Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (69)

26.

Тръгват към асансьора и Ходжис се осмелява да я попита нещо, което го измъчва след вчерашното й обаждане:

— Мислиш ли, че въпросите ми за Оливия са предизвикали удара на майка ти?

Джейни вдига рамене:

— Един бог знае. Беше много възрастна. Мисля, че е поне със седем години по-голяма от леля Шарлот. А и непрекъснатата болка я довърши. — Замълчава, после неохотно добавя: — Може би се е развълнувала и…

Ходжис прокарва ръка през набързо сресаната си коса и я разрошва:

— Да му се не види!

Издрънчава звънче, вратите на асансьора се отварят. Двамата влизат в кабината. Джейни се обръща към Ходжис, хваща го за ръцете и заговаря бързо и настойчиво: — Чуй какво ще ти кажа, Бил. Ако можех да върна времето назад, пак щях да го направя. Мама доживя до дълбоки старини. А Оли заслужаваше да поживее още. Не беше много щастлива, но се държеше, докато онзи мръсник не я съсипа. Онзи… онзи психопат. Открадна колата й, уби с нея осем души и осакати сума народ, отгоре на всичко открадна и разсъдъка й.

— Значи продължаваме.

— Разбира се! — Тя още по-силно стисва дланите му. — Ще му отмъстим, Бил. Разбираш ли ме? Длъжни сме!

Ходжис не възнамерява да се откаже, вече няма връщане назад, но категоричният й отговор го радва.

Вратите на асансьора се отварят. Холи Мрънкалото, леля Шарлот и чичо Хенри чакат във фоайето. Лелята ги зяпа като любопитна сврака, може би търси онова, което бившият партньор на Ходжис нарича „издайнически признаци за скорошен секс“. Пита ги защо толкова са се забавили и без да дочака отговора им, оповестява, че закуската на шведската маса не струва. Ако са очаквали омлет, да не се надяват на такъв късмет.

Ходжис си казва, че следващите няколко дни ще се сторят безкрайни на Джейни Патерсън.