Стивън Кинг
Бурята на века (7)

Пето действие

 

Времето вече е такова, че придвижването се превръща в сериозен проблем. Майк, Хач и Линож излизат иззад ъгъла и се опитват да достигнат стълбите на верандата пред магазина. Линож върви пред тях и гледа нагоре, без да спира да се усмихва.

 

Камерата ни показва антените, обслужващи двустранната радиовръзка на магазина. Най-високата от тях изведнъж се прекършва с трясък и полита надолу.

 

ХАЧ (потръпвайки): Какво беше това?

 

МАЙК: Май беше антената. Сега не го мисли. Хайде.

 

Хач отива до стълбите и побутва Линож.

 

Звук: същият звънтящ трясък.

 

Урсула се е навела над радиостанцията, която се намира на масата под плаката: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ Е ДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. От радиостанцията се чува оглушително пращене.

 

УРСУЛА: Ало? Родни? Родни, там ли си? Обади се, Родни!

 

Никакъв отговор. След още няколко напразни опита секретарката закача микрофона и гледа безполезния уред с омерзение.

 

Покритият със сняг Хач влиза в магазина. Клиентите веднага реагират при вида на пушката в ръцете му. Вече не я държи с две ръце, а само с една и я е подпрял на рамото си, така че цевта й сочи към тавана — досущ като Стив Маккуин в уестърна „Търси се жив или мъртъв“. Хач оглежда хората в супермаркета.

 

ХАЧ: Хора, Майк иска да се отдръпнете и да направите пътека, за да можем да минем по алея номер две. Водим престъпник и не можахме да влезем отзад, както възнамерявахме, така че направете място.

 

ПИТЪР ГОДСОУ: Защо я е убил?

 

ХАЧ: Пит, просто се отдръпни назад, става ли? Майк е отвън на снега и вече е премръзнал. Всички ще се почувстваме по-добре, когато престъпникът се озове в килията. Хайде, хора, отдръпнете се и ни оставете да минем по алея номер две.

 

Клиентите се разделят на две групи и освобождават средната част на супермаркета. Питър Годсоу и Роби Бийлс се озовават в едната група (тази вляво, ако се гледа от входа), а Моли, Кат и Тес Марчънт са в другата.

 

Хач оглежда магазина и преценява, че изискването му е изпълнено. Отива до входа, отваря вратата и прави приканващ жест с ръка.

 

МАЙК: Без резки движения, господин Линож. Изобщо не се шегувам.

 

Хач отново е хванал пушката с двете си ръце — с показалеца върху спусъка. Покритият със сняг Линож — даже веждите му са побелели — пристъпва в магазина. Майк плътно го следва, насочил револвера си към гърба му.

 

МАЙК: По алея номер две. Никъде другаде.

 

Обаче убиецът на Марта спира за миг и се взира в двете групички изплашени островни жители. Този момент е от изключително значение. Линож е като пуснат от клетката тигър. Укротителят е тук (дори са двама, ако броим Хач), но става ли въпрос за тигри, само решетките — при това най-здравите — гарантират безопасност. Линож нито изглежда като арестант, нито се държи като такъв. Сияещите му очи пронизват изплашените (и сякаш хипнотизирани от взора му) обитатели на Литъл Тол.

 

МАЙК (побутва го с дулото на револвера си): Хайде. Размърдай се.

 

Линож прави една крачка… и отново спира. Погледът му се спира на Питър.

 

ЛИНОЖ: Питър Годсоу! Любимият ми търговец на морска храна и любимият ми политик, застанали един до друг!

 

Питър потреперва, когато чува името си.

 

МАЙК (отново побутва Линож с револвера): Хайде, върви.

 

ЛИНОЖ (изобщо не му обръща внимание): Как върви търговията с риба? Зле, нали? Добре, че е марихуаната, та да се спасиш от банкрут. Колко бали имаш сега в склада? Десет? Двайсет? Четирийсет?

