Кристина Дод
Такава, каквато си (18)

Глава 17

За пръв път в живота на Хоуп мъж гледаше голото й тяло — и се мръщеше. Тя не знаеше много за мъжете и за начина, по който се държаха в подобна ситуация, но подозираше, че това не е добре.

— Ти… Да не би да съм…?

— Какво? — сопна й се Гризуолд.

Тя знаеше, че това не е добре. Затова изрече бързо, с лека нотка на нетърпение:

— Виж какво, и сама мога да се измия.

Той изсумтя.

— Скъпа, аз може и да нямам опит, но обещавам, че като привърша, и двамата ще останем доволни.

— Държиш се като задник. — Странно, но въпреки гнева си, тя се почувства по-добре.

Той я погледна и мрачното му изражение омекна.

— Наистина съм задник. Не се мръщех на теб.

— Без малко да ме заблудиш — промърмори тя. Всъщност мръщенето му изразяваше повече смущение, отколкото недоволство. Дали не бъркаше? Хоуп погледна надолу. Всичко й изглеждаше наред.

— Просто си… мислех — каза той.

— А аз си мисля, че щом размишляваш, докато гледаш една гола жена, значи си видял твърде много такива през живота си. — Тя го изгледа с присвити очи.

— Никоя от тях не беше важна — докато не се появи ти.

Тя вирна глава.

— Продължавай да говориш.

— Всяка нощ, откакто те срещнах, аз си те представях без грам облекло. Още преди това, по дяволите. Гласът ти по телефона ме възбуждаше.

Тя се изчерви.

— Винаги звуча прегракнало.

— Дрезгаво — поправи я той. — Гласът ти звучи дрезгаво, сякаш цялата нощ си стенела в прегръдките ми.

Тя реши повече никога да не разговаря с него.

— Първия път, когато те видях, знаех, че ще си твърде слаба, с изпъкнали ключици и ребра, с плосък корем.

Той миеше частите от тялото й, които изброяваше, и усещането от пръстите му по топлата й, нежна кожа я караше да се изчервява. Но същевременно й харесваше. Толкова много, че кръвта във вените й пламна и дъхът й се накъса.

— Знаех, че гърдите ти ще са малки и подозирах, че ще са идеални.

Тя го погледна въпросително.

Той отвърна на погледа й и разтърка гърдите й с насапунисаните си ръце.

— И наистина са такива.

В прилив на смелост тя притисна дланите си върху неговите и му показа как й харесва. На малки кръгове. На по-големи извивки. Това беше по-хубаво от приятелството. Това беше божия благословия в близо двуметрова обвивка. Тя го наблюдаваше очарована как я гледа и играта на страст и удоволствие по лицето му я караше да изпитва огромно желание да притисне цялото си тяло към неговото. Той я гледаше така, сякаш беше истинско чудо, и тя, която се чувстваше толкова по-незначителна, се наслаждаваше на вниманието му.

Той отмести ръцете си. За миг бялата пяна защити скромността й, но водната струя бързо отми сапуна.

Зак я обърна с гръб към себе си и изтърка гърба й.

— Имаш най-чистата, най-красива кожа, която съм виждал, с консистенцията и цвета на сметана и ми се иска…

Гласът му се напрегна.

— Но не мога да я имам. Била си наранена, изпаднала си в шок. — Той добави замислено: — Макар вече да изглеждаш по-добре.

Над двойния умивалник висеше огромно огледало. Поглеждайки към него през замъглените врати, тя потрепна. Ако сега изглеждаше по-добре, направо не й се искаше да мисли какво е било преди това. Косата й висеше на мокри кичури край лицето, бузите й бяха хлътнали и напукани от студа, а клепачите й бяха клюмнали.

— Добре съм.

— Със сигурност. — Той разтърка задничето й с голи ръце.

И Хоуп знаеше, че ако плъзне пръстите си надолу, между краката й, тя ще попадне в рая. Момичето се притисна назад към него и прошепна:

— Гризуолд.

Това го накара да се осъзнае. Тя го нарече Гризуолд. Той не беше Гризуолд, не беше иконом, а тя не беше в състояние да понесе истината. Нуждаеше се от легло, а той нямаше нужда от жена, особено такава, която имаше нужда от грижи, а не си го признаваше.

Щеше да се придържа към първоначалния си план. Щеше да я съблазни, да я задържи, докато не се наситят един на друг, а след като се разделят, тя щеше да разполага с всички предимства, които той можеше да й осигури.

Но сега за пръв път той се зачуди… дали Хоуп щеше да приеме онова, което той щеше да й предложи, и да остане доволна?

