Ю Несбьо
Фантом (14)

Четиринайсета глава

Виолинът удари Осло като шибан астероид. Олег ми е обяснявал разликата между метеорит и метеороид и какво представляват всички онези камънаци, дето могат да паднат от космоса и да ни фраснат по главата. Та, значи, виолинът приличаше на астероид — огромно парче, което може да изравни земята с… По дяволите, татко, не се хили така, разбираш за какво говоря. Продавахме петици, четвъртини, цели грамове и разфасовки по пет грама от сутрин до вечер. Целият център полудя. Увеличихме цената. Проточиха се още по-дълги опашки. След повторното поскъпване желаещите не намаляха. Но като надухме цената за трети път, се разрази истински ад.

Банда косовски албанци ограбиха наши хора зад Борсата — двама естонци, които работеха без разузнавач. Косоварите дошли с бухалки и боксове, натрошили им тазовите кости и офейкали с кинтите и дрогата. След две вечери неколцина виетнамци удариха поста на улица „Принсен“ десет минути преди Андрей и Пьотър да приберат дневния оборот. Гангстерите сгащили касиера, без куриерът и разузнавачът да се усетят. Очаквахме ответния удар на стареца.

И той не закъсня.

Само два дни по-късно ранобудни столичани видели как от моста „Санер“ с главата надолу виси някакъв жълтурко, облечен като пациент в лудницата, с усмирителна риза и затъкната в устата кърпа. Въжето било дълго, колкото нещастникът да се задържи над водата няколко минути, преди коремните му мускули да отмалеят и да се удави.

Още същата вечер Андрей даде по един пищов на мен и Олег. Руски пищов — Андрей вярваше само на руското производство. Пушеше черни руски цигари, говореше по руски джиесем (не се шегувам, татко. Марката се казва „Гресо“ — скъпарска водоустойчива джаджа от африкански абанос; не изпраща сигнали, когато не е включена, и куките не могат да я проследят) и се кълнеше в руските оръжия. Пищовите били марка „Одеса“, обясни Андрей, по-евтина модификация на „Стечкин“. Сякаш някой от двама ни беше чувал подобни имена! Тази „Одеса“ била много специална, защото можела да произвежда автоматична стрелба. Пълнителят й побирал двайсет патрона „Малаков“, калибър 9/18 мм. Такива ползваха Андрей, Пьотър и изобщо всички пласьори от нашата „фирма“. Андрей ни даде да си поделим пачка патрони и ни показа как да зареждаме и как да стреляме с този странен, безформен пистолет. Предупреди ни да го държим здраво, да се целим малко по-ниско от набелязаната мишена и да гледаме да я улучим в горната част от тялото, но не в чутурата. Поставим ли селектора на автоматична стрелба, само с едно натискане на спусъка оръжието щяло да избълва цял оловен откос. Увери ни, че в девет от десет случая стигало само да извадим „Одеса“-та. След като Андрей си тръгна, Олег ми каза, че пищовът му приличал на оръжието от обложката на някакви си „Фу Файтърс“. Смятал да го изхвърли. Нямал намерение да стреля по никого. Предложих му да ми преотстъпи и неговата „Одеса“.

Вестниците вдигнаха врява до небесата. Гангстерска война, улици, удавени в кръв, същински Ел Ей — тръбяха кресливо те. Политиците от партиите без представители в общинския съвет каканижеха за потресаващо неефективна политика за борба с престъпността, потресаващо неефективна борба с наркотиците, потресаващо пасивния председател на общинския съвет, потресаващо бездейния общински съвет. Потресаващ град — изцепи се някакъв хахо от Центристката партия и предложи да зачеркнат Осло от картата, та да не посрамва родината. Най-много упреци отнесе главният секретар, но както е известно, мръсотията потича надолу. След като някакъв сомалиец гръмна двама свои съплеменници посред бял ден на „Плата“ и се измъкна безнаказано, началникът на ОРГКРИМ си подаде оставката. Общинската съветничка по социалните въпроси — впрочем и председателка на Полицейския съвет^[1] — заяви, че престъпността, наркотиците и полицията са отговорност предимно на държавата, но тя смята за свой дълг да се погрижи за безопасността и спокойствието на гражданите на Осло. Във вестника бяха публикували и нейна снимка. Зад нея стоеше секретарката й: моята стара познайница, секси мамчето. Гледаше сериозно и делово. В очите й обаче виждах единствено похотливия поглед на разгонена кучка със смъкнати панталони за езда.