 

Питър Годсоу е зашеметен. Изстрелът е точно в целта. Роби Бийлс рязко се отдръпва от него, сякаш се бои да не прихване заразна болест. За миг и Майк е твърде изумен, за да реагира и да затвори устата на Линож.

 

ЛИНОЖ: На твое място бих проверил дали са опаковани добре, Пит — с идването на прилива се очакват страшни щормови вълни…

 

Майк протяга ръка и силно блъска Линож в гърба. Той залита напред, обаче успява да запази равновесие. Този път ярките му очи се прицелват в Кат Уидърс.

 

ЛИНОЖ (все едно вижда стар приятел): Кат Уидърс!

 

Тя се сепва, сякаш са я зашлевили. Моли слага ръка на рамото й, гледайки Линож със страх и подозрение.

 

ЛИНОЖ: Изглеждаш чудесно… и защо не? Сега това си е съвсем рутинна процедура, нищо сериозно!

 

КАТ (измъчено): Майк, накарай го да спре!

 

Майк отново блъска Линож, но този път той дори не се олюлява. Стои непоклатим като… ами, като заялата задна врата.

 

ЛИНОЖ: Заради това ходи в Дери, нали? И не си казала още на родителите си? А на Били? Не, нали? Съветвам те да не криеш истината. Какво, като си направила аборт?

 

Кат заравя лице в дланите си и се разплаква. Посетителите на магазина я наблюдават с изумление, любопитство и ужас. Един от тях е потресен до дъното на душата си. Били Соумс — двайсет и три годишен младеж с червена престилка. Той е синът на Бети Соумс и работи в супермаркета като продавач-консултант и чистач. Двамата с Кат имат сериозна връзка и сега за първи път чува, че Кат съзнателно се е отървала от детето им.

 

Майк опира дулото на револвера си в тила на Линож и запъва ударника.

 

МАЙК: Мърдай… или аз ще те размърдам.

 

Линож отново тръгва по алеята. Изобщо не се е уплашил от опряния в главата му револвер; просто е свършил работата си с Кат.

 

Кат стои до касите, разтърсвана от истерични ридания, а Моли я прегръща и се опитва да я успокои. Вниманието на Тес Марчънт е раздвоено между плачещото момиче и потресения Били Соумс. Ненадейно Моли се сепва и се сеща за нещо изключително важно.

 

МОЛИ: Къде е Ралфи?

 

Тъкмо стигат до края на пътеката и Ралфи се появява иззад ъгъла с кутия зърнени закуски в ръце.

 

РАЛФИ: Мамо! Мамо? Може ли да вземем това…

 

Без абсолютно никакво колебание Линож се навежда, вдига момченцето и рязко се обръща. Синът на Майк изведнъж се оказва между Линож и револвера. Детето се е превърнало в заложник. Първата реакция на Майк е шок. Втората — задушаващ, болезнен страх.

 

МАЙК: Веднага го пусни! Пусни го или…

 

ЛИНОЖ (широко усмихнат; на прага да се засмее): Или какво?

 

Моли изведнъж забравя за Кат и се втурва по алея номер две, за да разбере какво се случва. Един от островните жители — Кърк Фрийман — се опитва да я спре.

 

МОЛИ: Пусни ме, Кърк!

 

Тя го блъска силно и съумява да се изтръгне от хватката му. Щом вижда, че Линож държи сина й, силно ахва и ръцете й се стрелват към устата й.

 

Без да откъсва нито за секунда поглед от Линож, Майк й дава знак да остане на мястото си и да не се приближава. Зад гърба на Моли започва да се събира народ всички наблюдават с хищно любопитство сцената.

 

Линож доближава чело до челото на Ралфи и двамата се гледат в очите. Ралфи все още е твърде малък, за да се уплаши, и се взира с детинско любопитство в тези сияещи, приканващи, омагьосващи тигрови очи.

 

ЛИНОЖ: Аз те познавам!

 

РАЛФИ: Така ли?

 

ЛИНОЖ: Ти си Ралф Емерик Андерсън. Знам и още нещичко за теб.

