние искаме да я посрещнем.

— Да й покажем подкрепата си. — Зак с изненада разпозна доктор Къртис, дребна, червенокоса, пълничка и една от най-изтъкнатите сърдечни хирурзи в Бостън.

— Тя си тръгна от участъка преди около час — обясни мадам Нейнси на Зак. — Мислехме, че досега вече щеше да е пристигнала тук.

— Съпругата ми настоя да дойда. — Млад мъж, облечен в намачкани панталони в цвят каки и кафяв вълнен пуловер, закърши ръце. — Шели е в болницата с бебето, но не искаше и да чуе да оставя Хоуп сама точно сега.

Зак кимна. Господин Шепард. Добре, значи се бяха сетили за Хоуп.

Една жена стоеше до шахматната дъска и мълчаливо гледаше фигурите.

По стълбите се чуха бързи стъпки. Като по сигнал всички спряха разговорите и се обърнаха към вратата изпълнени с очакване.

В стаята влезе мъж на средна възраст.

Всички въздъхнаха разочаровано.

Без да се помайва, той рече:

— Аз съм Блоджет. Внесох гаранцията на Хоуп, но когато си тръгнахме от участъка, един ван спря до нас. Грабнаха я и я вмъкнаха вътре.

Всички ахнаха в един глас.

— Разпознах хората на Крал Янек. — Господин Блоджет се изпъна в цял ръст. — Хора, нашата Хоуп е в голяма опасност.