Кристина Дод
Такава, каквато си (19)

Глава 18

Ленърд стоеше сам на задната веранда, пушеше цигара, както обикновено, и трепереше от студ. Не обичаше да излиза навън, особено през зимата, но господин Гивънс бе абсолютно непреклонен в забраната си да се пуши в къщата и точно сега Ленърд беше доволен от това, защото така бе успял да прикрие истинските си намерения.

Той извади мобилния си телефон от джоба, набра номер и зачака да се включи телефонният секретар.

Вместо това му вдигна самият Колин Бакстър.

— Какво?

Великият мъж беше ядосан. Ленърд предполагаше, че има пълно право за това; Бакстър губеше компанията си заради господин Гивънс и не можеше да направи нищо, за да му попречи. Освен това местните новини бяха надушили какво става, а и се носеха слухове, че Комисията по ценните книжа и борсите разследва бизнес практиките на Бакстър.

Но той искаше да си отмъсти и Ленърд бе проявил склонност да му помогне. Ала вече не беше толкова сигурен. Не беше сигурен, че ще получи цялата сума, които му беше предложил Бакстър, но вече беше осребрил поощрителния чек и знаеше със сигурност, че Бакстър ще поиска нещо насреща — а той беше от хората, които по един или друг начин винаги получаваха онова, което искаха. С тих глас Ленърд каза:

— Момичето, за което шушука прислугата, се появи отново тази вечер. Попита за Гризуолд и когато казах на господин Гивънс, той скочи от стола си и хукна да я посрещне.

— Попитала е за Гризуолд? Защо?

— Според мен тя си мисли, че господин Гивънс е Гризуолд.

— Това вече е интересно. Защо му е на Гивънс да я оставя да си мисли такива неща? — Преди Ленърд да успее да изкаже предположение, Бакстър се изхили многозначително. — Защото горкото малко богато момче иска да бъде обичано заради самия него.

— И без това го обичат достатъчно заради богатството му. — Ленърд завиждаше на господин Гивънс заради скъпите жени, които привличаше.

— Той държи много на лоялността и всякакви подобни глупости — изсумтя Бакстър.

Ленърд тихо се засмя. Господин Гивънс наистина държеше много на лоялността, и ако хванеше някога Ленърд, че разговаря с Бакстър, с кариерата му на помощник-иконом беше свършено. Но Ленърд се беше изморил да чака пенсионирането на Гризуолд, за да получи повишението и уважението, което заслужаваше, а Бакстър му беше предложил адски много пари. Освен това никой нямаше да разбере. Нямаше начин. Той взимаше всички предпазни мерки. Ленърд погледна към осветените прозорци на кухнята и отново снижи гласа си.

— Господин Гивънс адски си пада по нея. Тя плачеше, а той я вдигна на ръце и я качи на горния етаж. Накара ме да отнеса поднос с храна и цветя. Когато го направих, двамата бяха в банята. Подслушах на вратата — мисля, че той я къпеше. — Което се струваше твърде странно на Ленърд.

Бакстър възкликна подигравателно.

— Къпеше я? В банята? Веднага ще се обадя на „Нешънъл Инкуайърър“.

— Не можете да го направите! — Ленърд се сепна. — Това е… това не е добра идея, господин Бакстър. Ако го направите, господин Гивънс веднага ще се досети, че аз съм.

— Шегувах се. — В гласа на Бакстър се долавяше раздразнение. — Красива ли е тя?

— Не, мамка му. Тази вечер изглеждаше ужасно.

— Става все по-хубаво. Как се казва?

— Той я нарича Хоуп и тя работи в телефонната служба на мадам Нейнси.

— Добре. — Ленърд беше сигурен, че чува как Бакстър потрива доволно ръце. — Това ми дава едно добро начало.

— Относно второто плащане…

— Да, да. Ще ти го изпратя, когато спипам Гивънс. — Бакстър затвори.

Ленърд бавно натисна бутона за прекъсване и пъхна телефона в джоба си. Запали си втора цигара и дръпна дълбоко, за да успокои треперещите си ръце. Адски се надяваше, че не е постъпил грешно, като се продаде на Колин Бакстър.

