Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (99)

26.

— Ало? — Гласът е мек и колеблив. — Ало? Кой се обажда?

— Казвам се Джером Робинсън, госпожице. Бил Ходжис ви е предупредил, че ще се обадя.

Тишина.

— Госпожице? — Джером седи до компютъра си и стиска своя смартфон толкова силно, че има опасност да го счупи. — Госпожице Гибни?

— Тук съм. — Прозвучава почти като стенание. — Той ми обясни, че иска да залови човека, който уби братовчедка ми. Имаше ужасен взрив.

— Знам — казва Джером. В съседната стая Барб пуска за хиляден път новия диск на „Раунд Хиър“. Албумът е озаглавен „Целувки до полуда“. Още не е подлудил Джером, но с всяко следващо пускане лудостта е все по-близо.

Жената на телефона се разплаква.

— Госпожице? Госпожице Гибни? Съболезнования за загубата ви.

— Познавах я бегло, но тя е моя братовчедка и беше добра с мен. Също като господин Ходжис. Знаете ли какво ме попита той?

— Не.

— Дали съм закусвала. Нали е много мило?

— Мило е — съгласява се Джером. Още не може да повярва, че жизнерадостната жена, с която бяха на вечеря, е мъртва. Спомня си как очите й искряха, когато се засмееше, и как присмехулно имитираше Бил с неговото „Да“. А сега Джером говори с непозната — при това доста особена жена, ако се съди по гласа й. Да се води разговор с нея донякъде прилича на обезвреждане на бомба.

— Госпожице, Бил ме помоли да дойда в Шугър Хайтс и…

— Той ще ви придружи ли?

— Не сега. Има друга работа.

Пак мълчание, после тя проговаря, но толкова тихо и плахо, че едва се чува:

— Да ви повярвам ли? Защото се притеснявам от непознати хора. Изпитвам страх от тях.

— Не бойте се, госпожице, не ви лъжа.

— Искам да помогна на господин Ходжис. Искам да му помогна да залови човека, който извърши злодеянието. Сигурно е луд, не мислите ли?

— Да, така е — отговаря той. В съседната стая започва нова песен и Барбара и приятелката й Хилда закрещяват толкова силно от възторг, че писъците им ще счупят прозорците. Джером си представя три-четири хиляди Барбари и Хилди, които крещят на концерта утре вечер, и благодари на бога, че на майка му се падна да ги придружи.

— Елате, но не знам как да ви отворя — казва жената на телефона. — Преди да излезе, чичо Хенри включи охранителната аларма, а аз не знам кода да я спра. Мисля, че затвори и портата към улицата.

— Аз ще се оправя — казва Джером.

— Кога ще дойдете?

— След половин час ще съм при вас.

— Ако междувременно се чуете с господин Ходжис, ще му предадете ли нещо?

— Разбира се.

— Кажете му, че на мен също ми е много мъчно. — Тя млъква за момент. — И че редовно си вземам лекарството.