Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (59)

16.

В съботното утро Ходжис приготвя бъркани яйца, когато Джейни влиза в кухнята — взела е душ и пак е с белия си халат. Мократа й коса е сресана назад и тя изглежда още по-млада. Ходжис отново си помисля: „Четирийсет и четири?“

— Погледнах за бекон в хладилника, но не видях. Разбира се, възможно е да има. Бившата ми съпруга твърди, че повечето американски мъже страдат от болестта „хладилникова слепота“. Не знам дали за нея има помощна телефонна линия.

Джейни посочва шкембенцето му.

— Добре де — промърморва той. И след това добавя, защото май й харесва: — Имаш право.

— Впрочем как ти с холестерола?

Той само се усмихва и я пита:

— Искаш ли препечен хляб? Пълнозърнест е. Както вероятно знаеш, защото ти си го купила.

— Една филийка. Без масло, само с конфитюр. Какво ще правиш днес?

— Още не съм намислил. — Макар че вече е решил да поговори пак с Радни Пийпълс от служба „Бдителност“, ако е на „бдение“ в Шугър Хайтс. Иска да разговаря и с Джером за компютрите. Там се разкриват безкрайни перспективи.

— Погледна ли в „Под синия чадър“?

— Исках първо да ти приготвя закуска. Както и за себе си. — И това е вярно. Събуди се с желанието да се нахрани, вместо да запълни някаква дупка в съзнанието си. — А и не знам паролата.

— Джейни.

— Един съвет от мен. Смени я. Всъщност съветът не е от мен, а от момчето, което ми помага вкъщи.

— Джером, нали?

— Същият.

Приготвил е шест яйца и двамата изяждат всичките, като си ги разделят наполовина в тигана. Минава му през ума да я попита дали не съжалява за случилото се снощи, но решава, че апетитът, с който тя закусва, отговаря на въпроса.

Слагат чиниите в мивката, сядат пред компютъра и не продумват почти четири минути, докато четат и препрочитат последното съобщение от mercikill.

— Боже мили! — прошепва Джейни. — Искаше да го изкараш от релси и да, шапка ти свалям — успя! Забеляза ли грешките? — Посочва думите „жябката“ и „преспление“. — Дали е… как го нарече… стилистичен камуфлаж?

— Не мисля. — Ходжис гледа думите, написани без интервал, и се усмихва. Не може да се сдържи. Кукичката се е забила надълбоко и рибата я усеща. Боли я. Болката я изгаря. — Според мен по стила му личи, че е побеснял от яд. Изобщо не е очаквал, че може да не му повярват и да не го приемат насериозно. Това го влудява.

— Не.

— Моля?

— Не е достатъчно вбесен. Изпрати му още едно съобщение, Бил. Подразни го още. Заслужил си го е.

— Добре. — Ходжис се позамисля и започва да пише.