* * *

Хоуп се събуди в чисти бели чаршафи. Леглото беше широко и се простираше на няколко мили от двете й страни. Нощната лампа светеше. През завесите не проникваше никаква светлина. А лежащият до нея Гризуолд се надигна на лакът и я погледна. Главата й лежеше на ръката му. Пръстите му я погалиха през косата. Халатът му го нямаше.

Той смяташе да я люби.

Тя можеше да прочете намеренията в погледа му, в напрегнатите мускули на ръцете и гърдите му.

Но гласът му прозвуча бавно, дълбоко и търпеливо.

— Жадна си.

Така беше, но тя нямаше представа как бе успял да разбере.

Той я облегна на купчината възглавници, сякаш тя беше инвалид, и се пресегна към малката масичка. Поднесе бутилката с вода към устните й.

Тя се опита да я вземе от ръката му.

Той се възпротиви мълчаливо, сякаш изпитваше нужда да го направи, затова тя му позволи. Той искаше да се грижи за нея и тази вечер тя щеше да му позволи да го направи. Пи жадно, наслаждавайки се на чистия вкус, и когато приключи, той надигна бутилката и я пресуши. Тя го гледаше втренчено, поразена, че придирчивият Гризуолд пие след нея.

Когато отново се обърна към нея, тя разбра защо го е направил. Той я беше белязал, показваше й намеренията си. Двамата щяха да се слеят… във всичко.

Но гласът му отново прозвуча спокойно.

— Имаш ли нужда още от нещо?

— Не.

Контрастът между грижливостта и примитивните му импулси я порази. Струваше й се странно, че се отнася към нея като към ценен, чуплив предмет, а в същото време безмилостно планира да я направи своя. Противоположностите в характера му едновременно я очароваха и плашеха.

Тя огледа голямата стая и попита:

— Сигурен ли си, че можем да сме тук?

— Сигурен съм. — Той измъкна една от възглавниците изпод главата й.

Таванът беше покрит с гипсови фигури и всеки ъгъл се криеше в сянка.

— Колко е часът?

— Няма значение.

Не, осъзна тя. Защото той нямаше да чака повече.

Той се наведе над нея и обхвана бузата й с шепа. На светлината на лампата кожата му сияеше във великолепен златист цвят. Мускулите му танцуваха под кожата. Но тъмната му коса сякаш поглъщаше светлината. Той представляваше превъзходен контраст между сила и доброта, светлина и сянка. Тя не го познаваше, но той я караше да се чувства в безопасност.

Затова Хоуп направи същото и притисна дланта си към бузата му. Докосна косата му, защото искаше да разбере какво е да усетиш тъмнината.

И сякаш това бе позволението, което бе очаквал. Той се наведе към нея, скривайки светлината, за да си получи целувката.

Която не приличаше на никоя друга. Тази целувка я беляза като негова собственост, овладяна и изконсумирана. Търпението му се изпари; той бързо разтвори устните й и езикът му нахлу в устата й. Почти не й оставяше време да реагира, докато я нападаше, изследваше, поглъщаше.

И тя дори разбра защо. Той я желаеше. Харесваше я. А тя едва не бе убита.

Все пак нали затова беше дошла тук. За да открие онова, което никога не бе изпитвала. Да затвърди живота. Своя живот и неговия.

Желанието я връхлетя и ръката й се вкопчи в косата му. Всяка клетка в тялото й реагираше на мощта му. Другата й ръка се плъзна по рамото му и го придърпа към нея.

Коляното му се плъзна между краката й, разтваряйки ги с бавна, но упорита настойчивост. Косъмчетата на бедрото му се отъркаха в меката й кожа и новото, непознато усещане накара дъхът й да секне.

Той я усети. Устните му се разтеглиха; той вдигна глава и й се усмихна.

Мълчаливостта му беше изпълнена със заряд, той я обхвана и я привлече към тайното място, където се сливаха страстта и притежанието. Ръката му се плъзна към гърлото й, пръстите му леко притиснаха артерията, усещайки пулса й, и тя остро почувства уязвимостта си.