 

Ралфи е очарован; не чува как Хач вкарва патрон в цевта и не подозира, че супермаркетът се е превърнал в буре с барут, чийто фитил е самият Ралфи. Напълно е хипнотизиран от очите на Линож.

 

РАЛФИ: Какво?

 

Линож целува лекичко нослето на момченцето.

 

ЛИНОЖ: Че имаш късметлийска бенка на нослето си!

 

РАЛФИ (възкликва усмихнато): И татко така я нарича!

 

ЛИНОЖ (усмихва му се в отговор): Естествено! И като стана дума за баща ти…

 

Линож спуска Ралфи на земята, но за миг се навежда толкова ниско, че хлапето продължава да изглежда като негов заложник. Ралфи вижда белезниците.

 

РАЛФИ: Защо си с белезници?

 

ЛИНОЖ: Защото така искам. Хайде, отиди при татко си.

 

Той обръща момченцето с гръб към себе си и леко го потупва по дупето. Ралфи вижда баща си и се усмихва радостно. Преди да е направил и две крачки, Майк го вдига и го притиска в обятията си. Погледът на Ралфи се спира върху револвера.

 

РАЛФИ: Тате, защо държиш…

 

МОЛИ: Ралфи!

 

Тя се втурва към сина си, като пътьом блъска Хач и събаря няколко консерви от рафтовете. Те се търкулват във всички посоки по земята. Моли изтръгва Ралфи от ръцете на Майк и трескаво го прегръща. Обезумял, разгневен и потресен (кой на негово място не би бил?), Майк отново се обръща към Линож, който имаше един милион шанса да избяга.

 

РАЛФИ: Защо тати се цели в този човек?

 

МАЙК: Моли, махни го оттук.

 

МОЛИ: Какво пра…

 

МАЙК: Веднага го махни оттук!

 

Шокирана от непривичната реакция на съпруга си, Моли отстъпва към групата изплашени местни жители с Ралфи на ръце. Препъва се в консерва и залита, но Кърк Фрийман я подхваща и Моли успява да запази равновесие. Ралфи, който гледа към баща си над рамото й, изглежда разстроен.

 

РАЛФИ: Не го застрелвай, тате, той знае за късметлийската бенка!

 

МАЙК (по-скоро към Линож, отколкото към Ралфи): Няма да го застрелям, ако прави това, което трябва.

 

Майк поглежда към края на алея номер две. Линож се усмихва и кима, сякаш иска да каже: „Разбира се, щом настоявате“. Обръща се и тръгва, като отново държи ръцете си пред себе си. Хач се приближава до Майк.

 

ХАЧ: Какво ще правим с него?

 

МАЙК: Как какво? Ще го пъхнем зад решетките.

 

Майк изпитва едновременно ужас, срам и облекчение… впрочем вие чудесно знаете с какво точно се сблъсква. Хач вече е уловил достатъчно от емоциите на Майк, за да се отдръпне назад и да стои на разстояние, докато неговият „партньор“ ескортира Линож към края на алеята.

 

Когато достигат края на алея номер две, Линож изведнъж се обръща към полицейския кабинет, сякаш знае къде е. Хач върви след тях. В този миг от алея номер едно внезапно изскача Били Соумс. Той е твърде разгневен, за да се съобразява с каквото и да било, и преди Майк да може да го спре, сграбчва Линож за ревера и го опира в щанда за месо.

 

БИЛИ СОУМС: Какво знаеш за Катрина? И откъде го знаеш?

 

Чашата на търпението на Майк прелива. Той хваща Били за ризата и го запраща към рафтовете с подправки. Били се удря силно в стелажа и се сгромолясва на пода.

 

МАЙК: Ти какво, полудя ли? Този човек е убиец! Стой настрана от него! Стой настрана и от мен, Били Соумс!

 

ЛИНОЖ: И няма да е зле да си почистиш кръвта.

 

Отново забелязваме онези черни водовъртежи в очите му.

 

Той седи там, където е паднал, и се взира недоумяващо в Линож. После от носа му изведнъж руква кръв. Били я усеща, вдига ръце към носа си и гледа смаяно кръвта по дланите си.