Една вечер Андрей дойде по-рано, каза, че сме приключили за днес, и ще ме кара към „Блиндерн“.

Докато минавахме покрай имението на стареца, започнаха да ме налягат гадни предчувствия, но за щастие Андрей зави пред съседната къща, също собственост на стареца. Въведе ме вътре. Зад олющените стени и напуканите прозорци всъщност се криеха съвсем обитаеми помещения — мебелирани и отоплявани. Старецът седеше в стая с рафтове от пода до тавана, отрупани с книги. От огромните тонколони струеше класическа музика. Седнах срещу него, а Андрей излезе и хлопна вратата зад гърба си.

— Ще искам една услуга от теб, Густо — подхвана старецът и сложи ръка на коляното ми.

Инстинктивно погледнах към затворената врата.

— Намираме се във военно положение — старецът стана, отиде до рафтовете и извади дебела тухла в кафява подвързия, осеяна с петна. — Този текст е написан шестстотин години преди раждането на Христа. Не знам китайски. Разполагам с този френски превод на книгата, направен преди повече от двеста години от йезуит на име Жан Жозеф Мари Амио. Купих я на търг. Качих мизата на сто и деветдесет хиляди крони и водещият удари с чукчето. В този труд, най-цитирания наръчник за военна стратегия, се описват хитри тактики за сразяване на врага. Настолно четиво на Сталин, Хитлер и Брус Лий. Но да ти призная… — старецът върна книгата на мястото й и издърпа друга, — … предпочитам това.

И ми я подхвърли. Тънка книжка с нова-новеничка лъскава синя подвързия. „Шах за начинаещи“ — прочетох на корицата.

— Купих я за шейсет крони при голяма разпродажба. Ще предприемем рокада. Хоризонтален ход, при който царят и единият топ застават един до друг. Ще встъпим в алианс.

— С топ?

— Коя сграда в Осло прилича на топ?

Замислих се.

— Кметството. Общинската съветничка по социалните въпроси има секретарка на име Исабел Скойен. На практика тя диктува тона в политиката по превенция и борба с наркотиците. Според мои източници Скойен е идеална за нашите цели. Интелигентна, работлива и изключително амбициозна. Единствената причина за кариерния й застой са множеството й скандални изцепки. Исабел е купонджийка, не си мери приказките и сменя партньорите си като носни кърпички.

— Ужас — отроних аз.

Старецът ме изгледа предупредително и продължи:

— Баща й е бил председател на Центристката партия, но изпаднал в немилост и не се уредил във властта. Според моите източници Исабел била твърдо решена да осъществи бащината си мечта и понеже съзряла по-големи шансове за кариера в Работническата партия, напуснала редиците на безперспективните центристи. Накратко, Исабел Скойен има гъвкави морални устои, които сполучливо нагажда към професионалните си амбиции. И още: сама изплаща ипотека на семейното имение.

— И какво ще правим? — попитах със самочувствието на министър в кабинета „Виолин“.

Старецът се усмихна, сякаш въпросът ми му се стори крайно умилителен.

— Ще я принудим да седне с нас на масата за преговори и ще я изкушим да ни сътрудничи. За рекета отговаряш ти, Густо. Затова те повиках.

— Аз? Ще изнудвам високопоставена дама?

— Точно така. Високопоставена дама, с която си се сношавал, Густо. Тази държавна служителка се е възползвала от позицията и положението си в обществото, за да подтикне към секс афера тийнейджър с проблемна социална интеграция.

Първоначално се усъмних дали съм чул правилно. После обаче старецът извади от джоба на сакото си снимка, направена вероятно през затъмнено автомобилно стъкло, и я постави на масата пред мен. Младо момче влиза в ландроувър на улица „Толбю“. Виждаше се ясно регистрационният номер на автомобила. Момчето бях аз, а ландроувърът принадлежеше на Исабел Скойен.

По гърба ми пролазиха ледени тръпки.

— Откъде зн…

— Скъпи Густо, нали те предупредих, че те държа под око. Сега искам да се свържеш с Исабел Скойен по личния й телефон — положително разполагаш с номера — и да й предадеш подробно версията, подготвена да изтече в пресата. А после да я поканиш на строгосекретна среща, на която ще присъстваме аз и ти.

Старецът се приближи и погледна през прозореца. Отвън надничаше крайно потискащо време.

— Ще видиш колко бързо ще те смести в натоварения си график.