Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (52)

9.

Макар че след седем вечерта на Лейк Авеню можеш да паркираш лесно (факт, известен на Оливия Трилони), в пет следобед, когато Ходжис и Джейни Патерсън се връщат от „Слънчев кът“, местата за паркиране са твърде малко. Той забелязва едно три-четири сгради по-надолу и колкото и да е тясно (задната кола е завзела малко територия), бързо и сръчно успява да паркира тойотата.

— Впечатлена съм! — възкликва Джейни. — Аз никога не бих могла. На теста по кормуване изпитващият два пъти ме скъса на успоредно паркиране.

— Паднал ти се е педант.

Тя се усмихва.

— На третото явяване отидох с минижуп и фокусът стана.

Ходжис си помисля колко му се иска да я види с минижуп — колкото по-мини, толкова по-добре.

— Няма фокус — отбелязва. — Ако влезеш под четирийсет и пет градусов ъгъл спрямо бордюра, няма как да сбъркаш. Освен ако колата ти не е прекалено голяма. Тойотата е идеална за градско паркиране. Не е като… — Той млъква.

— Не е като мерцедеса — довършва изречението му тя. — Бил, качи се за едно кафе. Ще пусна монети в паркинг-автомата.

— Аз ще пусна. Ще го захраня максимално, защото имаме много да говорим.

— Научи нещо от майка ми, нали? Затова беше толкова мълчалив по пътя.

— Да, научих и ще ти докладвам, но първо трябва да се разберем по друг въпрос. — Той я гледа право в очите и усещането е приятно. Боже, как би искал да е по-млад с петнайсет години. Или поне с десет. — Искам да сме съвсем наясно. Май си останала с впечатлението, че дойдох при теб да търся работа, а не е така.

— Грешиш. Мисля, че дойде, защото изпитваш чувство за вина от случилото се със сестра ми. Аз само те използвах. Но не съжалявам. Беше благ с майка ми. Внимателен. Много… много мил.

Лицето й е близо, очите й са широко разтворени и още по-наситеносини на светлината на късния следобед. Тя разтваря устни, сякаш че ще каже още нещо, но Ходжис не й дава възможност. Целува я, преди да осъзнае колко глупаво постъпва, колко неразумно, и се изненадва, когато тя също го целува, като дори поставя длан на тила му, за да се притиснат по-силно един към друг. Целувката продължава не повече от пет секунди, но на Ходжис, който отдавна не е имал подобно изживяване, му се струва, че е много по-дълго.

Джейни се отдръпва и прокарва пръсти през косата му:

— Цял следобед исках да го направя. А сега заповядай вкъщи. Ще направя кафе и ще ми разкажеш всичко.

Само че разказът му се забавя доста, а до кафе не се стига.