 

Кат се втурва към него по алея номер едно и коленичи до Били. Иска да му помогне; иска да направи нещо, за да премахне това ужасно изражение на шок и болка, изписано на лицето му. Обаче Били не иска помощта й. Той я избутва от себе си.

 

БИЛИ СОУМС: Остави ме на мира!

 

И се изправя на краката си.

 

ЛИНОЖ (обръща се към Кат): Преди да се направи на голям моралист, накарай го да ти разкаже за Джена Фрийман.

 

Били потреперва, шокиран за пореден път.

 

КЪРК ФРИЙМАН: Какво знаеш за сестра ми?

 

ЛИНОЖ: Когато времето е хубаво, тя обича да язди не само любимия си кон… Прав ли съм, Били?

 

Кат се взира смаяно в Бали. Той избърсва кървящия си нос с опакото на дланта си и не смее да срещне погледа й. От праведния му гняв не е останала и следа. Изражението му крещи: „Искам да се махна от тук!“. А Майк има такъв вид, сякаш още не може да повярва, че всичко това се случва наистина.

 

МАЙК: Стой настрана от този човек, Кат. Ти също, Били.

 

Тя не помръдва. Може би дори не го чува. По бузите й се стичат сълзи. Хач протяга ръка и деликатно я отмества от вратата с надпис „Полицейски кабинет“. По невнимание Хач я избутва към Били и доскоро щастливите влюбени внезапно настръхват и се отдръпват един от друг.

 

ХАЧ (вежливо): Беше опасно близо до арестанта, Кат.

 

Без да го удостои с внимание, тя тръгва към изхода на магазина, минавайки покрай Били. Той не прави опит да я спре. Междувременно Майк пристъпва напред и взема от витрината пакет найлонови пликове. После притиска дулото на револвера между лопатките на Линож.

 

МАЙК: Хайде, влизай.

 

Воят на вятъра е толкова пронизителен, че напомня влакова сирена. Чува се тракането на керемидите и проскърцването на дъските.

 

Вратата се отваря и вътре влиза Линож, съпровождан от Майк и Хач. Линож пристъпва към решетките на килията и спира точно когато един особено силен порив на вятъра връхлита магазина. Сякаш цялата постройка се тресе. Изпод заялата задна врата навява сняг.

 

ХАЧ: Не ми харесва този звук.

 

МАЙК: Мърдай, господин Линож.

 

Докато минават покрай бюрото, Майк оставя найлоновите пликове и взема голям катинар с шифър. Изважда ключовете от джоба си и за секунда тъжно се взира в счупения ключ от задния вход. После подава ключовете и катинара на Хач. Двамата си разменят оръжията — Майк взема пушката и му дава револвера. Насочват се към килията.

 

МАЙК (обръща се към Линож): Вдигни ръце и се хвани за решетките. (Линож се подчинява.) Разкрачи се… (Линож се подчинява.) По-широко. (Линож се подчинява.) Сега ще те претърся. Помръднеш ли, Алтън ще ни спести цял куп неприятности и ходене по мъките.

 

Хач притеснено преглъща, но вдига револвера. Майк оставя пушката настрана.

 

МАЙК: Дори не дишай, господин Линож. Ти докосна с гадните си ръце сина ми, така че внимавай много!

 

Майк бърка в джобовете на полушубата на Линож и изважда жълтите кожени ръкавици. Те са целите оплескани с кръвта на Марта. Майк ги хвърля на бюрото с гримаса на отвращение. Продължава да рови из джобовете, обаче не открива нищо. Проверява предните джобове на дънките му. Нищо. Задните джобове. Нищо, освен няколко мъхести топчета. Сваля шапката на Линож и я оглежда отвътре. Нищо. Майк я хвърля до ръкавиците на бюрото.

 

МАЙК: Къде ти е портфейлът? (Линож не реагира.) Ехо, къде ти е портфейлът?

 

Майк удря два пъти Линож по рамото. Първия път — сравнително леко, но втория — доста силно. Линож продължава да мълчи.