Зак коленичи пред нея и изми краката й.

Той беше ангажиран човек, с твърде много отговорности. Нуждаеше се от жена, която осъзнаваше мястото си като домакиня, като негова помощница. Нуждаеше се от жена, която му беше допълнение, като вратовръзка или лаптоп, или удобен чифт обувки. Не жена, която имаше свои собствени цели и дневен ред.

Той нямаше да съобразява живота си с удобствата на жена си. Трябваше да преосмисли плана. Трябваше да обмисли дали да не се откаже напълно от нея.

Но Зак желаеше Хоуп. А Зак Гивънс получаваше всичко, което поискаше.

Той се изправи и я придърпа към себе си, притискайки гърба й към гърдите си, и я обгърна с ръцете си. Оставаше му да измие само още едно място.

Гласът й потрепна панически:

— Аз ще се погрижа за това.

— Как ли пък не. — Той отново насапуниса ръцете си. — Аз се погрижих за всичко останало. Няма да ми отнемеш най-хубавото.

Тя се стегна, сякаш очакваше да бъде нападната.

Макар и арогантен, той не беше несръчен. С бавни, леки движения той изми триъгълника от къси, къдрави косъмчета. Тя леко се отпусна, но продължаваше да стиска здраво краката си. С единия си пръст той напипа цепката и бавно проникна през нея.

Момичето се вцепени, но той я успокои с тихото: „Шшт, довери ми се“. Пръстът му потъна още по-навътре, намери клитора й и по-скоро почувства, отколкото чу рязкото й поемане на дъх. С тих глас той изрече в ухото й:

— Разкрачи се малко, скъпа.

Тя се поколеба, но го направи.

— Просто искам да те измия. — И той направи точно това. Изми я. Не проникна в нея, макар да му се искаше. Просто я изкъпа, цялата, докато слушаше лекото й, накъсано дишане. Смущение ли беше причината? Несъмнено. Желание? О, да. Хълбоците й помръдваха, когато я докосваше, движеха се във вродения си ритъм. Той окуражаващо я целуна по шията, а след като приключи с измиването, я прегърна с една ръка през кръста и бавно докосна най-чувствителната й част.

Хоуп се изпъна, опита се да се откъсне от него, но той я държеше здраво. Знаеше, че не може да я вземе още сега. Колкото и смело да звучеше, тя все още се намираше в деликатно състояние, и той… той щеше да се възползва от тази слабост, за да я накара да свикне с докосването му. С все същия тих, успокояващ тон той каза:

— Всичко е наред, скъпа. С мен си в безопасност. Аз ще се погрижа за теб… отпусни се. — Тя потрепери в прегръдките му, опитвайки се да се бори с непознатото удоволствие, но нямаше никакъв шанс срещу него. Той знаеше точно какво прави. Пръстите му оказваха нужния натиск, намираха всяко нервно окончание и тя губеше и последните си съпротивителни сили.

С безпомощен стон момичето се сгърчи в ръцете му, притискайки дланта му между търсещите си бедра.

Той й даде онова, от което имаше нужда, окуражаваше я, когато мислеше да се съпротивлява, и когато тя свърши, той я вдигна и я залюля в прегръдките си. Тя беше труднодостъпна, но и толкова отзивчива, че му се искаше да я задържи и да й покаже всичко. Всички наслади на чувствения свят.

— Не мога да повярвам… — Тя скри лицето си в гърдите му и потрепери в прегръдките му. — Не мога да повярвам, че го направих.

Излизайки от ваната, Зак каза:

— Не ти го направи. А ние.

Тя надигна глава и го погледна с ококорени очи:

— Ние ли?

Той се засмя с кратък, дрезгав смях, подхранван от неудовлетворението му.

— Аз не намерих облекчение, ако това имаш предвид. Имах предвид, че ти помогнах. Не достигна сама до върха.

— О… — Тя наведе глава и бузите й отново се зачервиха.

Той й каза нежно:

— Харесва ми да те прегръщам. Да ти доставям удоволствие. Ако не беше така, нямаше да го направя. — После я попита с дрезгав глас: — Хареса ти, нали?

— Хареса ми. — Усмивката й се стопи. Тя не го поглеждаше; гледаше настрани, смутена повече от думите, отколкото от действията му или собствената си реакция. После рече шепнешком: — Всичко в теб ми харесва. Всичко, което направи… е чудесно. И аз ти… благодаря.

