Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (9)

8.

Прави една обиколка на квартала, за да се поразсее и да си прочисти съзнанието, и приказва с хора, които отдавна не е поздравявал. Някои е пренебрегвал седмици наред. Госпожа Мелбърн чопли нещо в градината си и като го вижда, го кани да опита домашния й кейк.

— Право да ти кажа, доста се притеснявах за теб — промърморва, след като двамата сядат в кухнята. Погледът й е като на врана, която е зърнала на шосето премазана от автомобил катеричка.

— Ами, доста трудно свикнах с пенсионерския живот. — Той отпива от кафето си. Отвратително е, но поне е горещо.

— Някои изобщо не могат да свикнат — отбелязва госпожа Мелбърн и отново вперва в него стръвните си очички. Хрумва му, че доста щеше да се озори с нея, ако я разпитваше в участъка. — Особено онези, чиято работа е била отговорна и напрегната.

— Отначало ми беше кофти да бездействам, но вече започвам да свиквам.

— Браво на теб! Онова симпатично негърче още ли работи за теб?

— Джером ли? Да. — Ходжис се усмихва, питайки се как ще реагира Джером, ако разбере, че някой от квартала го нарича „онова симпатично негърче“. Вероятно ще се ухили и ще възкликне: „Ми, таково съм!“ Джером и неговите нек’ви зъдачки. Вече се е спрял на Харвард. Принстън е резервният вариант.

— Напоследък хлапакът си гледа работата през пръсти — отбелязва госпожата. — Моравата ти на нищо не прилича. Да ти налея ли още кафе?

Ходжис усмихнато отказва. Дори да е горещо, гадното кафе си остава гадно.