 

МАЙК: Ей!

 

ХАЧ (обезпокоено): По-спокойно, Майк.

 

МАЙК: Той докосна сина ми, доближи лицето си до неговото, целуна сина ми по носа… а ти ми казваш „по-спокойно“? Къде е портфейлът ти, сър?

 

Майк го блъска в гърба. Линож залита към решетките, но не ги изпуска от ръцете си и запазва разкрачения си стоеж.

 

МАЙК: Къде ти е портфейлът? Къде ти е кредитната карта? Къде ти е картата за кръводаряване? Картата за намаление от „Валю-Март“? От кой канал си изпълзял, за да дойдеш тук? А? Отговори ми!

 

Всичката му злост, гняв, страх и унижение са на път да експлодират. Майк сграбчва Линож за косата и блъска лицето му в решетките.

 

МАЙК: Къде ти е портфейлът?

 

ХАЧ: Майк…

 

Майк отново блъсва лицето на Линож в решетките. Навярно би го сторил и пак, и пак, ако Хач не бе хванал ръката му.

 

ХАЧ: Майк, престани!

 

Майк се подчинява. Поема си дълбоко въздух и някак си успява да възвърне самообладание. Навън вятърът беснее и ние чуваме далечния тътен на разбиващите се в брега вълни.

 

МАЙК (дишайки тежко): Свали си обувките.

 

ЛИНОЖ: Трябва да пусна решетките, за да го направя. Връзките са здраво завързани.

 

Майк коленичи и взема пушката. Поставя приклада на пода и опира дулото точно в средата на дънките на Линож.

 

МАЙК: Ако помръднеш, никога вече няма да страдаш от запек.

 

Хач изглежда все по-уплашен. Никога не е виждал тази страна от характера на Майк. Междувременно Майк развързва ботите на Линож. После се изправя, взема пушката и прави крачка назад.

 

МАЙК: Събуй ги.

 

Линож се подчинява. Майк кимва на Хач и той ги вдига от земята, като хвърля бърз поглед на арестанта. Опипва ги отвътре и ги изтръсква.

 

ХАЧ: Нищо.

 

МАЙК: Остави ги до бюрото.

 

Хач това и прави.

 

МАЙК: Влизай в килията, господин Линож. Движи се бавно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.

 

Линож отваря вратата на килията и я залюлява напред-назад, преди да влезе. Вратата проскърцва, а когато се отваря широко, увисва леко. Линож прокарва пръсти по самоделните заваръчни шевове и се усмихва.

 

МАЙК: Мислиш си, че няма да те удържи? Ще те удържи, и още как.

 

Той обаче не изглежда сигурен в думите си, а на лицето на Хач цари още по-силно съмнение. Линож влиза в килията, затваря вратата и присяда с лице към нея. Присвива обутите си в бели спортни чорапи крака, така че ходилата му да са на ръба на нара, и ни наблюдава между прегънатите си колене. Тази поза остава непроменена за известно време. Китките му са положени върху коленете, а дланите му са отпуснати. На лицето му играе едва доловима усмивка. Ако някой ни гледа по този начин, вероятно ще ни се прииска да побегнем. Това е погледът на тигъра от клетката — спокоен и бдителен, но изпълнен със стаена ярост.

 

Майк затваря вратата на килията, а Хач я заключва с един от ключовете на връзката, дадена му от Майк. После Хач хваща решетките и леко ги разтърсва, за да провери дали всичко е наред. Бравата държи, но въпреки това двамата се споглеждат угрижено. Вратата е малко разхлопана — като последния зъб в старчески челюсти. По принцип килията е предназначена за такива като Сони Бротиган, който има неприятния навик да се напива и да хвърля камъни в прозорците на бившата си жена… но не и за непознат странник без каквито и да било документи, пребил до смърт възрастна вдовица.

 

Майк отива до задната врата, проверява механизма и завърта дръжката. Вратата се отваря с лекота, а фучащият вятър запраща облак сняг в помещението. Долната челюст на Хач увисва.