Той не отговори. Стоеше неподвижно до мраморния плот и най-накрая тя намери смелост да вдигне глава и да го погледне. Откритото й признание, благодарността й не му бяха доставили удоволствие. Тя го разбираше по сбърчените му вежди, по свитите устни, по начина, по който ръцете му се стегнаха около тялото й.

— Не съм направил нищо.

— Напротив. Ти…

Той я прекъсна:

— Можеш ли да стоиш на краката си?

— Разбира се! — Очевидно Гризуолд не обичаше да му благодарят.

— Няма никакво разбира се. Ти беше в шок. Едва стоеше на краката си. — Зак я подкрепи с ръката си през кръста. Когато се убеди, че е добре, той взе един дебел бял халат от закачалката на вратата и я уви в него.

Халатът беше голям и стигаше до пода. Тя опипа ревера му.

— На господин Гивънс ли е?

— Мой е — отвърна рязко Гризуолд. — Престани да се притесняваш. Всичко е мое.

В което нямаше никакъв смисъл. Но тя нямаше сили да спори с него. Когато вече беше стъпила на земята, тя установи, че краката не я държат и се чувства леко замаяна.

Той отиде до рафта с кърпи, грабна няколко и се върна при нея.

— Откога не си яла?

— От обяд.

— Разбира се. — Той уви главата й в една хавлия. — Ти не се грижиш за себе си.

— Напротив. — Кърпата беше топла и тя се наслади на лукса да имаш отопляван рафт с хавлии, след което се приготви да спори с него: — Прибирах се в апартамента си, където смятах да вечерям.

— Супа от консерва? — Той я вдигна на мраморния плот и се обърна, за да потърси нещо в шкафа.

— Много е хранителна.

— И има ужасен вкус. — Той извърна главата си настрани, за да може да я вижда с крайчеца на окото си.

На раменете си беше наметнал една голяма хавлия, която скриваше доста от голото му тяло. Хоуп трябваше да е доволна. А не беше. Момичето рече разсеяно:

— Харесвам доматено пюре. Какво правиш?

Той докосваше слепоочието й и тя усети болка.

— Явно имаш нужда от няколко шева.

— Шевове? — Тя също докосна слепоочието си. — Наистина ли ме е порязал?

Видя как той стисва зъби и разбра, че е ядосан.

— Не е чак толкова дълбоко. Една лепенка ще свърши работа. — Той изстиска малко мазило на пръста си и отряза парче лейкопласт.

— Откъде си се научил да правиш това? — попита тя. — В училището за икономи?

— Получих значката си по оказване на първа помощ в бойскаутския лагер. — Устните му се разтегнаха в лека усмивка.

Той приключи с превръзката и докато тя го гледаше, разкопча колана си и подгизналите му панталони се свлякоха до глезените.

— Ау! — каза тя.

Наистина го изрече, така, както го произнасяха мишките по анимационните филмчета, и едва се въздържа да не прикрие очите си с ръка.

Той успя да улови боксерките си, преди да се плъзнат надолу заедно с панталона, и ги нагласи на кръста си. Увери се, че е увита добре в халата, вдигна я на ръце — отново! — и я отнесе в спалнята.

Не каза нищо за ерекцията, чиято форма тя ясно забеляза под мокрия, тъмен памук. Не беше смутен. Не се перчеше. По-скоро беше твърдо решен да я отнесе в спалнята и нищо друго нямаше значение.

Тя, естествено, го беше усетила, докато я прегръщаше във ваната. Беше усетила натиска в задничето си, който се подиграваше на собствената й глупава неспособност да се справя с подобни ситуации. Затова се беше престорила, че не забелязва нищо, и сега тихо изписка, когато за пръв видя истинска ерекция. Не разбираше защо мъж с неговата изтънченост и елегантност се занимава с такава писукаща провинциална мишка като нея.

Стаята беше топла, много топла, осветена от меката светлина на двете нощни лампи. Подът беше покрит с огромен персийският килим с шарка от рози и тъмносини цветя на поразително черен фон. Дървеният паркет лъщеше под краищата на килима, полиран до блясък също като мебелите от палисандрово дърво. Леглото не беше оправено, белите чаршафи меко проблясваха, а на пода лежеше пухкаво шалче от синьо кадифе. Завесите бяха спуснати, откъсвайки стаята от леденостудената нощ. Някой беше влизал, докато бяха в банята, и беше оставил поднос на масата до прозореца, отрупан с хапки и сладкиши. От чучура на каничката за чай се вдигаше пара.

Стаята беше пълна противоположност на нейната студена, гола спалня — и заедно с грижите, които Гризуолд беше положил за нея, й напомни за онова, което бе изгубила преди толкова много години.