— Жива си — промърмори той с нисък, вибриращ глас. — Можеха да те убият, да захвърлят тялото ти някъде, а аз никога нямаше да разбера какво ти се е случило. — Зак погали с пръст брадичката й, устните, а тъмните му очи се взираха в нейните с настойчивостта на влюбен мъж.

Влюбен. Хоуп преглътна. Влюбен. Той не беше влюбен. Тя не биваше да си позволява да мисли повече за него.

— Осъзнаваш ли какво би означавало това за мъж като мен? — Гласът му спадна с една октава. — Да намеря жена като теб, жена, която казва каквото й е на ума, жена без капчица хитрост в себе си — а след това да разбера, че са можели да ми я отнемат.

Хоуп го погледна; погледна към черната коса, поразяващите черти, щедрата уста, тъмните очи.

— Но аз не бях твоя.

— Щях да те направя моя. Дори да не се беше случило това ужасно нещо… — Той отново я целуна с една от онези отчаяни, изпълнени с копнеж целувки, с която сломи съпротивата й.

Ако изобщо й беше останала някаква. Всъщност гордостта я накара да се отдръпне от него. Не спираше да се издърпва назад, докато той не й позволи да се откъсне от него.

— И аз си имах моите моменти. Първо ми хареса гласът ти. Здравият ти разум. Онова абсурдно усещане за превъзходство, което излъчваш. След това те видях и… ти изобщо не отговаряше на очакванията ми.

Той разпиля косата й по възглавницата, като хващаше кичурите й един по един и внимателно ги подреждаше.

— Нима?

— Изобщо. Не исках да изпитвам желание. Не можех да отделя времето, което щеше да поискаш да прекарвам с теб. Но когато бях изплашена, дойдох тук.

— Браво на теб. — Ръката му се плъзна надолу. Пръстите му леко погалиха долната част на гърдата й и тя настръхна.

Той наблюдаваше с нарастващо напрежение как зърното й щръква. Палецът му леко се разходи по тъмния кръг около него.

Тя го искаше. Копнееше за удоволствието, за утвърждаването на живота. Но всичко беше толкова ново, толкова различно от досегашния й опит, че тя просто… не можеше… да се отпусне.

И той, разбира се, го знаеше. Но просто не му пукаше.

Наведе глава и пое зърното в устата си; удоволствието, което я връхлетя, а накара да извие гръбнака си и да затвори очи. Той смучеше силно, прогонвайки смущението й и потапяйки я в екстаз. Подръпването на зърното караше стомаха й да се свива, а мястото между краката й отново се овлажни. Колкото повече я докосваше, толкова по-бързо реагираше тялото й. Сякаш той я настройваше към докосванията си и тя нямаше друг избор, освен да се подчини.

Някъде в дълбините на съзнанието си тя знаеше, че трябва да се бори. Беше дошла тук, за да потърси утеха, подкрепа… заради него. Не беше дошла, за да бъде подчинена.

Но той не й оставяше друг избор. Устата му, докосването му събуждаха инстинктите й, които я караха да следва не него, а желанията на собственото си тяло. Езикът му, устните му пораждаха в гърдите й болезнено желание да се притиснат към него, да търсят, да настояват за удовлетворение на мъчителното желание и неспасяемата самота.

Тя дишаше накъсано, докато той облизваше и смучеше едната й гърда, след което се прехвърли и на другата.

Устните му се спуснаха надолу, той хапеше леко и ближеше коремчето й, бедрата й… краката й се раздвижиха неволно и изведнъж главата му се озова между тях.

Сърцето й биеше толкова силно, сякаш тя тичаше, за да си спаси живота, но този път вълнението беше неописуемо приятно. Беше жива. Един великолепен мъж я желаеше. И щеше да я направи много щастлива. Също като преди, той я докосна нежно, погали с пръсти къдравия триъгълник.

— Красота — промърмори мъжът и тя бе очарована. Той леко духна и я отвори.

Хоуп затвори очи и прогони смущението си. Той можеше и да казва, че е красива, и тя може и да му вярваше, но никога не се беше осмелявала да си помисли, че някой мъж — този мъж — ще я гледа точно… там.