 

ХАЧ: Майк, кълна се, че не щеше да помръдне!

 

Майк затваря вратата. В същия миг в полицейския кабинет влиза Роби Бийлс. Приближава се до бюрото и посяга към една от ръкавиците.

 

МАЙК: Не ги докосвай!

 

РОБИ (отдръпва ръката си): Има ли някакви документи?

 

МАЙК: Нямаш работа тук.

 

Роби вдига скъсания плакат от бюрото и го размахва пред Майк.

 

РОБИ: Ще ти кажа нещо, Андерсън… Чувството ти за хумор е абсолютно…

 

Хач (който всъщност е закачил плаката на врата на манекена) придобива смутен вид, но никой от другите двама не го забелязва. Майк изтръгва плаката от ръцете на кмета и го мята в кошчето за боклук.

 

МАЙК: Нямам нито време, нито търпение за това… Излизай или аз ще те изхвърля навън!

 

Роби го гледа и осъзнава, че Майк е съвсем сериозен. Отстъпва към вратата.

 

РОБИ: На следващото заседание на градския съвет май ще има кадрови промени в полицията на острова…

 

МАЙК: Следващото заседание е през март. Сега сме февруари. Вън.

 

Роби излиза. Майк и Хач остават неподвижни за секунда, след което Майк шумно издишва. Хач също въздъхва с облекчение.

 

МАЙК: Перфектно се справих със ситуацията, нали?

 

ХАЧ: Като дипломат.

 

Майк си поема дълбоко дъх, след което започва да отваря найлоновите пликове. В два от тях слага ръкавиците, в третия — шапката.

 

МАЙК: Сега ще изляза и…

 

ХАЧ: Смяташ да ме оставиш сам с него?

 

МАЙК: Опитай да се свържеш с щатската полиция в Мачаяс. И не се приближавай до него.

 

ХАЧ: Можеш да разчиташ на това.

 

Над двайсетина местни жители са се скупчили между стелажите и боязливо наблюдават вратата на полицейския кабинет. Роби пламти като разпалена печка. Към него се е присъединило и семейството му — съпругата му Сандра и очарователният му син Дон, когото вече видяхме в детската градина. Пред стълпилите се хора стои Моли с Ралфи на ръце. Когато вратата се отваря и Майк излиза, тя се хвърля напред. Майк я прегръща и я успокоява.

 

РАЛФИ: Не си му направил нищо, нали, тате?

 

МАЙК: Не, миличък, само го затворих.

 

РАЛФИ: В килията ли? Защо си го затворил там? Какво е направил?

 

МАЙК: После ще ти кажа, Ралф.

 

Той целува късметлийската бенка на нослето му и се обръща към насъбралите се островни жители.

 

МАЙК: Питър! Питър Годсоу?

 

Хората се споглеждат, мърморейки. След секунда Питър Годсоу си пробива път през тълпата. Изглежда едновременно смутен и наежен (както и малко уплашен).

 

ПИТЪР ГОДСОУ: Майк, искам да ти кажа, че каквото и да твърди онзи, по-голяма лъжа не съм чувал…

 

МАЙК: Добре, добре… Виж, искам да отидеш отзад при Хач. Трябва да държим под око тоя тип и най-добре да го пазим по двама.

 

ПИТЪР ГОДСОУ (видимо облекчен): Разбира се. Отивам веднага.

 

Той отваря вратата и влиза в полицейския кабинет. Майк, който продължава да прегръща Моли, се обръща към съгражданите си.

 

МАЙК: Хора, налага се да затворя магазина. (Сред тълпата се надига ропот.) Вземете, каквото сте взели — напълно ви се доверявам, ще платите след бурята. Сега обаче имам арестант и трябва да се занимавам с него.

 

Дела Бизонет — жена на средна възраст с угрижено лице — пристъпва напред.

 

ДЕЛА БИЗОНЕТ: Наистина ли е убил горката стара Марта?

 

Отново ропот, изпълнен със страх и недоверие. Моли се взира напрегнато в мъжа си. В момента повече от всичко й се иска Ралфи да изгуби временно слуха си.

