Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (76)

3.

Този път е още по-хубаво, защото вече се познават. Стеснението го няма, заменено е от плам. След като се любят, Джейни облича негова риза (толкова й е широка, че гърдите й изчезват, а краищата стигат до коленете й) и се заема с инспектиране на малкото жилище. Ходжис върви след нея и тревожно се пита какво ли ще е заключението й.

Връщат се в спалнята и тя произнася „присъдата“:

— Не е лошо за ергенска бърлога. В мивката няма мръсни чинии, във ваната — косми, върху телевизора не са натрупани дискове с порнофилми. Дори печелиш бонус точки, защото в хладилника зърнах две-три салати.

Извадила е две кутийки бира, връчва му едната и се чуква с него.

— Не съм очаквал да бъда тук с друга жена — промърморва Ходжис. — Освен може би с дъщеря ми Али. Разговаряме по телефона и си пишем имейли, но от няколко години не ме е посещавала.

— На страната на майка си ли беше при развода?

— Май да. — Той не се е замислял по този въпрос. — Ако е била, сигурно е имала право.

— Може би се съдиш прекалено строго.

Ходжис отпива от бирата си. Услажда му се. На втората глътка му хрумва нещо.

— Леля ти Шарлот знае ли номера на домашния ми телефон?

— Само това липсваше. Но не дойдох тук, за да се скрия от нея, макар че ще излъжа, ако кажа, че не ми е минало през ума. — Тя тъжно го поглежда. — Ще дойдеш на опелото в сряда, нали? Кажи ми, че ще дойдеш. Моля те. Необходим ми е приятел.

— Разбира се. Ще дойда и на поклонението във вторник.

Джейни се изненадва, но приятно.

— Не е наложително.

За Ходжис обаче е задължително. Вече напълно се е вживял в така липсващата му полицейска работа, а за всеки детектив е задължително да присъства на погребението на човек, свързан (даже и косвено) — с убийство. Не вярва Мистър Мерцедес да се появи на поклонението или на опелото в сряда, но не е изключено. Не е чел днешния вестник, обаче някой по-прозорлив репортер може да е свързал госпожа Уортън с Оливия Трилони, която се самоуби, след като колата й бе използвана за извършване на убийство. Разбира се, това не е новина, но същото важи и за слабостта на Линдзи Лоън към алкохола и наркотиците.

— Ще дойда, искам да съм там! — отсича той. — Какво ще направите с праха й?

— Погребалният агент го нарече „крем-прах“ — изковал е дума, включваща кремацията. — Джейни бърчи нос, както когато се присмива на неговото „Да“. — Отвратително, нали? Звучи като нещо, което добавяш към кафето. Хубавото е, че леля Шарлот и чичо Хенри няма да се натискат да вземат урната. Обзалагам се.

— Печелиш баса. Ще поканите ли някого за помен?

Джейни въздъхва.

— Леля Шарлот настоява. В десет ще е опелото, а след това — лек обяд в къщата в Шугър Хайтс. Докато похапваме сандвичи, доставени от фирма за кетъринг, и си разказваме любимите ни случки с Елизабет Уортън, хората от погребалната агенция ще се погрижат за кремацията. Ще реша какво да правя с праха в четвъртък, след като тримата ми родственици си заминат. Дори няма да им покажа урната.

— И добре ще направиш.

— Благодаря. Но обедът ме плаши. Не ме е страх от госпожа Грийн и малкото останали приятелки на мама, а от роднините. Ако леля Шарлот реши да направи сцена, Холи ще превърти. Ще дойдеш и на обяда, нали?

— Готов съм на всичко, ако ми позволиш да посегна под ризата ти.

— В такъв случай ще ти помогна да я разкопчаеш.