Стивън Кинг
Мистър Мерцедес (47)

4.

Ходжис често влиза в сайта „Синия чадър“ и затова прочита съобщението на Убиеца с мерцедеса само минути след като Брейди е натиснал клавиша „ИЗПРАТИ“.

Усмихва се широко, бръчките му се заглаждат и лицето му става почти красиво. Отношенията им са вече установени официално: Ходжис е рибарят, Мистър Мерцедес е рибата. Но е хитра и лукава риба, която може рязко да се дръпне и да скъса кордата. Трябва да навива макарата бавно и внимателно да притегли улова към лодката. Ако успее да го направи, ако е търпелив, рано или късно Мистър Мерцедес ще се съгласи на среща. Сигурен е.

„Защото ако не може да ме накара да си тегля куршума, му остава само една възможност — да ме убие.“

Мистър Мерцедес ще постъпи умно, ако изчезне и прекъсне следата. Само че няма да го направи. Защото е нахъсан и озлобен. Обаче има и друго, много по-важно. Дали Мистър Мерцедес си дава сметка колко е побъркан? И осъзнава ли, че в съобщението му има късче безценна информация?

Най вероятно мозъкът Ви е прогнил от гледане на телевизия.

До тази сутрин Ходжис само подозираше, че Мистър Мерцедес наблюдава къщата му; сега обаче вече знае. Негодникът е стоял на улицата, и то неведнъж.

Грабва бележника си и нахвърля няколко отговора на полученото съобщение. Много внимава, защото онзи е захапал кукичката. Болката подлудява мръсника, макар още да не знае какво се случва. Ходжис трябва да рискува — да дръпне въдицата така, че кукичката да се забие още по-дълбоко, въпреки опасността влакното да се скъса. Какво да…

Спомня си нещо, което Пийт Хънтли подхвърли по време на обяда, и отговорът идва. Пише в бележника си, преработва и изглажда. Накрая прочита завършеното съобщение и решава, че става. Кратко е и гадно. „Пропуснал си нещо, нещастнико. Нещо, което самозван извършител няма как да знае.“ Всъщност и действителният извършител не би могъл да го знае… освен ако Мистър Мерцедес не е прегледал щателно всеки сантиметър от оръдието на убийството, преди да седне зад волана, което надали е направил.

Ако греши обаче, кордата ще се скъса и рибата ще се спаси. Но както казват — който не рискува, не печели.

Иска му се да изпрати съобщението веднага, обаче знае, че не бива. Нека рибата поплува още малко с кукичка, забита в устата. Въпросът е с какво да си запълни времето, докато чака. Телевизията никога не го е привличала по-малко.

Хрумва му идея (тази сутрин е пълен с идеи) и той отваря най-долното чекмедже на бюрото си. В една кутия държи от онези малките тефтерчета, които ползваше, когато с Пийт обикаляха града да събират информация от различни хора. Не беше очаквал пак да му потрябват. Взема едно и го пъхва в задния джоб на памучните си панталони.

Пасва идеално.