 

МАЙК: После ще ви разкажа всичко. Сега ви моля да проявите разбиране и да ми помогнете да си свърша работата. Вземете си това, което ви трябва, и се прибирайте, преди бурята да е станала още по-силна. Само ще помоля някои от вас да останат за малко. Кърк Фрийман… Джак Карвър… Сони Бротиган… Били Соумс… Джони Хариман… Роби… Като за начало, толкова.

 

Тези мъже пристъпват напред, а останалите вървят към изхода. Както обикновено, Роби е изпълнен със съзнанието за собствената си значимост. Били притиска хартиена кърпичка към носа си.

 

Хач седи зад бюрото и се мъчи с радиостанцията. Питър наблюдава килията с нервозно любопитство. Линож (който продължава да седи на нара в позата, в която последно го видяхме) също се взира в него.

 

ХАЧ: Мачаяс, тук е Алтън Хачър от Литъл Тол. Имаме извънредна ситуация! Чувате ли ме, Мачаяс? Отговорете, ако ме чувате.

 

Хач отмества пръст от бутона за предаване. Чува се единствено пращене.

 

ХАЧ: Мачаяс, тук е Алтън Хачър на деветнайсети канал. Чувате ли ме?

 

ПИТЪР ГОДСОУ: Не те чуват. Антената ви падна от покрива.

 

Хач въздъхва тежко. Намалява звука и пращенето вече не се чува толкова силно.

 

ПИТЪР ГОДСОУ: Защо не опиташ с телефона?

 

Хач му хвърля изумен поглед и посяга към апарата. Долепя слушалката до ухото си, натиска няколко бутона и я връща на мястото й.

 

ПИТЪР ГОДСОУ: Пак ли нищо? Е, нали трябваше да се увериш.

 

Питър отново се обръща към наблюдаващия го Линож. Междувременно Хач е пренасочил интереса си към Питър.

 

ХАЧ: Нали не държиш марихуана зад кошовете за лов на омари в склада?

 

Питър го поглежда право в очите… и не казва нищо.

 

Хората се разотиват (с изключение на избраните от Майк мъже) и изходът на магазина ги засмуква във външния свят. Камбанката над вратата звъни почти непрекъснато.

 

МОЛИ: Обещай ми, че ще внимаваш.

 

МАЙК: Обещавам.

 

МОЛИ: Кога ще се прибереш?

 

МАЙК: Когато мога. По-добре вземете пикапа, защото с колата няма да изминете и трийсет метра… Никога не съм виждал да вали такъв сняг. Аз ще взема служебния джип или ще накарам някой да ме закара до вкъщи. Трябва да се върна в къщата на Марта, за да я обезопася.

 

В гърлото на Моли напират хиляди въпроси, но тя не може да ги зададе. На децата нищо не им убягва. Тя целува Майк по ъгълчето на устните и се обръща към изхода.

 

Кат все още хлипа. Тес я прегръща и люлее, за да я успокои, но ясно виждаме, че думите на Линож са преобърнали света й надолу с главата. Моли хвърля въпросителен поглед на Тес, която й кимва утвърдително — всичко е под контрол. Моли й кимва в отговор и излиза.

 

Моли излиза навън с Ралфи на ръце. Бурята се е превърнала в страховита виелица. Тя пристъпва предпазливо по стъпалата на верандата, приближавайки се към камерата. Всяка крачка й коства неимоверни усилия… а времето тепърва ще се влошава още повече.

 

РАЛФИ (трябва да крещи, за да го чуе майка му): Бурята няма да издуха острова, нали?

 

МОЛИ: Не се тревожи, миличък, няма да го издуха.

 

Но и тя не изглежда толкова сигурна.

 

Снегът вали със страшна ярост. По главната улица и Атлантик Стрийт все още се движат няколко автомобила, но скоро и те ще спрат. Остров Литъл Тол е напълно отрязан от света. Вятърът вие; снегът покрива всичко с белия си саван.