Тогава той притисна устните си към нея и Хоуп забрави всякаква скромност. Забрави за бъдещето и миналото, съществуваше само настоящето и меката топлина на движещия се език. Той я учеше да изпитва удоволствие и тя се оказа способен ученик. Засилващото се блаженство я накара да потрепери. Сигурно всички нерви в тялото й бяха свързани, защото гърдите й се напрегнаха болезнено, кожата й пламна, а някъде дълбоко в тялото й утробата й се сви. Тя се повдигна към устните му; чаршафът се набръчка под петите й и за няколко продължителни секунди момичето изгуби всякаква връзка с действителността.

Която отново я връхлетя изненадващо, щом пръстът му се плъзна в нея. Очите й се ококориха от шока. Тя издаде приглушен, уплашен звук.

— Харесва ли ти така? — тихо попита той.

Харесваше ли й? Не знаеше. Пръстът му беше чужд, намираше се вътре в нея, плъзгаше се навътре и навън, принуждавайки всяко мускулче в тялото й да се свива, сякаш за да го изхвърли. Тя вдигна ръце към челото си, опитвайки се да приеме мисълта, че е толкова уязвима след всичките тези години, в които грижливо пазеше всяка своя мисъл, всяко свое чувство.

Пръстът му продължаваше да я гали все по-надълбоко. После отново притисна устните си към онова място и несъзнателната й съпротива се срина. Невинността беше заменена от задоволство, докато тя се къпеше в наслада. Изпита лек дискомфорт, когато той плъзна втори пръст в нея. Сгърчи пръсти, докато тялото й се опитваше да се адаптира, а през цялото време той не спираше да работи с език, да я всмуква, и тя вече не можеше да каже кога терзанията я напуснаха, заменени от задоволство.

С всяко плъзване навътре и навън страстта се натрупваше в нея и постепенно я изпълваше с велико удоволствие.

Притиснал устни към кожата й, той промълви с дълбок, топъл глас:

— Какво искаш, Хоуп? Кажи ми какво искаш.

— Не знам. — Искаше да млъкне и да продължи да работи с език.

— Кажи ми.

— Не знам. — Наистина не знаеше!

Той извади пръстите си бавно, потърквайки всяка набъбнала от страст повърхност. Внимателно се отмести от краката й. В гласа му прозвуча престорен упрек:

— Не знам как да ти помогна, ако не ми кажеш какво искаш.

Очите й се отвориха и тя го изгледа с презрение.

— Как можеш да очакваш от мен да ти кажа? Никога досега не съм била с мъж.

— Но ти знаеш какво искаш. — Той се надвеси над нея, вперил поглед в очите й, предизвиквайки я да изрече на глас желанията си, макар тя едва да намираше сили да говори.

Той улови китките на ръцете й, масажирайки ги с дългите си пръсти, и ги поднесе към устните си. Целуна пулсиращите й вени и лекичко ухапа възглавничката на палеца й.

— Кажи ми — рече той с прегракнал глас.

Тя обгърна раменете му и го привлече към себе си.

— Ще ти покажа.

Тъмните му очи се замъглиха от напрежение. Раменете му скриха светлината, докато се подчиняваше на движенията й. От него лъхаше на дивост, на безумие и свобода, и тя го прие в прегръдките си. Той се надигна леко над нея. Тежестта му й се струваше позната, макар никога да не беше лежала под мъж, и в омарата на сексуалното вълнение тя се зачуди дали не го бяха правили в някой предишен живот.

Ръката му се озова между краката й и той проникна в нея. Мускулите на гърба му, о, боже, се втвърдиха под дланите й. Той възнамеряваше да я вземе. Пръстът му се плъзна около входа към тялото й, след това се озова вътре — но всъщност и двете му ръце стискаха хълбоците й.

Не беше пръст. Беше твърде голямо, за да е пръст.

Тя се стегна, когато дискомфортът премина в болка. Опита се да го отблъсне от себе си.

Той промърмори нещо успокояващо и се плъзна назад, извън нея. Бедрата му се притиснаха към нейните. Краткото й съпротивление секна със стон на несподелен копнеж. Той се изправи на колене и я придърпа към себе си.

— Почакай — нареди й тихо. — Ще бъде велико. Обещавам ти, скъпа. Ще те направя щастлива.