Той я положи върху леглото и я подпря с три възглавници. Свали кърпата от главата й и леко подсуши краищата на косата й. После зави краката й с халата. След това се отдалечи от леглото и започна да се подсушава — и това, установи тя, беше далеч по-интересно от всичко, което бе направил с нея.

Той избърса лицето си и небрежно изтърка косата, а докато го правеше, мускулите му изпъкнаха и затанцуваха под прекрасната му, гладка, загоряла от слънцето кожа. Хвана кърпата в двата края и избърса и гърба си. Очевидно беше тренирал сериозно коремните си мускули, защото те оформяха класически плочки, а точно над ластика на боксерките му се оформяха малки вдлъбнатини, които просто молеха да бъдат докоснати от устните й.

Тя примигна. Откъде се беше появила тази мисъл? Сигурно я беше омагьосал с някакъв древен ритуал на… сушенето.

Той се наведе и подсуши бельото си, като внимаваше с все още неспадналата ерекция, след което избърса дългите си, добре оформени крака. Пусна кърпата на земята и пристъпи няколко пъти върху нея, за да изсуши и петите си.

— Така. Това е достатъчно. — Вдигна поглед и срещна нейния, преди тя да успее да се извърне настрани. Като че ли знаеше точно какво си мисли, защото устните му потрепнаха леко в усмивка и той облегна едното си коляно на матрака. Тежестта му я накара да се претърколи към него. Той я хвана с двете си ръце и се надвеси арогантно над нея. — Видя ли нещо, което да ти хареса?

Щеше да е невъзпитано да каже „не“, защото той я беше засипал с щедри похвали за слабата й фигура, затова тя преглътна и каза:

— Харесвам ръцете ти.

— Ръцете ми. — Той хвана реверите на халата и плъзна ръце надолу до възела на кръста й. Същият, който придържаше халата. — Само това ли ти хареса?

— Харесват ми… — Докато вниманието му беше насочено към възела, тя можеше да разгледа лицето му и силата на погледа му я зашемети. Тя знаеше, че този мъж е интелигентен и проницателен, но точно в този момент тялото й, същността й, поглъщаха цялото му внимание. Това едновременно я ласкаеше и плашеше.

Колебанието й привлече вниманието му и той се взря в очите й. Внезапно се отдръпна и рече:

— Гладна ли си?

Тя объркано тръсна глава.

— Какво?

И сякаш досега не я беше гледал страстно, той просто отиде при подноса и й приготви една чиния с хапки, сладкиши и чаша горещ шоколад, пълен с топчета маршмелоу. А тя, която си беше мислила, че никога няма да се освободи от страха, предизвикан от нападателя й, установи, че стомахът й курка достатъчно силно, за да го чуе.

— Колко изискано — каза момичето, протягайки ръка към чинията.

Той не й позволи да я вземе. Вместо това поднесе една от хапките към устата й. Струваше й се странно да му позволи да я нахрани, но той я гледаше толкова упорито и властно, а и нямаше как да му откаже учтиво. Затова тя притеснено отхапа от тънкото парче шунка и швейцарско сирене, като едва не припадна от удоволствие, когато изтънченият пушен вкус докосна езика й. Момичето с желание отвори уста за втора хапка, а той потрепна и дръпна пръстите си назад, преструвайки се, че го е ухапала.

Не й пукаше. Можеше да се прави на забавен колкото си иска, стига да й даде да отхапе отново.

Този път хапката съдържаше бекон, салата и домат, заедно с босилекова майонеза. И тя без малко не захапа наистина пръстите му.

Докато я хранеше, той се усмихваше, сякаш се радваше на апетита й, и тя си спомни смъмрянето му, че е твърде слаба. Добре, може и да беше, но тази вечер се хранеше с апетит, какъвто не беше имала от много години. Погълна набързо още две хапки, след което той остави чинията настрани и сложи чашата в ръцете й. Тя вдъхна дълбоко и ароматът на гъстия горещ шоколад върна в съзнанието й всички спомени от детството.

Млякото беше гъсто и плътно, шоколадът вкусен, а топчетата маршмелоу се разтопиха в сладка пяна, която полепна по горната й устна. Тя се накани да я оближе, но той каза:

— Не.

Отмести чашата настрани и започна да облизва и смуче устните й. Тя го отблъсна настрани и каза:

— Вече не остана нищо.

Той я целуна силно.

— Не го правех заради това.

Тя го знаеше, но въпреки това бе шокирана от откровеността му.

