Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (6)

5.

Същата вечер Ходжис отива с колата до търговския център „Нюмаркет Плаза“ и си поръчва вечеря в тайландския ресторант. Самата госпожа Бурамук му донася поръчката и любезно подхвърля:

— Отдавна нас не посеставали, полисай Хочис.

— Готвя си, откакто се пенсионирах.

— Оставете готвене мене. Много по-вкусно.

Едва след като отново вкусва супата със скариди „Том Ям“, приготвена от госпожа Бурамук, Ходжис осъзнава колко са му писнали недопечените хамбургери и спагетите с готов сос на компанията „Нюманс Оун“. А след десерта — тиква, пълнена с крем карамел, — си дава сметка колко му е писнала и замразената кокосова торта на компанията „Пепърдидж“. „Ще живея дълго и ще умра като щастлив човек — казва си, — ако никога повече не хапна замразена кокосова торта.“ Докато вечеря, изпива две кутийки светло пиво „Синг“, най-хубавата бира, която е вкусвал след купона в хотел „Рейнтрий“, така точно описан от Мистър Мерцедес — имаше дори „похотливо кълчеща се стриптийзьорка“. Накратко, пълна програма.

Дали откаченият не е бил там, в дъното на залата? „Твърде е възможно, Мъски, твърде е възможно“ — както казва опосумът в анимационния сериал „Депюти Дог“^[1], известен с крилатите фрази на героите си.

Ходжис се прибира у дома, отново сяда на креслото и взема посланието от убиеца. Знае какво трябва да направи (в случай, че не предаде писмото на Пийт Хънтли), обаче няма да се опита, след като е изпил две бири. Затова пъха посланието в чекмеджето при револвера, без да си прави труда да го запечатва в найлоново пликче за веществени доказателства, и отива в кухнята за още една бира. Тази от хладилника е „Айвъри Бранд“, местно производство, обаче по нищо не отстъпва на тайландската „Синг“.

Допива я, включва компютъра, отваря Файърфокс и в полето за търсене написва „Под синия чадър на Деби“. Информацията е доста дезинформираща: „Социална страница, в която интересни хора обменят интересни възгледи.“ Ходжис се замисля дали да не продължи, после изключва компютъра. И това няма да направи. Не и тази вечер.

Откакто се пенсионира, си ляга късно, защото така намалява безсънните часове, през които се върти и ще си мисли за отдавнашни разследвания и за отдавнашни грешки, но тази вечер на бърза ръка се пъхва в леглото, при това знае, че сънят ще го споходи веднага. Чувството е прекрасно.

Последната му мисъл, преди да заспи, е финалът на посланието, написано с отровната писалка на палача. Мръсникът го подтиква към самоубийство. Интересно какво ще си помисли, ако разбере, че е постигнал тъкмо обратното — дал е на този бивш рицар на значката и пистолета стимул да живее. Поне за известно време.

После сънят го грабва. Той спи дълбоко цели шест часа, преди пикочният му мехур да го събуди. В полусън отива до тоалетната, облекчава се, отново си ляга и спи още три часа. Събужда се, когато слънцето наднича през прозореца и птиците чуруликат. Отива в кухнята и си приготвя обилна закуска. Тъкмо когато прехвърля от тигана две препържени яйца върху препечените филийки и бекона в чинията, внезапно се сепва.

Някой пее.

Самият той.