Говореше със самоувереност, породена от дългогодишния му опит. Същевременно тя знаеше, че той притежава не само увереност, а и сила. Сила, която произтичаше не само от практиката, а която се беше формирала при изграждането на характера му.

Той отново проникна в нея и този път не се върна. Напредваше неумолимо, движейки хълбоците си. В същото време разтвори бедрата й.

Хоуп лежеше безпомощна, прикована под него, с пламтящо тяло. Но… той гледаше лицето й, следейки промените му, и тя никога нямаше да извика „стой“ или да се оплаче от болката.

Защото той трепереше под ръцете й и тя разбираше по стиснатите му зъби и накъсано дишане, че мъжът искаше да се раздвижи, да се хвърли напред без задръжки. И двамата страдаха и всичко беше наред. Така трябваше да бъде. А скоро… скоро…

Въпреки намеренията си тя все пак простена, когато той проникна през девствената ципа. Очите й се напълниха със сълзи и ноктите й се забиха в кожата му.

— Това беше всичко. — Той обгърна хълбоците си с бедрата й. Дланите му нежно се плъзнаха по ребрата й, по гърдите и раменете и се спряха до главата й. — Сега ще става все по-хубаво и по-хубаво.

— Няма накъде по-зле — промърмори тя.

Стори й се, че той се опита да се усмихне, но не успя. Не и сега, когато телата им бяха преплетени в най-интимния от всички танци. Той се притисна към нея, обхвана рамото й с едната си длан, а с другата отметна косата от лицето й. После бавно излезе от нея, сякаш страстта не гореше и в двамата.

Движението му все още й причиняваше леко парене, но болката отшумяваше и тя искаше — не, нуждаеше се — отново да го почувства вътре в себе си. Сграбчи го за хълбоците и се притисна към него. Той с готовност се приближи към нея и тя забеляза на лицето му онази страст, която беше много повече от натрапчива идея. Онова, което проблесна в очите му, беше триумф.

Не й пукаше. Тялото й предявяваше исканията си и тя щеше да му се подчини.

Този път, когато той се отдръпна назад, движението беше по-лесно, и когато той се върна, тя сама се повдигна, за да го посрещне.

Той изстена гърлено в израз на страст, която я изпълни с гордост. После наложи ритъм, който изтри от съзнанието й всяко познато чувство. Топлината на тялото му запали пламък в нея. Не можеше да мисли. Не можеше да се познае. Движеше се в примитивния ритъм, на който я беше научил. Едва дишаше, но стенеше във влудяващ копнеж. Искаше всичко, което той можеше да й даде, но в същото време се страхуваше. Защото тази наслада щеше да я отнесе надалеч, а тя не знаеше дали ще успее да намери пътя си обратно към истинския свят.

Леглото се клатеше, чаршафите се набръчкаха, възглавниците се пръснаха по матрака. Светлината разкриваше страховито свирепата му непоколебимост. Той изгаряше вътрешностите й и топлеше тялото й.

— С теб съм — изрече той с дрезгав глас. — Искам го заради теб. Хоуп, ти ми се довери преди. Повярвай ми и сега.

Тя чуваше думите, но освен това се вслушваше и в гласа.

Това беше мъжът, чийто глас по телефона я бе накарал да си представя ден, в който слънцето грее, светът е гостоприемен, тя е специална и някой се интересува от нея — и я караше да вярва в това видение.

Този мъж й беше донесъл щастие — и тя му вярваше. Интуитивно, с цялото си тяло и разум.

При тази мисъл Хоуп се отпусна. Страстта я връхлетя като прилив и я отвлече от познатите брегове. Тя изстена. Обгърна го, въвличайки го в себе си, разтапяйки се от усещането да го има в себе си.

— Точно така, скъпа. — Гласът му я окуражаваше… не, тласкаше я към кулминацията. — Ето, нека ти помогна. — Той се движеше така, че докосваше и дълбините на утробата й, докато накрая тя си помисли, че може да умре от невъздържаност и страст.

Някъде дълбоко в тялото й мускулите й се стегнаха, изцеждайки всичката й сила, докато накрая тя се отпусна изнемощяла.