— Аз съм…

— Изморена. — Той докосна челото й. — Виждам. Искаш ли още нещо?

— Вода. — Гледаше го как отива и взима една бутилка, като размишляваше колко лесно би свикнала да й носят разни неща. — И един сладкиш.

Той разви капачката, подаде й бутилката, а когато тя се напи, отчупи парче сладкиш и го притисна към устните й.

Канела и ванилия. Тя нетърпеливо лапна парчето и след като го сдъвка и глътна, вече беше готова. Не изтощена и плачлива, както когато беше пристигнала, а приятно изморена и спокойна, както не се беше чувствала през последните пет години.

Пийна още малко вода и той издърпа допълнителните възглавници изпод главата й. Тъмните му очи загадъчно проблеснаха на мургавото му лице, устните му леко се разтвориха и той приседна до нея, опрял бедро в нейното. Съдейки по хитрото изражение на лицето му, той се канеше да й каже нещо, да я смъмри за нехайството или неразумността й. Тя реши да му позволи да го направи. Все пак той съвестно се беше погрижил за нея. Освен това точно в момента нямаше сили да проявява каквото и да било негодувание.

Но той просто я избута към средата на леглото. Без да поиска разрешение или дори да й съобщи намеренията си, той развърза халата.

Тя се вкопчи в ръбовете му.

Той отблъсна ръцете й настрани.

— Вече те видях гола, забрави ли?

Да, помнеше го, но това не променяше нищо. Тогава беше разстроена и почти обезумяла от страх. Сега вече беше дошла на себе си. Беше възвърнала здравия си разум.

Отново се вкопчи в халата, опитвайки се напразно да се загърне отново в него.

Той улови китките й и ги изпъна настрани. След това я огледа изучаващо. Проучи всеки сантиметър от тялото й с интимност, която запали огън в нея. Гърдите й се втвърдиха и щръкнаха. Стомахът й се сви и тя си спомни с подробности колко внимателно я беше измил между краката.

Истината бе, че той я беше довел до оргазъм. Нея, която години наред бе пренебрегвала напълно тялото си и собствените си желания, отдавайки се изцяло на работата и учението. Сега той я гледаше и тялото й се подчиняваше на неизречената му команда да се подготви за него. Сгъвката между краката й бе отмаляла от копнежа да бъде докосвана. Тя се овлажни и мислено се помоли да не я докосва там, защото щеше да осъзнае мащабите на собствената си власт над нея — а и без това вече беше достатъчно самонадеян.

Но той не я докосна. Не и с ръцете си. Вместо това се наведе към гърдите й и притисна ухо към разтуптяното й сърце.

Не играеше честно. Жестът му я трогна, накара я да се опита да освободи ръцете си, и когато той ги пусна, вместо да прояви здрав разум и да го отблъсне от себе си, тя приглади косата му над ушите. Този изпълнен с благодарност жест запуши извора на нежност в гърдите й и за миг сърцето й се успокои и тя се отпусна доволна.

Докато той лежеше върху нея, тя усещаше дъха му върху кожата си, лекия полъх върху зърното на гърдата й. Топлината му беше силна и завладяваща. Пръстите й погалиха късата му коса и бавно, сякаш по своя собствена воля, се плъзнаха надолу по врата му и разтриха мускулите на раменете му. Тя беше жива и той беше тук, и всичко най-после беше наред.

* * *

Когато Зак се убеди, че Хоуп е заспала дълбоко, той се измъкна изпод ръката й и отиде до телефона. Погледна към часовника. Беше едва девет, но часът всъщност не го интересуваше. Той беше Закарая Гивънс и беше настъпил моментът да се развихри.

Вдигна слушалката и нареди на оператора да го свърже.

Обади се самият кмет — естествено — и Зак с удоволствие улови нотката на нервност в гласа му.

— Господин Гивънс, какво удоволствие е да чуя гласа ви!

Зак се отдалечи в другия край на стаята. Не искаше разговорът му да разбуди Хоуп. С най-студения си тон заяви:

— Вниманието ми беше привлечено към факта, че районът на Мишън Хил не е безопасен.

— Ами… разбира се… това е… — Кметът запелтечи, неуверен в причината, която се криеше зад оплакването на Зак. — Полицията винаги е нащрек, но за нещастие части от града са наистина проблемни, особено когато хората са достатъчно неразумни, за да се движат по улиците без…

— Ами ако живеят там?

Кметът придоби някаква яснота относно намеренията на Зак.

— Мога ли да направя нещо за вас, господин Гивънс?

— Всъщност можете.