Той се разсмя, див, безумен смях на чиста похот, след като най-накрая бе получил онова, което желаеше. Лицето му се изкриви. Изпъшка като от болка. Тласна силно, принуждавайки я да го приеме целия, без да се замисля за състоянието й.

Но тя искаше точно това. Искаше го, макар да се чувстваше изгубена. Прие го и се наслади на невъздържаността му, а когато той най-после омекна и се отпусна до нея, тя се притисна към рамото му и се усмихна.

Болеше я и беше щастлива.

Онзи прекрасен, дълбок глас промърмори в ухото й:

— Нараних ли те?

Тя поклати глава.

Зак се надигна на лакът и я погледна. Хоуп едва не се засмя. Той изглеждаше толкова строг, изискващ откровеност, но тя знаеше истината за него. След тази нощ тя знаеше всичките му истини.

Той не беше толкова твърд, както подсказваше външността му. Всъщност с нея той беше мек като масло.

Тя притисна дланта си към бузата му и каза:

— Боли ме приятно.

— Следващия път ще се страхуваш ли да се любиш с мен?

Следващия път. Тя се разсмя. Той вече планираше следващия път.

— Никога няма да се страхувам от теб.

Той се отпусна с въздишка и лицето му се проясни.

— Добре, защото ме караш да се чувствам като шестнайсетгодишен. Може да се наложи никога повече да не носиш дрехи. — Преди да успее да му възрази — а тя възнамеряваше да му напомни за часовете си на следващия ден — той внимателно се отдръпна от нея.

Тя леко потрепна.

Той я усети, разбира се. Как иначе? Наблюдаваше я като ястреб. Зави я внимателно и рече:

— Остани тук. Ще се върна. — После стана от леглото.

Хоуп подпъхна длан под бузата си и го проследи с поглед, докато се отдалечаваше към банята. Тялото му бе наистина вдъхновяващо, първокласен образец на мъжественост, и тя лениво се запита дали на планината Ръшмор е останало свободно място. Беше убедена, че ако го издялат в скалите, цялото женско население щеше да се стече на мястото.

Той се върна с мокра гъба и тя разбра, че най-трудното решение на скулптура ще бъде коя страна да е обърната навън?

— Изглеждаш ужасно сериозна. Не ми казвай, че си размислила.

— Съвсем не. — Макар че откакто се беше озовала в леглото, тя не беше имала време да мисли въобще.

— Добре. Защото така или иначе нямаше да ти позволя. — Той отметна завивките, раздели краката й и нежно я изми.

Тя го остави да я почисти не защото не изпитваше смущение — напротив — а защото той така или иначе щеше да направи онова, което смяташе за редно. Студената вода я охлади и когато мъжът приключи, той хвърли гъбата в банята, затръшна вратата и без повече да се интересува, отново се наведе над нея. Огледа я с топлина и интерес, който не беше отслабнал от случилото се току-що. После неохотно я зави до кръста.

— Топло ли ти е?

— Завирам.

— Искаш ли да хапнеш още нещо? Да пийнеш? — Той докосна лепенката на слепоочието й. — Боли ли те?

— Добре съм. — Харесваше й да се грижи за нея.

— Добре. — Погалвайки зърното й, той каза: — Гърдите ти са с идеален размер… и форма, бог ми е свидетел. Безупречни. — Пръстът му я галеше. — По цели нощи стоях буден и си представях сценарии, в които двамата с теб сме в леглото. Но никога не съм предполагал, че ще бъде толкова хубаво.

Хоуп се отпусна на възглавниците.

— Сестра ми казваше, че гърдите ми са като две грахови зърна върху дъска за гладене.

Тя веднага осъзна грешката си и прехапа устни.

Беше споменала сестра си.

Той я погледна спокойно и мълчаливо, настоявайки за продължение.

Тя не можеше — и нямаше — да му каже нищо друго. И без това той знаеше повече за семейството й от който и да е друг на света. Ако откриеше истината, щеше да я изхвърли от това удобно легло и този път тя се страхуваше, че няма да преживее отхвърлянето. Беше твърде слаба. Беше твърде уморена. Беше — и при тази мисъл дъхът й секна — твърде влюбена.